Home / Рубрики / Арт визуал / Списък на статии по етикет: Камен Стоянов
A+ R A-
Списък на статии по етикет: Камен Стоянов

Образцов дом

Четвъртък, 27 Декември 2012г. 10:00ч.

Къде е пресечната точка между прозренията на австрийския философ и архитект Лудвиг Витгенщайн, къщата-паметник на австрийската модернистична архитектура, която той проектира за сестра си и българската външна културна политика? Отговорът, може би, се крие в Ключалката на Г-н Витгенщайн – актуалната (до 25 януари 2013 в Български културен институт Дом Витгенщайн) изложба на съвременно българско изкуство във Виена.

 

Историята – В началото на ХХ век Лудвиг Витгенщайн проектира къща, колкото като обект на своите философски търсения, толкова и за да служи като уютен дом на неговата сестра. Семейството им, обаче, е от еврейски произход, което (в периода на националсоциализма) кара сестра му да напусне дома си и да емигрира в Щатите, а самият Витгенщайн пък планира да емигрира в Съветска Русия. След войната, къщата започва да се руши и е пред събаряне, но протести на Съюза на австрийските архитекти я спасяват, за да се стигне до 1975, когато къщата се превръща в дом за културния институт на социалистическа България във Виена. През 2012 кураторът Борис Костадинов събира 6 автори, които в специално създадени за изложбата произведения интерпретират целия този исторически фон и в същото време коментират света, в който живеем днес. Най-важното – шестимата артисти (също като Витгенщайн и сестра му) са емигранти по една или друга причина.

 

Изложбата – микс от живопис, обекти, инсталации, видеоарт и пърформанс.

 

yes   YES, неонов автопортрет, 2012, Камен Стоянов © фотография Ивайло Младенов


Камен Стоянов представя три работи – неоновият автопортрет YES, който "гледа" точно срещу барелефа на Лудвиг Витгенщайн и спекулира с неговата прецизна философия на езика като изобразява поклащане на главата, така както българите казват "да", обратно на движението за знак "да" в другите европейски страни.

Втората работа Running Around the Corner отново е неонов (този път) надпис, който наистина обикаля около един от ъглите в изложбеното пространство и по този начин буквализира до крайна степен Витгенщайн философията за езика.

Стоянов завършва представянето си с пърформанс, при който една от специфичните метални завеси в къщата се превръща във фитнес уред. Намигането е към Витгенщайн, който използва проектирането на архитектурните детайли за упражнение на логическата си мисъл, докато Стоянов превръща един от тези детайли в средство за упражнение (вместо на разума) на мускулите.

 

Михаил Михайлов започва от градината на къщата, където поставя голям надпис, цитат от Лудвиг Витгенщайн: "Разликата между добър и лош архитект днес се състои в това, че последният се поддава на всяко изкушение, докато истинският му устоява.(1930)", за да го ремиксира във варианта "Разликата между добър и лош художник днес се състои в това, че последният се поддава на всяко изкушение, докато истинският му устоява. (Михайл Михайлов, 2012)"

citat   Изкушението, инсталация, 2012, Михаил Михайлов © фотография Ивайло Младенов


Михайлов допълва работата си с рисунка, поставена на пода и обърната с гърба си към зрителя. Скритото изображение би могло да бъде видяно само ако картината бъде обърната, което създава препратка към скритата, лична част от биографията на Витгенщайн.

 

Василена Ганковска създава две картини – в Композиция за дърво и къща използва само шаблон и черен акрилен спрей, за да пресъздаде графично много стара снимка на къщата с гледна точка, която е невъзможна днес, тъй като обкръжаващата архитектурна среда е коренно променена.

domv   Композиция за храст и къща, акрилен спрей, платно, 2012, Василена Ганковска © фотография Ивайло Младенов


Композиция за храст и къща пък разкрива фронтален поглед върху фасадата на сградата като единствените цветни елементи (зелените растения в градината) действат като контрапункт на пестеливия език и строгите линии на сградата.

