Home / Рубрики / Арт визуал / Списък на статии по етикет: Modeselektor
A+ R A-
Списък на статии по етикет: Modeselektor

Есенен бийтопад

Събота, 24 Септември 2011г. 08:38ч.

5 албума, които ще направят есента ти многоцветна. И 5 видеоклипа с: родилните и житейски неволи на един робот, градът на Кинг Бас Конг, любов с трета степен на изгаряне, Shadowсфери и основният въпрос в любовта... и в живота.



Apparat Apparat – The Devil's Walk / Mute

Знаете ли как със завързани очи да познаете, че гледате филм на Алехандро Гонзалес Иняриту – ослушвайте се за натрапчив акорд от акустична китара, чийто струни са пресъхнали от тъга и успяват да прошепнат само откъслечни, сподавени хрипове. Е, филмът (записан в родното на Иняриту Мексико) на берлинския бийт титан Саша Ринг е малко по-различен, но отново потапя в космическата бездна на меланхолията и на онези така интимни чувства, спотаени на дъното на душата. Просто при Саша се ослушвай за: толкова дълбок бас, че да го усетиш с корема си и за реещи се в небето синт мелодии, по чийто криле пълзят нощни духове. Добави "китарата на Иняриту" и шепнещи като полет на птица вокали и ще получиш Ash/Black Veil и Black Water – двата страхотни първи сингъла от новия му албум The Devil's Walk. Те красноречиво описват не само целия албум, но и мига в който Саша се превръща в нещо, което Том Йорк беше в края на 90-те – иконичен имидж на отнесен гений, който не пее, а хипнотично шепти картини и си играе с жанровете, както си поиска. Само дето Том зафлиртува с дъбстепа, а Саша "скъса" с него след брилянтната симбиоза Moderat, която беше заформил с берлинските си авери Modeselektor. Иначе от "дяволската разходка" на Саша не пропускай парчето Candil De La Calle, а сега виж чудното видео към Song Of Los – третият сингъл от албума.

 

 

 

MSLKTR Modeselektor – Monkeytown / Monkeytown

Някак естествено, докато говорихме за Саша Ринг и Том Йорк, стигнахме и до берлинските бас мастери Modeselektor. Неслучайно, защото и Саша, и Том са замесени в третото горила бас приключение на Герно Бронсер и Себастиан Цари. И да, парчетата с Том Йорк (Shipwreck и This) са също толкова добри, колкото и предишната им колаборация The White Flash. И да, отново има цял куп интересни агенти, замесени в горила аферата – абонатът Siriusmo в Green Light Go, неумолимия рапър Busdriver в Pretentious Friends, неглижарите Anti Pop Consortium в Humanized и закачливата Miss Platnum в емблематичното Berlin. И да, това е първият албум, който Герно и Себастиан издават от прясно създадения собствен лейбъл Monkeytown – логично най-накрая намериха дом за бас обсебената горила (тяхна запазена лого марка). И да, почти звучи като да е града на Кинг Бас Конг, в който стъпките му отекват тежко, тежко, тежко... Но по-добре чуйте сами!

 

 

 

emika Emika – Emika / Ninja Tune

Берлинската връзка продължава с родената в Чехия, откърмена в Лондон и Бристол, и развихрила се в Берлин, Ема Джоли или просто Emika. Гърл пауъра сред "нинджите", нежната еволюция в дъбстепа, Apparat в женско тяло – наречи я както искаш, по-важното за Ема е да те отведе в света на боровинковите нощи. И успява. Да, самата тя оприличава музиката си на боровинки – тъмни, странно лилави, но опиташ ли ги, усещаш, че са по-вкусни, отколкото изглеждат. Миналата година хитовите сингли Drop The Other, Count Backwards и Double Edge вече погъделичкаха приятно небцето, а сега дебютният й албум обещава, че сладкото от боровинки ще е на мода в есенните вечери. Ммм...

