Home / Рубрики / Арт визуал / Списък на статии по етикет: Уолт Дисни
A+ R A-
Списък на статии по етикет: Уолт Дисни

Детски игри

Понеделник, 08 Август 2011г. 16:14ч.

Запознах се със Сиги Хофер във Виена, в една от онези приятни вечери на Naschmarkt. Тогава в любимия бар един приятел пускаше музика. Приятелят е Тобиас Оливер, а когато той пуска винаги се събира интересна публика.

 

На бара самотно отпиваше бира странна фигура с рошава коса, прихваната с ярко зелена лента, нарочно износено яке и ретро кецове Adidas. Мъжът гледаше в една точка и се усмихваше без особено да комуникира с окръжаващите го. По едно време Тоби спря да пуска музика, а аз го попитах: „Кой е този?". Тоби ми каза: „Нали уж се интересуваш от изкуство. Това е Сиги". Веднага включих, че е Сиги Хофер. Художник, когото познавам задочно чрез работите му отпреди. Дори само преди няколко дни гледах изложбата му в Galerie Meyer Kainer.

 

Помолих Тоби да ме запознае със Сиги и не след дълго вече пиехме бира и говорихме за изкуството му. Той разказа, че е роден в южен Тирол, но предпочита да работи във Виена. Усмихвайки се ме увери, че първоначално е имал желание да докаже на арт сцената идеята, че изкуството може да наподобява детска игра и в същото време да носи ясни и отчетливи, политически и социални изявления. Първо ме учуди като сподели, че определя себе си като „мултимедиен артист", защото рядко работи с нови медии. После обаче си дадох сметка, че е абсолютно прав, защото съчетава рисунки с пастел, акварел и молив с фотография, видео и инсталации. Ранните му творби са модели на жилища или подобия на места за обитаване. Проблемите на градската среда го занимават и до днес, затова той прави огромни рисунки представящи реални и нереални места за живеене – дървени къщи, кораби... Така е и в последната му изложба I wish I were a stone, в Temporary Gallery Cologne.

 

Друга много обичана тема от него са героите на Карл Баркс и Уолт Дисни. Той продължава традицията на поп арта, като използва Доналд Дък например, за да гради свой собствен символистичен лабиринт. Детската визия придобива сериозен елемент в работата му 14 мъртви деца – базирана на реален случай с 14 деца загинали при катастрофа с автобус.

 

За серията от рисунки Funny Games художникът заимства заглавието от филма на Михаел Ханеке, където двама млади садистично настроени младежи убиват цяло семейство без причина и го правят с бели ръкавици – друга ясна реминисценция към „детския свят" на Уолт Дисни и ръкавиците на Мики Маус.

 

В края на срещата ни си дадох сметка, че в началото Сиги гледаше съсредоточено в една точка съвсем не без причина. Проследих погледа му и забелязах, че гледа монитор, на който прожектираха компилации от Happy Tree Friends. Нямаше как да не го забавляват с наивния си цинизъм...

 

Спасяването на мисис Оскар

Петък, 27 Декември 2013г. 20:20ч.

Случайност или съдба, на Том Ханкс му върви да се забърква в "спасителни операции", номинирани за Оскар – първо беше Спасяването на редник Райън, а сега Спасяването на мистър Банкс – но истинският "спасител" на историята тук е Ема Томпсън (двукратен и бъдещ троен носител на Златен глобус и/или Оскар) в колоритното амплоа на мисис Памела Л. Травърс, автор на класиката за малки и големи Мери Попинс.

 

smb

Именно както вятърът от Изтока довява Мери Попинс в дома на семейство Банкс, така и отвява писателката Памела Л. Травърс (втората кожа, в която живее Ема Томпсън – от говора до жестовете ù) в студиата на Уолт Дисни (Том Ханкс с поредна историческа роля) в Холивуд. Годината е 1961, минали са близо 20 години от първото писмо на Дисни до мисис Травърс с желанието (да изпълни обещаното на двете си дъщери) и да филмира Мери Попинс историята.

smb6

Мисия трудна, толкова невъзможна за Дисни, колкото да приготви английски чай по взискателния вкус на мисис Травърс – идеята да "продаде" своята героиня (и част от семейната ù тайна) като я превърне в анимационен/мюзикъл култ ù звучи толкова кощунствено, колкото да пие чай от картонена чаша.

smb21

Затова Памела Л. Травърс измисля свои правила на играта "вземи правата" (а.к.а Дисни тест за издръжливост) – филм Мери Попинс ще има, само ако вътре няма: сладникави анимация и мюзикъл песнички, червен цвят, (изгледайте финалните надписи до края, за да се насладите на автентичните записи от работните сесии с мисис Травърс)... И така се стига до двоен исторически прецедент – първият евър игрален филм на Дисни, а именно Мери Попинс през 1964, и близо 50 години по-късно първият евър филм, в който част от живота на Уолт Дисни е пресъздаден в киното, а именно Спасяването на мистър Банкс.

smb20

Точно такъв двойно "based on a true story" модел хитро и умело използват сценаристките Кели Марсел и Сю Смит, и режисьора Джон Лий Хенкок, за да преплетат съдбоносно две важни пътувания в живота на Хелън Гоф (истинското име на Памела Л. Травърс) – двуседмичната ù среща в Холивуд с Уолт Дисни и неговия екип от сценариста Дон Да Гради (Брадли Уитфорд) и композиторите братята Шърман (Джейсън Шварцман и Би Джей Новак) отключва детския спомен за едно пътуване, което я отвежда далеч от родния Куинсленд, Австралия в малкото градче Алора.

smb2

Там, където тя завинаги ще остане любимата принцеса Гинти на своя баща, банковият мениджър Травърс Гоф (явно Колин Фарел е абониран за ролята на ирландски мечтатели/алкохолета), за когото всичко в живота е илюзия. Там, където леля ù Ели (Рейчъл Грифитс) ще дойде с вятъра от Изтока, за да спаси болния ù баща и нейното семейство.

smb27

Там, където крушата не пада по далеч от дървото на вината. Там, където една семейна драма се превръща в универсална класика за малки и големи. Там, в Травърсленд, където живее Мери Попинс.

smb23

И ето, че Спасяването на мистър Банкс идва във вид на стилна сантиментална комедия, каквито снимаха през 90-те (с малки изключения като Да откриеш Невърленд, например) – със силно емоционална (биографична, колкото трябва), човечна история, в която фин хумор, ирония и сарказъм не са мръсни думи, реалност и фантазия се преплитат на магия, малките герои (като шофьора Ралф/Пол Джиамати а.к.а "единственият американец, когото мисис Травърс харесва") са също толкова важни, колкото главните, а житейски прозрения и поуки има за всички от сърце.

smb16

 

Филм за семейните тайни, които всяко семейство крие, но не всеки може да ги превърне в универсални мечти. Филм за смисъла от разказването на истории, заради които кино е било снимано, снима се и ще продължи да се снима. Филм, който (според любимия израз на мисис Травърс) е perfectly capable да прибере/спаси един-два-три Оскара.

 

smb25

 

Спасяването на мистър Банкс е в кината от 3 януари

онлайн