Home / Рубрики / Арт визуал
A+ R A-
Арт визуал

Арт визуал (14)

Петък, 15 Септември 2017г. 11:00ч.

Провока(к)ция Буше

Публикувана в Арт визуал

Фонтан от кола (гмурна ли се вече, Пловдив в Love Dive) или басейн с кола (Flat Desert Cola Pool в Калифорния през 2010); мирисът на долара (синтезиран в инсталацията Tender в Ню Йорк тази година) или ароматът на Zürich Load (дневната порция от 80 тона екскременти, произвеждана от целия град Цюрих, полята с Ред Бул, скулптирана в блокове и изложена на Манифеста 11, 2016); "бомбардиране" с 1000 чифта дънки (Carpe Denim, 2004) или построяване на плаваща върху сал къща във Венеция (Watershed, 53-то Венецианско Биенале, 2009) – светът през очите на визуалния артист Майк Буше изглежда като абсурден Дисниленд, в който основната атракция е играта със смисли, съдържание, контекст, контрасти и провокация на първосигнални страсти, от която, като фонтан, да изригнат важни и подценявани въпроси за обществото ни днес. За втори път след 2015-та, все така с хумор в багажа (и затова с дубльор-двойник, чакащ в арт засада), Майк Буше ще инвазира галерия SARIEV Contemporary и фестивала НОЩ/Пловдив 2017 – очакват ви изложбата Private Idano и инсталацията Love Dive или иначе казано фонтанът (на Копчетата), пълен с диетичната My Cola Lite, произвеждана от самия Буше. А ето какво научихме от Майк, когато натиснахме копчето, на което пише record...

 

 

На какви въпроси ти е омръзнало да отговаряш?

Въпроси за Америка... като "капитализмът лошо нещо ли е"?... Или такива от типа – кое и какво те вдъхновява?

 

Или от сорта на защо правиш това, което правиш...?

Хаха, да... мисля, че зад всяко нещо, което правим никога не стои само една-единствена причина или мотив... винаги е съвкупност от идеи, желания...

 

И зависимост от контекста...?

О, да, контекстът е много важен за мен... той е основно вдъхновение. Например, миналата година когато ме поканиха да участвам в Манифеста в Цюрих нямах никаква идея какво ще представя там, но постепенно като наблюдавах града... колко е чист и спретнат... нещо сякаш ми просветна: о, те едва ли ще искат да работя с техните санитарни служби, значи точно това ще направя... така се появи Zürich Load... това е контекстът, в който обичам да работя... тази злоупотреба със смисли, със съдържание и с житейски опит...

bouchetl3

Zürich Load, 2016; скулптура Майк Буше, Manifesta 11 © фотография Camilo Brau


По подобен начин ли се появи и проекта ти за груповата изложба AMERICANAESOTERICA при първото ти гостуване в Пловдив?

Проектът беше специфично свързан както със заглавието на изложбата, така и с датата на откриването – беше 11 септември, а изложбата беше спонсорирана от американското посолство и навързването на всички тези факти ме отведе до мисълта за шпионските трилъри – всички онези клише ЦРУ романи или филми, които продават по летищата, които са само малка част от голямата картинка на Американската Параноя, която избухна и се разпростря из целия свят. Именно заради тази параноя и конспиративните теории на правителството, Доналд Тръмп бе избран.

 

Като стана дума... кое предизвика повече реакции в света на изкуството – избирането на Тръмп за президент или атаките от 11 септември?

Тръмп, без съмнение. За мен, обаче, избирането му не е някаква мистерия или изненада, нито имам негативни чувства. Тръмп е американски архетип. Ако през последните 20 години, все пак сте гледали телевизия, то значи сте били наясно, че всичко това е било напълно възможно да се случи в някакъв момент – във всеки един американски град има по един Доналд Тръмп... а и Дейвид Линч сигурно няма какво да каже по въпроса, хаха...

За мен, въпросите, които повдигна 9/11 са далеч по-сериозни – нямаше нищо случайно в това, че вместо да се проведе задълбочено разследване и Америка да преразгледа международната си политика всичко се изопачи на мига в повод да се нападат чужди страни, което напълно прецака политическата система на целия свят. Това са далеч по-сериозни въпроси от напълно заслужаващите такъв президент гласоподаватели – резултат от сгромолясалата се система на общественото образование, комбинирано с корумпирано правителство и ламинирано с масова култура на фрийкшоу забавлението.

 

Същинска AMERICANAESOTERICA, нали...?

Да, идеята ми да поставя билборди из града беше специфично свързана с Пловдив. Направих си проучване и се оказа, че ще бъде лесно да се поставят, а и ми направи впечатление, че в България, и в Пловдив конкретно, има изобилие от такива печатни билборди и табели... на чалга певци, за реклами на магазини... навсякъде са, направо като нова архитектурна форма и ми се искаше да използвам това.

 

Тогава ли ти хрумна и идеята за новата инсталация Love Dive – напълването на общински фонтан с My Cola Lite – диетичната кола, произвеждана от теб?

Първото ми впечатление от Пловдив бе от еклектиката на този град – хареса ми смесицата от архитектура... приличаше ми на странен микс от Лос Анжелес в римски вариант, примесен с влияния от 20-те, 30-те години на миналия век, комбинирани със съветски брутализъм и съвременни тенденции... Беше интересно за мен, защото в работата си също използвам такъв контрастен микс от стилове и изразни средства... Второто ми впечатление бе от това как хората бързо откликват на всичко... Имах няколко идеи за представянето и всички срещнаха подкрепа – с няколко парфюмеристи направихме парфюм, събиращ ароматите на града; осъществихме акцията с билбордите и когато попитах дали можем да сложим още веднага получих съгласие... общо взето, нищо не ми бе забранено и отказано... нищо не трябваше да минава през дълги обсъждания и в триседмично чакане за получаване на съгласие... Този освободен дух е важен и за града, и за мен...

