Home / Рубрики / Архитект дизайн / Списък на статии по етикет: София
A+ R A-
Списък на статии по етикет: София

Jamie Woon и Pearson Sound в София

Петък, 16 Септември 2011г. 10:22ч.




Четвъртък, 18 юни 2009, Барселона


                                                      

 

"While we have oceans, rivers that still bring us life, reasons to live in the moment, hold onto your time..." Времето сякаш бе спряло по някаква каталунска магия, докато тези думи се лееха от устата на юноша бледен с черна коса и черна Fred Perry тениска, застанал смирено на мини площада пред МАСВА (Музеят за съвременно изкуство на Барселона) извън тоталната лудница на откриващата дневна сесия на фестивала Sonar.

 

"Let your heart go where the wind takes it..." редеше младежът, а бийтът под думите водеше някъде... там, над покривите, над града, на по-приятно място... или поне на по-малко потно и задушно. Младежът се казваше Джейми Уун. Тих, скромен, с обрани и леко сковани сценични движения, но гласът... в гласа му имаше сила и увереност. И дълбочина. О, да. И нещо, което идваше от сърцето. Звукът на сърцето. Туп-Туп-Туп...

 

 

Октомври, 2010

                                                     

 

"... space to breathe it, time to savour.." Мдаа, Джеймито вече диша и вкусва популярността. Големи лейбъли тичат по петите му. Всички говорят за него. Всички въртят до откат сингъла Night Air. Сред феновете му е и мистичния дъбстеп титан Burial, с когото именно записват Night Air. Всъщност именно Burial с вълшебното си дъбстеп фенерче изкарва Джейми на светло. Извън малките, задимени лондонски барове, които Уун обикаля с акустичната китара и римейка си на Wayfaring Stranger – блус класика, изпълнявана и от Джони Кеш. Burial превръща версията на Джейми от 2007-а в призрачно епичен нощен химн, а към него Уун добавя своите красиви, сърцетупкащи духове в Spirits и ето че приказката за Джейми, душата и нощта се ражда. В този момент в приказката влиза още един герой, накарал хората по света да заговорят за пост дъбстеп бум със заразително перкусивния си и еклектичен саунд, размиващ границите между дъбстеп, геридж, джънгъл, грайм и хаус. Той се казва Дейвид Кенеди, но всички го наричат с бойните имена Ramadanman, Pearson Sound и Maurice Donovan. Неговият съблазнително хипнотичен ремикс на Night Air, узаконява завинаги съчетанието „емоционален дъбстеп" в клубните речници, докато денс продуцентите се чудят има ли пресечна точка между дъбстепа и дийп хауса, и дали въобще жанровете имат някакво значение за добрата съвременна музика.

 

 

Сряда, 7 декември 2011, София


                                                     

 

Jamie Woon и Pearson Sound са в Sofia Live Club тази вечер. Джейми идва с прекрасния си дебютен албум Mirrorwriting, за да те разходи през нощта и нейните духове, изкушения, смехове, страхове, болки, прегрешения, шизофрении, и други странности на нощните птици, бродещи из града. Завършил е четвърти в бягането на 100 метра, наречено Sound of 2011 – класацията на ВВС за изгряващите "звезди" на годината. Обаче Джейми знае, че трябва да е "walked when He shoulda ran". Затова прави невероятен маратон през годината, скачайки от фестивал на фестивал, от клуб на клуб, срещайки се с милионите си фенове в YouTube, разказвайки бавно и търпеливо своята приказка.

 

Историята на Дейвид Кенеди не се развива много по-различно, докато той развява знамето на своя отбор Hessle Audio (лейбълът, който движи със своите братя по оръжие Ben UFO и Pangaea) по света, а и у нас, водейки британската бас музика напред, към нови, неизследвани територии. Като България.

Интересното е, че той е от онези британски артисти, участвали в Switch On! ремикс инициативата на British Council в България, при която британски продуценти ремиксираха хитови парчета на български групи. Негово дело е римейка на класиката на Уикеда ... А ние с Боби двамата пием кафе, изманипулирана в хипнотично-перкусивно брекбийт парче с пречупени до неузнаваемост вокали. Подход, превърнал се в негова запазена марка и създал такива пост дъбстеп класики като Don't Change For Me, Work Them, Grab Somebody, Blanked.


Днес обаче този британски герой вече се подвизава само с името Pearson Sound и като такъв тази година завъртя страхотния микс FabricLive 56 – прочутата серия микс компилации на Fabric, клубът-Мека на прогресивния звук. Прави и все по-емоционални и вокални парчета (Higher, Down With You), но не забравя и експлозивната денс енергия с римейк на рейв класики като Deep Inside на Hardrive или пречупени до невъзможност ремикси на парчета като Morning Mr Magpie на Radiohead.

 

Така, че те очаква една изключително приятна вечер, изпълнена с малко меланхолия, с малко прозрения за душата и нещата от живота, малко тъга, малко секс, много денс стъпки и едно такова приятно гъделичкащо усещане под лъжичката на сутринта...

 

И звукът на сърцето. Туп-туп-туп...

Казано честно, кеца ми е наред

Вторник, 20 Септември 2011г. 21:49ч.