 

 

 

DJ Shadow DJ Shadow – The Less You Know The Better / Island

В новия албум на Джошуа Дейвис няма каба гайди, както се надявахме. Обаче има много жица – явно не ни е излъгал като разказваше, че напоследък слушал много метъл и рок банди. Супер. Още по-хубавото е, че всичко е подплатено с класни брекбийт/хип хоп ритми, с чудни семпли, със страхотни вокални партии на Юкими Нагано от Little Dragon (Scale It Back), на Том Век в Warning Call и на Талиб Куели в Stay the Course. Лошото е, че албумът е толкова хаотичен, колкото идеите в главата на български политик. Обаче всичко му прощаваме: заради ръчно рисуваните, шеговити обложки на албума и съпътстващите сингли, и заради Shadowсферата с парчета като тези...

 

 

 

Ben Westbeech Ben Westbeech – There's More To Life Than This / Strictly Rhythm

Гласът на Бен е мечта за всеки денс продуцент – прекрасният му есид соул дебютен албум Welcome to the Best Years of Your Life го подсказа, а колаборативните му хитове Squeeze Me и I Can See категорично го затвърдиха. Затова следващата стъпка на Бен бе да изпипа тази формула до съвършенство като покани Висша лига от свои любими продуценти (Хенрик Шварц, Midland, Motor City Drum Ensemble, Redlight, Lovebirds, Георг Левин и Размус Фабер), за да запишат... компилация от класни хаус сингли. Е, да, те са навързани в перфектен ред, така че да разкажат една любовна история, но пак си остават... сингли. Като цяло – получило му се е (къде повече, къде по-малко), но след като миналата година издаде UK funky хита Fatherless под алтер-егото си Breach, като че ли започва да го гризе дилемата – да поема ли всичко в свои ръце или да продължа да давам гласа си наляво-надясно? Do I give or Do I take... като в любовта... това е въпросът в емблематичното за този албум парче Inflections. Отговорът ще научим съвсем скоро наживо от самия Бен!

 

 

Великолепната седморка

Четвъртък, 09 Февруари 2017г. 14:14ч.

First Class Digital Shit – това правят Pfadfinderei. Седмина са, идват от Берлин, а името им от производна мутация на pathfinders – да, винаги намират пътя към визуалното съвършенство, независимо дали става дума за векторна графика и типография (с каквото започват през 1998), за арт видеофилми и клипове (за Moderat, Modeselektor, Head High, Ellen Allien, Max Richter, Emika и световни брандове), за арт инсталации и аудиовизуални пърформанси или за сценичен дизайн, който те кара да слушаш с широко отворени очи лайв акциите на Moderat, Modeselektor, Siriusmodeselektor, Tiga, Paul Kalkbrenner, Tale Of Us, Boys Noize, The Field... Затова сега си говорим с Хонза Тафелт, съосновател на Pfadfinderei (и ко-режисьор на последния Moderat клип Eating Hooks), който с няколко скрити жокера и цитати ще разкаже защо Pfadfinderei е "доброкачествена бактерия, миролюбива амеба и постоянно мутиращо същество"...

 

 

Как Pfadfinderei ще запомнят 2016?

Като годината, в която преместихме студиото си на ново място... Година, изпълнена с мечти, страхове, удовлетворение и винаги нови хоризонти пред нас.

 

Ако Pfadfinderei е жив организъм, каква част от тялото му представлява всеки един от членовете му?

В абсолютното си цяло Pfadfinderei е доброкачествена бактерия, миролюбива амеба и постоянно мутиращо същество...

 

Как започна Pfadfinderei историята? И съжалявате ли за нещо по дългия път...?

В основата стои онази клубна култура, зародила се в Берлин, след периода на Студената война, захранвана от анархистичния дух на импровизацията... оттам идваме ние. Всичко това ни създаде, оформи ни такива, каквито сме – далеч от перфектни, учещи се от грешките в движение, несъжаляващи никога за нищо и правещи всичко със страст, много страст...

 

Догодина ще отбележите 20 години съществуване... изпълнена ли е Pfadfinderei мисията? И пригласяте ли в хор с Moderat: This is What We Wanted?

Много мило от ваша страна да ни припомните колко сме стари... очевидно колективната ни мутация все още работи, а именно това искахме и ние, така че да, абсолютно This is What We Wanted.

moderat live cover

Moderat | Live албум © Pfadfinderei

 

С Moderat сте като семейство... та, каква, по дяволите, е историята на кориците от тяхната албумна трилогия – първо беше жена, удряща се в лицето, после жената се разкри като мъж с маска, а сега, от корицата на третия албум ни гледа гневно това дяволито, симпатично момиченце – да не би всичко това да е някаква извратена семейна сбирка?

