Home / Рубрики / Арт визуал
A+ R A-
Арт визуал

Арт визуал (17)

Понеделник, 07 Ноември 2011г. 19:14ч.

Суетата е любимия ми грях

Публикувана в Арт визуал

Модната фотография на ХХ век. Колко много изложби, списания, биографични книги, филми правят дисекция на този феномен. Феномен, роден през миналия век и обърнал представите за изкуство, бизнес и визуална култура.

 

Изложбата Vanity в Kunsthalle, Виена (от 21 октомври 2011 до 12 февруари 2012) дава чудесна възможност за ретроспекция с блестящите примери на това изкуство. Изложбата се основава на известната колекция на фотографа Франц Кристиан Гундлах.

Самата биография на колекционера е показателна за пътя на модата през ХХ век. Няколко десетилетия Гундлах е един от най-важните модни фотографи в Германия. Той е и колекционер, притежаващ една от най-значимите частни фотографски колекции в света.

Роден през 1926, той определя стила на модната фотография в Германия през 50-те, 60-те и 70-те години. Критиците казват, че за повече от четири десетилетия именно той дава визуалните насоки на основните списания в Германия.

През 1967 и 1971 основава две фотографски лаборатории. И двете предлагат услуги на млади фотографи като оборудване под наем, студио и една богата книжарница. През 1975 се открива Galerie FC Gundlach – една от първите фотографски галерии в Германия. Галерията прави около 90 изложби до закриването си през 1992. След това Гундлах основава Дома на фотографията в Хамбург през 2003 с дарения от личната си колекция.

 

Основният фокус на изложбата Vanity са естетическите, художествените, социалните и дори политическите аспекти на модната фотография. Самите произведения на Гундлах доказват тезата му: "Фотографията и модата трябва да имат послание. Ако няма такова, техните цели се обезсмислят. Самите дрехи са отправната точка за началото на визуалния разказ. Модната снимка трябва да отразява духа на времето. В края на 50-те години аз чувствах, че времената са се променили – обществото попадна в нова стихия, а заедно с това, стилът на обличане стана тотално нов."

 

Ако 50-те са били десетилетие на прецизната елегантност, на сложните облекла и висшата мода, то 60-те години са предвестник на желанието за политическа промяна, на еманципацията и прет-а-порте-то. В този период Гундлах има ново поле на изява – списание Brigitte. Модел за подражание на списанието не е елегантната и софистицирана дама, а модерната, активна млада жена. В сътрудничество с редактора на списанието Барбара Буфа, фотографът успява да заснеме вкусовете на момента като никой друг.

 

Колекцията представена в Kunsthalle включва големи цикли от 20-те години до днес като акцентира върху различни течения от модната фотография: графичен абстракционизъм (Имре фон Санто), скулптура (Джийон Мили, Регина Реланг, Джордж Хърел), живопис (Сара Муун, Лилиън Басман), през Pop и Op art-a в модата (Гундлах, Сесил Бийтън) до постмодерните провокации на Ги Бурден, Хелмут Нютон и съвременните такива на Едгар Лесижевски, Армин Морбах и Кристиан Шулер.

 

20-те и 30-те години на ХХ век оживяват с произведения от Георг Хойнинген-Хюне, Ервин Блуменфелд, Yva и Имре фон Санто.

   imre fon santo   

© Imre Von Santo 1936

 

Модната фотография след Втората световна война пък е представена от Ървинг Пен, Сесил Бийтън, Луиз Дал-Волф, Регина Реланг, Хубс Флютер, Джордж Хърел, Мелвин Соколски и естествено, самия Франц Кристиан Гундлах.

   sokolsky - bubble series 1963    

© Melvin Sokolsky проект Bubble Series 1963

 

Изложбата проследява и тенденциите в цял свят чрез произведенията на Ги Бурден, Хелмут Нютон, Ник Найт, Хорст П. Хорст, Ричард Aведън, Лилиън Басман, Уилям Клайн, Дейвид ЛаШапел.