 

Боряна Венциславова заснема 11 минутно видео, което наблюдава естествената работна среда на членовете от екипа на Дом Витгенщайн на фона от играта на футбол и крясъците на две момчета на улицата пред къщата.

Хуморът присъства и във второто ù творение – фотографията Има ли носорог в стаята е провокирана от прочутия спор между Лудвиг Витгенщайн и математика Бъртранд Ръсел с въпроса: "Господине, виждате ли носорог в стаята?"

boryana rhino   Има ли носорог в стаята, фотография, 2012, Боряна Венциславова ©


Максимилиан Праматаров отвежда към друга страст на Лудвиг Витгенщайн – неговото математическо образование и любовта му към точните науки. Праматаров създава една неправилна геометрична форма, нарисувана с химикалка, като двуизмерната ù форма носи претенцията на някакъв абстрактен, но в същото време математически перфектен чертеж. Същата форма е повторена отново, но в триизмерен вариант и е поставена като втори обект върху постамент.

pramatarov   Обект, детайл, 2012, Максимилиан Праматаров © фотография Ивайло Младенов

 

Даниела Костова от своя страна създава видеото Лексикон, в което спомени се подреждат като пъзел (буквално) от нея и дъщеря ù. Пъзелът (присъстващ и като обект в изложбата) е снимка на художничката с нейна приятелка пред Дом Витгенщайн от 90-те години на ХХ век. Костова, която днес живее и работи в Ню Йорк, свързва мястото с първото си пътуване "на Запад" и първата среща със съвременното изкуство, когато през 1997 участва в международен уъркшоп в академията във Виена. Именно от този период е и снимката-пъзел пред Дом Витгенщайн, където е отседнала по това време. Сега малката ù дъщеря, която е родена в Америка и не говори добре български, реди пъзела повтаряйки неразбираеми за нея думи като "България", "културен център", "Витгенщайн"...

lexicon   Лексикон, видео, 2012, Даниела Костова © фотография Ивайло Младенов


 

Ключалката на Г-н Витгенщайн е в Български културен институт Дом Витгенщайн до 25 януари 2013

 

На Фоcus: Зрели и Бесни

Четвъртък, 24 Септември 2015г. 18:18ч.

От 24 до 27 септември българското съвременно изкуство е обект на особено внимание в специално посветения панел Fоcus Bulgaria от програмата на арт панаира Vienna Contemporary – фокус, който освен моментна картина на българското съвременно изкуство, ще опита да даде и отговори на въпроси, стоящи в основата и на изложбата Зрели и Бесни в Център за съвременно изкуство Баня Старинна, Пловдив. Изложба, в която кураторът Борис Костадинов събира автори от едно, родено през 70-те, поколение (и български – до един участници в панорамната изложба Variofocus на Vienna Contemporary, и чуждестранни артисти), които са принудени да търсят своята идентичност във времена на постоянни кризи – и политически, и икономически, и социални, и ценностни, и лични катарзиси. Кризи, които именно определят идентичността на всяко поколение, на всеки индивид. Историята, обаче, на отделния човек е колкото сходна, толкова и различна от историята на поколението към което той принадлежи. Затова нека разгледаме изложбата Зрели и Бесни като жив организъм, като история на отделния индивид в поколението, на което принадлежи – все пак, повечето от творбите са създадени специално за тази изложба и наистина я превръщат в жив организъм със собствена история. А кои са нещата, които превръщат отделния Човек в Личност и определят неговата идентичност?

