Home / Рубрики / Арт визуал
A+ R A-
Арт визуал

Арт визуал (17)

Вторник, 04 Декември 2012г. 00:45ч.

Mechanical Man

Публикувана в Арт визуал

Гръден кош, изграден от ролки магнетофонна лента, човешка фигура направена от сламки... – в скулптурите, инсталациите и видеоклиповете на Вито Валентинов човешките емоции се преплитат фино с кибер образи. Също като в музиката на бг бийт дуото 1000names. Неслучайно колаборациите помежду им винаги напипват идеалната симбиоза между звук и визия. Поредното доказателство се нарича A Minute A Day – специално лимитирано издание, миксиращо в едно неделимо цяло новото ЕР на 1000names и футуристичната смесена визуална реалност на Вито Валентинов, за която най-добре да разкаже самият той...

 

Ти си... ?

vitto mir 02


Приятно ми е, аз съм Вито. Скулптор съм, но не работя с мрамор и бронз, както и темите на творбите ми не са битки на кентаври или голи женски тела. Идеите ми са разнородни, но идват предимно от един източник – научната литература. Все пак, като краен резултат, моите проекти са фикции. Основно работя с материали, създадени от човека с индустриални и утилитарни цели. Стремя се да сменя тяхното излъчване и функция, ползвайки ги като градивни елементи за построяване на нов тип "материя" за моите скулптури. Също така, отскоро се занимавам и с късометражно кино.

 

Изглежда обичаш да смесваш в проектите си човешки емоции и технологични образи... кога и защо кибер културата навлезе в начина, по който възприемаш света?

В изкуството човек си служи с метафори, аналогии и алегории, за да разкаже нещо, което не би могло да събуди интерес, ако е показано буквално. Ако аз създавам "роботизирани" обекти, то го правя с мисълта да говоря за човека, а не за машините или технологиите. Не чета книги за роботи и космически кораби, аз чета книги за хора, за човешки взаимоотношения. И точно тези книги ме карат да гледам на човека като на нещо безкрайно сложно и многопластово.

 

Tape-D-Tron-1000 е...?

the tape-lepatyc trips

Tape – за касета, D – за dimensions, Tron – за да придаде привкуса на ретро техника (магнетофон, касетофон...), 1000 – от 1000names. Първоначално имах идея да направя клип за едно от парчетата от албума, в който историята се върти около аудиокасета, футуристичен уокмен, виртуални очила и промиване на мозъци ала Videodrome. Когато започнах да проектирам тези виртуални очила усетих, че те са много силен обект, както визуално, така и функционално – достатъчно значими да носят цялата история в себе си. Зарязах идеята за клип и реших да направя буклет, обхващащ целия албум, като всяко едно парче щеше да ме отведе визуално в различна атмосфера и стилистика. Самите очила Tape-D-Tron-1000 са една виртуална идея – тяхната цел е да превеждат аудиосигнала от магнитната лента в абстрактни oбрази, които се прожектират пред очите на използващия ги. Тази визия се смесва със стерео ефект от реалната гледка пред него, като през това време през слушалките се чува и музиката от касетата. В този процес околната среда е много важна – светлината, въздухът, хоризонтът и други фактори оказват влияние в това впечатляващо преживяване.

 

tape-lepatyc trip   The Tape-Lepatyc Trip – буклет за албума A Minute A Day на 1000names; фотография © Михаил Новаков, Ивайло Младенов


Снимаш и късометражни филми... голяма част от видеоклиповете на 1000names са твое дело. От тях или от теб дойде идеята за Tape-D-Tron-1000 и кое е най-важното, за да се получи идеална симбиоза между звук и визия?

Кубрик беше главният виновник да се разпали интереса ми да уча кино. Силният ефект, с който ме разтърсват сцени от неговите филми, се дължи именно на тази симбиоза: звук – картина. Едното не може да бъде разделено от другото, нито на екрана, нито в съзнанието ни, след като един път сме го преживели. Клиповете на 1000names ги правя без много да ги питам. Когато ме вдъхнови нещо ново от тях, сядам и се старая да го обвържа с моите визуални фантазии. Вдъхновението от музиката ме води в това пътешествие.