28 октомври е чуден ден да си спомним лятото, да си пуснем някоя песен от 60-те, да си вържем кецовете и да се отправим към киносалона, за да гледаме...


Какво?

Шестима младежи, един от малкото все още незастроени плажове по родното Черноморие, няколко пазачи, опитващи се да (раз)нарушат идилията на тяхната малка весела "сектичка" и... Въпросът – можеш ли наистина да избягаш от стреса и от скучното, обременяващо те с несвойствени за природата и духа ти неща, като ги замениш с щастието на простото, семпло съществуване? И дали си готов да го понесеш/да го запазиш, ако успееш да го постигнеш?

 

Кой?

Режисьорите са почти дебютанти – Валери Йорданов (по-познат като актьор, но този път е и сценарист) и Иван Владимиров (някога преди първи асистент-режисьор на Дзифт, спечелил и две локални награди за късометражката си Валсове и танга от село Бела вода). Оператор е Рали Ралчев.

В ролите на търсещите/борещите се пък са Иво Аръков (младообещаващо актьорско лице), Филип Аврамов (приятни роли във всеки трети филм у нас, сниман след 96-а), Иван Бърнев (друг абонат за съвременното българско кино), Валери Йорданов (3 в 1 го играе в този много "негов" филм), Васил Драганов и Ина Николова (освен актриса – аниматор). В каста има още няколко интересни лица, но за отговор на въпроса кой как се справя със задачката ще се наложи да изгледате филма.

 

Как?

Симпатична история за това как Валери Йорданов нахвърля идеите за сценария между снимките на поредния филм, в който актьорства. Прилична предпремиерна PR-акция – тия големи кецки из кината в София са всъщност тийзър за филма (и са изработени от истински материали, само че в малко по-голям мащаб). Имаше конкурс за дизайн на едноименните и прочее. Освен това филмът имаше премиера на кинофеста в Москва, където даже си спечели награда Бодлив поглед, както се казва "от 8-членното международно жури на Федерацията на руските киноклубове". А, да – и симпатиите на Джералдин Чаплин (като част от журито), която се появи на горепосочените награди с кецове, за да покаже обичта си към не съвсем оценената лента. Любов към Кецове ли бе да я опишеш...

 

Защо?

Без много мислене е напълно възможно историята да се хареса на всички отегчени, стресирани или претоварени от живота в големия град любители на природата, морето и истинските, човешки взаимоотношения.

На първо четене филмът е нещо като нашенска интерпретация на Плажът с Лео ди Каприо , но "по реални случки", побългарен (без Каприо-то) и вероятно с доста по-малко мистика в сюжета. Някъде там се усещат и нотки от типа: "Да спасим Иракли", „Не освинвайте Карадере" и от сорта. Що-годе иде реч за живот по нашите mir-logo-black-50x25 правила. Затова казано честно, кецовете ми са наред...

В кецовете на...

Петък, 28 Октомври 2011г. 13:28ч.

Когато гледаш новия български филм Кецове, героите му ще те питат от екрана:


Кой си ти?


Какво обичаш?


Какво мразиш?


От какво се страхуваш?


За какво мечтаеш?


Каква е твоята Идея?


Ако си намерил отговорите на тези шест въпроса, докато излизаш от киносалона, значи се чувстваш добре в своите кецове и си успял да се измъкнеш от хаоса на собствения си живот. Или поне си закачил малка част от идеята на Валери Йорданов и Иван Владимиров, двамата режисьори на Кецове – филмът, за който ще говориш с приятелите си, докато си спомняте лятото.

 

Ще говориш, защото филмът е точно за теб – младият градски човек, който отчаяно, като волно диво животно, иска да се изскубне от задушаващия капан на града и затвора на собствения живот. Всичко започва точно с такова отчаяно бягство – пищят сирени, фучат коли, наблюдавани безмълвно от видеокамера и два чифта кецове, изоставени отстрани на прашния, полски път. Така няма как да не влезеш от воле във "филма" на шестимата главни герои, на които ще бъдат зададени същите тези шест въпроса, за да достигнат накрая до отговора за непосилната лекота на битието.

 

Сивия и Ема са двойка общи работници по строежи, за които взаимната любов е също толкова важна, колкото бетона за строителството. Сивия (Валери Йорданов) е мълчалив и каменен като шаолински монах, докато Ема (страхотевична Ина Николова) е буйна амазонка, свикнала да се оправя сама в живота, благодарение на боксьорските си трикове и желанието да бъде мъж. Ама истински. Коса (Филип Аврамов) е съвременен рицар на печалния образ, който се опитва да преодолее загубата на баща си с помощта на китарата, песните си и алкохола, а Малкия (Иво Аръков) е негова опора, както и пълна негова противоположност, готов, заради свободолюбивия си дух да се забърка във всяка голяма каша, която му се изпречи на пътя. Иво (Иван Бърнев) пък е отегчен по пътя на актьорската кариера, изпразнен след раздялата с любовта на живота си, като компания по неволя, но с голямо желание му прави неговият най-добър приятел Дебелия (Васил Драганов) – вечният малък човек неудачник, така и не намерил смелостта да завърши своя сценарий, трупан с години и изписани листове в протъркана тетрадка.

