Home / Рубрики / Арт визуал / Списък на статии по етикет: Moderat
A+ R A-
Списък на статии по етикет: Moderat

Великолепната седморка

Четвъртък, 09 Февруари 2017г. 14:14ч.

First Class Digital Shit – това правят Pfadfinderei. Седмина са, идват от Берлин, а името им от производна мутация на pathfinders – да, винаги намират пътя към визуалното съвършенство, независимо дали става дума за векторна графика и типография (с каквото започват през 1998), за арт видеофилми и клипове (за Moderat, Modeselektor, Head High, Ellen Allien, Max Richter, Emika и световни брандове), за арт инсталации и аудиовизуални пърформанси или за сценичен дизайн, който те кара да слушаш с широко отворени очи лайв акциите на Moderat, Modeselektor, Siriusmodeselektor, Tiga, Paul Kalkbrenner, Tale Of Us, Boys Noize, The Field... Затова сега си говорим с Хонза Тафелт, съосновател на Pfadfinderei (и ко-режисьор на последния Moderat клип Eating Hooks), който с няколко скрити жокера и цитати ще разкаже защо Pfadfinderei е "доброкачествена бактерия, миролюбива амеба и постоянно мутиращо същество"...

 

 

Как Pfadfinderei ще запомнят 2016?

Като годината, в която преместихме студиото си на ново място... Година, изпълнена с мечти, страхове, удовлетворение и винаги нови хоризонти пред нас.

 

Ако Pfadfinderei е жив организъм, каква част от тялото му представлява всеки един от членовете му?

В абсолютното си цяло Pfadfinderei е доброкачествена бактерия, миролюбива амеба и постоянно мутиращо същество...

 

Как започна Pfadfinderei историята? И съжалявате ли за нещо по дългия път...?

В основата стои онази клубна култура, зародила се в Берлин, след периода на Студената война, захранвана от анархистичния дух на импровизацията... оттам идваме ние. Всичко това ни създаде, оформи ни такива, каквито сме – далеч от перфектни, учещи се от грешките в движение, несъжаляващи никога за нищо и правещи всичко със страст, много страст...

 

Догодина ще отбележите 20 години съществуване... изпълнена ли е Pfadfinderei мисията? И пригласяте ли в хор с Moderat: This is What We Wanted?

Много мило от ваша страна да ни припомните колко сме стари... очевидно колективната ни мутация все още работи, а именно това искахме и ние, така че да, абсолютно This is What We Wanted.

moderat live cover

Moderat | Live албум © Pfadfinderei

 

С Moderat сте като семейство... та, каква, по дяволите, е историята на кориците от тяхната албумна трилогия – първо беше жена, удряща се в лицето, после жената се разкри като мъж с маска, а сега, от корицата на третия албум ни гледа гневно това дяволито, симпатично момиченце – да не би всичко това да е някаква извратена семейна сбирка?

Това е, каквото е... просто артуърк за трилогия албуми... всеки може да измисли своя собствена история върху тях, да ги интепретира както си иска... именно това има предвид Андре Малро когато говори за Le Musée imaginaire / Imaginary Museum...

 

Във видеоклиповете за Bad Kingdom и Reminder директно и с метафори сочите някои от злините, които рушат съвременния ни свят... Може ли някои от тях да доведат до Трета световна война?

Обикновено си създаваме своя, собствена вселена, изпълнена с цветове и мирно съжителство, която да обитаваме, но от време на време отскачаме и до така наречената реалност и тези два клипа са добър пример за това, което срещаме там... просто споделяме визуалните си усещания за нещата от живота, така както изглеждат през нашите очи.

moderatg30

Moderat | Bad Kingdom Live © концепция и stage дизайн Pfadfinderei / фотография © mir-logo-black-50x25


Името Pfadfinderei произлиза (или както казваш – мутира) от pathfinders, та какъв е пътя към световния Мир, към глобалния Разум...?

Едно отворено, непризнаващо граници, но отнасящо се с почит към всичко, съзнание е ключът към откриването на нови пътища... и да, това може да отведе до световен мир. Визуалното изкуство е нашия начин, нашия път към намирането и съхранението на Красотата.

