Home / Рубрики / Арт визуал / Списък на статии по етикет: пърформанс
A+ R A-
Списък на статии по етикет: пърформанс

Режим: свободен

Четвъртък, 08 Ноември 2012г. 14:26ч.

"Свободата е това, което правиш с това, което ти е било дадено" казва Жан-Пол Сартр и АСТ (или Асоциация за Свободен Театър) вече за втора година се опитва нагледно да го докаже като организира на принципа "от нищо нещо" фестивал за свободен театър (пълната програма може да видите тук), който тази година се случва от 14 до 18 ноември със следните герои:

 

 

Medea – 14 ноември, Червената къща – 17:00 часа / 60 мин

medea

Съвременен танц на кризата по хореография на Мирослав Йорданов отвъд древногръцкия мит и отвъд клишетата на пърформънс изкуството – с непрофесионален танцьор (скулпторът Никола Борисов), с дебютираща танцьорка (Мирослава Захова) и със специалното участие на... жива мускусна патица.

 

 

ПроТекст 5: Навреме – 14 ноември, Софийска централна баня – 19:00 часа / 90 мин

Четири авторски миниатюри от 4 режисьора (Гергана Димитрова, Василена Радева, Петко Стоянов, Мортен К. Роесен) или как темата "време" може да бъде представена като театрално-научна лекция, филмов театър, пърформанс-четене и... мини-опера.

 

 

Черен Петър – 14 ноември, ТР Сфумато (Камерна зала) – 21:00 часа / 60 мин

black j

Историята на един ром, която забърква фигурата на Артюр Рембо и проблемите на малцинствените групи в едно... звучи почти толкова (не)логично, колкото да срещнеш нормално публично говорене/отношение към малцинствата като цяло.

 

 

Help Me Jones – 14 ноември, клуб Jules Verne – 22:00 часа

help me jones

Ню диско уейв дуото (от известно време вече и трио с Рони от Насекомикс) на Марий Росен и Константин Тимошенко ще отбележи със специален концерт първата нощ на фестивала, в която мракът ще свети за всички големи и малки мис и мистъри театрали.

 

 

И, моя любов – 15 ноември, ателие Via Negativa в Народно читалище Акад. Андрей Стоянов – 17:00 часа / 95 мин

i moia liubov

Мултимедиен пърформанс по текстове от Библията и киносценариите Хирошима, моя Любов от Маргарит Дюрас, и Виридиана от Луис Бунюел и Хулио Алехандро – или един Мъж и една Жена в опит за възможна "любов завинаги"...

 

 

Алкохол – 15 ноември, Студио 5, НДК – 19:00 часа / 120 мин

alkohol

Кривото огледало на зависимостите и независимостите в авторския спектакъл на Цветелина Стоянова-ЦВЪ по едноименния роман на Калин Терзийски и Деяна Драгоева.



Въображението мъртво си представете – 15 ноември, Ателие Пластелин – 21:00 часа / 40 мин

imagination dead imagine

Моноспектакъл по кратък текст от Бекет или иначе казано – диалог между женско и мъжко тяло в условно пространство, в случая – мазе.

 

 

Отровата на театъра – 16 ноември, НТ Иван Вазов (зала Север, IV етаж) – 17:00 часа / 90 мин

otrovata na teatyra

Марий Росен, Валентин Ганев и компания нагледно ще показват, че театърът е едновременно смърт и живот – толкова тотален, че претендира, че не е театър.

 

 

Невидими 1 – 16 ноември, Червената къща – 19:00 часа / 75 мин

invisible

Документални истории на неходещи хора, събрани в емоционален пъзел от режисьора Неда Соколовска, които актьорите слушат и пресъздават в реално време. С други думи – за "невидимите" и техните видими проблеми.

 

 

Cadaver – 16 ноември, Червената къща – 20:20 часа / 20 мин

cadaver

Когато хореографът Станислав Генадиев не танцува в гранде спектакли, изследва границите на физическия танц – този път, заедно с Мартин Пенев, миксират електрическите импулси (записани с електроди) на мускулите на тялото с гласа на танцьора, за да се стигне до вечната борба за надмощие между плътта/тялото и разума/словото.