 

                                                             kecove    фотография Диляна Флорентин А+СИНЕМА

 

На пръв поглед – средностатистически типажи "умиращи" в капана на големия град, които нямат нищо общо помежду си освен факта, че са вечно "аут" от живота, заради усещането, че постоянно се намират в задънена улица. А когато е лято къде търсиш изход от човешките си кризи? На морето, естествено. За предпочитане на по-пуст плаж (Карадере), където да останеш насаме със себе си и далеч от драмите и проблемите. Именно там шестимата герои се събират случайно и въпреки първоначалната неприязън и различията помежду им, бързо осъзнават, че трябва да "забравят" в града защитните си реакции и просто да заживеят живота. Такъв, какъвто е, и какъвто именно те искат. Но никой досега не им е дал шанс да го живеят. Без комплекси, без нужда да доказваш никому нищо, с простички удоволствия, истини и смях. И именно затова пълен с красота и вътрешен мир.

 

Такъв е и самият филм – искрен, между "да се смея ли, да плача ли", наблюдаващ живота (ненатрапчиво-приятна операторска работа на Рали Ралчев), но без да ти хвърля в лицето гранде заключения и житейски послания. Без поза, без прекалени претенции, с приятна музика (и то изпълнена от самите актьори в повечето случаи), малко ненужно разтеглен на моменти, но максимално близо до живата реалност – Иво започва да снима "филм" във филма (стар кино трик, който Писмо до Америка използва чудесно и неслучайно тук Иглика Трифонова е сценарен консултант на Валери) по незавършения сценарий на Дебелия. В този "филм" на Иво, на героите са зададени тези шест важни въпроса, а някъде там между тях се прокрадва и най-важният – има ли собствен Рай и можеш ли да живееш вечно изолирано в него? И на каква цена!

 

И тъй като Сивия (Валери Йорданов в най-личния си филм – сценарист, режисьор и актьор в Кецове) е един от героите, който не отговаря на тези въпроси (но пък разказва така емблематичната за филма история за прочутия непобедим воин от Изтока, който заминава "на Запад"), решихме именно сега да го попитаме:

   2 mg 8297     фотография А+СИНЕМА


Кой си ти?

По малко от Кòса, Сивия и Малкия. А в града съм Иво.

 

Какво обичаш?

Водата, планината и местата, в които не влизат често хора.

 

Какво мразиш?

Бамя.

 

От какво се страхуваш?

Че ще "порасна".

 

За какво мечтаеш, каква е твоята Идея?

За Шанс. Да мога да работя спокойно. И да отгледам децата си. Тук и сега.

 

 

Кецове е по кината от 28 октомври

Режисьор: Иван Владимиров, Валери Йорданов

Сценарий: Валери Йорданов

Оператор: Рали Ралчев

В ролите: Валери Йорданов, Иво Аръков, Филип Аврамов, Иван Бърнев, Васил Драганов, Ина Николова, Ива Гочева, Яна Титова

 

Киномания:презареждане

Понеделник, 31 Октомври 2011г. 15:30ч.

Киномания тази година не е толкова футуристична, колкото подшушва новото ù амплоа, но в кино матрицата винаги изскача по някой заек, когото да последваш.

 

Какво?

50 филма за 10 дни. Осем анимационни и игрални за малки. Пет документални и 34 игрални за големи. И тройка с гарнитура за гурмета. Висшата лига на киното е тук с последните филми на голямата Троица – хиперактивния ироничен комик Уди Алън с Полунощ в Париж, вечната сюрреалистична енигма Педро Алмодовар с Кожата, в която живея и Меланхолия-та на властелина на световната депресия Ларс Фон Триер. Хвърлете и по едно око на: Новаци (блестящ тандем Юън Макгрегър-кучето Артър, порода Джак Ръсел териер), Учебник по любов (Де Ниро, говорещ на бащиния италиански в компанията на Моника Белучи), Безпардонните (Венеция и френски целувки), Погребан (екзистенц драма ала 127 часа) и Възлюбените (майка и дъщеря в киното, и в живота – дами и господа, Катрин Деньов и Киара Мастрояни в действие). Честта на документалното кино със стил и хапливи теми защитават: Ходорковски (все още заточвали в Сибир, значи – дори мастити бизнесмени), Покорителят на голямата река (или как да преплуваш ексцентризма), Океани (магия ли беше да я опишеш) и българските Още нещо за любовта (винаги има още...), и Човека и Народа (ех, Тато, Тато). За неизлечимо болните киномани пък има А киното е моя любовница (живот и спомени с титана Бергман) и тотални класики като Парижки блус, Портокал с часовников механизъм, Трамвай Желание, Закуска в Тифани. Ако след последният споменат сте огладнели, спокойно, има кино угощения и за гурмета – награденият с Оскар'87 Угощението на Бабет и суфле-комедийните Кулинарен тур и Шоколадови уроци.

 

Кога?

От 11 до 20 ноември – София и Пловдив

От 18 до 24 ноември – Варна

Официалното откриване е на 9 ноември в Зала 1 на НДК с Полунощ в Париж – доооста сантименталния последен филм на Уди Алън, който търси "Златният век" за изкуството. Явно Уди остарява и го удря на сантименти по любимата епоха. Или просто намига с ирония към идеята, че всяко поколение изпитва странна носталгия по време, в което не е живяло. И именно затова му се струва по-привлекателно и интересно от времето, в което живее.

