Home / Рубрики / Архитект дизайн
A+ R A-
Архитект | дизайн

Архитект | дизайн (6)

Понеделник, 24 Март 2014г. 00:41ч.

Halfbike

Публикувана в Архитект | дизайн

Колело, ролери, скейт, лонгборд, сегуей... много са начините за еко преодоляване на градската среда, но нито един от тях не прилича на Halfbike – повече за ърбан хибридите за придвижване и раждането на Halfbike проекта в Kickstarter ще разкаже самия им създател, архитектът по призвание и Kolelinia дизайнер по желание Мартин Ангелов.

 

Какво?

Halfbike е много компактно превозно средство за градска среда, изградено на базата на велосипедни елементи. Рамката е алуминиева, дръжката е от буков шперплат.

 

Кога?

През 2010 участвах в един конкурс за велосипеди, исках да направя нещо много компактно и просто – тогава се зароди идеята за правото каране. Направих проекта и чак след две години реших да започна с първите прототипи, нямаше как да го оставя на хартия. За първите прототипи ползвах стари колела, сам си ги сглобявах и се превърна в нещо като хоби. Иначе тепърва предстои най-трудното:)

halfbike2

 

Как?

То е като да караш колело прав, но в по-различна поза, по-удобна. Завива се с накланяне и се спира със спирачка към задните колела.

 

Кой?

Автор на проекта съм аз, Мартин Ангелов, другата част на екипа е Михаил Кленов. И двамата сме архитекти, мотивирани от идеята да открием нови перспективи за градско придвижване.

halfbike3

 

Къде?

В момента се продава само в Kickstarter като първа, прототипна серия. Сайтът е много подходящ за подобни иновативни проекти показвани за първи път на света.

 

Защо?

Защото каквото си наумим, го реализираме. Основна двигателна сила за мен е създаването на нещо ново и споделянето на преживяването с хората. Споделеното удоволствие е в основата.

 

 

Кампанията за финансиране на проекта Halfbike продължава до 14 април 2014 – може да го подкрепите тук

Понеделник, 18 Март 2013г. 09:20ч.

Позитивна колoникация

Публикувана в Архитект | дизайн

"Ако изчезне положителното мислене няма да има смисъл от това, което правим" казват Ангел Петков, Стела Стойнова, Васил Василев, Любомир Грозданов, Елена Гамалова и Петър Гамалов – членовете на студиото за кинетична скулптура и интерактивни инсталации Kinetic, участвали на фестивали като Kineticа Art Fair в Лондон и DA Fest в София. И са напълно прави да преследват кинетичните си мечти с такава позитивна нагласа и непримиримост към статуквото, също като Галилео и неговото "И все пак Тя се върти". Една от тези мечти е участието на един най-старите фестивали за дизайн в света Tokyo Designers Week 2013 (26 октомври – 4 ноември 2013) с проекта Columnication – повече за това що е то колоникация и как може да си част от нея от Kinetic агента Ангел Петков...

 

Ти си...?

angel

Един млад артист, който все по-често си задава сам на себе си този въпрос. Занимавам се с кинетична скулптура и интерактивни инсталации, откривайки невъобразимата сила на положителното мислене.

 

Кинетичната скулптура за теб е...?

Кинетичната и интерактивна скулптура е езикът, чрез който мога да визуализирам най-добре мислите си и да кажа това, което искам хората да чуят, видят и усетят. Сега тя гръмко нахълтва в арт пространствата като нещо ново отвън, но всъщност е плод на точно тези географски ширини. Паралелно с това съвсем скоро ще измести и традиционната реклама от застиналия винил и ще я изгради като нещо наистина въздействащо в ежедневието ни.

 

Ако Kinetic беше кинетична скулптура какво щеше да изобразява? Всеки един от вас коя от съставните ù части би олицетворявал?

Кинетичната скулптура е сложен организъм и всяка част е много важна за съвкупността на цялото, така че щеше да изобразява безкрайност, а всеки един от нас – креативен, градивен импулс, подпомагащ процеса по създаване на иновативното. Една неразделна част от тази кинетична скулптура би била Robotev.com, както и всички доброволци и хора от екипа на Kinetic, без които проекта Columnication не би стигнал до тук.

 

Columnication е... ?