Всъщност, една от мечтите ми бе да направя фонтан с кола и дори преди време предложих такъв проект в Ню Йорк за фонтан в комплекса Columbus Circle и във връзка с Trump Tower, която е наблизо... Доналд Тръмп е пристрастен към диетичната кола, пие по 24 кенчета на ден... И отначало този проект бе публично приет, но под натиск екипът по околната среда го отхвърли. Отказът беше неоснователен, защото сиропът за кола, който произвеждам е специално пригоден за такава употреба – в него няма лимонена киселина, с естествени аромати и натурални оцветители е... същото е като да оцветиш фонтан в синьо или жълто, каквото е правено и преди... Проблемът дойде от градската управа, която каза, че диетичната кола е лошо нещо, като порнографията... и ще опетни репутацията на Ню Йорк. Това е грешното отношение към изкуството като цяло. Все пак, Цюрих позволи Zürich Load да се случи, което, признавам, едва ли друг град в света би имал смелостта да одобри и покаже... въпреки, че и към този проект имаше голяма и мощна съпротива... но пък в Цюрих казаха: "Кои сме Ние да определяме кое може и кое не може да бъде произведение на Изкуството?"

bouchetdive1

Love Dive, 2017; детайл, скулптура Майк Буше, диетична кола / Фонтанът с пеликаните, Пловдив © фотография MIR

  

В днешно време може ли въобще да се даде определение за това кое е Изкуство и кое не?

Всъщност, защо изобщо някой да определя какво е Изкуство и какво не е? През последните 10 години арт галериите все повече губят ролята си да определят кое е Изкуство. Вечно променящия се пазар разби на пух и прах идеята за това какво представлява арт галерията, каквато я познаваме от 60-те, 70-те, 80-те и дори 90-те години. Затова и арт институциите са по-важни от всякога. Те са тези, които да се изправят и да заявят: "Всичко е възможно, всичко е позволено"... поне докато не пострада някой, хаха... Все пак, след Втората световна война изкуството се превръща в малко по-абстрактно понятие. Определенията за това кое е Изкуство претърпяват доста по-свободни и радикални интерпретации... Системата на меценатството се ориентира от частното, личното към общественото, публичното... само, че махалото като че ли вече се връща в обратната посока. Случващото се днес в света на изкуството е огледало на случващото се в обществото и света ни като цяло. Цялата тази концентрация и демонстрация на влияние, интереси и пари в онзи 1% от населението става все по-видима и осезаема, а гласът на средната класа, независимо дали се обсъжда политика или изкуство, все повече не се чува и заглъхва.

 

И като се има предвид, че за инсталацията Tender тази година разработи аромат на американския долар... дали доларите миришат по-различно от другите валути?

О, да, определено миришат различно. В Румъния, например, в банкнотите има много пластмаса и те нямат мирис. В канадския долар и еврото е същата работа – практически нямат мирис. Парите в Замбия пък съдържат много памук и затова са много миризливи... Американският долар е старомоден и въпреки някои нововъведения все още съдържа много памук, който поема много миризми... според мен, поема много повече от банкнотите в други страни. Истински смрадлив си е, хаха... в аромата му се смесват стотици елементи... мисля, че основно мирише на мастило, на памук, на хартия като от стара книга, а най-доловим е човешкия фактор – от пот, мас, адреналин, кожа и мастило от портфейли... винаги е най-трудно да пресъздадеш човешкия отпечатък и добре, че работих с един от най-добрите парфюмеристи по този проект.

 

А имаш ли любим аромат?

Някакси обичам мириса на долара, хаха... Даже ми липсва понякога и затова винаги гледам да си нося в багажа... Странно е, но свързвам миризмата му с Работа, не знам как да го обясня... Иначе, обичам уханието на лимон, на манго... малко съм старомоден и харесвам мириса на бергамот, сандалово дърво, хахаха... но ако съм честен, наистина си падам по миризмата на Ред Бул – вече съм произвел 500 литра парфюм от него и смятам да го използвам за скулптурата на гигантски облак над гора, по която работя в момента.

bouchet

Майк Буше © фотография Misha Mar 

 

Изглежда обичаш да използваш сходни елементи от предишни свои проекти във всеки следващ...?

Да, работите ми са кумулативни... Има известно надграждане на опита, който съм придобил по пътя, на материалите и на технологиите, които използвам... От години се опитвах да разработя мириса на долара, но така се случи... когато направих скулптурата Zürich Load... че първо трябваше да стигна до аромата на Ред Бул, за да може хората да понесат миризмата на 80 тона екскременти, все пак. А мирисът на Ред Бул, всъщност, е комбинация от аромата на дъвка и ананас... странно е, но днес всичко, буквално, има синтетичен мирис... на всякакви продукти добавят аромати и е лесно да манипулираш сетивата на хората. Когато работих с Марк вом Енде по добиването на аромата на Ред Бул и на долара и му обясних с каква цел го правя, намерихме толкова много общи точки с индустрията, в която той работи – всички тези трикове, с които парфюмерията ни спестява неприятните миризми – постепенно станахме приятели и често се шегуваме на тема Ред Бул... дори му предложих (защото той работи и за Мерцедес-Бенц) да ароматизират купето с Ред Бул, хаха...