 

Къде?

София – Зала 1 на НДК, кино Люмиер, Дом на киното, зала Matti'D (за гурме филмите)

Пловдив - Лъки Синема

Варна – Фестивален и конгресен център

 

Защо?

Защото всеки иска да прекара поне полунощ в Париж, за да може от време на време да излезе от кожата, в която живее когато го налегне световната меланхолия.

 

 

Кожата, в която живее Woon

Сряда, 26 Октомври 2011г. 21:08ч.

Какво се крие зад гласа и... "под кожата" на Джейми Уун? Ще се опитаме да намерим отговора в две поредни срещи с човека, поставен на четвърто място в престижната класация Sound of 2011 на BBC. Човекът, който беше номиниран многократно за най-добър дебют тази година за албума Mirrorwriting. Човекът, който скоро ще ти разкаже на живо своите приказки за душата на града и нощта.

 

Какво сънува снощи?

Хаха, напоследък не сънувам много. Спя дълбоко. Заради тази контузия на ахилеса използвам времето, за да спя, колкото мога повече. А и се случват доста вълнуващи неща, което ме изморява бързо. Поднових турнето и искам всички концерти да се получат възможно най-добре. Тази седмица откривам и концерта на Ерика Баду в Мадрид, което чакам с нетърпение. Работя и по няколко нови песни – искам да издам ново ЕР до края на годината.

 

Изглежда, че нощта е любимото ти време. Защо?

Винаги е било така. Още като дете обичах да оставам буден до късно. Тогава се случват и странни неща, които не можеш да видиш през деня. Сега, като пиша музика пък, обичам това време заради спокойствието и тишината. Без разни неща, които да те разсейват. Само аз и музиката.

 

Песните ти са доста картинни, кинематографични... Какви филми обичаш да гледаш?

Обичам филми, които ме разсмиват. Последно харесах Кожата, в която живея на Алмодовар – много изпипан, стилен... А и до последно наистина не знаеш какво ще се случи.

 

Сякаш песните в Mirrorwriting са подредени така, че да разкажат една история като във филм – мъж, излиза сам по улиците на града и нощта, среща момиче... ?

Хм, интересно е това, което казваш, но никога не съм го обмислял така. Самите песни са написани по различно време и не съм ги мислил така, че да са свързани и да разказват една цялостна история. Просто ги подредих, така че целият албум да звучи като приятно пътешествие. Винаги съм си падал по албуми, които са разделени на две части – и моят е такъв. С по-бързо и разчупено темпо в началото, и успокоено, дори меланхолично в края.

 

Песните са доста лични, има ли все пак някоя, която ти е най-присърце?

Spiral е такава песен. Не е просто нощно, интимно парче. Тя е нещо като диалог, който водиш със себе си, когато имаш връзка с някого и не знаеш какво се случва, какво следва. Тя е и първата, която написах с идеята текстът да се слива перфектно с ритъма – всяка дума с всеки бийт.

 

 

Всички те питат за Burial, но как реши да работиш с Pearson Sound? Какво мислиш за него?

Марк, човекът, който издаде Wayfaring Stranger, ни запозна. Аз винаги съм харесвал музиката, която прави, усещането му за ритъм. Затова той беше и първият ми избор в списъка за ремикси на Night Air. Иначе не сме работили много заедно досега. Направихме едно парче наскоро, странно диско такова, което може да бъде издадено, може и да не бъде. С удоволствие бих работил върху повече неща с Дейвид, дано имаме време за това. Скоро се видяхме с него в Бристол, на парти серията In:Motion, където бях специален гост на Hessle Audio. Получи се страхотно. Моята музика е малко по-интимна, но направихме нещо като ремикс джем сешън, като за денс клуб.

 

Дейвид има и парче, наречено The Woon, как стана така?

Хаха, да. Стана благодарение на Марк, същият, който ни запозна с Дейвид. Това беше първото винил издание на 2nd Drop Records, настоящият лейбъл на Марк и мисля, първата 12" плоча на Дейвид като Ramadanman. Беше семплирал вокалите ми от Wayfaring Stranger и ме питаха с Марк дали може да ги използват и аз се съгласих естествено.

 

Самият ти напоследък също започна да правиш ремикси, като този на Lana Del Rey, искаш да се фокусираш повече към продуцирането или...?

Да, това е нещо, което ме вълнува в момента. Нещо, за което искам да науча повече. Хареса ми песента и гласът на Lana Del Rey и реших да опитам. Запазих вокалите непокътнати, може би защото самият аз пиша песни и пея, а реших да си поиграя със звученето и настроението на парчето. Доста е забавно. Като да тренираш различен мускул или да използваш различна част от мозъка си. Това е и добра възможност да тестваш разни неща и да ги прилагаш после в собствените си песни.

jamie-woon-21


Очаквайте продължение...



Влез в кожата на Джейми Уун на 7 декември в Sofia Live Club

Билети тук

MIR 04 by 1000names

Петък, 09 Декември 2011г. 13:01ч.