 


Използвате доста фрагменти от античното и класическо изкуство във визуалните си решения (в лайв шоуто на Moderat, Modeselektor, Tale Of Us..., както и във вашето собствено)... но правите пълна деконструкция на тези елементи (като статуи, колонади...), това означава ли, че искате да скъсате връзката с миналото... или напротив, класическото изкуство, с неговите форми и композиции, ви служи за вдъхновение?

Нека отговоря така, с цитат от Курт Швитерс: "We play until death takes us away."

 

Когато създавате визуални решения за музиканти задължително ли е да харесвате музиката, която правят и как тя отключва релевантни образи в главите ви?

Като цяло, да отговаряш на музиката с визуални образи е преди всичко въпрос на импулс, на опиянение, на задоволство и терапия... това е визуалната музика.

 

Moderat III Eating Hooks | режисьори Måns Nyman & Honza Taffelt © Pfadfinderei


Да създаваш Изкуство днес изглежда лесно, но количеството е за сметка на качеството... съгласни ли сте с подобно твърдение? И как може да определим кое е Изкуство и кое – Не?

Пак ще отговоря с два цитата: "Ако Изкуството днес обича машините и технологиите, ако се стреми към съвършена прецизност и отрича всичко случайно и фантазно, то това е продиктувано от инстинктивно отхвърляне на хаоса и неистово желание за намиране на адекватната форма за изразяване на времената, в които живеем" казва Оскар Шлемер.

А според Виктор Вазарели: "Изкуството в бъдеще ще бъде или съкровище, достъпно за всеки, или въобще няма да бъде Изкуство."

 

В този смисъл как VR – виртуалната реалност влияе на този процес? Използвате такива елементи и в Reminder, и в други визуални работи?

VR технологията е чудесна нова играчка, с която да се забавляваме, но само тестът на времето ще покаже нейната сила и трайност. Все пак, никога не трябва да забравяме добрата, стара история на Ханс Кристиан Андерсен в Новите дрехи на царя, която ни вдъхнови и за проекта The Emperor's New Googles.

tigam3

Tiga Live @ Melt! Festival 2016 © концепция и stage дизайн Pfadfinderei / фотография © mir-logo-black-50x25


Stage дизайнът, който създавате прилича понякога повече на арт инсталация... мислили ли сте да го извадите от контекста на лайв шоуто под формата на изложби или видеофилми като LabLand с Modeselektor и първия албум на Moderat?

Всичко, което някога сме правили като Pfadfinderei – от артуърк за албуми, виджей концепции и LabLand клубните вечери, през сценографията за аудиовизуални театрални пърформанси, DVD филми и Stage дизайн – всичко това сме го правели с идеята да излезем извън установените структури, форми и измерения... създаваме нещо така както го чувстваме, а не за да влезе в определени категории и ниши, затова обичаме да работим на 360°, във всички сфери.

 

Според теб, като визуален артист, кой е образът, който докосва най-емоционално Човека?

Мога да говоря само за себе си и за времето, в което живеем и за мен това е Сърцето – образ, изразяващ универсална ценност, адски разпознаваема икона на нашето време и свръхекспониран символ в дигиталния пейзаж... хем е навсякъде около нас, хем има скрито послание като в това любимо видео Ocean of Emptiness.

 

Три неща, които харесвате и три, които не одобрявате в съвременната електронна музика?

Не обичаме идеята за издигането в култ на човека зад миксера, а това е глобален феномен, навсякъде... изглежда хората забравят, че музиката е само един елемент, който отваря входове към други измерения, към цели визуални галактики... В света на електронната музика има толкова много елементи: продуценти, диджеи, рейвъри, клубове, осветление, визия и дигитални изкуства, сценография и саунд инженерство... всичко това оформя цялата картинка и когато всички заедно работят за създаването ù, тогава се получава вдъхновяващо, а не при издигането в култ само на един от елементите.

 

Muraltropolis, 2016, видео инсталация © Pfadfinderei


Ако имаше възможност да изпратиш човешки артефакт в Космоса, то това ще е...?

Празна, пластмасова бутилка от минерална вода.

 

Да шепнеш или да крещиш – кой е най-добрият начин, за да бъде чуто посланието ти днес?

Ключът е в постоянството, в страстната и усърдна работа. Иначе, прекалено много шум има наоколо.

 

В дневника на Pfadfinderei за 2017 пише...?

Да създаваме Красота... все пак ни чака и ново Moderat турне.

 

И за финал, мото или философия за живота, която следваш?