 

Според теб, като визуален артист, кой е образът, който докосва най-емоционално Човека?

Е, със сигурност има универсално разпознаваеми символи, които въздействат на хората по сходен начин... но пък сега се сещам за едно глобално проучване от 1999 година, при което повече хора разпознават силуета на главата на Майкъл Джордън, отколкото образа на Мики Маус... Мисля, че всичко е променливо в това отношение... В момента сигурно е образът на Тръмп, хаха...

Аз винаги съм се интересувал от специфичното... уж свързано със субкултурите, а всъщност оказващо влияние на много хора. Интересувам се и от образа на провала – всичко онова, което големите компании считат за неводещо до печалби или за водещо до финансов крах, дори събирам такава база данни... Като например, кампанията на Макдоналдс за промотиране на собствена марка кафе, рекламирана със зърно от кафе, приличащо на хамбургер – след 3 дни цялата кампания се сгромолясва, трябвало да свалят всички билборди, защото хората свързвали този образ със Смъртта, хаха.

bouchetdive6

Love Dive, 2017; детайл, скулптура Майк Буше, диетична кола / Фонтанът с пеликаните, Пловдив © фотография MIR

 

Обичаш да работиш с обекти, та ако имаше възможност да изпратиш човешки артефакт в Космоса, то това ще е...?

О, често мисля по този въпрос и винаги си променям мнението... Трудно е да надградим всичко изпратено досега... все пак, радио и телевизионните сигнали изпратени досега пътуват доста по-бързо от всеки обект... Но особено ми допада идеята за космически ковчези, хаха... бизнес идея за погребална агенция, която да изпраща починалите хора в Космоса... или пък да изстреляме цял шопинг мол, а защо не и Trump Tower и Пентагона накуп, хахаха


А как избираш заглавията на твоите проекти?

В продължение на години оставях заглавията да идват подсъзнателно... просто записвах разни неща, случайно и несъзнателно, и от тях се появяваха заглавия... и все още, понякога процедирам така, но откакто се появиха децата ми това се промени. Може би е свързано с фокусирането на вниманието, с концентрацията за ежедневните неща и заглавията ми станаха по-поетични, по-обвързани със самите обекти и отношението им към съответната концепция на проектите.

Доста от тях идват от игра на думи, като например Private Idano (комбиниращо жаргона за специфично ментално състояние на изолация – Private Idaho с жаргона Idano – знам-ли-аз), който ще представя в Пловдив. Идеята ми дойде от това вечно противопоставяне между личното пространство... а какво по-лично от собственото съзнание... и колективния балон, в който живеем. А ние живеем в свят, в който не е нужно да споделяме мислите си, за да общуваме с хората и в същото време преживяваме едни и същи неща по един и същ начин с другите... с обща представа за реалност. Затова и повечето обекти в изложбата се заиграват с холивудски клишета и образи на масовата индустрия, които въздействат върху милиарди хора, изпращайки ги да живеят в транс в колективен, фикционален балон реалност.

Ако се върнем към идеята на Декарт: "Мисля, следователно съществувам" и я приведем към съвременното общество, модерните биотехнологии и изкуствения интелект, то се появява изцяло нова вълна от скептицизъм към реалността, в която живеем.

Като цяло, обаче, подходът ми към тази сложна и дълбока тема е по-скоро шеговит – обичам в проектите ми да се усеща чувството за хумор, но и да не се забравят важните въпроси, които стоят отдолу.

 

bouchetdive

Love Dive, 2017; детайл, скулптура Майк Буше, диетична кола / Фонтанът с пеликаните, Пловдив © фотография Misha Mar

 

 

Изложбата Private Idano е в галерия SARIEV Contemporary, Пловдив – 15 - 29 септември 2017

 

Инсталацията Love Dive е в рамките на фестивала НОЩ/Пловдив15 - 17 септември 2017

Четвъртък, 09 Февруари 2017г. 14:14ч.

Великолепната седморка

Публикувана в Арт визуал

First Class Digital Shit – това правят Pfadfinderei. Седмина са, идват от Берлин, а името им от производна мутация на pathfinders – да, винаги намират пътя към визуалното съвършенство, независимо дали става дума за векторна графика и типография (с каквото започват през 1998), за арт видеофилми и клипове (за Moderat, Modeselektor, Head High, Ellen Allien, Max Richter, Emika и световни брандове), за арт инсталации и аудиовизуални пърформанси или за сценичен дизайн, който те кара да слушаш с широко отворени очи лайв акциите на Moderat, Modeselektor, Siriusmodeselektor, Tiga, Paul Kalkbrenner, Tale Of Us, Boys Noize, The Field... Затова сега си говорим с Хонза Тафелт, съосновател на Pfadfinderei (и ко-режисьор на последния Moderat клип Eating Hooks), който с няколко скрити жокера и цитати ще разкаже защо Pfadfinderei е "доброкачествена бактерия, миролюбива амеба и постоянно мутиращо същество"...

 

 

Как Pfadfinderei ще запомнят 2016?

Като годината, в която преместихме студиото си на ново място... Година, изпълнена с мечти, страхове, удовлетворение и винаги нови хоризонти пред нас.

 

Ако Pfadfinderei е жив организъм, каква част от тялото му представлява всеки един от членовете му?

В абсолютното си цяло Pfadfinderei е доброкачествена бактерия, миролюбива амеба и постоянно мутиращо същество...

 

Как започна Pfadfinderei историята? И съжалявате ли за нещо по дългия път...?