В българската електронна музика няма чак хиляда качествени имена за експорт, но две от тях със сигурност са: Нико 99 mistakes и Маргото Casio Blaster. Познаваш ги като неуморните бийт свежари 1000names, а от днес може да добавиш в плейлиста си и техният трети албум Invisible Architect – записан като шарен електронен дневник на подсъзнателен трип от емоции и гледки между София и Берлин. Част от него може да чуеш и усетиш в специалния им и приятно еклектичен mir-logo-black-50x25микс, а за начало – тръгни на Paper Trip с видеото към първия сингъл от Invisible Architect.

 

1000names "Paper Trip" Official Video (Invisible Architect - Project: Mooncircle, 2011) ☠ from Project Mooncircle on Vimeo.

 

 

Трети албум за трети различен лейбъл – случайно ли е, че за всеки албум сменяте лейбъла или просто търсите съзнателно точното място за вашата музика?

Може да кажем, че нещата при нас се случват случайно и не дотам. Никога не сме търсили конкретен лейбъл. Някакси те са се появявали в точния момент, в който вече сме искали да представим нещо различно.

 

С тази цел ли заминахте за Берлин – как ви се отрази голямата музикомелачка на този космополитен и толкова наситен с електронна музика град?

Да, това бе една от причините да заминем. Нуждаехме се също така от нова атмосфера и среда, да излезем от студиото, да срещнем нещо различно и артистично, което носи този град. В Берлин има сцена за всички. Много сме доволни, че срещнахме сродни души и намерихме своето място сред наистина огромния музикален океан.

 

В новия албум някак се отдалечавате от бийт вълната, от емотроник хип-хопа – съзнателна промяна на концепцията, на усещането ви за музика ли е или естествено развитие на нещата?

През годините вкусовете ни се променят. Променяме се и като хора, и е нормално това да се отрази на музиката ни. Някак узряваме, добиваме нови впечатления и вълнения и това намира отзвук. Както винаги това се случва естествено.

 

Албумът се казва Invisible Architect – има ли нещо общо с Архитекта в Матрицата или са замесени други архитекти?

Замесен е, само и единствено, Архитектът Природа. Отдайте се на тази наслада и вижте формите.

 

Някоя интересна история около създаването му или такава в определено парче от него?

Самият албум си е една цяла история. Създадохме го на път – започнахме в София, развихме го и го завършихме в Берлин. Повече от година време. Сменяхме квартири, стаи, атмосфера и може би това си личи.

 

Името ви идва от заглавието на творба на Аниш Капур – какво е мястото на скулптурата и на архитектурата в музиката?

Огромно. Когато видиш архитектурата на Филип Джонсън не може да не запееш в удивление от тази магия.

 

Кой е отговорен за артуърка на обложката?

Good Monday Studio. Те са много близко свързани с нас. Работим с тях напоследък.

 

В началото графичното оформление на музиката ви беше доста игриво, с много цветове, много детайли и елементи – сега, с всеки изминал албум обложките ви стават все по-черно-бели, все по-минималистични – промени се светогледа ви или...?

Да, то е очевидно. Визията отразява музиката ни винаги. Хората, които са ни правили обложките, са усещали това и се е получавала интересна колаборация.

 

Къде и кога хората могат да ви чуят и видят тези дни?

На 19 декември презентираме албума в + това. Приготвили сме много интересни неща.

 

Мото, което следвате, докато правите музика и си живеете живота?

Don't push the string too much.

 

Траклист

Tim Buckley - Gypsy Woman

1000names - Paper Trip

1000names - Born with Promise

Mo'Kolours - Drum Talking

Pursuit Grooves - Clueless

B.Bravo – Kiss'n'Tell feat Zackey Force Funk

Pixelord - Keramika

Cokiyu - Drag the Beast (Shigeto remix)

S.Maharba - Nice to Meet U

1000names - Water Resistant Rakete

Beaumont - Midnight

Mafia Lights - West

 

Куулхитектура Wanted

Петък, 23 Ноември 2012г. 15:28ч.

SAW или Sofia Architecture week 2012 вече положи основите със съпътстващи изложби на петото си юбилейно (и)здание (пълната програма може да видите тук), но истинският градеж ще се състои в седмицата от 26 ноември до 2 декември под лайтмотива Архитектура търси... Култура.

 

 

Първи етаж: Архитектура търси... НДК 2019 - 23 и 26 ноември

Един от акцентите на тазгодишната Sofia Architecture week е намиране на решение на проблема с градската културна инфраструктура във връзка с кандидатстването на София за Европейска столица на културата 2019, а основно място в него, логично, заема мастодонт-комплекса НДК. 23 ноември е денят, посветен на миналото, настоящето и бъдещето на "културния дворец", като то ще бъде разгледано на няколко етапа във фоайето и зала 6 на НДКТрансформирай паметника пред НДК (презентация и изложба на идеите за нов живот на паметника 1300 години България); Пространство НДК (резултатите черно на бяло от миналогодишната акция на сдружението Архитекти за София, които предоставиха възможност на всеки гражданин да даде на post-it лист своята визия за бъдещето на НДК); Архитектура търси бъдеще (дискусия с холандската група Failed Architecture в търсене на бъдеше за нефункциониращи добре сгради); Дворец на народа (презентация на филма за НДК от Борис Мисирков и Георги Богданов); а всичко ще завърши с гранде дискусия (да се чете с Йорданка Фандъкова, Симеон Дянков и сие) по този болен проблем в понеделник, 26 ноември.