"Оранжевото е червено, достигнало до Човечеството чрез жълтото." – така казва Василий Кандински.

Unknown лято

Петък, 20 Юни 2014г. 06:09ч.

Тази година лятото е минало в нелегалност и крие в облачна неизвестност своя апогей, но винаги имате опция да го удължите с второто издание на музикалния екстра фестивал Unknown от 8 до 12 септември.

 

Какво?

Плажен фестивал, създаден от комбината на парти организации като The Warehouse Project и фестивала Hideout, разиграващ музикална вакханалия на фона на живописното хърватско крайбрежие, морето, изгревите, залезите..., така че дъждовното лято на твоето (не)доволство да завърши триумфално. Фестивал, хем достатъчно голям (с шест сцени, все пак), за да обхване всички бийт вкусове, хем достатъчно бутиков, за да запази красотата и интимността от срещата с морето и Музиката.

moderat juansala

 © Moderat


Кой?

И при дебютното издание миналата година, и сега, Unknown агентите залагат на балансиран и калейдоскопичен лайнъп – перфектната симбиоза между еуфорични лайв концерти и адреналинови диджей акции сякаш е създадена за морското крайбрежие, където (вълна след вълна) ще акостират артисти като родната гордост Страхил KiNK Велчев, титаните Moderat, мастер импровизатори като Henrik Schwarz, James Holden, бийт хипнотизатори като Forest Swords, Mount Kimbie и хитпоп герои като London Grammar, Wild Beasts, CHVRCHES, Jungle, Kindness и диско иконите Chic, докато на диджей фронта къси пасове ще разцъкват герои от Шампионската електронна лига като Jamie XX, DJ Koze, Dixon, DJ Harvey, John Talabot, Jackmaster, Prins Thomas, Âme, Disclosure, Joy Orbison, Seth Troxler, Simian Mobile Disco, Tale of Us... и още ужасно много талантливи бийт активисти, които освен на сушата ще въртят плочи и в открито море (на яхт партита с лейбъли като Young Turks, Phantasy, Numbers...), и на малките островчета в близост до Unknown крайбрежието.

londong

 © London Grammar


Кога & Къде?

От 8 до 12 септември 2014 в живописния къмпинг Амарин, на едно око разстояние от китния град Ровини, кацнал на хърватското Адриатика крайбрежие.

Билети тук

 

Защо?

Във времена на масивни (но не толкова разнообразни) като лайнъп летни фестивали все по-голямо значение придобива мястото, където се провеждат – Unknown наистина е намерил перфектната симбиоза между шик калейдоскопична вълна от артисти и бреговете на поетичната красота на Адриатика плажовете.

 unknown


Фестивалът Unknown е от 8 до 12 септември в Ровини, Хърватска

Хвала, Unknown Open 2014

Вторник, 30 Септември 2014г. 05:05ч.

#Step into Unknown... блуждае като призрак в главата ми рекламния слоган на фестивала Unknown, досущ като гъстата (воалираща призрачно черните сенки на средиземноморските дървета) и стелеща се ниско мъгла от изпарения, която ни посреща на влизане в Хърватия призори, в момента когато Марин Чилич забива мачпойнта на хърватския триумф на US Open.

Наистина авантюрата, наречена Unknown фестивал си бе скок в неизвестното – непозната дестинация (Хърватия си е колкото близо, толкова и далеч, особено при бг шансовете за директен полет), непознати места (струва си един трип по цялото Адриатика крайбрежие на Хърватия), непознати хора (които срещаш за първи и, може би, последен път)..., но когато стъпваш за пръв път (нашият Horizon не го броим, нали) на британски чартър фестивал (да, предимно британци на талази, въпреки, че срещнахме и американци, и немци, и швейцарци, и местни герои като хървати, словенци...), то трябва да си наясно с няколко основни закони на хърватската фестфизика:

- чартър британците носят в ръчния си багаж и албионските облаци, и лошото време – да, с изключение на първите (да кажем два) слънчеви дни, всичко останало бе дъжд, вихрушка от облаци и... кал – червена кал (в земите около Ровини и в цялата област Истрия, пръстта е червена като кръв и също толкова плодородна), която оставя такива следи, че не след дълго бе достатъчно само да погледнеш обувките (или босите крака) на туристическия Ровини поток, за да разбереш кой е бил на Unknown фестивал. Но какво е фестивал без малко кален демидж... а и както London Grammar изпяха: Whatever The Weather Keep It Together...