Това е, каквото е... просто артуърк за трилогия албуми... всеки може да измисли своя собствена история върху тях, да ги интепретира както си иска... именно това има предвид Андре Малро когато говори за Le Musée imaginaire / Imaginary Museum...

 

Във видеоклиповете за Bad Kingdom и Reminder директно и с метафори сочите някои от злините, които рушат съвременния ни свят... Може ли някои от тях да доведат до Трета световна война?

Обикновено си създаваме своя, собствена вселена, изпълнена с цветове и мирно съжителство, която да обитаваме, но от време на време отскачаме и до така наречената реалност и тези два клипа са добър пример за това, което срещаме там... просто споделяме визуалните си усещания за нещата от живота, така както изглеждат през нашите очи.

moderatg30

Moderat | Bad Kingdom Live © концепция и stage дизайн Pfadfinderei / фотография © mir-logo-black-50x25


Името Pfadfinderei произлиза (или както казваш – мутира) от pathfinders, та какъв е пътя към световния Мир, към глобалния Разум...?

Едно отворено, непризнаващо граници, но отнасящо се с почит към всичко, съзнание е ключът към откриването на нови пътища... и да, това може да отведе до световен мир. Визуалното изкуство е нашия начин, нашия път към намирането и съхранението на Красотата.

 


Използвате доста фрагменти от античното и класическо изкуство във визуалните си решения (в лайв шоуто на Moderat, Modeselektor, Tale Of Us..., както и във вашето собствено)... но правите пълна деконструкция на тези елементи (като статуи, колонади...), това означава ли, че искате да скъсате връзката с миналото... или напротив, класическото изкуство, с неговите форми и композиции, ви служи за вдъхновение?

Нека отговоря така, с цитат от Курт Швитерс: "We play until death takes us away."

 

Когато създавате визуални решения за музиканти задължително ли е да харесвате музиката, която правят и как тя отключва релевантни образи в главите ви?

Като цяло, да отговаряш на музиката с визуални образи е преди всичко въпрос на импулс, на опиянение, на задоволство и терапия... това е визуалната музика.

 

Moderat III Eating Hooks | режисьори Måns Nyman & Honza Taffelt © Pfadfinderei


Да създаваш Изкуство днес изглежда лесно, но количеството е за сметка на качеството... съгласни ли сте с подобно твърдение? И как може да определим кое е Изкуство и кое – Не?

Пак ще отговоря с два цитата: "Ако Изкуството днес обича машините и технологиите, ако се стреми към съвършена прецизност и отрича всичко случайно и фантазно, то това е продиктувано от инстинктивно отхвърляне на хаоса и неистово желание за намиране на адекватната форма за изразяване на времената, в които живеем" казва Оскар Шлемер.

А според Виктор Вазарели: "Изкуството в бъдеще ще бъде или съкровище, достъпно за всеки, или въобще няма да бъде Изкуство."

 

В този смисъл как VR – виртуалната реалност влияе на този процес? Използвате такива елементи и в Reminder, и в други визуални работи?

VR технологията е чудесна нова играчка, с която да се забавляваме, но само тестът на времето ще покаже нейната сила и трайност. Все пак, никога не трябва да забравяме добрата, стара история на Ханс Кристиан Андерсен в Новите дрехи на царя, която ни вдъхнови и за проекта The Emperor's New Googles.

tigam3

Tiga Live @ Melt! Festival 2016 © концепция и stage дизайн Pfadfinderei / фотография © mir-logo-black-50x25


Stage дизайнът, който създавате прилича понякога повече на арт инсталация... мислили ли сте да го извадите от контекста на лайв шоуто под формата на изложби или видеофилми като LabLand с Modeselektor и първия албум на Moderat?

