Home / Рубрики / Архитект дизайн / Списък на статии по етикет: София
A+ R A-
Списък на статии по етикет: София

Master Клас 2019

Четвъртък, 04 Април 2019г. 04:04ч.

Да, Master of Art е висша степен в образованието, но скоро може да бъде и степен за майсторство в документалното кино, защото фестивалът Master of Art, събиращ документални филми за всички видове изкуство, вече за четвърта година поред, ще раздава награди за Най-добър филм в следните добре познати категории, от които и вие може да изберете своя фаворит (тази година от 4 до 25 април, пълната програма е тук) в София, Варна и Пловдив...

 

 

Какво?

Калейдоскоп от над 70 (пълнометражни и късометражни) филма, разделени в категориите:..

 

Master of... Музика и Танц – да, Master of Art откриването идва със своеобразната антология на българската алтернативна музика от средата и края на 80-те в Рокендрол, но не по-малко интригуващи са интимната и шепната "лебедова" изповед на балерината Веса Тонова в Монолог в антракта; виртуозния портрет Ицхак на цигуларя Ицхак Пърлман, създаващ всеки път на сцената "молитва с цигулка" или пътят на родния виртуоз Веско Пантелеев Ешкенази в Цигулката е моят глас; историята на Ленард Бърнстейн – разделеният гений – от първите стъпки на композитор и диригент, през Уестсайдска история до последната му опера Тихо място; срещата със семейство Пиацола в Астор Пиацола – годините на акулата – емблематичният танго нуево композитор и акордеонист през "звука" на най-интимните и съкровени ноти, "изсвирени" със своя син Даниел и дъщеря Диана; очакват ни и любопитните истории на футболния химн You´ll Never Walk Alone (тръгнал от пиесата Лилиом на млад драматург в Будапеща през 1909 г) и на Тейям – танцът на боговете800-годишното празнуване на божественото в Керала, Индия...

 

Рокендрол – 4 април | Master Of Art Награда на публиката

България 2019, 90 мин, документален

режисьор: Борислав Колев

rock1987

Да, Рокендрол е почти пълна антология на българската рок музика от средата и края на 80-те, но освен богат музикален архив на групи като Ахат, Нова Генерация, Кале, Ера, Ер малък, Контрол... с които новите генерации да съпреживеят миналото, а старите да си го припомнят с носталгични сълзи в очите, Рокендрол предлага и интересен калейдоскоп на родната действителност – съдбата на рок музиканта (като тази на отец Божидар – бивш член на Ахат), който "сам си избра тази съдба" се превръща и в цялостна картинка на България...

 

Зад стената – 13, 18 и 24 април | Най-добър филм в категория Музика и танц 2019

Гърция, 2019, 65 мин, документален

режисьор: Нефели Сари

behind the wall dimitris papaioannou

Натюрморт е заглавието на творба от 2014-а на гръцкия визуален артист, режисьор и хореограф Димитрис Папайоану, с когото, може би, вече сте се срещали след миналогодишното гостуване на спектакъла Великият укротител... а Зад стената е съвсем пресен и актуален поглед върху Натюрморт-а, който рисува Папайоану с творчеството си – да, Натюрморт е символ, събиращ всички търсения, цялата визия и философия на един творец в едно... актуална творба, която обяснява (с намигания към мита за Сизиф) всичко, което някога е създавал Папайоану...

 

 

Master of... Литература – да, за изкуството на подреждане на Думите ще става дума и за... писателя Георги Марков и неговото Чувство за непоносимост към света, в който е принуден да живее; и за онова неизказаното в поезията и преводите на Николай Кънчев, което го кара да заяви Написаното с перо от ангел е завинаги; и за цветовете в поезията на Данила Стоянова, която пита от Другия свят Какъв цвят има този свят; и за Агата Кристи – Кралицата на криминалните романи като една от първите модерни жени на XX век; и за...

 

Да сънуваш Мураками – 5, 6, 12, 14 и 16 април

Дания, 2017, 58 мин, документален

режисьор: Нитеш Анджаан

dreamurakami

"Да пишеш, значи да сънуваш наяве" казва Харуки Мураками, който тази година навърши юбилейните 70 години и ако ние много добре знаем колко важни са сънищата в неговите творби, то Да сънуваш Мураками разкрива колко важни са те за превода на неговите измислени светове – реалността на датската преводачка Мете Холм се преплита ювелирно с измислени Мураками герои (като Жабата и Червея тук), за да изплува пред очите ни една Вселена, сякаш излязла от романите и разказите на Мураками...

 

Чудото на Малкият принц – 8, 15, 17 и 18 април | Най-добър филм в категория Литература 2019

Холандия, 2018, 89 мин, документален

режисьор: Мариолейне Боонстра

След като миналата година проследихме чудото на живота на Антоан дьо Сент-Екзюпери, сега е време да разберем колко живота живее Малкият принц – да, той говори на повече от 300 езика (почти като Библията) и въпреки, че "най-важното е невидимо за очите" той отговаря на въпроса защо е нужно да го разбират и на берберския тамазигт (все пак, каца в пустинята, нали), и на саами, и на тибетски, и на науат, езика на ацтеките, и на...

 

Кишон – 6 и 11 април

Израел, 2018, 87 мин, документален

режисьори: Елиав Лилти

kishon

Ако сте в час с абсурдната сюрреалност и цветния диалог в творбите на Ефраим Кишон, то сте наясно, че те могат идеално да говорят езика на анимацията – именно това е перфектното средство, за да бъде разказана неговата по-шарена от Живота 50-годишна биография.