 

 

На ръба – 16 ноември, ТР Сфумато (Голяма сцена) – 21:30 часа / 50 мин

na ruba

Театър АТОМ (или Стефания Георгиева, Христо Таков и Камен Марин) представят деликатна клоунада на ръба на танца, пластиката, кукления театър и пантомимата, за да достигнат до многото лица на човешката душа.

 

 

Романс – 17 ноември, София Арсенал – Mузей за съвременно изкуство (С.А.М.С.И) – 17:30 часа / 90 мин

romans

Спектаклите от поредицата Сънища в четири сезона на режисьора Валерия Вълчева, събрани в едно – или двете слънцестоения и двете равноденствия в компанията на Шекспир и шарена дружина от много деца, актьори и музиканти.

 

 

Да изядеш ябълката – 17 ноември, студио Suspacious – 19:00 часа / 80 мин

apple

Ида Даниел и компания заформят джем сешън театър, без фиксирана история, но с множество въпроси с лични отговори, точно както му отива на театър без граница между публика и изпълнители.

 

 

Азамен – 17 ноември, ТР Сфумато (Голяма сцена) – 21:00 часа / 40 мин

azamen02

Runabout Project (Албена Баева – интерактивен дизайн, Петя Боюкова – сценография, Стефан Дончев – технически асистент и София Георгиева и Александър Манджуков – хореография и изпълнение) преплитат тяло, дигитални технологии, хореография и глас, за да изградят отношенията между две тела (в сензорни костюми), две индивидуалности и заобикалящата ги среда в реално време.

 

 

Деволюция – 18 ноември, Столичен куклен театър – 17:30 часа / 75 мин

devolution3

Импровизации с найлон, в които човекът се превръща в клоун, клоунът в примат, приматът в чувал, цивилизацията в найлон, найлонът в боклук и... така се стига до Деволюция – или как да защитим човека и човешкото от урагана на безчовечността и оскотяването.

 

 

ГогоДиди – 18 ноември, Студио 5, НДК – 19:00 часа / 80 мин

gogodidi

Трима актьори в Очакване на Годо, заредени с много детски рисунки и театрален джаз в две действия.

 

 

Transformability – 18 ноември, ТР Сфумато (Голяма сцена) – 21:00 часа / 40 мин

Има ли връзка между философията и съвременния танц? Да, според Вили Прагер и неговият философски мюзикъл за три души и тяхната трансформация до пълно изтощаване... или удоволствие.

 

 

Питай Да Да

Сряда, 14 Септември 2016г. 17:50ч.

... или 100 години дадаизъм и връзката му с българското участие на биеналето за съвременно изкуство Манифеста 11 в Цюрих с пърформанса Ask the Artist.

 

 

"Добър вечер дами и господа, добър вечер на всички и добре дошли в това много специално място! Тук преди много години се случваха невероятни истории. Те продължават да се случват и днес. Надявам се, че тази вечер, всички ние заедно, ще станем свидетели на едно магическо преживяване. Ще се докоснем до непознатото, което всъщност е познато, но отдавна забравено."

Тези приповдигнати думи звучат на фона на още по-приповдигната музика (подобна на тази от комерсиално телевизионно шоу) на сцената на Кабаре Волтер в Цюрих. Да, точно на тази митична сцена и точно 100 години след официалното прокламиране на дадаисткия манифест от Хуго Бал именно на това място.

100 години по-късно едни български артисти са окупирали сцената. Както е обявено в програмата, пърформансът е Ask the Artist на Камен Стоянов (артист) с джойнт-венчър партньор Борис Костадинов (куратор) и с участието на Василена Ганковска (артист).

Сигурно идващото от корпоративния речник понятие "джойнт-венчър" звучи необичайно, но обяснението е, че пърформансът е част от официалната програма на биеналето за съвременно изкуство Манифеста 11 с куратор Кристиан Янковски и заглавие Какво правят хората за пари. Тази година най-влиятелното независимо биенале изследва феноменологията на икономиката на изкуството и задава екзистенциални въпроси към артистите за това как те печелят своите пари. Изложбите са в Helmhaus и Кунстхале Цюрих, а в Кабаре Волтер е третата част на Манифеста 11, която е съставена от пърформанси.