Всичко, което някога сме правили като Pfadfinderei – от артуърк за албуми, виджей концепции и LabLand клубните вечери, през сценографията за аудиовизуални театрални пърформанси, DVD филми и Stage дизайн – всичко това сме го правели с идеята да излезем извън установените структури, форми и измерения... създаваме нещо така както го чувстваме, а не за да влезе в определени категории и ниши, затова обичаме да работим на 360°, във всички сфери.

 

Според теб, като визуален артист, кой е образът, който докосва най-емоционално Човека?

Мога да говоря само за себе си и за времето, в което живеем и за мен това е Сърцето – образ, изразяващ универсална ценност, адски разпознаваема икона на нашето време и свръхекспониран символ в дигиталния пейзаж... хем е навсякъде около нас, хем има скрито послание като в това любимо видео Ocean of Emptiness.

 

Три неща, които харесвате и три, които не одобрявате в съвременната електронна музика?

Не обичаме идеята за издигането в култ на човека зад миксера, а това е глобален феномен, навсякъде... изглежда хората забравят, че музиката е само един елемент, който отваря входове към други измерения, към цели визуални галактики... В света на електронната музика има толкова много елементи: продуценти, диджеи, рейвъри, клубове, осветление, визия и дигитални изкуства, сценография и саунд инженерство... всичко това оформя цялата картинка и когато всички заедно работят за създаването ù, тогава се получава вдъхновяващо, а не при издигането в култ само на един от елементите.

 

Muraltropolis, 2016, видео инсталация © Pfadfinderei


Ако имаше възможност да изпратиш човешки артефакт в Космоса, то това ще е...?

Празна, пластмасова бутилка от минерална вода.

 

Да шепнеш или да крещиш – кой е най-добрият начин, за да бъде чуто посланието ти днес?

Ключът е в постоянството, в страстната и усърдна работа. Иначе, прекалено много шум има наоколо.

 

В дневника на Pfadfinderei за 2017 пише...?

Да създаваме Красота... все пак ни чака и ново Moderat турне.

 

И за финал, мото или философия за живота, която следваш?

"Оранжевото е червено, достигнало до Човечеството чрез жълтото." – така казва Василий Кандински.

I Am Modeselektor

Петък, 09 Януари 2015г. 10:10ч.

Половината от дуото Modeselektor, една трета от Moderat триумвирата, баща (на две деца) и на лейбъл семейството MonkeytownГерно Бронсер влиза в много роли, а на 24 януари ще го чуем/видим на живо в любимо амплоа – селектор на най-доброто от каталога на Monkeytown (Кинг Бас Конг лейбъл империята, която създаде с "чаровния му Modeselektor близнак" Себастиан Цари), докато днес си говорим за събуждането като сценична треска, за Илона и за Modeselektion-а като начин на живот без граници...

 

 

Себастиан издаде книга с бекстейдж снимки Backstage Tristesse от миналогодишното Moderat турне, Саша (a.k.a Apparat), от друга страна, снимаше публиката в края на всяко Moderat шоу от същото това турне, а на теб, видяхме, май са оставили нонстоп танците на сцена, затова как се отпускаш и събираш сили бекстейдж преди всяко излизане на сцена?

Изглежда, по някаква причина, по време на изпълнение не мога да спра да се движа, да го наречем танцуване, да... случва се непринудено, дори не забелязвам, че го правя... Обикновено когато сме на турне пътуваме с бус и точно преди нашето време за свирене бусът е празен, затова, съвсем логично, отивам да поспя в него, докато някой не ме събуди 5 минути преди участието. Така събирам енергия за шоуто, а и в същото време едно от най-забележителните усещания е това да излезеш на сцена още сънлив – прилича на студен душ рано сутрин, хаха... Освен това и аз снимам, даже ме избраха да се грижа за снимките в социалните ни Moderat канали.

 

Ilona е парче от последния Moderat албум, но е и името на кучето ви... защо посветихте трак на нея и... въобще, какво те кара да се чувстваш сантиментално тези дни?

Много просто – Илона беше с нас през цялото време, което прекарахме в студиото по време на записите за албума, така че нямаше как да не посветим парче на нея. А и ако Илона беше човек, най-вероятно Саша (a.k.a Apparat) щеше да се ожени за нея... Иначе, сантиментално ме кара да се чувствам... ами, оня ден чух старата плоча на Ron Trent & Chez Damier за лейбъла Prescription... не я бях слушал от дъъълго време и ми напомни за добрите, златни дни във винил магазини като Hardwax и WMF... Хубави времена...