 

albena   изложба Комплекс Албена © Катерина Дръжкова


Всъщност жокери по проблема с културната инфраструктура могат да се намерят и в откритите вече съпътстващи изложби Детайли от живота на архитектурата (пространства около НДК), Преглед на букурещката архитектура (във Vivacom Art Hall), Urban Art Therapyя (в галерия Алма Матер в СУ), Нова визия за площад Славейков (в Дом на архитекта), Комплекс Албена (в Чешки културен център), Е-конкурс за устойчива архитектура в България (в НДК, етаж 5) и Мадрид:културни колажи (в Институт Сервантес).

 

Втори етаж: Архитектура търси... Сцена – 27 ноември

kingdao   студио GMP; Гранд Театър в Кингдао, Китай © фотография Christian Gahl


В срещи-лекции по въпроса как архитектурата може да си взаимодейства със сценичните изкуства по най-ползотворен начин ще имат думата немският архитект Щефан Шютц от студио GMP (вещ по темата за новите сгради за сценични изкуства в Европа и Китай), естонците от Salto Architects (или въпросът за архитектурата като инсталация), фирмата Stilstroy Trading (интериор и екстериор като изкуство) и българският режисьор Младен Алексиев (част от театралния проект 36 маймуни и Асоциацията за свободен театър).

 

Трети етаж: Архитектура търси... Образи – 28 ноември

Връзката между архитектурата и визуалните изкуства ще изследват чешките архитекти от Projektil Studio, фирмата Alukoenigtahl (или проблемът за съвременната адаптация на културни паметници) и звездата на българското съвременно изкуство Недко Солаков.

 

Четвърти етаж: Архитектура търси... Музика – 29 ноември

abdr architects florence opera mario ciampi 01   Операта във Флоренция © ADBR Architetti Associati


Всеки архитект мечтае сградата му да "танцува" като живо същество и някои наистина знаят как – италианецът Паоло Дезидери (един от основателите на ADBR Architetti Associati със запазената им марка – сгради за култура), българската фирма Stivox (инж. Стойчо Христев за перфектната връзка между пространство, звук и акустика на сградата) и културният мениджър Васил Димитров – диригент и изпълнителен директор на радио Класик ФМ и радио Джаз ФМ.

 

Пети етаж: Архитектура търси... Общество – от 30 ноември до 2 декември

Архитектурата е жива, когато е обитавана от хора и така, в търсене на идеалната градска среда ще се включат румънците от studioBASAR (които провокират Букурещ с архитектурни акции), норвежките архитекти от Fantastic Norway (обикалящи с каравана като проводници на идеята за архитекти-буквални строители на обществото) и българският проект Нагледна (Радомир Данков, Евгени Богданов, Пенка Динчева и Райчо Станев в опит за графична култура в градска среда).

 

Mass Studies   Корейски павилион на изложението Шанхай 2010 © студио Mass Studies


Активната връзка между граждани, архитекти и градска среда ще е на прицел и в последните два дни на форума – срещите със звездите на азиатския архитектурен бум Фанг Женинг (куратор на Китайския павилион на Архитектурното Биенале във Венеция през 2012), Джайкун Лю със своето студио Jiakun Architects, Минсук Чо, основател на корейското студио Mass Studies, израелците от Chyutin Architects и българо-японското дуо на Йоши Ямазаки и Надя Иванова.

 

Гранде финалът на Sofia Architecture week 2012, естествено, ще бъде поставен на 2 декември с презентация на проекта за кандидатстване на София за Европейска столица на културата 2019, като своя опит преди това ще разкажат Питър Фатингер и Айран Берг – представители на Линц, Европейска столица на културата 2009.

 

peter fattinger img 2811   Линц 2009; проект Bellevue © Orso Fattinger Architects


Сmirеният Дейвид

Сряда, 16 Ноември 2011г. 08:51ч.

Дейвид Кенеди, Pearson Sound, Ramadanman и Maurice Donovan – той е едва на 23 години, а вече е прочут бийт герой с толкова много имена и собствен, оригинален стил. Веднъж вече е идвал в България (като все още непознатия тогава Ramadanman), за да участва във второто издание на Switch On! ремикс проекта на British Council със своя неподражаем римейк на А ние с Боби двамата пием кафе на Уикеда. По-важното е, че идва сега във върхова форма, заедно с Джейми Уун, за специално mir-logo-black-50x25соаре. Затова нямаше как да не го попитаме...

 

Каква е първата ти асоциация, когато чуеш думата mir-logo-black-50x25? Защо даде такова име на едно от парчетата си?

Избрах името Mir, заради Международната космическа станция. Имах такова усещане, докато го правех – за нещо идващо от Космоса, хаха.

 

Как реши да ремиксираш класиката А ние с Боби двамата пием кафе на Уикеда? Защо хареса точно това парче и знаеше ли въобще какво се пее в него?

Да ремиксирам любими за българите песни от 90-те беше много интересен проект на British Council за мен. Избрах парчето на Уикеда, защото имаше силна енергия и съдържаше елементи, с които исках да се заиграя. От British Council не ми пратиха песента на отделни части за ремиксиране, затова просто я раздробих. Както и да е, завърших ремикса и отпътувах за София, където трябваше да водя уъркшоп за ремиксиране и да свиря на партито по случай края на проекта. Уикеда също бяха там, пуснах им ремикса, което направо ми опъна нервите. Явно така бях нарязал вокалите, че акцентът, без да знам, на няколко пъти падаше върху израза "кучия гъз", хаха.