COLUMN + COMUNICATION = Постоянно променяща се под въздействието на външния свят синтетична структура, показваща как ни възприема обект, който изглежда като жив, но всъщност наподобява живот. Също като много хора, влезли в сивия коловоз на влака, който не помръдва, ако не го създаваш и мислиш. Columnication е идеологическото огледало, израз на човешкото и нечовешкото у нас. Начин да дегустираш вкуса на супата, в която си, без да можеш да излезеш от нея все пак.

Кинетичните обекти дават на хората изживяване, което може да предложи само интерактивното изкуство – нещо, което въздейства, променя представите, предава специфично съобщение към сетивата ни. Скулптурата възприема поведението ни. Движейки се около нея я наблюдаваме, докато не бъдем въвлечени в хармония от сложни цветови импулси в звукова среда от природни звуци – спектакъл, в който главният герой сте самите вие.

 

 

Защо сензорите в Columnication реагират на човешкото движение като издават точно звуци от природата, а не други, например, урбанистични?

В забързаното си ежедневие имаме пренасищане от урбанистични звуци. Човек е така устроен, че се стреми да опростява нещата, които прави, но много често се получава обратното. Така се случва и когато се вглъби в собствената си проблематика и идеология за света, за съществуването си. Начинът е да му кажеш нещо изключително просто по достатъчно сложен начин, за да му обърне внимание.

 

Предишен ваш проект се нарича Art Is Not For People, за кого тогава е Columnication?

Columnication, за разлика от предишния ни проект Art Is Not For People, е насочен към хората, които не са се отдръпнали от изкуството, въпреки нестабилните времена, в които живеем. За отворените умове, които не робуват на това, което ги заобикаля и не стоят безучастни, а са креативни независимо в каква насока. За хората, които са част от процеса и прогреса. За хората, които успяват да запазят положителното си мислене и имат цели.

 

Как и защо зрителят/публиката се превръщат в част от проекта Columnication? Може ли тази кинетична инсталация да съществува и без тях?

Когато зрителят, приближавайки се да разгледа обектите, забележи, че случващото се пред него е в следствие на неговите действия, той разбира, че тази симбиоза зрител-творба е неразделна съвкупност от всяко едно изкуство. Без публика, погледнат в пространството отстрани, този проект би изглеждал просто като съвкупност от съвременни, футуристични, интериорни лампи.

columnication1

 

В тази връзка каква точно помощ очаквате от хората за осъществяване на проекта?

Това, от което имаме нужда, е медийна и финансова подкрепа, за да може този проект да стане реалност. Подкрепяйки Columnication, вие ни предоставяте възможността да представим за първи път страната ни на един от най-старите и най-големи фестивали за дизайн в света – Tokyo Designers Week 2013. Ние, от своя страна, ще покажем, че чрез присъствието и поведението на зрителя, се поставя началото на една симбиоза от стимулиране на сетива и промяна на формата, светлината, звука и емоцията на интерактивния обект – огледало на комуникацията зрител-творба.

Подкрепата на хората е прилив на положителна енергия за нас – тя ни дава сили да се изправим пред едно ново, предизвикателно и същевременно устойчиво бъдеще на интерактивното кинетично изкуство в България и по света.

Ако искате да бъдете част от нещо различно, иновативно и красиво може да ни подкрепите на платформата ни в Indiegogo.com, както и на банковата сметка на Kinetic чрез Подкрепи ни PayPal бутона на нашия сайт.

 

Как се стигна до поканата ви за участие на Tokyo Designers Week 2013?

Tokyo Designers Week 2013, първоначално наречен Designer's Saturday през 1986, се провежда ежегодно всяка есен в продължение на 28 години в Токио, Япония. Това е международно изложение за дизайн, което събира на едно място архитектура, интериорен, продуктов и графичен дизайн от всички части на света.

През трите години (2010, 2011 и 2012) екипът на Kinetic постигна впечатляващи резултати, разгърна потенциал и доказа, че всяка креативна група, създадена с любов и приятелска атмосфера, носи радост и удовлетворение както на участниците в нея, така и на нейните приятели. За три години успяхме да осигурим всичко необходимо на студиото и направихме крачка напред, като разчупихме общоприетите граници и стереотипи.

columnication5

 

В пазара на съвременно изкуство концепцията на даден проект ли е по-важна от това, което се представя като произведение на изкуството?