 

Let Your Love Grow е първото записано Moderat парче, а днес към какво расте любовта ти?

Към децата ми и... към все повече и повече бас.

 


Всред приятелите ти са хора като Том Йорк, а имаш ли много Pretentious Friends?

Всъщност нямам толкова много приятели. С повечето от тях работим заедно, но трябва да знаете, че и аз не съм много лесен характер... Изисква се време, за да свикне човек с мен.

 

Кой е твоят Evil Twin?

O, боже, имам толкова много зли близнаци, че ми е адски трудно да посоча само един от тях. Затова пък Цари е моят чаровен близнак.

 

От дълго време сте приятели с визуалното крю Pfadfinderei, дори като студент си живял с част от тях, та след толкова години успявате ли все още да се изненадвате, да се провокирате един друг?

Не е много лесно. При всяко едно взаимоотношение има възходи и спадове, затова понякога дори е необходимо пътищата ви да се разделят, за да може отношенията ви да продължат да бъдат вълнуващи. Иначе, момчетата от Pfadfinderei са си направо гениални и аз обичам да работим заедно. Фактът, че се познаваме толкова добре и толкова отдавна е именно и причината за това да взимаме лесно общи креативни решения или да си правим взаимно конструктивна критика, което е от полза и за мен, и за тях.

 

Миналата година отбелязахме 25 години от падането на Берлинската стена, но сякаш хората (в главите си) все още изграждат стени помежду си – и музикално, и социално погледнато? В тази връзка вашата лейбъл компилация Modeselektion Vol.03 е най-еклектичната от всички предишни издания, та каква ви беше целта при сблъсъка на толкова много жанрове за създаването ѝ?

Стената, 25 години след падането ѝ, даже не съществува вече в главите на хората. Може би, това не се отнася за някои по-възрастни хора, но според мен Германия успя доста добре да се справи с всички проблеми и призраци на миналото. Иначе, в музиката няма такова нещо като стени или граници! Не би трябвало да съществуват! Музиката е толкова многообразен език, че защо някой би искал да го ограничава или разделя на части?! Затова и най-трудното при създаването на такава еклектична компилация като Modeselektion е в запазването на многообразието и идентичността на отделните части, така че в същото време те да могат да работят и заедно, като едно цяло.

 


Може ли светът ни да Не бъде Bad Kingdom?

Да, напълно е възможно.

 

Да шепнеш или да крещиш – кое е по-добре, за да бъде чуто посланието ти днес?

Не съм сигурен, но да кажеш нещо онлайн не е нито едно от двете, нали?

 

В Monkeytown основният закон гласи...?

"Великите хора говорят за Идеи, Посредствените говорят за Неща, а Малките хора говорят за други хора."



Галерия от Modeselektor DJ set @ Студио Орфей

2016 | DJ vs Live

Събота, 31 Декември 2016г. 16:16ч.

Обратно броене до 2017... или 10 диджей акции и 10 електрофилма наживо, които кадрират паметните дансинг моменти в обектива (и субектива) на mir-logo-black-50x25, реколта 2016.

 

 

10 от 10 | DJ


10. Kode9 @ Melt! Festival

kode9m

2016 беше силна година за Стив Гудман – миналогодишният албум Nothing се разгърна в пълна live-дигитална резолюция (с инсталацията Nøtel – футуристичният пост-human хотел) и годишната резиденция на Стив в BBC Radio 1. Всъщност, диджей акцията му звучеше точно като онези негови еклектични BBC Radio 1 шоута (с всевъзможни бас мутации от техно до грайм) всред тематичния пост-индъстриъл Melt! пейзаж.

 

 

9. Zomby @ Melt! Festival

zombym1

Адреналинова бас синкопатия, енигматично Zomby без маска, дигитални видеоимпресии – сетът на мистъри UK bass героят беше идеална прелюдия (със свежи тракове) към издадения два месеца по-късно албум Ultra и оправда всичко, което бяхме очаквали от бранда Zomby With Love, че и отгоре.