 

Какво значение има вида музика, която се слуша през Tape-D-Tron-1000 за генерирането на определена визия?

Не би трябвало да има, важното е да се подбере правилната околна среда.

 

the tape-lepatyc trip5   The Tape-Lepatyc Trip – буклет за албума A Minute A Day на 1000names; фотография © Михаил Новаков, Ивайло Младенов


В Гатака (любима сай-фай класика) една от идеите, на които се набляга е, че за човешкия дух и воля няма ген. Има ли ген за човешкото въображение?

Въображението се дължи на сложна смесица от вътрешни и външни причини, където сетивата, паметта, околните дразнители и вътрешните интерпретации са фактори. Да кажеш, че има ген за въображение е колкото грешно, толкова и възможно вероятно. Фактът, че хора със силно въображение са често живо развълнувани от малки причини и така при тях настъпват бурни процеси на интерпретация, докато при други по-трудно се възбужда подобно състояние, за мен, загатва генетична предопределеност.

 

Три обекта, които би изпратил с капсула в Космоса...?

Бих изпратил материал от нашата планета, който е много красив поради сложната си молекулна структура. Обект, който е имал достатъчно дълго време, за да се формира като такъв, което би дало ценна информация за историята и за произхода на нашата планета. Бих пратил и най-новото и комплексно изобретение на човека, което да отрази на какъв етап от развитие и в каква посока е тръгнала нашата техно-мисъл. Бих изпратил и една скулптура, не картина, а скулптура – като символ на нашата свободна, неконвенционална мисъл и фантазия. Нещо, което ни представя като чувстващи, любопитни и безкрайно необятни същества.

 

Човешки гръден кош, изграден от ролки магнетофонна лента (Critical Mass), фигура Nuclear Man направена от сламки... човек играе ли си на Господ, който създава машини по свой образ и подобие? Човекът ли е най-прецизната машина?

Не съм сигурен, кой кого е "изобретил": БогЧовека или ЧовекътБог. Но със сигурност не споделям антропоцентристките възгледи, че ние сме най-висшето творение. Човекът е едно от разклоненията в еволюционното дърво, което не расте само от долу на горе, а във всички посоки. Ако ние, например, сме развили силна памет, то други живи форми имат много по-изострено от нас зрение и това не е случайно. Ако ние сме се изправили и сме освободили два крайника, за да си служим с тях, то други ползват четирите си, за да бягат много бързо и това е от жизнено значение, там, където те се борят за оцеляване. Моят интерес към човека идва, защото аз съм такъв и ми е най-близко да го усетя и разбера. Ние никога няма да проумеем какво сме и какви сме, но това не намалява любопитството ни.

 

absolut teleportation mir 02   Absolut Teleportation – проект за Absolut Blank Bulgaria; фотография © Вито Валентинов


Изградих човек от 10 000 коктейлни сламки за проекта Absolut Blank, защото идеята ми беше да направя фигура в капсула по време на телепортация. Исках да представя тялото като безкрайно пространство от еднородна информация – сламките се асоциират с атомите ни. Материалът ми се стори подходящ, защото с него се създават плътни обеми, но и съдържащи в себе си огромно количество празнота. Това също е аналогично на зависимостта маса – празно пространство, от която сме изградени.

 

Кой е най-големият мит в отношението човек – машина?

Че машините са враг на човека. Те просто имат ужасно голяма сила и ако попаднат в неправилните ръце се превръщат в оръжие. Аз не съм технократ, не вярвам праволинейно в прогреса. След век като миналия – две световни войни, атомни бомби, Чернобил, ГМО, мащабите на фармакологичната индустрия и т.н... – хората са скептични относно технологичния напредък. Със сигурност сме изправени пред нов етап от нашето съществуване, където нещата, които сме създали да ни служат, далеч не са безобидни. Франсис Фукуяма ни приканва да не изпадаме в крайности и отчаяние, а да се опитваме да гледаме глобално, морално и философски на новите въпроси в това пост-човешко бъдеще, в което вече живеем.