Да се върнем отново там. Един странник с дълга перука лежи на сцената и невъзмутимо си хапва шоколад. Почти дразнещата ТВ музика ескалира, докато отнякъде изскача модераторът. Той приканва зрителите да се настанят удобно и да се подготвят за тайно, съвместно преживяване. В дъното музикантка свири на електрически орган и се опитва да пее, а странникът продължава да лежи и да унищожава щоколада. Тогава модераторът се приближава до него и сочейки го казва: "Това е моят инструмент. Това е моето устройство. Много отдавна, не помня кога, срещнах този странен човек тук – на Шпигелгасе и незабавно разбрах, че у него се крие невероятен революционен потенциал. Неговата невероятна съдба му позволява да вижда в бъдещето това, което другите не виждат. Сега аз ще му приложа специална техника и след малко той ще ни даде отговор на някои от най-съкровените ни въпроси."

bk3

Модераторът започва да хипнотизира странника, докато той се е поизправил и е сменил шоколада с голяма чаша бира. През това време музикантката започва да свири типична релаксираща музика, подходяща за психоаналитични сеанси.

След известно време модераторът пита чудатия медиум: "Как се чувстваш?", а той отговаря: "Очень хорошо". Медиумът вече е хипнотизиран и е настъпил момента публиката да задава въпроси и да получи техните отговори. Има един важен детайл. Медиумът ще отговаря на въпросите под формата на едноминутни рисунки без да промълви нито дума, а модераторът ще тълкува рисунките му.

bk1

Първият въпрос излита ненадейно: "Кой ще спечели президентските избори в САЩ?". Медиумът-художник веднага започва трескаво да рисува. След минута се появява и отговорът – драматична рисунка в кървавочервено. Модераторът обяснява, че дългокосият му съратник е отговорил кратко и ясно – президентските избори в Америка ще са белязани от червена революция. На власт ще дойде президент не само с леви убеждения, но и готов на радикални действия, които ще променят американския нео-либерализъм.

bk2

Следват още многобройни въпроси от публиката, художникът-медиум изпада в транс и рисува, въпреки тежката перука, която му пречи да вижда белия лист. През това време модераторът обяснява: "Моят герой винаги е обичал перуките и специалния грим. Те са му помагали да преминава границите на различни светове". След това неспирно рисуване и гадаене на бъдещето медиумът е уморен. Време е той да се оттегли в тъмнината на нощта. Музикантката ненадейно сменя музиката с революционна песен на Били Браг, която така вдъхновява тримата на сцената, че те се хващат за ръце и започват да танцуват див ирландски танц.

Това е и краят на Ask the Artist, а модераторът казва на публиката, че ако те познаят кой е неговият мним медиум, те ще имат щастието, в бъдеще, сами да отговарят на въпросите поставени им от съдбата.

Всъщност кой е персонажът с перуката? До момента са дадени достатъчно подсказки и жокери за неговата самоличност, но за да я разкрием напълно ние трябва да сме запознати с историята на Кабаре Волтер, намиращо се на Шпигелгасе 1. На същата улица, но на номер 14, преди точно 100 години е живял и нашият герой. Той е обичал перуките, чрез които нелегално е прекосявал граници. Обичал е швейцарския щоколад и бирата. Има дори спекулация, че именно той дава името Дада. Толкова харесвал пърформансите и концертите в Кабаре Волтер, че екзалтирано крещял на руски: "Да, да!".

Само една година по-късно този човек ще обърне невъзвратимо хода на историята... И така – кой е нашият герой!?

bk4


Изложбата-документация на пърформанса Ask The Artist е в галерия SARIEV Contemporary, Пловдив от 11 март до 12 май 2017

WOWstatic

Сряда, 06 Април 2016г. 20:00ч.