unknown006

- когато си на летен фестивал в Хърватия знай, че: 1) цените на повечето места са като тези в ЕС; 2) малкото е 25 грама; 3) извън фестивалната зона (където английският е господар) властва сърбо-хърватският (може да се разбирате или псувате сносно с хърватите по-добре на български, отколкото на английски) или италианският (повечето обществени надписи са и на италиански) – явно освен влагата, архитектурата, маниерите, тестените изделия, морската храна, джелатото и общата територия в миналото Истрия и срещулежащата Венеция продължават да делят сходни любови; 4) няма да срещнеш, слава богу, мегамонументални хотелски комплекси – всичко е китни вили, двуетажни (най-много триетажни) къщи, къмпинг комплекси, в които природата е максимално усвоена, но без лакомия и с мисъл (да, няма нито един райски и затова дяволски осран пясъчен залив като нашите, нали); 5) повечето музеи и галерии през летния сезон работят от 18:00 до 22:00 часа;

- планирането няма смисъл, оставяй се на Unknown течението – да, вярно, че лошото време прецака доста от яхт и островните партита (затова пък имаше чудно импровизирани такива като на Young Turks с Jamie XX b2b John Talabot), но имаше и доста отпаднали участия в последния момент (като не броим непоявата по unknown причини на първоначално обявените Sohn, Clean Bandit...) и то на специални (поне за нас) артисти като DJ Koze, Forest Swords – явно, обаче, на чартър фестърите не им пукаше особено за Unknown промените в лайнъпа (особено като имат и други фестивали, където да наваксат пропуснатото), защото основното на такива фестове не е следенето под линия на таймтейбъла, а цялостното преживяване... дори то да се нарича кално лимбо парти, оргии с райски газ, дъждобран пого или Just a Little Medina (симпатичната чилаут зона) джамборе...

unknown3085

А как започна всичко ли!?


Be Kind(ness) Rewind The Chic

Изпращането на залеза в открито море под мелодията на Inspector Norse е идеално начало за всеки фестивал, особено когато последните слънчеви лъчи си играят с теб на кея, до скалистия Unknown фестивален бряг, където Kindness мило и скромно снима фотосесия преди да се качи на сцената.

unknown256

Kindness Band © фотография MIR

 

А на сцената Адам Бейнбридж (или Kindness) е същински диско дзвер, готов за World Restart – да, именно с дебютния сингъл от предстоящия му албум Otherness започна неговата калейдоскоп фиеста – бяло и черно, ebony & ivory, полароид в джоба, танци (на които и Том Йорк би завидял) по колоните пред публиката, две заразително-еуфорични беквокалистки, кавъри на Chic и Blood Orange, луди тракове от дебютния албум (като Anyone Can Fall in Love, Gee Up, House, That's Alright) и от предстоящия Otherness, който (по всичко, което чухме) си е задълже...

unknown148

Kindness © фотография MIR

 

Не съвсем задължително, обаче, бе хитовото CHVRCHES трио – да, Recover, The Mother We Share, Gun и Lies звучат и на живо толкова епично, да, имат сценично присъствие и заразителна сценография, но така и не могат да отлепят усещането, че слушаш Crystal Castles за тийнейджъри...

unknown400

CHVRCHES © фоъография MIR


И тук идва ултимативния Everybody Dance карнавал, за мало и голямо, наречен ChicDaft Punk изтупаха от праха на забравата дискошика на Найл Роджърс и компания и сега те владеят фестивал след фестивал – заслужено, защото звучат като идеално смазана фънк машина за масово поразяване, която има в арсенала си (кръшни газели, ошлайфани музиканти и...) евъргрийни като Everybody Dance, Le Freak, C'est Chic, Good Times, I Want Your Love, а съавторството на Найл в I'm Coming Out и Upside Down (за Даяна Рос), в Like a Virgin и Get Lucky превръщат Chic в хитов фестивален плейлист без край...

unknown724

Chic © фотография MIR


... И точно така звучи тяхната ролърбаунс диско въртележка за всеки изживял винтидж диско манията преди 2-3 години... Затова на Like a Virgin вече отидохме да полегнем на хамаците, люлеещи се между Just a Little Medina зоната и The Forest сцената – идеалното място да изслушаш част от прясното FabricLive77 на Erol Alkan в компанията на Daniel Avery, докато дискошамана DJ Harvey със своята винтидж машина на времето не накара небето да се запали от светкавици и да завали пороен дъжд.