В основата стои онази клубна култура, зародила се в Берлин, след периода на Студената война, захранвана от анархистичния дух на импровизацията... оттам идваме ние. Всичко това ни създаде, оформи ни такива, каквито сме – далеч от перфектни, учещи се от грешките в движение, несъжаляващи никога за нищо и правещи всичко със страст, много страст...

 

Догодина ще отбележите 20 години съществуване... изпълнена ли е Pfadfinderei мисията? И пригласяте ли в хор с Moderat: This is What We Wanted?

Много мило от ваша страна да ни припомните колко сме стари... очевидно колективната ни мутация все още работи, а именно това искахме и ние, така че да, абсолютно This is What We Wanted.

moderat live cover

Moderat | Live албум © Pfadfinderei

 

С Moderat сте като семейство... та, каква, по дяволите, е историята на кориците от тяхната албумна трилогия – първо беше жена, удряща се в лицето, после жената се разкри като мъж с маска, а сега, от корицата на третия албум ни гледа гневно това дяволито, симпатично момиченце – да не би всичко това да е някаква извратена семейна сбирка?

Това е, каквото е... просто артуърк за трилогия албуми... всеки може да измисли своя собствена история върху тях, да ги интепретира както си иска... именно това има предвид Андре Малро когато говори за Le Musée imaginaire / Imaginary Museum...

 

Във видеоклиповете за Bad Kingdom и Reminder директно и с метафори сочите някои от злините, които рушат съвременния ни свят... Може ли някои от тях да доведат до Трета световна война?

Обикновено си създаваме своя, собствена вселена, изпълнена с цветове и мирно съжителство, която да обитаваме, но от време на време отскачаме и до така наречената реалност и тези два клипа са добър пример за това, което срещаме там... просто споделяме визуалните си усещания за нещата от живота, така както изглеждат през нашите очи.

moderatg30

Moderat | Bad Kingdom Live © концепция и stage дизайн Pfadfinderei / фотография © mir-logo-black-50x25


Името Pfadfinderei произлиза (или както казваш – мутира) от pathfinders, та какъв е пътя към световния Мир, към глобалния Разум...?

Едно отворено, непризнаващо граници, но отнасящо се с почит към всичко, съзнание е ключът към откриването на нови пътища... и да, това може да отведе до световен мир. Визуалното изкуство е нашия начин, нашия път към намирането и съхранението на Красотата.

 


Използвате доста фрагменти от античното и класическо изкуство във визуалните си решения (в лайв шоуто на Moderat, Modeselektor, Tale Of Us..., както и във вашето собствено)... но правите пълна деконструкция на тези елементи (като статуи, колонади...), това означава ли, че искате да скъсате връзката с миналото... или напротив, класическото изкуство, с неговите форми и композиции, ви служи за вдъхновение?

Нека отговоря така, с цитат от Курт Швитерс: "We play until death takes us away."

 

Когато създавате визуални решения за музиканти задължително ли е да харесвате музиката, която правят и как тя отключва релевантни образи в главите ви?

Като цяло, да отговаряш на музиката с визуални образи е преди всичко въпрос на импулс, на опиянение, на задоволство и терапия... това е визуалната музика.

 

Moderat III Eating Hooks | режисьори Måns Nyman & Honza Taffelt © Pfadfinderei


Да създаваш Изкуство днес изглежда лесно, но количеството е за сметка на качеството... съгласни ли сте с подобно твърдение? И как може да определим кое е Изкуство и кое – Не?

Пак ще отговоря с два цитата: "Ако Изкуството днес обича машините и технологиите, ако се стреми към съвършена прецизност и отрича всичко случайно и фантазно, то това е продиктувано от инстинктивно отхвърляне на хаоса и неистово желание за намиране на адекватната форма за изразяване на времената, в които живеем" казва Оскар Шлемер.

А според Виктор Вазарели: "Изкуството в бъдеще ще бъде или съкровище, достъпно за всеки, или въобще няма да бъде Изкуство."

 

В този смисъл как VR – виртуалната реалност влияе на този процес? Използвате такива елементи и в Reminder, и в други визуални работи?

VR технологията е чудесна нова играчка, с която да се забавляваме, но само тестът на времето ще покаже нейната сила и трайност. Все пак, никога не трябва да забравяме добрата, стара история на Ханс Кристиан Андерсен в Новите дрехи на царя, която ни вдъхнови и за проекта The Emperor's New Googles.

tigam3

Tiga Live @ Melt! Festival 2016 © концепция и stage дизайн Pfadfinderei / фотография © mir-logo-black-50x25


Stage дизайнът, който създавате прилича понякога повече на арт инсталация... мислили ли сте да го извадите от контекста на лайв шоуто под формата на изложби или видеофилми като LabLand с Modeselektor и първия албум на Moderat?

Всичко, което някога сме правили като Pfadfinderei – от артуърк за албуми, виджей концепции и LabLand клубните вечери, през сценографията за аудиовизуални театрални пърформанси, DVD филми и Stage дизайн – всичко това сме го правели с идеята да излезем извън установените структури, форми и измерения... създаваме нещо така както го чувстваме, а не за да влезе в определени категории и ниши, затова обичаме да работим на 360°, във всички сфери.

 

Според теб, като визуален артист, кой е образът, който докосва най-емоционално Човека?

Мога да говоря само за себе си и за времето, в което живеем и за мен това е Сърцето – образ, изразяващ универсална ценност, адски разпознаваема икона на нашето време и свръхекспониран символ в дигиталния пейзаж... хем е навсякъде около нас, хем има скрито послание като в това любимо видео Ocean of Emptiness.