... или 9 причини да кажеш едно звучно WOW! за деветото издание на фестивала за съвременен танц и пърформанс Antistatic – за 7 дни (14-20 април, пълната програма е тук) може да гледаш 9 съвременни танцови спектакъла (е, 8 са, но броим и специалното WOW! парти + изложбата Без обувки с фотообрази от фестивала през годините); 9 са и страните, от които идват участниците на Antistatic 2016 (България, Австрия, Австралия, Бразилия, Германия, Македония, Португалия, Сингапур и Холандия); срещите от платформата Без дистанция (преди всеки един от спектаклите) са идеален неформален начин да навлезеш по-дълбоко в дебрите на пърформанса; тазгодишното мото WOW! на фестивала хем иронично се заиграва с тази изтъркана от употреба интернационална дума за възхищение и интерес, хем отразява факта, че съвременният танц все повече навлиза в попкултурата на българското изкуство... станаха ли девет причини? Е, ето ги и представленията, в които може да намериш точно толкова WOW! причини за...

 

 

Рейвмашина – 14 април, 19:00, ТР Сфумато

танцов пърформанс60 мин

хореография и изпълнение: Дорис Улих и Михаел Турински

ravemachina

Има ли ограничения за човешкото тяло – още с Antistatic гостуването си през 2014 австрийският танцьор с увреждания Михаел Турински отговори достатъчно красноречиво на този въпрос, а сега в компанията на хореографа Дорис Улих (която разбива денс клишетата за тялото) и адреналинов техно бийт, всичко се превръща в рейв парти за електрическа инвалидна количка и две екстатични души, които не признават машинната опаковка на тялото.

 

 

Мажоретката на Европа – 15 април, 20:00, Червената къща

танцов пърформанс – 60 мин

хореография и изпълнение: Даниел Кок

europecheerlead

Ясно е, че в момента Европа изживява неспирни екзистенц кризи, също както е ясно, че напоследък дискусиите по тези проблеми приличат повече на погребални речи, докато хумористичното социално шоу на Даниел Кок ги превръща в шарено празненство, което с много танц, ирония и смях отговаря на всички актуални проблематични въпроси до самия еуфоричен финал. Да, Денят на Европа е през май, но празненствата по отбелязването му може и да започнат през тази априлска вечер – ако Мажоретката на Европа не ви е достатъчно празнична, то може да продължите с официалното Antistatic WOW! парти в клуб Backyard, където ще се включат неуморният Даниел Кок (с неговата страст – танц на пилон) и Тиан Ротевел, DJ и композитор на музиката за спектакъла Slap/Stick.

 

 

Slap/Stick – 16 април, 19:30, ДНК

физически пърформанс – 60 мин

концепция и изпълнение: Херман Хайзиг

Слапстик е комедиен жанр, който включва преувеличена физическа дейност, надхвърляща границите на разумното и хореографът Херман Хайзиг го постига виртуозно – използвайки жестовете и поведението на различни известни комици, както и измислени бразилски танци, Хайзиг се разхожда парадно из света на комичното и нонсенс механично движение до достигане на пълен ефект на преувеличението... и на хумористичната наслада.

 

 

Господът ми е по-добър от Господа ти – 17 април, 19:30, ДНК

физически пърформанс – 80 мин

концепция и изпълнение: Елена Бото

bettergod

Оригиналното заглавие на пърформанса на Елена Бото е Авраамскa цялост, но тя подлага всевъзможните религиозни догми, ритуални канони и социални клишета в изобразяването на Бога и божественото на тотална деконструкция с идеята да намери онова нещо в световните религии, което вместо да ни обединява, ни разделя. Използвайки буквално мотивът, че Бог е навсякъде около нас и приема всевъзможни форми, Елена Бото представя Бога като женско създание и му придава хибридно естество – Тя е "Майката" на всички неща, Създателя, Суверена, Абсолютното... или просто едно уязвимо, егоцентрично създание, умоляващо за любов.

 

 

Тотална щета – 18 април, 19:00, ДНК

физически театър – 60 мин

автор/режисьор: Ани Васева

драматургия: Боян Манчев

с участието на: Леонид Йовчев и Галя Костадинова

damagetotal

"Няма пречки пред любовта (освен физически)." е своеобразен лайтмотив в Тотална щета, но всъщност говори повече за психологическите щети, които си нанасяме докато живеем. Един живот като преразход на енергия, която не се преобразува никога, една любов като безпричинен афект... и красотата в съществуването като... Тотална щета.