 

Да започнем с:

 

Езикът – фразеологичният идиом No Hair On the Tongue означава да говориш открито, директно, без задни мисли, без задръжки, без заобикалки, без да заглаждаш истината и стои в основата на site-specific инсталацията на хърватката с български корени Луиза Марган, изградена от две части – Езикът, бетонова скулптура на прободен с пиърсинг език и Камуфлаж, фотография на перуката, направена от отрязаните дълги коси на майката на Луиза, с която тя, като ученичка в комунистическа България, е криела късата си прическа, недопустима за момиче по онова време. Да, закачката тук е колкото буквална, толкова и метафорична – езикът не е само онзи орган, скрит в устата, който позволява Гласът (и Бунтът) ни да бъде чут, нито отрязаните коси, скрити с перука, са просто форма на скрит бунт. И ако днес всичко е уж толкова открито и позволено, дали говорим No Hair On the Tongue, и на какъв език?

maluiza1

Езикът, 2015, бетон, метал, книги, 250x120x90 см + Камуфлаж, 2015, фотография, 70x46 см © Луиза Марган © фотография MIR

 

Тялото – да, родният език определя част от идентичността на всеки, но ако искаш да разбереш света наоколо си принуден да общуваш на поне един различен от твоя майчин език, така че само тялото остава изцяло твое. Тялото, което разпределя половете и ги сблъсква като в двуканалната видеоинсталация Там е не/е сексуален доклад на Йос Дигел и Лиза Шрьотер – вдъхновени от философския есеистичен спор между Жан-Люк Нанси и Жак Лакан за характера на сексуалната връзка, двамата решават, без да се познават добре, да развият интимни отношения за 6 дни в Сан Франциско (място, където полът няма никакво значение предвид голямата гей и лесбо общност) и да документират този лабиринт на отношенията между двата пола по пътя към сексуалните, романтичните и социалните идентичности в една връзка, като дават едновременно (разделени в двата канала на видеото) мъжката и женската гледна точка – получава се забавно кресчендо от социални хормони, а по-забавното е, че Йос и Лиза са все още заедно...

madaniela

Нови Модели, 2015, фотоинсталация © Даниела Костова; фотография Рейн Дов © Алекс Геана, Номи Еленсон


Тялото е обект на изследване и във фотоинсталацията Нови Модели на Даниела Костова, която снима в идиличен момент дъщеря си с нейната детегледачка Рейн Дов – андрогинен фотомодел, която се снима преобладаващо в рекламни кампании на мъжки брандове и печели повече, отколкото в ролята си на жена-детегледачка. Да, тялото определя идентичността ни, но също така може да поставя под въпрос gender стереотипите, както в изкуството, така и в социалните им измерения (като отглеждането на деца, получаването на даден вид работа...) – нещо, което хем контрастира, хем намира доста допирни точки със серията принтове Лувър на Ангелика Кринцингер. В нея тя използва реални ренесансови и барокови творби от колекцията на Лувъра и манипулира детайли от тях, които силно напомнят на съвременни еротични фотографии – нещо, което подсказва за пореден път, че тялото винаги е въздействало и ще продължи да въздейства по един и същ начин на човека; нещо, което ни връща към старата идея, че човечеството не е еволюирало в развитието си, а с векове се върти в спиралата на непроменливата същност на своите интереси и нужди. Въпросът е дали има достатъчно памет, за да си го признае?

 

Паметта – паметта може да бъде опасен инструмент според това кой как я използва – понякога може да изневерява на реалността и да я изкривява, а друг път да бъде документален архив на живота, който разкрива не само как сме живели, но и как да променим себе си и света около нас. Именно начините и законите, по които действа паметта са обекта на интерес в серията Greater Density на Юлиане Ебнер, която рисува върху плексигласови плочки сцени от живота преди и след падането на режима в Източна Германия – образи хем деликатни и ефирни, хем остри и с тежест като послание; хем сюрреални, хем напълно изживени (Юлиане е студент по музика в Дрезден когато Стената пада) – пъзел от образи, които тя взима от нейната серия анимационни филми Into the Bushes, All Open и The Hole in the Middle, които отразяват колкото детството, съзряването и зрелия живот на нейното поколение, толкова са и история на един абсурден режим.