 

Три неща, които харесвате и три, които не одобрявате в съвременната електронна музика?

Не обичаме идеята за издигането в култ на човека зад миксера, а това е глобален феномен, навсякъде... изглежда хората забравят, че музиката е само един елемент, който отваря входове към други измерения, към цели визуални галактики... В света на електронната музика има толкова много елементи: продуценти, диджеи, рейвъри, клубове, осветление, визия и дигитални изкуства, сценография и саунд инженерство... всичко това оформя цялата картинка и когато всички заедно работят за създаването ù, тогава се получава вдъхновяващо, а не при издигането в култ само на един от елементите.

 

Muraltropolis, 2016, видео инсталация © Pfadfinderei


Ако имаше възможност да изпратиш човешки артефакт в Космоса, то това ще е...?

Празна, пластмасова бутилка от минерална вода.

 

Да шепнеш или да крещиш – кой е най-добрият начин, за да бъде чуто посланието ти днес?

Ключът е в постоянството, в страстната и усърдна работа. Иначе, прекалено много шум има наоколо.

 

В дневника на Pfadfinderei за 2017 пише...?

Да създаваме Красота... все пак ни чака и ново Moderat турне.

 

И за финал, мото или философия за живота, която следваш?

"Оранжевото е червено, достигнало до Човечеството чрез жълтото." – така казва Василий Кандински.

Сряда, 14 Септември 2016г. 17:50ч.

Питай Да Да

Публикувана в Арт визуал

... или 100 години дадаизъм и връзката му с българското участие на биеналето за съвременно изкуство Манифеста 11 в Цюрих с пърформанса Ask the Artist.

 

 

"Добър вечер дами и господа, добър вечер на всички и добре дошли в това много специално място! Тук преди много години се случваха невероятни истории. Те продължават да се случват и днес. Надявам се, че тази вечер, всички ние заедно, ще станем свидетели на едно магическо преживяване. Ще се докоснем до непознатото, което всъщност е познато, но отдавна забравено."

Тези приповдигнати думи звучат на фона на още по-приповдигната музика (подобна на тази от комерсиално телевизионно шоу) на сцената на Кабаре Волтер в Цюрих. Да, точно на тази митична сцена и точно 100 години след официалното прокламиране на дадаисткия манифест от Хуго Бал именно на това място.

100 години по-късно едни български артисти са окупирали сцената. Както е обявено в програмата, пърформансът е Ask the Artist на Камен Стоянов (артист) с джойнт-венчър партньор Борис Костадинов (куратор) и с участието на Василена Ганковска (артист).

Сигурно идващото от корпоративния речник понятие "джойнт-венчър" звучи необичайно, но обяснението е, че пърформансът е част от официалната програма на биеналето за съвременно изкуство Манифеста 11 с куратор Кристиан Янковски и заглавие Какво правят хората за пари. Тази година най-влиятелното независимо биенале изследва феноменологията на икономиката на изкуството и задава екзистенциални въпроси към артистите за това как те печелят своите пари. Изложбите са в Helmhaus и Кунстхале Цюрих, а в Кабаре Волтер е третата част на Манифеста 11, която е съставена от пърформанси.

Да се върнем отново там. Един странник с дълга перука лежи на сцената и невъзмутимо си хапва шоколад. Почти дразнещата ТВ музика ескалира, докато отнякъде изскача модераторът. Той приканва зрителите да се настанят удобно и да се подготвят за тайно, съвместно преживяване. В дъното музикантка свири на електрически орган и се опитва да пее, а странникът продължава да лежи и да унищожава щоколада. Тогава модераторът се приближава до него и сочейки го казва: "Това е моят инструмент. Това е моето устройство. Много отдавна, не помня кога, срещнах този странен човек тук – на Шпигелгасе и незабавно разбрах, че у него се крие невероятен революционен потенциал. Неговата невероятна съдба му позволява да вижда в бъдещето това, което другите не виждат. Сега аз ще му приложа специална техника и след малко той ще ни даде отговор на някои от най-съкровените ни въпроси."

bk3

Модераторът започва да хипнотизира странника, докато той се е поизправил и е сменил шоколада с голяма чаша бира. През това време музикантката започва да свири типична релаксираща музика, подходяща за психоаналитични сеанси.

След известно време модераторът пита чудатия медиум: "Как се чувстваш?", а той отговаря: "Очень хорошо". Медиумът вече е хипнотизиран и е настъпил момента публиката да задава въпроси и да получи техните отговори. Има един важен детайл. Медиумът ще отговаря на въпросите под формата на едноминутни рисунки без да промълви нито дума, а модераторът ще тълкува рисунките му.

bk1

Първият въпрос излита ненадейно: "Кой ще спечели президентските избори в САЩ?". Медиумът-художник веднага започва трескаво да рисува. След минута се появява и отговорът – драматична рисунка в кървавочервено. Модераторът обяснява, че дългокосият му съратник е отговорил кратко и ясно – президентските избори в Америка ще са белязани от червена революция. На власт ще дойде президент не само с леви убеждения, но и готов на радикални действия, които ще променят американския нео-либерализъм.

bk2

Следват още многобройни въпроси от публиката, художникът-медиум изпада в транс и рисува, въпреки тежката перука, която му пречи да вижда белия лист. През това време модераторът обяснява: "Моят герой винаги е обичал перуките и специалния грим. Те са му помагали да преминава границите на различни светове". След това неспирно рисуване и гадаене на бъдещето медиумът е уморен. Време е той да се оттегли в тъмнината на нощта. Музикантката ненадейно сменя музиката с революционна песен на Били Браг, която така вдъхновява тримата на сцената, че те се хващат за ръце и започват да танцуват див ирландски танц.