 

 

Мира Фукс – 18 и 19 април, 22:00, Червената къща

физически пърформанс – 70 мин

хореография, видео и изпълнение: Мелани Джейм Улф

mirafuchs

Mira Fuchs е 8-годишното стриптийз алтерего на Мелани Джейм Улф в Мелбърн, но Mira Fuchs е и фрагментарната памет на едно тяло, превърнало се в експерт на еротичния клубен танц. А това значи и експерт в поставянето под въпрос на собствените ни представи и очаквания към него, към образа на жената в шоу индустрията, към образите на сексуалността, удоволствието, интимността и танца като работа.

 

 

Неон – 19 април,19:00, ДНК

бурлеск пърформанс – 70 мин

хореография, драматургия и изпълнение: Ирена Цветанова, Александър Георгиев–Аце, Жана Пенчева

neon

Пресечната точка между протеста като социална форма и бурлеска като форма на изкуството не е лесна за намиране, но именно на контраста залагат хореографите от Гараж Колектив в търсенето ѝ – контраст между състояния, между емоции, между индивидуалното и колективното, между оскъдното и пищното... и всичко това изразено с думите на тялото.

 

 

AL13FB<3 – 20 април, 19:30, ДНК

физически пърформанс – 40 мин

хореография и изпълнение: Фернандо Белфиоре

драматургия: Катарина Бакацаки, Бруно Листопад

Тялото като катализатор на енергии, очаквания, амбиции и емоции – да, именно преобразуванията на материята е това, от което се интересува Фернандо Белфиоре докато в своя танц преминава от баналното до епичното, от свещеното до профанното, от поп културата до sci-fi мечтите.

 

 

Antistatic 14 – 20 април 2016 е в ДНК, Червената къща и ТР Сфумато

"С глава в облаците" е израз, който придобива съвсем друго метаизмерение във "философската фантастика" на философа, драматург и преподавател (в Международния философски колеж, Париж и Университета за изкуства, Берлин) Боян Манчев. В осмата му поред книга Облаци.Философия на свободното тяло (откъс от нея ви очаква по-долу) дух и материя се движат метаморфно като облак по небосклона на мисълта, за да се получи... "дневник на будната, блуждаеща, осезаваща мисъл" – повече от него ви очаква на 31 май (в Дом на киното) с пърформанс компанията на Боян и неговите съмишленици по МЕТЕОР-на орбита Ани Васева, Леонид Йовчев, Мария Панайотова, Емона Илиева и Валери Георгиев, а сега...

 

 

Облак, писменост

Облакът не е загадъчна писменост (както вярва Теофраст), йероглиф, идеограма, в разтворената книга на небето. Книгата на небесните знамения, азбуката на параноиците, на необходимостта, съдбата и детерминизма, е очертана от читателите-халдейци откакто първата Зорница е огряла нощта на разума. Но не, облакът не е таен код, нито първична азбука. Динамика на смисъла на изпитанието-тук, той е значение, което преди да изписва и чертае, преди да значи, устоява в метаморфоза, в разплитаща се форма, рисува, кълби, сгъстява, връхлита и атакува. Метеорът е звезден облак, или звездна мълния. Той не е знамение, а разкъсване на тъканта на знаменията, на надвисналите знаци. Той пробива дупка в празното, където космосът увлича във въртопа на празното слисания взор.

* * *

cloud2

Облакът не е писменост, криптограма на съдбата, метеор, комета, мъстяща висша сила, огромен мозък в небето – неговите изпарения, мислещ космос, соларис, пластичен мозък на материята, а невронална дисперсия, агент, субект, деятел без място и в синхронно време, което се разгъва в паралелни времена и пространства, алтерактуализация, която седиментира материята в анахронични форми, иманентна динамика, невъобразима техника, вулканична картография.

Да, облакът не е писмо, но е агент на писмото, той е автор на революцията, той е сила на космическата история, бидейки и неин ефект. Той е фронт на Хаоса – облакът на всички облаци, разпрострян по билото на Вселената като нейна незапочваща, но и несвършваща сърцевина – той е сила не на финалността, а на контра-финалността на света.

Облакът не е част само от метеорологичната система, той е сила на метaболизма на биосферата, на ноосферата, на невроналното, насекомоидното разпръсване.

cloud1


Облак, форма, въображение

Облакът е обиталище на форми.