Концепцията и произведението на изкуството са неразделни части и двете са еднакво важни. Ако, което и да е от двете, не е достатъчно изведено се стига до просто добър урок за следващия проект. За да е добър един краен резултат трябва да е по-добър от това, което си започнал да правиш, защото извървявайки пътя по осъществяването, ти си се развивал и усъвършенствал, а с теб и проекта. Пазарът на изкуството също има характеристиката постоянно да се развива и променя.

 

В Kinetic бъдещето пише...?

Да разберем каква ще е реакцията на обществото след като покажем многомесечния си труд. Също така вярваме, че през есента на тази година ще сме участници в Tokyo Designers Week 2013.

 

Любим предмет/обект от ежедневието...?

Любими са ми всички предмети, които ми напомнят за любимите хора и най-вече за сина ми. И ме карат да си представям техните усмивки, което усмихва и мен, докато хвърча по ежедневните си задачки.

 

Може ли нещо да спре тока на Kinetic?

Kinetic Studio функционира на базата на положителна енергия, а не на ток. Ако изчезне положителното мислене няма да има смисъл от това, което правим. А това може да стане само ако хората спрат да вярват в себе си и спрат да визуализират целите в ума си.

 

columnication

 

Изложбата Columnication е на 12 и 13 април в галерия Suspacious


Петък, 23 Ноември 2012г. 15:28ч.

Куулхитектура Wanted

Публикувана в Архитект | дизайн

SAW или Sofia Architecture week 2012 вече положи основите със съпътстващи изложби на петото си юбилейно (и)здание (пълната програма може да видите тук), но истинският градеж ще се състои в седмицата от 26 ноември до 2 декември под лайтмотива Архитектура търси... Култура.

 

 

Първи етаж: Архитектура търси... НДК 2019 - 23 и 26 ноември

Един от акцентите на тазгодишната Sofia Architecture week е намиране на решение на проблема с градската културна инфраструктура във връзка с кандидатстването на София за Европейска столица на културата 2019, а основно място в него, логично, заема мастодонт-комплекса НДК. 23 ноември е денят, посветен на миналото, настоящето и бъдещето на "културния дворец", като то ще бъде разгледано на няколко етапа във фоайето и зала 6 на НДКТрансформирай паметника пред НДК (презентация и изложба на идеите за нов живот на паметника 1300 години България); Пространство НДК (резултатите черно на бяло от миналогодишната акция на сдружението Архитекти за София, които предоставиха възможност на всеки гражданин да даде на post-it лист своята визия за бъдещето на НДК); Архитектура търси бъдеще (дискусия с холандската група Failed Architecture в търсене на бъдеше за нефункциониращи добре сгради); Дворец на народа (презентация на филма за НДК от Борис Мисирков и Георги Богданов); а всичко ще завърши с гранде дискусия (да се чете с Йорданка Фандъкова, Симеон Дянков и сие) по този болен проблем в понеделник, 26 ноември.

 

albena   изложба Комплекс Албена © Катерина Дръжкова


Всъщност жокери по проблема с културната инфраструктура могат да се намерят и в откритите вече съпътстващи изложби Детайли от живота на архитектурата (пространства около НДК), Преглед на букурещката архитектура (във Vivacom Art Hall), Urban Art Therapyя (в галерия Алма Матер в СУ), Нова визия за площад Славейков (в Дом на архитекта), Комплекс Албена (в Чешки културен център), Е-конкурс за устойчива архитектура в България (в НДК, етаж 5) и Мадрид:културни колажи (в Институт Сервантес).

 

Втори етаж: Архитектура търси... Сцена – 27 ноември

kingdao   студио GMP; Гранд Театър в Кингдао, Китай © фотография Christian Gahl


В срещи-лекции по въпроса как архитектурата може да си взаимодейства със сценичните изкуства по най-ползотворен начин ще имат думата немският архитект Щефан Шютц от студио GMP (вещ по темата за новите сгради за сценични изкуства в Европа и Китай), естонците от Salto Architects (или въпросът за архитектурата като инсталация), фирмата Stilstroy Trading (интериор и екстериор като изкуство) и българският режисьор Младен Алексиев (част от театралния проект 36 маймуни и Асоциацията за свободен театър).

