Home / Рубрики / Арт визуал
A+ R A-
Арт визуал

Арт визуал (16)

Понеделник, 08 Август 2011г. 16:14ч.

Детски игри

Публикувана в Арт визуал

Запознах се със Сиги Хофер във Виена, в една от онези приятни вечери на Naschmarkt. Тогава в любимия бар един приятел пускаше музика. Приятелят е Тобиас Оливер, а когато той пуска винаги се събира интересна публика.

 

На бара самотно отпиваше бира странна фигура с рошава коса, прихваната с ярко зелена лента, нарочно износено яке и ретро кецове Adidas. Мъжът гледаше в една точка и се усмихваше без особено да комуникира с окръжаващите го. По едно време Тоби спря да пуска музика, а аз го попитах: „Кой е този?". Тоби ми каза: „Нали уж се интересуваш от изкуство. Това е Сиги". Веднага включих, че е Сиги Хофер. Художник, когото познавам задочно чрез работите му отпреди. Дори само преди няколко дни гледах изложбата му в Galerie Meyer Kainer.

 

Помолих Тоби да ме запознае със Сиги и не след дълго вече пиехме бира и говорихме за изкуството му. Той разказа, че е роден в южен Тирол, но предпочита да работи във Виена. Усмихвайки се ме увери, че първоначално е имал желание да докаже на арт сцената идеята, че изкуството може да наподобява детска игра и в същото време да носи ясни и отчетливи, политически и социални изявления. Първо ме учуди като сподели, че определя себе си като „мултимедиен артист", защото рядко работи с нови медии. После обаче си дадох сметка, че е абсолютно прав, защото съчетава рисунки с пастел, акварел и молив с фотография, видео и инсталации. Ранните му творби са модели на жилища или подобия на места за обитаване. Проблемите на градската среда го занимават и до днес, затова той прави огромни рисунки представящи реални и нереални места за живеене – дървени къщи, кораби... Така е и в последната му изложба I wish I were a stone, в Temporary Gallery Cologne.

 

Друга много обичана тема от него са героите на Карл Баркс и Уолт Дисни. Той продължава традицията на поп арта, като използва Доналд Дък например, за да гради свой собствен символистичен лабиринт. Детската визия придобива сериозен елемент в работата му 14 мъртви деца – базирана на реален случай с 14 деца загинали при катастрофа с автобус.

 

За серията от рисунки Funny Games художникът заимства заглавието от филма на Михаел Ханеке, където двама млади садистично настроени младежи убиват цяло семейство без причина и го правят с бели ръкавици – друга ясна реминисценция към „детския свят" на Уолт Дисни и ръкавиците на Мики Маус.

 

В края на срещата ни си дадох сметка, че в началото Сиги гледаше съсредоточено в една точка съвсем не без причина. Проследих погледа му и забелязах, че гледа монитор, на който прожектираха компилации от Happy Tree Friends. Нямаше как да не го забавляват с наивния си цинизъм...

 

онлайн