Това е и краят на Ask the Artist, а модераторът казва на публиката, че ако те познаят кой е неговият мним медиум, те ще имат щастието, в бъдеще, сами да отговарят на въпросите поставени им от съдбата.

Всъщност кой е персонажът с перуката? До момента са дадени достатъчно подсказки и жокери за неговата самоличност, но за да я разкрием напълно ние трябва да сме запознати с историята на Кабаре Волтер, намиращо се на Шпигелгасе 1. На същата улица, но на номер 14, преди точно 100 години е живял и нашият герой. Той е обичал перуките, чрез които нелегално е прекосявал граници. Обичал е швейцарския щоколад и бирата. Има дори спекулация, че именно той дава името Дада. Толкова харесвал пърформансите и концертите в Кабаре Волтер, че екзалтирано крещял на руски: "Да, да!".

Само една година по-късно този човек ще обърне невъзвратимо хода на историята... И така – кой е нашият герой!?

bk4


Изложбата-документация на пърформанса Ask The Artist е в галерия SARIEV Contemporary, Пловдив от 11 март до 12 май 2017

Четвъртък, 24 Септември 2015г. 18:18ч.

На Фоcus: Зрели и Бесни

Публикувана в Арт визуал

От 24 до 27 септември българското съвременно изкуство е обект на особено внимание в специално посветения панел Fоcus Bulgaria от програмата на арт панаира Vienna Contemporary – фокус, който освен моментна картина на българското съвременно изкуство, ще опита да даде и отговори на въпроси, стоящи в основата и на изложбата Зрели и Бесни в Център за съвременно изкуство Баня Старинна, Пловдив. Изложба, в която кураторът Борис Костадинов събира автори от едно, родено през 70-те, поколение (и български – до един участници в панорамната изложба Variofocus на Vienna Contemporary, и чуждестранни артисти), които са принудени да търсят своята идентичност във времена на постоянни кризи – и политически, и икономически, и социални, и ценностни, и лични катарзиси. Кризи, които именно определят идентичността на всяко поколение, на всеки индивид. Историята, обаче, на отделния човек е колкото сходна, толкова и различна от историята на поколението към което той принадлежи. Затова нека разгледаме изложбата Зрели и Бесни като жив организъм, като история на отделния индивид в поколението, на което принадлежи – все пак, повечето от творбите са създадени специално за тази изложба и наистина я превръщат в жив организъм със собствена история. А кои са нещата, които превръщат отделния Човек в Личност и определят неговата идентичност?

 

Да започнем с:

 

Езикът – фразеологичният идиом No Hair On the Tongue означава да говориш открито, директно, без задни мисли, без задръжки, без заобикалки, без да заглаждаш истината и стои в основата на site-specific инсталацията на хърватката с български корени Луиза Марган, изградена от две части – Езикът, бетонова скулптура на прободен с пиърсинг език и Камуфлаж, фотография на перуката, направена от отрязаните дълги коси на майката на Луиза, с която тя, като ученичка в комунистическа България, е криела късата си прическа, недопустима за момиче по онова време. Да, закачката тук е колкото буквална, толкова и метафорична – езикът не е само онзи орган, скрит в устата, който позволява Гласът (и Бунтът) ни да бъде чут, нито отрязаните коси, скрити с перука, са просто форма на скрит бунт. И ако днес всичко е уж толкова открито и позволено, дали говорим No Hair On the Tongue, и на какъв език?

maluiza1

Езикът, 2015, бетон, метал, книги, 250x120x90 см + Камуфлаж, 2015, фотография, 70x46 см © Луиза Марган © фотография MIR

 

Тялото – да, родният език определя част от идентичността на всеки, но ако искаш да разбереш света наоколо си принуден да общуваш на поне един различен от твоя майчин език, така че само тялото остава изцяло твое. Тялото, което разпределя половете и ги сблъсква като в двуканалната видеоинсталация Там е не/е сексуален доклад на Йос Дигел и Лиза Шрьотер – вдъхновени от философския есеистичен спор между Жан-Люк Нанси и Жак Лакан за характера на сексуалната връзка, двамата решават, без да се познават добре, да развият интимни отношения за 6 дни в Сан Франциско (място, където полът няма никакво значение предвид голямата гей и лесбо общност) и да документират този лабиринт на отношенията между двата пола по пътя към сексуалните, романтичните и социалните идентичности в една връзка, като дават едновременно (разделени в двата канала на видеото) мъжката и женската гледна точка – получава се забавно кресчендо от социални хормони, а по-забавното е, че Йос и Лиза са все още заедно...

madaniela

Нови Модели, 2015, фотоинсталация © Даниела Костова; фотография Рейн Дов © Алекс Геана, Номи Еленсон


Тялото е обект на изследване и във фотоинсталацията Нови Модели на Даниела Костова, която снима в идиличен момент дъщеря си с нейната детегледачка Рейн Дов – андрогинен фотомодел, която се снима преобладаващо в рекламни кампании на мъжки брандове и печели повече, отколкото в ролята си на жена-детегледачка. Да, тялото определя идентичността ни, но също така може да поставя под въпрос gender стереотипите, както в изкуството, така и в социалните им измерения (като отглеждането на деца, получаването на даден вид работа...) – нещо, което хем контрастира, хем намира доста допирни точки със серията принтове Лувър на Ангелика Кринцингер. В нея тя използва реални ренесансови и барокови творби от колекцията на Лувъра и манипулира детайли от тях, които силно напомнят на съвременни еротични фотографии – нещо, което подсказва за пореден път, че тялото винаги е въздействало и ще продължи да въздейства по един и същ начин на човека; нещо, което ни връща към старата идея, че човечеството не е еволюирало в развитието си, а с векове се върти в спиралата на непроменливата същност на своите интереси и нужди. Въпросът е дали има достатъчно памет, за да си го признае?