unknown750

 Erol Alkan b2b Daniel Avery © фотография MIR

 

Wasting My Festival Years

Дъжд, който продължи (с прекъсвания) и на следващия ден – за да се почувстваш точно като водните същества в градския аквариум на Ровини или просто идеален саундтрак (на залязващото в кърваво червено слънце с надвиснали черни облаци) от Mount KimbieДоминик Мейкър и Кай Кампос започнаха леко неуверено, но след няколко хита от дебютния Crooks & Lovers албум и особено с актуалните Slow, Blood and Form, Break Well, Lie Near и Sullen Ground се развихриха камерно, за да завършат епично с Made To Stray...

unknown2230

Mount Kimbie © фотография MIR


И докато Mount Kimbie ехото се рееше като облаци над морето и брега, на сцената застъпиха Wild Beasts – брит квартетът обиколи (както направиха и CHVRCHES) всички големи фестивали тази година с Wanderlust хита си – неслучайно завършиха сета си именно с него, както неслучайно хем деликатния, хем епичен звук на Nature Boy, Mecca и A Simple Beautiful Truth подготвиха перфектно почвата за London Grammar – ефирни като приказни елфи насред синьото меланхоле море на сцената Хана Рийд и компания могат да те накарат да изживееш Wasting My Young Years.

unknown2590

London Grammar © фотография MIR


Крехкият, кристален глас на Хана може да изпълва морета или да се лее в унисон с процеждащите се капки дъжд в Nightcall, Flickers, Hey Now, Strong, If You Wait, When We Were Young или както те простичко изпяха в Sights: Whatever The Weather Keep It Together... и така до гранде епичния финал с Metal & Dust... Идеално съчетание на музика, кобалтово море, дъждовен прах и светеща във всички цветове на дъгата гора...

unknown2559

London Grammar © фотография MIR


Идеално му се получи и на Страхил Велчев (или просто KiNK) – на единствения бг участник (наред с малкото немски, американски и литовски изключения, разнообразяващи изцяло брит лайнъпа) му тръгна по вода – първо яхт диджей парти в открито море, после обичайно силен лайв сет на сцената с емблематичното име Atlantis. Дали заради името на сцената, дали заради заглавието Cloud Generator нa новото KiNK парче, но още в самото начало на сета му, облаците решиха да свалят ципа докрай и потопиха Atlantis под вода... Буквално...

unknown2654

KiNK © фотография MIR


Не след дълго из фестивалната зона течаха лепкаво-кални реки, докато на The Forest сцената Jamie XX редуваше своя Sleep Sound с вселенските фестивални хитове Can't Do Without You и Bad Kingdom ремикса на DJ Koze, сякаш, за да подгрее настроението за утрешния ден... нещо, за което явно се бяха наговорили с Joy Orbison, който ни изпрати с The Heat ремикса си и надеждата за утрешен ден без дъжд – Right On Time, Back by the Beach, Still gon' bring the Heat...

 

451° по Moderat

Да..., но дъждът трети ден не спира... забавно е да гледаш хора с дъждобрани и якета (лежали полуголи до преди два дни) около трите басейна на покрития комплекс от барове и ресторант във фестивалната зона, който приютява като остров сред морето от дъжд "островното" парти на Young Turks – лошото време не може да изтрие усмивката от лицата на всички, Jamie XX и John Talabot си разменят на къс пас диско класики и хитове ала Music Sounds Better With You... И е така, наистина... Пространството пред главната сцена се е превърнало в кален басейн (въпреки непрестанното насипване на чакълести бели камъчета), но това не спира хората да си спретнат кално лимбо парти и традиционния бой с боя на прах...

unknown3212

Jungle © фотография MIR


Дори дъждът спира, слънцето се усмихва и изгрява заедно с великолепната Jungle седморка на сцената. Бандата диско хулигани на Джош Лойд-Уотсън и Том Макфърленд наистина може да усмихне всеки и да донесе Heat на всеки фестивал... Right on Time, Back by the Beach акостира големия Jungle кораб на забавата (точно като грандиозния петмачтов платноход, порещ елегантно вълните на отсрещния хоризонт по същото време) и от него се стоварват Mercury Prize номинираните The Heat, Busy Earnin', Drops, Platoon, Julia, Lemonade Lake, Lucky I Got What I Want, за да завършат триумфално с Time...