Облакът е хижа на въображението, където то почива след напъна на изкачването, внезапното извисяване, главовъртежа.

Няма субстанция на облака, има енергия.

Има физика на неправдоподобното.

Модалността на облака е неправдоподобна. Видоизменение, удоволствие, индиферентност, страст. Буря.

 

Облак - Демон

Облакът със сигурност е демон.

Той е демон, защото той е тяло, което се излъчва като образ. Той смалява дистанцията между образ и предмет до зев от тъмна енергия, до сплав на тъмна маса.

Облакът е демон.

cloud3

Миг по-късно, той е кит. Кетò или Бегемот. Облакът има време, което е другото на темпоралността на историята. Той не се разплита като кълбо, нито звъни като полифонията на кристала. Той е хетеросимултанност на форми, които са сами материя. Той е силата на материята, която расте във форми. Тази сила не се задържа в себе си, но тя е самото удържане. Ето защо облакът кълни като видение от друг свят и е същевременно тяло, по-тукашно от билото на стихията.

Зеленото море, фракталите на пръските, белезникавата факла на вечерницата, факлата на Севера, безкаменната магистрала на Понт, там където Анаксимандър никога не поглежда надолу от палубата, а винаги следи глобуса на съзвездията, разнищва образи и съзира видения. Там където облачната мъгла се вдига, стои хоризонтът на Чудото. Чудото е разпръсване и реене. Чудото е и пристигане: то е раковина, или мида.

 

Вятърът донася пръски, той кънти в утробата на облака, и облакът се спуска пронизително над нас.

Корморане, саблеклюне, белоока потапницо, сили на брега, на прехода, на фронта, на непресъхващия хоризонт, порете порива с мен. И устоявайте.

Аз съм набразден от пръски.

Аз съм набразден от сили, мисли, демони и силуети. Тук е здрачът като облачна къща, облачна къща, в която мисълта открива своя див уют, своя пръв образ.

Разнитвай гранита, облако, натягай рудата. Аз пускам котва в твоето разлюляно съзвездие, в твоето несигурно пристанище. Аз спирам тук, и незадълго.

cloud12

Облак, присъствие

Възвишеният предел – небето на една планета, вечно закрита от облаци и разтърсвана от мълнии, небето на Венера.

Има ли облак там, където облачният слой не се разкъсва никога? Е ли онтологията на облака тъждествена на неговата физика?

Демоните на облачния ад на Венера не изсъхват никога, прогизнали двойници на желанието. Ерос ги облива с киселинен дъжд от няколкостотин милиона години, а небето на Венера така и не ги изложи на агорафобичния ужас на Млечния път. Притаени в тази облачна гръд, те не познават обратната страна на света.

 

Облакът е потенцията на празното. Той е консистентността на прозрачното, която се интензифицира в маса. Облакът е обратната страна на света – там където материя и празно не играят играта на различието, а на видоизменението.

Изменението е удоволствие.

cloud11

На облачния край на света, вятър

Вълните на Анаксимандър брулят бреговете на Овидий. Вятърът от отвъдморската пустош връхлита. Като черна рокля от мазут избухваща в дантели от пяна стихията поглъща кораба. Черното руно на талазите свети като смърт-живот. Името на тази арка, която пресича хоризонта, меч и метеор, е смърт, но животът ù е дело.

 

Фракталите на пръските, пресичания на брега, метеор над хоризонта на Черното море, слънце и луна, светът на апейрон започва и свършва тук.

 

Музиката е като море, материя на хаоса.

 

 

 

cover-oblaci-filosofia na svobodnoto tyalo   Облаци.Философия на свободното тяло (цена 10 лева) е в книжарниците


Премиерата на книгата в специална сценична форма от актьорите Леонид Йовчев, Мария Панайотова, Емона Илиева и Валери Георгиев под режисурата на Ани Васева е на 31 май в Дом на киното – 18:00


Перформативни четения на Облаци. Философия на свободното тяло със специалното участие на Боян Манчев и философът Футоши Хошино ще има в Пловдив 15 септември, 21:00, Държавен куклен театър и в София 20 септември, 19:30, Театрален колеж Любен Гройс

онлайн