 

critical mass mir   Critical Mass – визуализация за албума на Parallel Concept; фотография © Васил Германов


А най-големият мит в съвременното изкуство?

Самото съвременно изкуство е машина за създаване и рециклиране на митологии.

 

Визуални артисти, които уважаваш и при които откриваш сходен на твоя мироглед?

Харесвам артисти, които създават силни визуални изображения, образи, които имат огромно въздействие върху съзнанието. Аз се стремя към подобни внушения. Мейбридж, Айзенщайн, Бейкън, Хичкок, Кубрик, Бунюел, Тони Краг, Деймиън Хърст, Крис Кънингам, Дийтер Рамс и много други съвременни артисти от различни области.

 

Кое, във визуалната реалност, която ни заобикаля би искал да промениш?

Балконите. Ако повече хора спрат да превръщат балконите си в склад за отпадъци, а ги използват по предназначение, то градовете биха били много по-красиви.

 

Сега ти предстои...?

Самостоятелна изложба в галерия Васка Емануилова. Съвсем скоро ще стартирам моя блог Mechanical Man. Със съпругата ми подготвяме лейбъл Coma Cluster Community, чрез който ще колаборираме с определен тип артисти. Също така работя и по един филмов проект.

 

absolut teleportation mir 03   Absolut Teleportation – проект за Absolut Blank Bulgaria; фотография © Вито Валентинов


Вторник, 06 Ноември 2012г. 12:40ч.

Зоран в Кутията на Пандора

Публикувана в Арт визуал

Зоран Георгиев е прясно завършил магистър Живопис в НХА и "временно, но трайно" попаднал в "Кутията на Пандора" на съвременното изкуство – неизменно номиниран в шортлистите на последните издания на конкурсите за съвременно изкуство Гауденц Б. Руф, BAZA, MOST... или иначе казано – има гаранция, че ще срещаш името му все по-често.

 

Ти си... ?

Зоран Георгиев. Художник, който реагира на средата, в която живее.

auto   Автопортрет след нощна смяна, детайл ; 140/120 см, каширана фотография на етал бонд, 2011/2012

 

В много от своите проекти използваш личен опит (собственият образ, случки от живота...) като акцент. Защо е толкова важно това за теб?

Смятам, че е важно един съвременен художник да е искрен преди всичко. Иначе колкото повече работиш, толкова повече научаваш. Животът е кратък и човек трябва да се отдаде на целите си.

 

Временно, но трайно е...?

Първата ми самостоятелна изложба в галерия Sariev Contemporary в Пловдив. В нея става въпрос за нещата, които от субективна гледна точка се случват временно, но обективно погледнато продължават да се случват трайно.

 

България е известна с лицемерна толерантност... сблъсквал ли си се с шовинизъм, национализъм предвид това, че си македонец?

Не съм чул за известната лицемерна толерантност в България. Случвало ми се е да се сблъсквам с такива хора, но аз не съм националист и всякакво зацепване и сляпо вярване в миналото ми се струва смешно и абсурдно. За мен са по-важни постиженията, които се случват в сегашно време.

pandora   Кутията на Пандора, инсталация; детайл, товарна количка за пазаруване от ИКЕА, ПДЧ елементи , картонени кутии, мебелен обков и инструкции за сглобяване, 2012


От тази гледна точка доста истинно изглежда инсталацията ти Кутията на Пандора, в която правиш макет за музей на съвременно българско изкуство (доста прилича на ковчег:), който всеки сам да сглоби. Обектът е оформен като продукт, продаван в големи магазини за техника или за дома (с упътване за сглобяване, ползване...) – това означава ли, че съвременното изкуство за теб е преди всичко продукт за продан?