unknown3160

Jungle © фотография MIR


Да, винаги е време за Jungle time, back by the beach... или пък за essential mix край морето от литовеца Ten WallsМариус Адомайтис (а.к.а Mario Basanov) наистина щурмува за една година всевъзможни класации само с две ЕР-та (Gotham и Requiem), а актуалният му сингъл Walking With Elephants е толкова тотален фестивален фаворит за това лято, че публиката почти седна (в знак на респект) на земята и скочи като едно цяло при бас drop-a – определено Ten Walls си заслужи essential mix дебюта през същата седмица, а и визуалната част (с препратки към Мейбридж, Ман Рей...) на лайв шоуто ошлайфа до блясък репетитивната му бийт концепция.

unknown303

Moderat © фотография MIR


Няма, обаче, по-добра от Moderat концепцията – Герно, Себастиан и Саша са в същата върхова форма от преди 5 години, Rusty Nails все още рулира епично също като химна на протестните ни лета Bad Kingdom, а блицовете синхронизирани до перфектно съвършенство с всеки един бийт и всеки един пиксел на брилянтната Pfadfinderei визия те оставя като след среща с космически кораб (неслучайно"звездите" и "Луната" бяха слезли сред публиката) – затаил дъх, разтресен и чакащ за още...

unknown380

Moderat © фотография MIR


Да, вярно, че напоследък Moderat сетлиста не е много разнообразен, а импровизациите им са предсказуеми, но комбината Moderat + Pfadfinderei се превръща за публиката в нещо, което са самите те – най-добри и верни приятели от дълги години, а с такива винаги можеш да си кажеш нови важни неща и без думи... И така юбер алес вечерта ни продължава с дийп класика Хенрик Шварц, който връща лентата с един ден назад с ремикса си на Wasting My Young Years, вплетен сред любимите му афробийт-соул-джаз-фънк-хаус приказки, които нашепват магичнo в гората край морето, но ние сме прекалено изтощени... направо емоционално банкрутирали (досущ Шварцовия актуален хит We Are Bankrupt) и завиваме към леглото.

unknown469

Moderat © фотография MIR


Последният ден си го запазваме за живописните стар град и пристанище на Ровини, за градския музей-галерия, където на три етажа съжителстват документална експозиция за първия в областта (открит в началото на миналия век) санаториум за рехабилитация на деца с увреждания и малформации в компанията на изложба със съвременни хърватски автори, завършваща на третия етаж с обширна панорама от литографии и илюстрации от епичния цикъл Biblia Sacra на Салвадор Дали... Странно, обаче, и трите етажа описваха по някакъв начин фестивала Unknown – оригиналното място на клиниката-санаториум бе недалеч от фестивалната зона, където сега на рехабилитация бяха чартър фестивални герои, докато съвременното хърватско общество боледува от същите като българските комплекси и проблеми, а целият този пъзел от битие картинки се подрежда в unknown хармония като в сюрреалистична илюстрация на Дали...

Сюрреалистична бе и бурята от светкавици и гръмотевици в открито море, която наблюдавахме от фест зоната в последния ден... сюрреалистичен бе и сетът на John Talabot, който си запазихме за финале гранде – голяма част от неговата брилянтна DJ-Kicks компилация озвучи светещата във всички цветове на дъгата гора, с Anagrama мантри all over, завършващи с монументална версия на неговото хитово Without You, която накара небето отново да заплаче...

unknown200

John Talabot © фотография MIR


Да, без него финалът на феста щеше да бъде различен... въпреки, че е трудно да се дефинира кое маркира мачпойнта на такава фиеста – дали гласът на Роушин Мърфи, долитащ от Just a Little Medina зоната, пеещ ни за изпроводяк под нощния дъжд Bring It Back, Sing It Back to Me сякаш, за да ни върне отново тук догодина или самото ни напускане на Ровини в десет сутринта под звуците на We Are Family, въртяно от неуморния Jackmaster на The Forest сцената във вечно будната Unknown зона...

А може би няма финал... просто Unknown семейството спечели тазгодишния мач... въпреки лошото време успя да прехвърли топката над мрежата на (не)очакваното и... отбеляза мачпойнт. Като Марин Чилич.