 

Колко важно е егото в музиката?

Музиката определено е много лично нещо за мен – обикновено работя сам и често се случва да се претрупам със собствени парчета, които никой не е чувал, и които слушам само за собствено удоволствие. Затова да, егото е важно – ако самият аз съм доволен от това как се е получило някое парче, то това е нещото, което важи с най-голяма сила за мен и нищо друго няма значение. Не мисля, че правенето на музика има за цел да се харесваш на другите хора, да им доставяш удоволствие – просто това е страхотен страничен ефект. Когато другите обичат музиката, която правиш, то тогава може само да изпитваш наистина чувство на смирение. Не мисля, че егото, в негативен смисъл, трябва да има съществено място в музиката. В крайна сметка ние правим музика, не лекуваме рак! Да, понякога успехът може да промени хората, но аз мисля, че е по-важно да помниш и уважаваш начина, по който си стигнал там, където си в момента.

 

Да, ти работиш предимно сам, но все пак и с други близки до теб продуценти като Midland, например, а и най-важното, движиш Hessle Audio с още двама души – Ben UFO и Pangaea?

От доста време не съм записвал наистина съвместно парче с някого, но в момента работя в студио с няколко други продуценти. Беше забавно да се върна към този начин на работа. Ако откриеш някого, с когото си пасвате и всичко се случва от само себе си, то наистина може да се стигне до някои доста интересни резултати. Затова и в лейбъла, при нас тримата, цари пълна демокрация. Издаваме плочи, само когато и тримата сме доволни или съгласни с нещо и мисля, че именно на това се дължи част от нашия успех. Иначе понякога е доста забавно като разглеждаме кои издания на лейбъла, в кои страни и в какъв формат, се продават най-много. Има доста изненади и се е случвало неща, които сме мислели за труднопродаваеми да се търсят много и обратното.

 

Преслушваш ли твои стари парчета или никога не поглеждаш назад – просто искаш да пробваш нови неща, нови звуци?

Част от любимата ми музика, която някога съм записвал, са неща правени, когато съм бил на 14 или 15 години. Усеща се някаква невинност в тях. Когато бях на тази възраст, музиката, която правех, нямаше публика или цел, така че нямаше нищо, за което да се притеснявам. Доста е освобождаващо.

 

img 0518 фотография Тихомир Рачев © MIR


Ти си един от хората, заради които се появи термина пост-дъбстеп, така че какво мислиш – умря ли дъбстепа, преекспонира ли се...?

Наистина не знам. За мен дъбстепът означаваше повече нещо като миг във времето със специална група от хора. Очевидно сега, думата "дъбстеп" просто представя определено темпо, бийт модел или изкривен бас звук в музиката. А когато аз чуя тази дума, винаги ще се сещам за едно специално време от моя живот. Имаше моменти, в които се дразнех или направо бях бесен от начина, по който се промениха нещата, но тогава осъзнах, че е много по-важно да се фокусираш върху това, което правиш, върху собствения поглед и посоката, която си избрал да следваш, отколкото да се тревожиш за това, което правят другите. Да, тъжно беше, че музиката, която толкова много обичах, се промени по този безумен начин, но всъщност това винаги е било неизбежно. Аз просто извадих късмета да бъда на точното място, в ранните дни, за да изпитам първоначалната страхотна енергия на дъбстепа.

 

Сега какво те вълнува в музиката?

В момента се забавлявам да преслушвам странна музика от архивни фонотеки от 60-те и 70-те години – чудновати записи на терен и албуми с инструкции, записани с учебна цел. Доста странни плочи са били издавани – все пак винилът е бил единствения формат по онова време.

 

Как срещна Джейми Уун? Какво мислиш за него и общата ви работа?

Първият път, когато видях Джейми, беше някъде през 2007 – свиреше в малка заличка в един клуб в Лондон. Страхотно е, че сега постигна такъв голям успех, защото той наистина е невероятно талантлив. Много се зарадвах, когато ми изпрати Night Air и ме помоли да направя ремикс. Оригиналът носи невероятно настроение и беше истинско удоволствие да работя по него. Не свирим много често заедно с Джейми, но от време на време се случва да се засечем по фестивали. Иначе наскоро го поканих като специален гост на едно Hessle Audio парти в Бристол. Написахме няколко парчета заедно и, надявам се, ще направим и още няколко. Въобще не звучат така, както всеки би очаквал!

 

Сега се навършват 10 години, откакто Fabric издават своите микс компилации, доволен ли си от твоят принос - FabricLive.56 в серията?

Доволен съм. Може да има леко разочарование само от факта, че минава адски много време от момента, в който си смесил парчетата до деня, в който ще бъде издадена микс компилацията. Просто приемаш това. Както и факта, че винаги ще има дедлайн и винаги ще остава толкова много страхотна музика, която си искал да включиш, но просто е било прекалено късно. Например, искаше ми се да включа някои от моите bootleg издания, но пък това, уви, е напълно невъзможно от правна гледна точка.

 

Парти девиз за финал?