Обектът умишлено е оформен като продукт за масово потребление. С тази инсталация предлагам несъществуващият музей за съвременно българско изкуство като продукт за консумация. Иначе не виждам нищо нередно в това да се печели от изкуство.

 

Как се вписва серията ти Furniture Paintings в консуматорското общество?

Заглавието на тази серия е Вкусът на масата. Това са картини приличащи на предмети. Ще ви разкажа една история за тази работа. Преди няколко години ходих в една галерия да прибера работите на един приятел от негова изложба. След няколко дни трябваше да се срещна с друг галерист и да му предам картините. Когато галеристът видя картините много се обезпокои заради това, че покритието на рамките беше малко надраскано на няколко места. Каза, че в неговата галерия хората идвали да купуват картини заради рамките. Те трябвало да пасват на цвета на стените им, на мебелите, контактите и така нататък... Това не се случва за първи път. Анди Уорхол казва, че се ужасявал от това, че хората са купували неговата Автомобилна катастрофа в оранжево само заради това, че им пасвала на завесите.

masstaste   Вкусът на масата, инсталация; 10 картини, смесена техника, различни размери, 2012


В пазара на съвременно изкуство концепцията на даден проект ли е по-важна от това, което се представя като произведение на изкуството?

Според мен важни са и двете. Това е все едно да се питаш дали бялата или черната боя е по-важна в една сива боя.

 

В тази перпетуум-криза-мобиле идеално влиза "кризисната" ти серия – Натюрморт с касова бележка, Сметкодиск и най-вече кубчето рубик Разходи (най-добрият проект от конкурса Твоето изкуство на съвременната карта) – самият ти успяваш ли да подредиш кубчето на своите разходи?

В България няма пазар за съвременно изкуство. Един млад художник не може да се издържа само с това, което прави. Докато бях студент работих през нощта, за да бъда художник през деня. Сега работя през деня, за да бъда художник през нощта.

razhodi   Разходи, обект; Рубик куб, 6 касови бележки, 2011


Кинетичната ти скулптура Човек отива на пазар, човек се връща от пазар (движеща се прасе-касичка) е намигане към работа на Деймиън Хърст, какво е отношението ти към гостуванията на негови (и на други артисти от неговия ранг) изложби в София? Имат ли ефект според теб? Ти на кого искаш да видиш изложба тук?

Със сигурност има ефект. Такива изложби се посещават и от хора, които по принцип не ходят по изложби. Бих искал да видя изложби на много съвременни художници като Горан Петеркол, Аниш Капур, Пол Маккарти, Маурицио Кателан, Тим Айтел, Вим Делвоа...

manshop   Човек отива на пазар, човек се връща от пазар, обект; керамична касичка, движещ се механизъм, 2011


Сега ти предстои... ?

В момента работя по два проекта. На 7 ноември ще има откриване на изложба в Института за съвременно изкуство ИСИ в София. Както винаги изложбата ще бъде придружена от още една такава в паразитната галерия 0GMS, която се намира в едно от кухненските чекмеджета на института – там ще бъде и моят обект. Другата изложба е кураторския проект Любов на Мария Василева в галерия Райко Алексиев на 12 ноември, който е част от проект на СБХ, в който девет куратори правят изложби в различни галерии в София с обща тема Идея за дом. И двата проекта, които подготвям са инспирирани от реконструирания площад Македония в центъра на Скопие.

 

Любим предмет/обект от ежедневието...?

Не знам... Винтоверт.

 

Владееш ли старите градски песни... все пак има един македонски певец Зоран Георгиев, който изпълнява такива?

Ха, слушал съм негови песни. Toй е един от големите певци в бивша Югославия. Разбрах за него от google преди няколко години. То, по телевизиите у нас не можеш да чуеш много образователни неща.

 

bonbon   Сладък студентски живот, инсталация, детайл; отливки на шоколадови бонбони от епоксидна смола и хлебарки, кутия за бонбони, текст, 2011



Изложбата Идея за дом: Любов е в галерия Райко Алексиев от 12 ноември до 8 декември 2012

Сряда, 24 Октомври 2012г. 12:34ч.