 

Галерия от Unknown 2014

2016 | Концерти

Четвъртък, 22 Декември 2016г. 14:14ч.

Това Не е поредния опит за номериране във възходящ ред на събития от изминалата концертна година, защото и ние като вас мислим, че музиката, също като животът, не е въпрос на състезание, а е въпрос на споделяне... Затова споделяме 10 от най-интересните концерти през 2016, така както изглеждат през обектива (и субектива) на mir-logo-black-50x25 – о, да, селекцията е само от лично документирани и проверени събития.

Да, 2016 беше ужасна, във всички аспекти, година... никога повече няма да срещнем наживо нито Дейвид Боуи, нито Принс, нито... по дяволите, списъкът е адски дълъг... Все пак, за баланс, няколко изключителни банди се завърнаха на сцена – Radiohead, LCD Soundsystem, Kraftwerk, The Cure, The XX... дори Aphex Twin разцепи тишината. Уви, засега нямахме шанса да ги срещнем, но времето и 2017 са пред нас, така че...

 

 

10. GusGus @ Hippielandia Festival

gushipp1

Защо исландското дискохаус кабаре винаги е добре дошло у нас? Ами, защото, независимо дали се завръщат с един член по-малко или с една-две-три различни песни от предишния им концерт, GusGus правят музика, която те кара да захвърлиш черната кутия на проблемите си и да се пуснеш без предразсъдъци по течението на радостта от живота. Защото Даниел Огуст Харалдсон и Хогни Егилсон така си играят с поп кич естетиката и drama queen страстите на сцената, че всичко се превръща в шарено хепи-хипи-хаус кабаре, от което днешният, потънал в апокалиптична безнадеждност, свят има нужда... За цвят и усмивка.

 

 

9. Skepta @ Melt! Festival

skeptal5

Да, Джоузеф Аденуга прибра Mercury Prize тази година за албума Konnichiwa, но не толкова заради хитовите Shutdown, That's Not Me, Man и Detox всред пълнежа в него... Не и защото за нула време се превърна в Top Bоy на грайма, начело на лейбъл крюто Boy Better Know, и то въпреки или именно заради нихилизма му към поп културата... причината се крие в лайв акциите му – сурови, минималистични (е, не колкото тези на Sleaford Mods, например) с диджей, две емсита и гост-изненади (в случая бе ILoveMakonnen), но винаги напомпани с адреналин, Boy Better Know хъс и социални батъли, така че всичко да звучи просто и ясно: Man shutdown 2016, then I walked home in the rain.

 

 

8. Saul Williams @ The Word – Mixtape 5

saulive4

През тази смъртоносна година светът, повече от всякога, имаше нужда от бийт поемите за социална революция на Сол Уилямс. Концептуалният албум MartyrLoserKing казва почти всичко, за което си струва да си отвориш ушите и очите през 2016, а в пърформанса му наживо Сол и Thavius Beck са като шамани, които знаят как да бъдат проводници на The Message – от класическия List of Demands през Down For Some Ignorance и реверанс към Боуи (неслучайно Сол има албум The Inevitable Rise and Liberation of NiggyTardust!, нали) до ударните Horn of the Clock-Bike и Burundi (а.к.а The Name of the Song is...), след които дълго душата ти ще шепти или крещи: I'm a Candle-вирус, който може да опита да промени Системата, която не харесва.

 

 

7. Peaches @ Melt! Festival

peachesm

Освен всичко друго, 2016 бе и годината, в която transgender културата влезе по-мащабно на фокус, а дискусиите за равноправно присъствие на жените и в музиката, и във всички социални, икономически и политически сфери на живота въобще, получиха заслужения по-широк отзвук – две полета на борба, в които Мерил Бет Нискър е вечен активист и които тя слива натурално и карнавално в хем зрелищното, хем минималистично лайв шоу – от най-въздействащото интро на концерт през тази година (на който сме били) с Four Women на Нина Симон през сексуалните и transgender провокации на танцьорите ù (естествено продължение на неповторимите ù клипове от миналогодишния Rub албум като Close Up, Dick in the Air, Vaginoplasty, How You Like My Cut и I Mean Something) до стейдждайвинга, куфара, с който си тръгва на финала и абсолютната класика Fuck The Pain Away, Peaches диша, играе и живее света, за който се бори.