majuliane2

Окачен, 2015, серия Greater Density, акрил в/у плексиглас, 15x35 см © Юлиане Ебнер © фотография MIR

 

В паметта се ровичка и Василена Ганковска, а от архивите изскачат стари снимки от абитуриентски балове, срещи на випуска, които тя колажира със запазената ѝ марка архитектурни елементи от изоставени сгради, за да се получи серията Pulp Fiction – един вид лична равносметка за живота от 90-те (с резките промени, смяната на ценности, житейските избори, филмите на младостта като Трейнспотинг, Криминале...) до това, което се случва днес; един вид коментар за това, че както казва Василена: "от наивните ни представи, от средата на 90-те, за това какво ни предстои в живота не е останало нищо...".

mavasilena

 

Pulp Fiction I / II, 2015, дигитален колаж в/у винил © Василена Ганковска © фотография MIR

 

Мечти и идеали – идеи, стремежи, желания, идеали – всички те градят ценностната ни система и са голям коз в оформянето на идентичността ни, но какво става с тях когато са подложени на безкрайна подмяна, на вълни от криза след криза, катарзис подир катарзис... Именно това се опитва да разбере Камен Стоянов с фотографиите В хотел 1000 колони (недостроен, изоставен хотел на морския бряг като метафора за превърналите се в руини, заради финансовата криза, човешки амбиции и желания) и най-вече с инсталацията Невъзможно – видео, в което гумена лодка, управлявана от автора, се опитва да изпише думата "невъзможно" в морето. Хубава метафора не само за естеството на битието, но и за опитите ни да оставим следи в живота като правим невъзможното възможно. И все пак, нали знаете, че мечтите трябва да бъдат невъзможни, защото в момента, в който станат възможни, те вече не са мечти!?

makamen

Невъзможно, 2015, инсталация, гумена лодка с ръкописен текст, HD видео © Камен Стоянов © фотография MIR

 

Друга инсталация, която се заиграва с (не)преходния характер на човешката ценностна система е Втори шанс: Златен век на Лъчезар Бояджиев и Миряна Тодорова – батут, опакован в златен спандекс играе ролята на своеобразна капсула на времето, в която може да влезете облечени със златни елеци от същия плат, върху които са принтирани рисунки на авторите и различни надписи като примери за ценностна система. Батутът е хитър уред, който създава илюзия за движение, за развитие – подскачаш нагоре и хем променяш позицията си, хем след това се връщаш надолу в изходна точка, което е хубава метафора (като морето и гумената лодка в инсталацията на Камен Стоянов) за промените и развитието на обществото ни.

maluchmiryana

Втори шанс: Златен век, 2015, инсталация © Лъчезар Бояджиев & Миряна Тодорова © фотография MIR

 

Общество – естествено, идентичността на отделния индивид се определя до голяма степен от сблъсъка му с писаните и неписаните закони на обществото, в което живее, затова и доста от авторите в изложбата Зрели и Бесни се обръщат с въпроси именно към него. Тези въпроси, в повечето случаи, са зададени с езика на протеста (почти същият като онзи, прободеният с пиърсинг и захванат отдолу с книгата Фотография на бунта, от инсталацията на Луиза Марган) – протести за политическа, икономическа и социална промяна, които се случват в цял свят през последните години като във Вземи площада, 3-каналната видеоинсталация на Оливер Реслер, която събира гледните точки на активисти от 15М в Мадрид, движението на площад Синтагма в Атина и Occupy Wall Street в Ню Йорк.

masuzane

Международна Партия на Чувствителността, 2015, серия постери © Сузане Шуда


Протест като проекта на Сузане Шуда Международна Партия на Чувствителността – плакати, уебсайт и пърформанси в публичното пространство, които с много ирония и хумор осигуряват изборна превенция срещу кризата на политиката, обществото и личността.