 

Трети етаж: Архитектура търси... Образи – 28 ноември

Връзката между архитектурата и визуалните изкуства ще изследват чешките архитекти от Projektil Studio, фирмата Alukoenigtahl (или проблемът за съвременната адаптация на културни паметници) и звездата на българското съвременно изкуство Недко Солаков.

 

Четвърти етаж: Архитектура търси... Музика – 29 ноември

abdr architects florence opera mario ciampi 01   Операта във Флоренция © ADBR Architetti Associati


Всеки архитект мечтае сградата му да "танцува" като живо същество и някои наистина знаят как – италианецът Паоло Дезидери (един от основателите на ADBR Architetti Associati със запазената им марка – сгради за култура), българската фирма Stivox (инж. Стойчо Христев за перфектната връзка между пространство, звук и акустика на сградата) и културният мениджър Васил Димитров – диригент и изпълнителен директор на радио Класик ФМ и радио Джаз ФМ.

 

Пети етаж: Архитектура търси... Общество – от 30 ноември до 2 декември

Архитектурата е жива, когато е обитавана от хора и така, в търсене на идеалната градска среда ще се включат румънците от studioBASAR (които провокират Букурещ с архитектурни акции), норвежките архитекти от Fantastic Norway (обикалящи с каравана като проводници на идеята за архитекти-буквални строители на обществото) и българският проект Нагледна (Радомир Данков, Евгени Богданов, Пенка Динчева и Райчо Станев в опит за графична култура в градска среда).

 

Mass Studies   Корейски павилион на изложението Шанхай 2010 © студио Mass Studies


Активната връзка между граждани, архитекти и градска среда ще е на прицел и в последните два дни на форума – срещите със звездите на азиатския архитектурен бум Фанг Женинг (куратор на Китайския павилион на Архитектурното Биенале във Венеция през 2012), Джайкун Лю със своето студио Jiakun Architects, Минсук Чо, основател на корейското студио Mass Studies, израелците от Chyutin Architects и българо-японското дуо на Йоши Ямазаки и Надя Иванова.

 

Гранде финалът на Sofia Architecture week 2012, естествено, ще бъде поставен на 2 декември с презентация на проекта за кандидатстване на София за Европейска столица на културата 2019, като своя опит преди това ще разкажат Питър Фатингер и Айран Берг – представители на Линц, Европейска столица на културата 2009.

 

peter fattinger img 2811   Линц 2009; проект Bellevue © Orso Fattinger Architects


Понеделник, 04 Юни 2012г. 11:46ч.

Design Lover

Публикувана в Архитект | дизайн

Тези с интерес към графичния дизайн и визуалното като цяло вероятно познават Ивайло Недков. Ако ли не – ще имат възможност да се запознаят с нещата, които прави на самостоятелната му изложба в + това, която се открива официално на 5 юни в рамките на Sofia Design Week. Иначе накратко – Ивайло е точно в средата на 20-те си години, един от Four Plus, от Trash Lovers, минал е през графити и един куп проекти за известни и не толкова известни клиенти. Работи с кеф и разговорът му върви толкова леко, колкото очевидно и дизайна.

 

ivo portrait   фотография © Георги Кожухаров

 

Кажи ни повече за конкурса, който доведе до изложбата ти в Sofia Design Week?

Винаги ми е правило впечатление, че българското участие в този форум почти липсва, присъствали са някои продуктови дизайнери и с това се изчерпва родното. Конкурсът Design is all around на списание 1 миналата година ми се стори добра възможност да вляза в програмата. Първоначално имах идея, която изискваше много повече време за реализация и рисърч, свързан с картографията на София. Бях свършил сигурно повече от половината работа, когато ми хрумна нова идея. Седнах и за 15 минути вече имах основата. Понякога бързите хрумки са по-сполучливи и успешни. Другото е ясно – спечелих и сега показвам изложба с моята работа.

 

Участва и в конкурса за ново лого на Топлофикация, явно си падаш по предизвикателства. Какво в крайна сметка избраха там?