Homo Digitalis

Публикувана в Арт визуал

Не знам дали визуалният артист Венелин Шурелов е SubHuman човек, но определено е зает човек тези дни – след сценографията на хитови спектакли като Фрида, Ангели в Америка, Грозният и авторската кибер лекция/пърформанс Man ex Machina, сега Шурелов завършва работата си по две нови премиерни представления – Хамлет и Терапевтът. Дали налаганите от него понятия SubHuman човек и SubHuman Theatre ще живеят в тези две нови представления или не... най-добре самият той да ви разкаже...

 

Кой е SubHuman човекът и защо експериментите, мутациите и трансформациите на човешкото тяло са основен акцент в почти всички ваши проекти?

Ако представях работите си на овце, сигурно щях да се фокусирам върху овчето тяло като изразно средство. Но тъй като мен ме занимават човешките проблеми, то най-директният начин да ги коментирам минава през телесността, която е човешка. В повечето случаи употребявам моята собствена, защото експериментите, мутациите и трансформациите като ритуализиран личен опит, според мен подчертават по отговорно перспективите на колективния опит. Кой е SubHuman е сложен въпрос, речников отговор не съществува. Ще трябва да си представите нещо или да се научите да го разпознавате, така както правя и аз. Аз съм разделил най-общо признаците за разпознаване в две групи. Според едната от тях, това е човекът, който се измерва под стандартите за капацитет и адаптивност, наложени от социалния ред, в който живее. Но социалният ред, обикновено бива структуриран от идеологиите или капитала и благодарение на тях възможността да изпаднеш под чертата стои като реална перспектива пред всеки. И поради това, така разпознатия SubHuman като художествен образ съдържа динамиките, относителността, несигурността, страховете, дискомфорта и изобщо рискът да си човешко същество в човешкото общество. Другите очертания, през които разпознавам SubHuman са в контекста на технологичните утопии, в които човек е бил замесен в цялата своя история. SubHuman се явява противоположност на Супермен, но под-човешкото или не-човешкото постоянно се протяга към свръхестественото технологично. SubHuman мечтае своя ъпгрейд. В този смисъл SubHuman е този, който скача от стратосферата.

 

gonza1 пиеса Хамлет - Убийството на Гонзаго © фотография Симон Варсано

 

Какво ви провокира да работите по една от най-поставяните пиеси в света – Хамлет, в новата интерпретация на Явор Гърдев?

Провокациите идват от екипа, разбира се. От персоналната креативност и мотивация на всеки от нас. От възможността и съответно способността ни да съизмерим интуициите и разбиранията си за съвременността спрямо гениалното шекспирово произведение. Основното сценографско решение е на Никола Тороманов и Даниела Олег Ляхова, а аз заедно с хореографите Виолета Витанова и Станислав Генадиев работим върху Убийството на Гонзаго. Това е едно представление в представлението или нещо като самостоятелен авторски пърформанс.

 

"Да бъда или да не..." ?

Оригиналната дилема е свързана с усещането за несъвместимост. Фатален резонанс, дисонанс. Да бъда различен или да мимикрирам? При едно пътуване в Англия преди години чух, че официалният девиз там е Be Different. Значи шекспировият урок е бил полезен. При мен още от дете се оформи респект и стремеж към инаквостта. Баща ми ме научи. Така, че колкото и да е голям проблем това да съм, обикновено имам ясна представа какъв трябва да бъда.

 

gonza4 пиеса Хамлет - Убийството на Гонзаго © фотография Симон Варсано

 

Често работите по няколко проекта едновременно, в случая по Хамлет и сценографията на Терапевтът (друга премиера в Народния театър) ... това пречи или помага... има ли допирни точки между Хамлет и Терапевтът?