Протест, обаче, който зависи от ролите, които играем в обществото. Именно тях търси Боряна Венциславова във фотоинсталацията Роли, която събира няколко нейни приятели и познати, все около 40-годишни хора, решили да останат и да живеят в България – по време на лятна почивка на къмпинг Градина всеки от тях отговаря собственоръчно на въпроса "Как виждаш твоята роля в контекста на България?", за да се получи портрет на едно поколение и на проблемите, с които се сблъсква то. Портрет, който превръща личната идентификация и мотивация в обществена идентичност или иначе казано – малките детайли, които рисуват голямата картина.

maboriana

Роли, 2014, фотоинсталация, C-принт, 80х120 см и текст 20x30 см © Боряна Венциславова © фотография MIR

 

От частното към общото се движи и инсталацията Exchange на Иван Мудов, в която манипулирано светлинно табло от чейнджбюро показва разменни курсове на евро към евро във всички страни от ЕС, приели еврото за своя единна валута – хитра метафора за двойния стандарт в еврозоната и тънък коментар на днешната икономическа реалност в Европа, която е приела уж единна, обща за всички стойност на живота, а всъщност тя е различна в различните страни-членки. А какъв ли е разменния курс на еврата на мигранти и бежанци спрямо еврото в еврозоната?!

mamudov

Exchange, 2015, инсталация © Иван Мудов © фотография MIR


Всъщност, животът има една единна, обща за всички стойност – всички са равни пред Стълбата на Живота. Именно този добре познат сюжет (изобразяващ житейския път като изкачване и слизане по стълба) използва Правдолюб Иванов в своята инсталация Нагоре или Надолу – прекрасна метафора не само за идентичността на човека и неговото място под слънцето в съвременния свят, но и обект, който дори само с разположението си в пространството (първият и последният, който виждаш на влизане и излизане през вратата на Баня Старинна) идеално обобщава всички въпроси, които задава изложбата Зрели и Бесни.

Остава само да разберем до кое стъпало е стигнало българското съвременно изкуство – качва ли се нагоре или вече слиза надолу?

mapravdo

Нагоре или Надолу, 2015, инсталация © Правдолюб Иванов © фотография MIR

  

 

Изложбата Зрели и Бесни е в Център за съвременно изкуство Баня Старинна, Пловдив до 8 октомври 2015

Питай Да Да

Сряда, 14 Септември 2016г. 17:50ч.

... или 100 години дадаизъм и връзката му с българското участие на биеналето за съвременно изкуство Манифеста 11 в Цюрих с пърформанса Ask the Artist.

 

 

"Добър вечер дами и господа, добър вечер на всички и добре дошли в това много специално място! Тук преди много години се случваха невероятни истории. Те продължават да се случват и днес. Надявам се, че тази вечер, всички ние заедно, ще станем свидетели на едно магическо преживяване. Ще се докоснем до непознатото, което всъщност е познато, но отдавна забравено."

Тези приповдигнати думи звучат на фона на още по-приповдигната музика (подобна на тази от комерсиално телевизионно шоу) на сцената на Кабаре Волтер в Цюрих. Да, точно на тази митична сцена и точно 100 години след официалното прокламиране на дадаисткия манифест от Хуго Бал именно на това място.

100 години по-късно едни български артисти са окупирали сцената. Както е обявено в програмата, пърформансът е Ask the Artist на Камен Стоянов (артист) с джойнт-венчър партньор Борис Костадинов (куратор) и с участието на Василена Ганковска (артист).

Сигурно идващото от корпоративния речник понятие "джойнт-венчър" звучи необичайно, но обяснението е, че пърформансът е част от официалната програма на биеналето за съвременно изкуство Манифеста 11 с куратор Кристиан Янковски и заглавие Какво правят хората за пари. Тази година най-влиятелното независимо биенале изследва феноменологията на икономиката на изкуството и задава екзистенциални въпроси към артистите за това как те печелят своите пари. Изложбите са в Helmhaus и Кунстхале Цюрих, а в Кабаре Волтер е третата част на Манифеста 11, която е съставена от пърформанси.