 

Паметта – паметта може да бъде опасен инструмент според това кой как я използва – понякога може да изневерява на реалността и да я изкривява, а друг път да бъде документален архив на живота, който разкрива не само как сме живели, но и как да променим себе си и света около нас. Именно начините и законите, по които действа паметта са обекта на интерес в серията Greater Density на Юлиане Ебнер, която рисува върху плексигласови плочки сцени от живота преди и след падането на режима в Източна Германия – образи хем деликатни и ефирни, хем остри и с тежест като послание; хем сюрреални, хем напълно изживени (Юлиане е студент по музика в Дрезден когато Стената пада) – пъзел от образи, които тя взима от нейната серия анимационни филми Into the Bushes, All Open и The Hole in the Middle, които отразяват колкото детството, съзряването и зрелия живот на нейното поколение, толкова са и история на един абсурден режим.

majuliane2

Окачен, 2015, серия Greater Density, акрил в/у плексиглас, 15x35 см © Юлиане Ебнер © фотография MIR

 

В паметта се ровичка и Василена Ганковска, а от архивите изскачат стари снимки от абитуриентски балове, срещи на випуска, които тя колажира със запазената ѝ марка архитектурни елементи от изоставени сгради, за да се получи серията Pulp Fiction – един вид лична равносметка за живота от 90-те (с резките промени, смяната на ценности, житейските избори, филмите на младостта като Трейнспотинг, Криминале...) до това, което се случва днес; един вид коментар за това, че както казва Василена: "от наивните ни представи, от средата на 90-те, за това какво ни предстои в живота не е останало нищо...".

mavasilena

 

Pulp Fiction I / II, 2015, дигитален колаж в/у винил © Василена Ганковска © фотография MIR

 

Мечти и идеали – идеи, стремежи, желания, идеали – всички те градят ценностната ни система и са голям коз в оформянето на идентичността ни, но какво става с тях когато са подложени на безкрайна подмяна, на вълни от криза след криза, катарзис подир катарзис... Именно това се опитва да разбере Камен Стоянов с фотографиите В хотел 1000 колони (недостроен, изоставен хотел на морския бряг като метафора за превърналите се в руини, заради финансовата криза, човешки амбиции и желания) и най-вече с инсталацията Невъзможно – видео, в което гумена лодка, управлявана от автора, се опитва да изпише думата "невъзможно" в морето. Хубава метафора не само за естеството на битието, но и за опитите ни да оставим следи в живота като правим невъзможното възможно. И все пак, нали знаете, че мечтите трябва да бъдат невъзможни, защото в момента, в който станат възможни, те вече не са мечти!?

makamen

Невъзможно, 2015, инсталация, гумена лодка с ръкописен текст, HD видео © Камен Стоянов © фотография MIR

 

Друга инсталация, която се заиграва с (не)преходния характер на човешката ценностна система е Втори шанс: Златен век на Лъчезар Бояджиев и Миряна Тодорова – батут, опакован в златен спандекс играе ролята на своеобразна капсула на времето, в която може да влезете облечени със златни елеци от същия плат, върху които са принтирани рисунки на авторите и различни надписи като примери за ценностна система. Батутът е хитър уред, който създава илюзия за движение, за развитие – подскачаш нагоре и хем променяш позицията си, хем след това се връщаш надолу в изходна точка, което е хубава метафора (като морето и гумената лодка в инсталацията на Камен Стоянов) за промените и развитието на обществото ни.

maluchmiryana

Втори шанс: Златен век, 2015, инсталация © Лъчезар Бояджиев & Миряна Тодорова © фотография MIR

 

Общество – естествено, идентичността на отделния индивид се определя до голяма степен от сблъсъка му с писаните и неписаните закони на обществото, в което живее, затова и доста от авторите в изложбата Зрели и Бесни се обръщат с въпроси именно към него. Тези въпроси, в повечето случаи, са зададени с езика на протеста (почти същият като онзи, прободеният с пиърсинг и захванат отдолу с книгата Фотография на бунта, от инсталацията на Луиза Марган) – протести за политическа, икономическа и социална промяна, които се случват в цял свят през последните години като във Вземи площада, 3-каналната видеоинсталация на Оливер Реслер, която събира гледните точки на активисти от 15М в Мадрид, движението на площад Синтагма в Атина и Occupy Wall Street в Ню Йорк.

masuzane

Международна Партия на Чувствителността, 2015, серия постери © Сузане Шуда


Протест като проекта на Сузане Шуда Международна Партия на Чувствителността – плакати, уебсайт и пърформанси в публичното пространство, които с много ирония и хумор осигуряват изборна превенция срещу кризата на политиката, обществото и личността.