Като цяло конкурсите в България не се ползват с много доверие. Поради разни причини – жури, награди. Спечели някаква мацка от Академията с лого, което доста приличаше на моето (рови в смартфона си, показва – приликата между двата "радиатора", които виждам, наистина е голяма). Аз дори не бях селектиран. За мен е по-интересен самият процес на мислене върху една такава задача, това ми носи повече удоволствие от наградите.

 

Кога е по-приятно – когато идеята се реализира бързо или когато процесът е дълъг?

Приятно е нещата да се получават. Аз минавам през доста драсканици на хартия, докато се спра на конкретни идеи, които после мога да седна и да доразвия. Според мен всичко има по-различна стойност, когато е минало през ръката ти. Аналоговото напоследък ми е по-приятно. Винаги го търся в някакъв етап от работата си. Нещата изглеждат по-различно, всяка медия дава свои възможности. Това, което виждаш като резултат, обикновено не е перфектно, но е уникално, носи отпечатък, има структура.

 

Колко е важно заданието за един графичен дизайнер? Схващаш работата си повече като занаят или като изкуство?

Работата на графичния дизайн е да решава определени проблеми. Заданието ти дава рамки и те насочва към възможните решения на конкретния проблем. Това е интересно и предизвикателно. Когато правя нещо без задача, по-скоро ме интересува самия процес. Сядам и правя това, което ме зарежда, докато резултатът ме удовлетвори.

 

Какво ще видим в изложбата ти в + това?

Изискването беше форматът да е тип постер. Има малко типография, графика, експериментална фотография. Избрал съм неща от последните три-четири години, които ми харесват. Има и няколко мои работи от проекта Trash Lovers, който чувствам особено специален и винаги ме е надъхвал да бачкам, защото дава свобода и по някакъв начин комбинира всичко – типографията, илюстрацията, графити. Също и няколко по-свободни, илюстративни неща – графики за щампи на тениски.

3

Имаш ли любими клиенти, любими проекти?

Вярвам, че може да направиш нещо добро за всеки клиент, стига да сте на една вълна, да го искате и да мислите в една посока. Няма значение дали говорим за Nike или Romika, някои лейбъли просто се ползват с повече престиж.

Иначе най-любимата ми работа в последно време е за Society 27 – това е много готин български лейбъл, който прави лимитирани проекти. Правим заедно тениска с мой дизайн - първата от Artisan Series. Темата е tailoring и тениската има много интересна опаковка, която представлява разгъващ се тубус, който може да бъде разглобен и окачен на стената.

2

 

Другото, на което се кефя, е един календар на компания за касови апарати. Просто дойдоха при мен с някакви готови снимки и очакваха хубав дизайн. Аз исках да се получи календар, който хората наистина биха сложили на стената си, а не в шкафа или кофата. Измислихме специална конструкция, после начин да бъде изработена в печатница и ето, че от нещо стандартно се получи нещо специално.

5

 

С какви хора ти е приятно да работиш?

Харесвам хора, които са готови да експериментират и нямат готови решения. Има много българи, с които искам да работя - много качествени хора, които обикновено са по-добре оценени в чужбина, отколкото тук. За щастие живеем във времето на интернет и всеки може да бъде забелязан, и да работи за чужди клиенти, ако прави нещо добро.

 

Има ли локални тенденции в дизайна тук?

Ние сме твърде малка страна, за да могат да се откроят трендове. Според мен повечето се сравняват с това, което се случва навън.

 

Значи ли това, че сме се откъснали от някакви традиции, ако изобщо ги е имало, от времената на соца?

Факт е, че сме много откъснати от тези времена. Някога е имало институт, който се е занимавал с идентичността на градската среда, сега е достатъчно да се огледаш наоколо, за да разбереш, че няма нищо такова. Не мисля, че някой може да отрече соц годините и това, което се е правило тогава. И нямам предвид само Стефан Кънчев, който безспорно е изключителен дизайнер, има и много други имена. Просто сме загубили връзка. Аз мисля, че човек трябва да познава корените си, да знае какво е имало преди него.

1

Кое не е за пропускане на това издание на Sofia Design Week според теб?

Аз съм голям фен на Стефан Загмайстер и много ще се радвам да го видя. Има и едно азиатско студио, което също ще ми е интересно и сигурно ще даде друг поглед над нещата. Френското присъствие също е доста интересно.