Да се върнем отново там. Един странник с дълга перука лежи на сцената и невъзмутимо си хапва шоколад. Почти дразнещата ТВ музика ескалира, докато отнякъде изскача модераторът. Той приканва зрителите да се настанят удобно и да се подготвят за тайно, съвместно преживяване. В дъното музикантка свири на електрически орган и се опитва да пее, а странникът продължава да лежи и да унищожава щоколада. Тогава модераторът се приближава до него и сочейки го казва: "Това е моят инструмент. Това е моето устройство. Много отдавна, не помня кога, срещнах този странен човек тук – на Шпигелгасе и незабавно разбрах, че у него се крие невероятен революционен потенциал. Неговата невероятна съдба му позволява да вижда в бъдещето това, което другите не виждат. Сега аз ще му приложа специална техника и след малко той ще ни даде отговор на някои от най-съкровените ни въпроси."

bk3

Модераторът започва да хипнотизира странника, докато той се е поизправил и е сменил шоколада с голяма чаша бира. През това време музикантката започва да свири типична релаксираща музика, подходяща за психоаналитични сеанси.

След известно време модераторът пита чудатия медиум: "Как се чувстваш?", а той отговаря: "Очень хорошо". Медиумът вече е хипнотизиран и е настъпил момента публиката да задава въпроси и да получи техните отговори. Има един важен детайл. Медиумът ще отговаря на въпросите под формата на едноминутни рисунки без да промълви нито дума, а модераторът ще тълкува рисунките му.

bk1

Първият въпрос излита ненадейно: "Кой ще спечели президентските избори в САЩ?". Медиумът-художник веднага започва трескаво да рисува. След минута се появява и отговорът – драматична рисунка в кървавочервено. Модераторът обяснява, че дългокосият му съратник е отговорил кратко и ясно – президентските избори в Америка ще са белязани от червена революция. На власт ще дойде президент не само с леви убеждения, но и готов на радикални действия, които ще променят американския нео-либерализъм.

bk2

Следват още многобройни въпроси от публиката, художникът-медиум изпада в транс и рисува, въпреки тежката перука, която му пречи да вижда белия лист. През това време модераторът обяснява: "Моят герой винаги е обичал перуките и специалния грим. Те са му помагали да преминава границите на различни светове". След това неспирно рисуване и гадаене на бъдещето медиумът е уморен. Време е той да се оттегли в тъмнината на нощта. Музикантката ненадейно сменя музиката с революционна песен на Били Браг, която така вдъхновява тримата на сцената, че те се хващат за ръце и започват да танцуват див ирландски танц.

Това е и краят на Ask the Artist, а модераторът казва на публиката, че ако те познаят кой е неговият мним медиум, те ще имат щастието, в бъдеще, сами да отговарят на въпросите поставени им от съдбата.

Всъщност кой е персонажът с перуката? До момента са дадени достатъчно подсказки и жокери за неговата самоличност, но за да я разкрием напълно ние трябва да сме запознати с историята на Кабаре Волтер, намиращо се на Шпигелгасе 1. На същата улица, но на номер 14, преди точно 100 години е живял и нашият герой. Той е обичал перуките, чрез които нелегално е прекосявал граници. Обичал е швейцарския щоколад и бирата. Има дори спекулация, че именно той дава името Дада. Толкова харесвал пърформансите и концертите в Кабаре Волтер, че екзалтирано крещял на руски: "Да, да!".

Само една година по-късно този човек ще обърне невъзвратимо хода на историята... И така – кой е нашият герой!?

bk4


Изложбата-документация на пърформанса Ask The Artist е в галерия SARIEV Contemporary, Пловдив от 11 март до 12 май 2017

онлайн