Stick to Your Guns!

 

Влез в бийта на Pearson Sound на 7 декември в Sofia Live Club

Билети тук

I Am Modeselektor

Петък, 09 Януари 2015г. 10:10ч.

Половината от дуото Modeselektor, една трета от Moderat триумвирата, баща (на две деца) и на лейбъл семейството MonkeytownГерно Бронсер влиза в много роли, а на 24 януари ще го чуем/видим на живо в любимо амплоа – селектор на най-доброто от каталога на Monkeytown (Кинг Бас Конг лейбъл империята, която създаде с "чаровния му Modeselektor близнак" Себастиан Цари), докато днес си говорим за събуждането като сценична треска, за Илона и за Modeselektion-а като начин на живот без граници...

 

 

Себастиан издаде книга с бекстейдж снимки Backstage Tristesse от миналогодишното Moderat турне, Саша (a.k.a Apparat), от друга страна, снимаше публиката в края на всяко Moderat шоу от същото това турне, а на теб, видяхме, май са оставили нонстоп танците на сцена, затова как се отпускаш и събираш сили бекстейдж преди всяко излизане на сцена?

Изглежда, по някаква причина, по време на изпълнение не мога да спра да се движа, да го наречем танцуване, да... случва се непринудено, дори не забелязвам, че го правя... Обикновено когато сме на турне пътуваме с бус и точно преди нашето време за свирене бусът е празен, затова, съвсем логично, отивам да поспя в него, докато някой не ме събуди 5 минути преди участието. Така събирам енергия за шоуто, а и в същото време едно от най-забележителните усещания е това да излезеш на сцена още сънлив – прилича на студен душ рано сутрин, хаха... Освен това и аз снимам, даже ме избраха да се грижа за снимките в социалните ни Moderat канали.

 

Ilona е парче от последния Moderat албум, но е и името на кучето ви... защо посветихте трак на нея и... въобще, какво те кара да се чувстваш сантиментално тези дни?

Много просто – Илона беше с нас през цялото време, което прекарахме в студиото по време на записите за албума, така че нямаше как да не посветим парче на нея. А и ако Илона беше човек, най-вероятно Саша (a.k.a Apparat) щеше да се ожени за нея... Иначе, сантиментално ме кара да се чувствам... ами, оня ден чух старата плоча на Ron Trent & Chez Damier за лейбъла Prescription... не я бях слушал от дъъълго време и ми напомни за добрите, златни дни във винил магазини като Hardwax и WMF... Хубави времена...

 

Let Your Love Grow е първото записано Moderat парче, а днес към какво расте любовта ти?

Към децата ми и... към все повече и повече бас.

 


Всред приятелите ти са хора като Том Йорк, а имаш ли много Pretentious Friends?

Всъщност нямам толкова много приятели. С повечето от тях работим заедно, но трябва да знаете, че и аз не съм много лесен характер... Изисква се време, за да свикне човек с мен.

 

Кой е твоят Evil Twin?

O, боже, имам толкова много зли близнаци, че ми е адски трудно да посоча само един от тях. Затова пък Цари е моят чаровен близнак.

 

От дълго време сте приятели с визуалното крю Pfadfinderei, дори като студент си живял с част от тях, та след толкова години успявате ли все още да се изненадвате, да се провокирате един друг?

Не е много лесно. При всяко едно взаимоотношение има възходи и спадове, затова понякога дори е необходимо пътищата ви да се разделят, за да може отношенията ви да продължат да бъдат вълнуващи. Иначе, момчетата от Pfadfinderei са си направо гениални и аз обичам да работим заедно. Фактът, че се познаваме толкова добре и толкова отдавна е именно и причината за това да взимаме лесно общи креативни решения или да си правим взаимно конструктивна критика, което е от полза и за мен, и за тях.

 

Миналата година отбелязахме 25 години от падането на Берлинската стена, но сякаш хората (в главите си) все още изграждат стени помежду си – и музикално, и социално погледнато? В тази връзка вашата лейбъл компилация Modeselektion Vol.03 е най-еклектичната от всички предишни издания, та каква ви беше целта при сблъсъка на толкова много жанрове за създаването ѝ?

Стената, 25 години след падането ѝ, даже не съществува вече в главите на хората. Може би, това не се отнася за някои по-възрастни хора, но според мен Германия успя доста добре да се справи с всички проблеми и призраци на миналото. Иначе, в музиката няма такова нещо като стени или граници! Не би трябвало да съществуват! Музиката е толкова многообразен език, че защо някой би искал да го ограничава или разделя на части?! Затова и най-трудното при създаването на такава еклектична компилация като Modeselektion е в запазването на многообразието и идентичността на отделните части, така че в същото време те да могат да работят и заедно, като едно цяло.

 


Може ли светът ни да Не бъде Bad Kingdom?

Да, напълно е възможно.

 

Да шепнеш или да крещиш – кое е по-добре, за да бъде чуто посланието ти днес?

Не съм сигурен, но да кажеш нещо онлайн не е нито едно от двете, нали?

 

В Monkeytown основният закон гласи...?

"Великите хора говорят за Идеи, Посредствените говорят за Неща, а Малките хора говорят за други хора."



Галерия от Modeselektor DJ set @ Студио Орфей

онлайн