На мен ми допада голямата натовареност, сложните задачи и изобщо комплексната работа, но това не означава, че винаги правя преки връзки между различните проекти. В конкретния случай с Хамлет и Терапевтът такива напълно липсват. Пространството на Терапевтът е футуристичния кабинет на един възпитател на кучета. Интериорът е супериорен, умозрителен, психеделичен, автоматизиран, а като цяло в представлението вливаме и доза трансхуманизъм. А ключовите думи, които мога да употребя във визуално отношение за работата си в Хамлет са елементи от експресивността на виенския акционизъм, следи от киберпънк, дигитални технологии, видеонаблюдение.

 

therap8 пиеса Терапевтът - в кабинета на доктор Мърт © фотография Народен театър

 

Имате серия инсталации, наречена SubHuman Entertainment (или Нечовешки забавления) като част от нея е Shooting Gallery (каравана от панаирно стрелбище, чийто мишени са видеоекрани)... Изкуството трябва ли да бъде забавление, за да се възприема по-лесно?

Не, не мисля, че изкуството трябва да бъде забавление. Или по-скоро не съм съгласен с това очакванията към изкуството да са предимно към това да забавлява. Дори за повече тежест бих добавил и че съм напълно против. Но индустрията на развлечението представлява твърде обемна част от спектъра и не само, че не може да игнорираме нейното влияние, но и има какво да изследваме в този феномен. Във вече дългогодишния проект SubHuman Theatre, често се занимавам с възможностите за субверсия на развлекателната индустрия. Използвам нейните системи и образувам нови или с други думи – аз съм паразит на паразита.

 

 

По повод видеоинсталацията ви 18.07 (посветена на атентата в родния ви град Бургас) – има ли тероризъм в изкуството? Кои са най-страшните терористи в него?

Не бих си послужил с подобно определение, независимо от това, че има много неща в света на изкуството, с които не съм съгласен. Музеи и галерии, фондации и институти, бордове на директори, колекционери, куратори, спекуланти и самозванци, конкурсосъздатели и наградодарители са впрегнали артисти в търсене на слава и корист. За мен фигурата на авторитарния куратор в тази кохорта е най-проблематична. Тя е лобистка и манипулативна по отношение на историята. Частният интерес се облича в претенцията за обществена значимост, поради липсата на държавни политики, които да обективизират процесите. Все още сме в джунглата. Все още се прилагат авторитарни, силови методи за легитимизиране и институционализация.

 

Ако използваме заглавието на пърформанса Zoom In като метафора – в какво трябва да се вгледа днес човекът, а досега е пренебрегвал?

Във всичко.

 

 

 

Гледайте Хамлет в Народен театър Иван Вазов на Голяма сцена от 19:00 часа на 19, 20, 21 и 22 февруари

 

Гледайте Терапевтът в Народен театър Иван Вазов на Камерна сцена от 19:00 часа на 11 и 25 февруари


Събота, 21 Април 2012г. 15:50ч.

Sound:visual

Публикувана в Арт визуал

Визия, музика, саунд инсталации и пърформанси – всичко това намира златното си сечение в Sound:frame festival във Виена за шеста поредна година, от 12 до 22 април.

 

Музеят за съвременно изкуство MAK осигурява идеалното място за основната изложба – Substructions. Там се провежда и конференцията, съпътстваща фестивала. Клуб Brut пък е мястото за концерти и аудиовизуални пърформанси, a DJ и VJ сетовете са в клубовете Fluc и Morisson.

 

Гералд Мозер, който е куратор на изложбата Substructions тази година, се обръща към концепцията за изграждане на "скеле" – сложна мултимедийна скулптура с прожекционна повърхност и озвучителна система, с която артистите могат да правят всякакви експерименти. Имената включени в проекта на Мозер са твърде интригуващи.