Протест, обаче, който зависи от ролите, които играем в обществото. Именно тях търси Боряна Венциславова във фотоинсталацията Роли, която събира няколко нейни приятели и познати, все около 40-годишни хора, решили да останат и да живеят в България – по време на лятна почивка на къмпинг Градина всеки от тях отговаря собственоръчно на въпроса "Как виждаш твоята роля в контекста на България?", за да се получи портрет на едно поколение и на проблемите, с които се сблъсква то. Портрет, който превръща личната идентификация и мотивация в обществена идентичност или иначе казано – малките детайли, които рисуват голямата картина.

maboriana

Роли, 2014, фотоинсталация, C-принт, 80х120 см и текст 20x30 см © Боряна Венциславова © фотография MIR

 

От частното към общото се движи и инсталацията Exchange на Иван Мудов, в която манипулирано светлинно табло от чейнджбюро показва разменни курсове на евро към евро във всички страни от ЕС, приели еврото за своя единна валута – хитра метафора за двойния стандарт в еврозоната и тънък коментар на днешната икономическа реалност в Европа, която е приела уж единна, обща за всички стойност на живота, а всъщност тя е различна в различните страни-членки. А какъв ли е разменния курс на еврата на мигранти и бежанци спрямо еврото в еврозоната?!

mamudov

Exchange, 2015, инсталация © Иван Мудов © фотография MIR


Всъщност, животът има една единна, обща за всички стойност – всички са равни пред Стълбата на Живота. Именно този добре познат сюжет (изобразяващ житейския път като изкачване и слизане по стълба) използва Правдолюб Иванов в своята инсталация Нагоре или Надолу – прекрасна метафора не само за идентичността на човека и неговото място под слънцето в съвременния свят, но и обект, който дори само с разположението си в пространството (първият и последният, който виждаш на влизане и излизане през вратата на Баня Старинна) идеално обобщава всички въпроси, които задава изложбата Зрели и Бесни.

Остава само да разберем до кое стъпало е стигнало българското съвременно изкуство – качва ли се нагоре или вече слиза надолу?

mapravdo

Нагоре или Надолу, 2015, инсталация © Правдолюб Иванов © фотография MIR

  

 

Изложбата Зрели и Бесни е в Център за съвременно изкуство Баня Старинна, Пловдив до 8 октомври 2015

Вторник, 15 Октомври 2013г. 20:15ч.

Утопия или...

Публикувана в Арт визуал

Обединението около една идея, в сегашно българско време, звучи като гранде утопия и... може би, точно затова шест млади художника обединяват своите идеи в общата изложба Утопия. Всъщност днес, повече от всякога, утопиите са въпрос на лични, а не на колективни преживявания, определяни от илюзиите, с които живее всеки човек – от представите за политическа и социална идеология, през идеите за свобода и за консуматорство, до замяната на реалността с идеални виртуални проекции и възприемането на детството като утопичен спомен. Затова и ви срещаме с всеки един от участниците в изложбата и с част от тяхната лична идея за утопия или...

 

 

Анжела Терзиева

© Храм II, 97/130 см, маслени бои, платно

hramii

Какво?

Серия картини на тема Храмове, които изобразяват индустриални комплекси, представени като колаж в пейзажа. Простиращи се някъде след края на града, сякаш обгърнати в тайнственост, тези промишлени конструкции се извисяват като паметници на вечните утопии.

Защо?

Иска ми се това, с което се занимавам – изкуството – да се окаже възможната утопия.

 

 

Боряна Петрова

© Land of Free, 71/100см, дигитален принт

landoffree

Какво?

Утопията в картичка, за да я видиш, пожелаеш, посетиш и придобиеш – като консуматив за ежедневието, който не изисква от притежателя си нищо повече от един човешки порив към свобода, равенство и многообразие.

Защо?

Защото всеки има нужда да онагледи илюзиите си, а днешния свят позволява това да се случи без усилия и пречки.

 

 

Елеонора Терзиева

© START A NEW CAREER, FIND LOVE, CONTROL YOUR MIND, BODY, AND HEART, видео

findvirtual

Какво?

Иронично представям днешната ситуация, в която човек осъществява своите идеални живот, ред и мечти във виртуалния свят, и се превръща в самодостатъчен.

Защо?

Защото в дистопичната ни съвременност имаме нужда да говорим за утопии.

 

 

Габриела Петрова

© Egg Bar 1, 100/130 см, маслени бои, платно

eggbar 1

Какво?

Серията Egg Bar е опит за олицетворение на настъпилата подмяна на ценности. Картините са провокирани от мои лични преживявания, на които съм била както зрител, така и участник. Малко хора се интересуват от понятие като свобода, то е загубило своята тежест, защото е в състояние да бъде закупено, както всичко останало.

Защо?

Защото сме млади, имаме мнение и искаме да го изразим.

 

 

Ана Тодорова

© Untitled, 90/75 см, маслени бои, платно

untitled

Какво?

Три платна, отразяващи моите илюзии.

Защо?

Защото светът е нелицеприятно място без тях.

 

 

Виолета Танова

© Good Boy, 60/50см, пайети върху плат

goodboy

Какво?

Лаконична, непринудена, забавна, а понякога и малко страшна игра на асоциации, с лъскави, пайетени апликации. Реалност или измислица, детството като утопичен спомен – място и период в безвремие, където не е от значение дали нещо се е случило или е плод на въображението, времето е спряло, а годините не са от значение. Или изграден спомен по разкази на очевидци, изкривена перспектива от ниска гледна точка и силна емоция от откриването на света.

Защо?

Защото тази изложба трябва да се види. Защото беше нужна една година, за да стане възможна и най-вече, защото изкуството не е самоцел за твореца, нужна е публиката, за да му даде живот.

 

 

Изложбата Утопия е в Glossary Depot (ул. Веслец 84) от 22 до 29 октомври

онлайн