 

 

8. Helena Hauff @ Melt! Festival

helenahm

Неслучайно Хелена Хауф ще е един от новите резиденти на BBC Radio 1 през 2017 – здрачният ù микс от техно, индъстриъл и електро звучи триумфално добре както в албума Discreet Desires, така и в зоните на здрачната пост-индъстриъл Melt! панорама.

 

 

7. Ben Klock @ Melt! Festival & Sonic Voyager

benkm1

Да, Бен Клок е техно институция, която в рамките на няколко часа (до маратонски сетове) може да направи трибют към Принс, реверанс към есид хауса (като интрото на акцията му в София) и да свърже точките на съвременното техно в мащабен парти пъзел. И да, ако има мизансцена по-подходяща за техно екшъна му от Berghain, то това е епичната Big Wheel сценография от здрач до зори.

 

 

6. The Black Madonna @ Melt! Festival

blackmm

При чикагската хаус Мадона правила няма – в рамките на няколко минути може да се озовеш както в Студио 54, така и в Berghain, но единствено сигурното е, че винаги ще има драма на дансинга, защото Girls Just Wanna Have Fun.

 

 

5. Jamie xx @ Melt! Festival

jamiexm

Джейми Смит знае как да пълни многохилядни арени с винилов арсенал, гигантска диско топка и главозамайващо светлинно шоу – когато първите акорди на Gosh се разнесоха над изпълнената до дупка главна Melt! сцена чувството бе точно толкова епично, колкото видеото към него, а мелодраматичният финал с геридж класиката Gabriel на Roy Davis Jr само подсказва какви ще са емоциите от масовото концертно The xx поразяване през 2017.

 

 

4. John Talabot @ Horizon Festival

johnth2

Третата ни среща с каталунския хаус магьосник потрети усещането – John Talabot има точната дийп бийт мантра за всяко агрегатно състояние на душата и външното ù атмосферно обкръжение – независимо дали се намираш на средиземноморски плаж, или всред бански преспи.

 

 

3. DJ Koze @ Melt! Festival

kozeebf1

Ако има нещо, което Щефан Козала да знае идеално, то това е как да ремиксира изгрева, така че и най-невпечатляващия да звучи/изглежда перфектно – н ако слънцето зад облачния Melt! изгря с ремикса му на Operator на Låpsley, преди това Koze подготви идеално момента оперирайки с Bad Kingdom епоси, афробийт лъчове и неговите Pampa Records класики от тази година.

 

 

2. Nina Kraviz @ Horizon Festival

ninakh3

Малки диджей шамански жестове, хипнотичен поглед, тяло, реагиращо на бийт амплитудите... – има особена магия в начина, по който Нина комуникира с публиката и с музиката, което обяснява успеха на сетовете ù (бракосъчетаващи винтидж и съвременно техно), популярността на BBC Radio 1 резиденцията ù, триумфа на лейбъла ù трип (особено с изданията на Bjarki) и еуфорията от компилациите ù като Fabric 91.

 

 

1. Motor City Drum Ensemble @ Melt! Festival

mcdem

Неслучайно първото издание на парти платформата (и вече лейбъл) Dekmantel бе поверено на Данило ПлесоуSelectors 001 не само открива редки записи в пресечните точки между хаус, диско, соул, фънк, джаз и техно, не само послужи за отправна точка в Big Wheel пъзела на Motor City Drum Ensemble, но и хвърля светлосенки върху бийт палитрата на един художник, който създава портрет на дансинга, както никой друг наоколо.

 

 

10 от 10 | Live


10. Disclosure @ Melt! Festival

disclom1

Няма какво да се лъжем – братята Гай и Хауърд Лоурънс не са в нашата концертна кръвна група, но ако сте във фестивално-карнавално настроение, искате да чуете наживо всички хитове от двата албума Settle и Caracal (плюс световна премиера на неиздаван трак) на фона на езеро и надвиснала, като гигантска дискотопка, над него луна в очакване на зрелищен поп спектакъл, Disclosure имат какво да ви предложат.