4

 

Вторник, 24 Януари 2012г. 15:44ч.

Висящите градини

Публикувана в Архитект | дизайн

Вертикалните градини са ретро, дърветата и цветята вече растат във въздуха.

Или поне това е така в творенията на базирания в Амстердам Федор Ван дер Валк. Сякаш гравитацията е загубила част от силата си. Сфери земя висят застинали във въздуха като миниатюрни планети – реални летящи оазиси от зеленина, обитавани от едно или няколко уж познати растения.

Свикнали сме да поставяме цветята си в саксии или вази и да мислим за тях като за нещо по-скоро неподвижно, вкоренено. Представите ни обаче са подложени на истинско изпитание от Федор Ван дер Валк. Трудно е да откъснеш поглед от висящите му градини. Едногодишни и многогодишни, цветя и билки, цветни храсти и плодни дръвчета, орхидеи и дори хищни растения – холандецът е уловил в мрежите си почти всяко растение, за което можем да се сетим.

 

05

 

Ван дер Валк използва въжета и специални почвени смеси, за да накара творенията си да полетят. Твърди, че грижата за тях и поливането са лесни като детска игра – просто поставяш покритата с мъх топка за няколко минути в плитък съд с вода, изчакваш да се напои, така че да не капе от нея и я окачваш в "орбита"... Но по-добре самият той да разкаже:

 

03 фотография Miep Jukkema©

 

От колко време се занимаваш с висящите градини?

Работя върху тях от близо шест години, а съвсем интензивно – вече три.

 

Как започна всичко?

Преди време исках да направя кратки анимационни филми, в които пейзажите са своеобразна бродерия от триизмерни мрежи на паяци, покрити със зелен мъх и трева. Имах идеята да използвам и подобни на бонзай растения. За да запазя пейзажите наистина леки и въздушни, реших да работя с висящи растения. Горе-долу това беше началото.

 

Изглежда като онези впечатляващо прости неща, които всъщност не са никак прости. Трудно ли е?

Най-трудната и предизвикателна част от процеса е да разбереш от каква точно почвена смес и условия се нуждае всяко конкретно растение, да опитваш, докато се получи. И да можеш да чакаш.

 

Има ли растения, с които предпочиташ да работиш, такива, с които ти е по-лесно?

Има, разбира се, растения, с които е много по-лесно да се работи. От тях предпочитам здравеца, аспарагуса, цветята с луковици, както и някои цитрусови храсти и дръвчета – портокал, лимон. Единственото растение, с което съм имал истински проблеми досега, е макът. И това е много тъжно, защото той е едно от любимите ми цветя. Първата година имах голям успех с тях, но никога след това.

 

Доколко е вдъхновена работата ти от японските градини и бонзай?

Винаги много съм харесвал бонзай, но истината е, че нямам търпението и дисциплината да се занимавам с нещо, което става толкова бавно. Опасявам се, че нямам твърде много познания за различните стилове градини. Но винаги знам, когато нещо ми харесва. Вярвам на интуицията си.

 

24

 

Можеш би си виждал висящите градини на Федор Ван дер Валк по витрини на магазини и ресторанти в Амстердам или Берлин. Ако не си, вероятността скоро да ги видиш и в България не е малка – според него те бързо се превръщат в мода и все повече хора ги избират, защото са подходящи за малките пространства, с които обикновено разполагаме за зеленина в градските си домове.

 

Техниката, която Ван дер Валк използва, може да бъде донякъде свързана с японската традиция на кокедама – растения, засадени в свободно стоящи топки от почва и мъх. Именно нея използва друг супер креативен любител градинар, базираният също в Холандия, Аура Скаринги.

Резултатът изглежда впечатляващ – представяш ли си висящите в кухнята топки босилек или розмарин? А може би някое тропическо растение в банята? Според Ван дер Валк идеята работи точно толкова успешно и на открито – той вече е опитвал с домати и ягоди.

 

Ако случайно имаш път към Амстердам (и не търсиш само хеш и червени фенери), можеш да си купиш някое от висящите му творения от Pompom. Или да поръчаш директно от него онлайн на stringgardens.com. Цените варират от 25 до 250 евро.

 

онлайн