     

lachapelle-my house 1997 - alek wek    

© David LaChapelle проект My House 1997

 

Един от важните акценти в изложбата е модната фотография като визуализация на духа на времето. Тя улавя пози, жестове, изражения на лицето в неразривна комбинация с дрехите. Някои от произведенията в колекцията достигат отвъд границите на модния жанр и се превръщат в документ на непрекъснато променящия се начин на живот. Такива са творбите на Даян Арбъс, Ралф Гибсън, Синди Шърман, Нан Голдин и Едгар Лесижевски, който прави серия снимки чрез Google Street View. Други пък, като Армин Морбах и Кристиан Шулер, стигат още по-далеч – до тотална деструкция на ролята на дрехите и аксесоарите в модата и превръщането им в ефимерни, митични обекти на изкуството.

 

kristian schuller 90 days one dream 

© Kristian Schuller книга 90 Days One Dream 2010

 

Понеделник, 08 Август 2011г. 16:14ч.

Детски игри

Публикувана в Арт визуал

Запознах се със Сиги Хофер във Виена, в една от онези приятни вечери на Naschmarkt. Тогава в любимия бар един приятел пускаше музика. Приятелят е Тобиас Оливер, а когато той пуска винаги се събира интересна публика.

 

На бара самотно отпиваше бира странна фигура с рошава коса, прихваната с ярко зелена лента, нарочно износено яке и ретро кецове Adidas. Мъжът гледаше в една точка и се усмихваше без особено да комуникира с окръжаващите го. По едно време Тоби спря да пуска музика, а аз го попитах: „Кой е този?". Тоби ми каза: „Нали уж се интересуваш от изкуство. Това е Сиги". Веднага включих, че е Сиги Хофер. Художник, когото познавам задочно чрез работите му отпреди. Дори само преди няколко дни гледах изложбата му в Galerie Meyer Kainer.

 

Помолих Тоби да ме запознае със Сиги и не след дълго вече пиехме бира и говорихме за изкуството му. Той разказа, че е роден в южен Тирол, но предпочита да работи във Виена. Усмихвайки се ме увери, че първоначално е имал желание да докаже на арт сцената идеята, че изкуството може да наподобява детска игра и в същото време да носи ясни и отчетливи, политически и социални изявления. Първо ме учуди като сподели, че определя себе си като „мултимедиен артист", защото рядко работи с нови медии. После обаче си дадох сметка, че е абсолютно прав, защото съчетава рисунки с пастел, акварел и молив с фотография, видео и инсталации. Ранните му творби са модели на жилища или подобия на места за обитаване. Проблемите на градската среда го занимават и до днес, затова той прави огромни рисунки представящи реални и нереални места за живеене – дървени къщи, кораби... Така е и в последната му изложба I wish I were a stone, в Temporary Gallery Cologne.

 

Друга много обичана тема от него са героите на Карл Баркс и Уолт Дисни. Той продължава традицията на поп арта, като използва Доналд Дък например, за да гради свой собствен символистичен лабиринт. Детската визия придобива сериозен елемент в работата му 14 мъртви деца – базирана на реален случай с 14 деца загинали при катастрофа с автобус.

 

За серията от рисунки Funny Games художникът заимства заглавието от филма на Михаел Ханеке, където двама млади садистично настроени младежи убиват цяло семейство без причина и го правят с бели ръкавици – друга ясна реминисценция към „детския свят" на Уолт Дисни и ръкавиците на Мики Маус.

 

В края на срещата ни си дадох сметка, че в началото Сиги гледаше съсредоточено в една точка съвсем не без причина. Проследих погледа му и забелязах, че гледа монитор, на който прожектираха компилации от Happy Tree Friends. Нямаше как да не го забавляват с наивния си цинизъм...

 

онлайн