900x600-3

фотография © Sound:frame festival

 

Роберт Хенке a.k.a. Monolake (техно композитор, саунд дизайнер и основен агент в разработването на музикалния софтуер Ableton Live) реализира с холандския аудиовизуален артист Тарик Бари (отговорен и за лайв визията при представянето на новия Monolake албум Ghosts) инсталацията Fundamental Forces – одисея за това как е устроена вселената ни.

henkebarri-work

Fundamental Forces

 

Херман Колген пък, като истински аудио-кинетичен скулптор, който работи в пресечните точки между различни медии (музика, видео, филм, монтаж) създава Windfields – вече и вятърът е 3D, не само ще го чуеш, но и ще го видиш как духа.

kolgen-work

Windfields

 

Видеоартистът Райнер Колбергер представя Humming, Fast and Slow – абстрактна визия, генерирана по уникален алгоритъм с различни интерактивни аудиовизуални и дизайн приложения.

kohlberger-work

Humming, Fast and Slow

 

Дуото DepartГрегор Ладенхауф (аудио) и Леонард Лас (видео) се допълва взаимно в произведението си The Flood Panels, вдъхновено от принципите за създаване на мултимедийно изкуство в най-добрите му, класически примери.

depart-work

The Flood Panels


Друг тандем оформят Ян Йелинек и Карл Клайм в своята видео инсталация Neonlicht. Ян разглежда трансформацията на звука и преобразува поп музиката в абстрактни звукови колажи, докато Карл, който е собственик на лейбъла Dienststelle, импровизира в създаването на подходящата визуална среда.

 

 

Именно симбиозата между музиката и live visuals изкуството е и пиронът в програмата на Sound:frame. И докато в музикалната част блестят имена като Taylor McFerrin, John Talabot, Ikonika, Elektro Guzzi, Lapalux, Fantastic Mr. Fox и Comfort fit, то не по-малко интересни са и live visuals проектите като DAZEDSTYLES, Valence, eyefatigué, Onkel Tuca. Целта на прожекциите наживо е да избегнат ясната и плоска повърхност на екрана и да използват архитектурните дадености на средата в пълна степен. Другата важна цел е колаборацията между визуални артисти и музиканти. Блестящ пример за това е работата на лейбълите kon.txt и Svetlana Industries – в специалната вечер посветена на последните с лайв сет се разписа и бг бийт дуото 1000names, затова ги попитахме за 1000 Sound:frame впечатления:

Впечатленията са прекрасни, организацията е страхотна. Локацията, хората, публиката... всичко бе нереално. Огромен черен куб изпълнен с народ, звук и визии. Сетът на Kelpe, който свири преди нас, беше страаашен!.. Новото му EP тъкмо излезе за Svetlana Industries... чуйте го!!!

1000names foto

1000names   фотография © Максимилиан Праматаров


Вторник, 17 Януари 2012г. 10:15ч.

Изпълни ми желание

Публикувана в Арт визуал

Риусуке Фукахори живее в своя приказка за златната рибка, на която самият той е автор. 40-годишният японски художник дебютира в лондонската галерия за съвременно изкуство ICN с изложба, озаглавена Goldfish Salvation. Експозицията директно пренася във фантазен свят, където, ако вярваме на думите на Пушкин, би трябвало да ни се сбъднат всички желания. По три.

 

 

Фукахори "хваща" златните си рибки във фини слоеве прозрачна смола, рисувайки пласт след пласт с акрилна боя до получаването на свръхреалистични триизмерни обекти. Специфичната му техника впечатлява с деликатния си жив рисунък, който буквално прави творбите му неразличими от "оригинала". Всичко това е полирано с типичната за японската поезия съзерцателност и така "златните Фукахори рибки" вече завинаги тръшват вратата пред всякакви западняшки конфликти между природа и култура, естествено и изкуствено.

 

goldfish03

'Музи' - детайл © Риусуке Фукахори   фотография © Доминик Алвес

 

Сребристата каракуда и питомните й позлатени производни са централна тема в работата на художника от близо дванадесет години, когато в момент на творческа криза Фукахори се обръща към домашната си златна рибка за вдъхновение. Е, със сигурност поне едно от желанията му се е сбъднало – взе ни ума. А ти намисли ли си желание?

 

goldfish09

'Kaguya:Aokaki' - златна рибка в бамбук © Риусуке Фукахори   фотография © Доминик Алвес


онлайн