 

 

6. Bob Moses @ Melt! Festival

bobmo7

Том Хауи и Джими Валънс успяха да стигнат тази година до Essential Mix дебют и Grammy номинация за парчето Tearing Me Up, но по-важното е, че преди това стигнаха до самотните денс сърца с Hands To Hold, It's Gone, Too Close For Comfort, All I Want, Grace и I Ain't Gonna Be The First To Cry. А комбинацията от чувствената им електроника (приятно китарно-агресивна наживо) в дебютния албум Days Gone By със залез слънце е равна на Never Enough кеф. Да, романтичната меланхолия понякога е здравословна!

 

 

5. Бalkansky @ Mixtape 5

balkanskylive4

Както всички идеално знаем Иван Шопов има (пре)много музикални лица, но ако има нещо, което да съчетава всичките му проекти в едно хармонично цяло, то това е триумвирата му с Теодосий Спасов и Иво Христов. Дали заради аурата на смирението на Теодосий на сцената или заради неповторимия му акустичен инструментариум в комбина с тех триковете на Иван, но синергията между тях двамата създава магична картинка, в която няма нужда някой от публиката да подвиква "вдигай, вдигай", за да се извиси душата в реещ се полет високо над гротеската наоколо.

 

 

4. Floating Points @ Melt! Festival

flopo

Неслучайно, освен виртуозен музикален продуцент, Сам Шепърд е и доктор по неврологични науки – той идеално знае как да провокира невроните на музикалното удоволствие с дебютния си опус на безкрайността Elaenia, в който аксоните на кефа се преплитат (като кабелите на корицата му) или като пипалата на медуза (точно като за Medusa Stage на Melt! Festival), така че по цялото ти тяло да премине парализираща вълна от тих екстаз на сетивата. А в тези смутни времена е наложително да откриваме лични минипортали към паралелна, по-добра реалност, нали!?

 

 

3. Jamie Woon @ Melt! Festival

jamiewm

Като заговорихме за портали към една по-добра паралелна реалност, гласът на Джейми Уун отваря такива – вечният mir-logo-black-50x25герой не прилича по нищо на своите съвременници, не търси евтина слава и нет виралност (въпреки тазгодишната Mercury Prize номинация), не залага на провокации и ексцентрично поведение на сцената, а използва само глас, смислени послания и добрия стар груув, за да постига масово соул поразяване. И въпреки малкото сетлист изненади в сравнение с миналогодишния му концерт, неслучайно Джейми е единственият, който попада за втори пореден път в нашата годишна концерт панорама – винаги е хубаво да срещнеш стар приятел на мощно голяма сцена, с епично добра саундсистема, който да разпръсне облаците (буквално) и слънцето да блесне по залез на Melt! Festival.

 

 

2. Nasekomix @ Младежки театър Николай Бинев

nasekomixlive

Да, повечето хора днес са Великани, а Сърцата им – Джуджета, но при Nasekomix е точно обратното – Андрония Попова-Рони, Михаил Йосифов, Георги Дончев и Александър Даниел не само имат музикално-великански сърца, не само, че не те оставят "сам да се разчиташ между редове и думи", не само обрисуват идеално родния болен пейзаж в тазгодишния си албум, но и създават такава магична атмосфера на концертите си (неслучайно техните в Младежкия театър са специални и дано се превърнат в традиция), че имаш усещането и надеждата, че наистина Идва Ново Време наоколо.

 

 

1. Moderat @ Gazi Music Hall, Атина

moderatg4

"This Is Not What You Wanted" приглася тълпата на Саша, Герно и Себастиан в нещо като вселенски хор на недоволството от това как изглежда Света през 2016 – да, Bad Kingdom от втория албум не само може да бъде химн на изминалата апокалиптична година, не само е епицентър (заедно с вечната класика Rusty Nails с аварийно светещия ù надпис Hell is Above) на технопоп урагана в глобалното Moderat турне през 2016, но и наред с неповторимо епичната Pfadfinderei визия, трите + Moderat албума (тази година берлинските титани издадоха не само последния от трилогията, но и специалния Live албум), изпълнени за два часа, два биса и двойно вътрешно, интимно бийт земетресение на сетивата могат да бъдат описани така: This Is What We Wanted от всеки концерт през 2016.

 

онлайн