 

 

9. Virginia @ Melt! Festival

virgim

Решението на техно институцията Ostgut Ton да издаде тази година класически дискохаус албум като Fierce For The Night изглежда странно само до момента, в който го чуете/видите изсвирен с инструменти наживо – симбиозата на сцената между Вирджиния Нашименто, Steffi и Dexter е брилянтна, усещането е като да гледаш филма завръщане в рейв бъдещето, а усмивките и фънки енергията на всички присъстващи доказват за пореден път, че музиката, създадена с/за чист кеф е безценна.

 

 

8. Digitalism @ Melt! Festival

dgtlsm7

Йенс Мьоле и Исмаил Тюфекчи се позагубиха с отлива на електро вълната преди години, но сега се завръщат във форма (като Justice) с албума Mirage и лайв шоу (интересно решение с бялата завеса, скриваща сцената), което играе хем ретро, хем футуристична игра.

 

 

7. One Man Party @ Mixtape 5

oms26

One Man Party концепцията на Иван Шопов се разшири тази година до лайв версии на почти всички негови проекти – като оставим настрана триумвирата Бalkansky (в нашата годишна концерт панорама) комбо лайв авантюрите в електронната музика са нож с две остриета, но One Man Party акциите на Иван с Mytrip, Climaxim, Limewax, Kliment, 80's Clash и старият авер Ogonek не само бяха чудесни, но и с нетърпение очакваме развитие в картинката с модуларния сет и съвместния албум с Авигея през 2017.

 

 

6. Modeselektor @ Melt! Festival

mdslktrm2

Да, тази година определено сме на Monkeytown вълна – пикът беше с концерта на Moderat през ноември, но малко неща могат да се сравнят с German Clap грохота на класиката Berlin на два метра от пулта на Герно и Себастиан и на 100 километра от Берлин.

 

 

5. Fatima Yamaha @ Melt! Festival

fatiyama

Семплата красота на абсолютния хит What's A Girl To Do е правопропорционална на лайв шоуто на Бас Брон – фини синт мелодии, носещи се като лятна омара във въздуха, бийт като пулсиращо залезно слънце и ето, че усмивката ти се разтегля в Borderless II измерения, защото е време за Love Invaders.

 

 

4. Stimming @ Melt! Festival

stimmingm1

Алпийска вила насред езерния плаж Gremmin Beach!? – изглежда странна комбинация, но си беше идеалната сценография за албума Alpe Lusia на Мартин Стиминг с неговите дийп-еко-хаус вибрации, които карат душата ти да се рее и слива с природата наоколо в един истински Tanz Für Drei.

 

 

3. Tiga @ Melt! Festival

tigam1

Канадският мастер на дансинг сатирата си има своите 3 Rules за денс музиката и ако последния му албум твърди, че No Fantasy Required, то хуморът и фантазията са жизненоважни в зрелищното му лайв шоу, приличащо повече на арт инсталация (благодарение на Pfadfinderei), която отразява като огледало съвременното ни общество – умно-закачливо, сатирично, самоиронично, робоеротично, ретро-футуристично или просто Having So Much Fun.

 

 

2. KiNK & Rachel Row @ Horizon Festival & Sonic Voyager

kinkrh1

"С теб, с теб..." може да звучи рефрена на тоталния хит Follow The Step на Страхил и Рахел, и напоследък двамата го доказват все по-често на сцената с брилянтния си тандем – сякаш две сродни души разменят вибрации, усещания, сякаш двама любовника флиртуват по петолинието... Изобщо, когато гласът на Рахел реагира на бийт импулсите на Страхил се ражда магия, в която Едно е повече от Две.

 

 

1. Andy Stott @ Melt! Festival

andstottm

Ако 2016 бе година, в която всички системи (политически, икономически, социални и културни) се разпаднаха на фрагменти, то именно по този начин Анди Стот изпълнява наживо музиката от последните два албума Faith In Strangers и Too Many Voices (абсолютно актуални дори само като заглавия, между другото) – апокалиптична деконструкция на съставни бийт елементи, мутирали версии на звуци, изкарани извън контекста на разпознаваеми парчета, подредени в призрачен пост-human пъзел (всред утопичните машинни силуети на Big Wheel пейзажа), в който не само не предполагаш, но и не знаеш какво следва – точно като живота през 2016.

 

онлайн