 

 

Master of... Изобразително изкуство и Фотография – тази година скулптурата е на почит в Master of Art селекцията – цели 4 филма извайват естетиката на скулптори като Роден, Бернини и родните Павел Койчев (в Икушението) и Иван Томанов (във Вдъхновение), докато Надар – първият фотограф (или как се появява културата на знаменитостите чрез портретната фотография през XIX век), Купка (или историята на Франтишек Купка – пионерът на абстрактното изкуство) и Музеят Прадо (или оперната прима Джойс Дидонато "изпява" картина на Гоя) говорят за силата на Изображението...за да може всичко да се обедини в Рафаело – властелинът на изкуствата – първата филмова адаптация на живота и творчеството на един от Ренесансовите великани, Рафаело Санцио...

 

Климт и Шиле: Ерос и Психея – 4, 5, 6, 21 и 23 април | Най-добър филм в категория Изобразително изкуство и фотография 2019

Италия, 2018, 90 мин, документален

режисьор: Микеле Мали

klimt  schiele3

Да, не са малко общите пресечни точки между Густав Климт и неговото протеже Егон Шиле – не е само страстта към експресионизма и ар нуво в живописта, не е само обсесията към еротиката и тайните на психологията, закодирани в изображението... обща е и годината за срещата им със Смъртта1918-а, годината, в която Австро-Унгарската империя започва да се разпада... годината, в която Златната Виенска епоха умира... за да живее, въздейства и определя естетика дори 100 години по-късно...

 

Роден-Божествен-Ад – 7, 10, 14 и 17 април

Франция, 2017, 52 мин, документален

режисьор: Брюно Авейан

Между Рая и Ада, там, пред Портите на ада – митичната епична скулптура на Огюст Роден – застава визуалния артист Брюно Авейан, за да я извае наново в нещо като трибют-реставрация, защото само един творец знае какво коства на един творец да събере всичките си умения, търсения, мечти, страхове, обсесии... в едно-единствено произведение на Изкуството.

 

Фрида Кало – Диего Ривера: поглъщаща страст – 5, 6, 7, 13 и 25 април

Франция, 2017, 52 мин, документален

режисьор: Катрин Авентюрие

frida regarde diego

Толкова много митология има във връзката и отношенията между Фрида Кало и Диего Ривера... толкова много история на изкуството на Мексико събират двамата в себе си... толкова много филми нищят страстния им тандем, че... често границата между фантазия и реалност, между фикция и Живот объркващо и измамно изчезва... като в Любовта, нали...

 

 

Master of... Театър и Кино – да, театърът и киното често приличат на Азбуки, с които да четем и да разбираме Живота... а селекцията тук обяснява живота на Питър Грийнауей, на Орсън Уелс, на Ингмар Бергман (да, 100-годишният юбилей от рождението му мина, но празнуването В търсене на Ингмар Бергман – не), на Франко Дзефирели в Directing From Life...

 

Очите на Орсън Уелс – 8, 11, 18 и 25 април | Награда на Българската кинокритика 2019

Великобритания, 2018, 115 мин, документален

режисьор: Марк Казънс

eyesorson1

Как може да видиш Света през очите на Орсън Уелс – като гледаш филмите му... или като се докоснеш до необятната му колекция от лични скици, рисунки и картини, които предшестват създаването на всяка негова творба... Режисьорът Марк Казънс знае отговора и предлага ювелирен портрет на Орсън Уелс във вид на... автопортрет, обрисуван от самия Уелс.

 

Азбуката на Грийнауей – 9, 11, 12, 13 и 24 април | Най-добър филм на фестивала Мaster of Аrt 2019

Холандия, 2017, 70 мин, документален

режисьор: Саския Бодеке

alphagreenaway1

Да създадеш азбука, с която интимно и нагледно да разкажеш живота си на невръстната си дъщеря преди да се "простиш" със Света – о, да звучи като сценарий на нов филм от Питър Грийнауей, който открай време колекционира истории (дали ще са Записки под възглавката или в Куфарите на Тълс Лупър), с които синтезира и обяснява Живота, подреждайки ги като в енциклопедия... Само че този път зад камерата е съпругата му Саския Бодеке, диалозите са повече от лични и съкровени с 16-годишната му дъщеря Зое (позната и като Пип), а Питър е по-душевно оголен от който и да е от неговите герои... "защото изкуството е живот и животът е изкуство".

 

 

Master of... Архитектура и Дизайн – да, селекцията е пребогата и предлага панорама на работата на архитекти като Мис ван дер Рое, Франк Гери, Оскар Нимайер, Ренцо Пиано, Кевин Рош или видеоразходка из последния проект на покойната Заха Хадид в Центъра за петролни науки и изследвания Крал Абдула; очакват ни и любопитните истории на емблематични сгради като Метрополитън опера (от построяването до преместването в новия ù дом), като Наклонени кули (да, "близнаците" на Световния търговски център вече ги няма, но няма кой по-добре да ги разкаже от създателя им Лесли Робъртсън), като Мостът на Словашкото национално въстание в Братислава (най-високият в категорията Висящи Кули)...

 

Ренцо Пиано, архитектът на светлината – 7, 14 и 21 април

Испания 2018, 70 мин, документален

режисьор: Карлос Саура

botin

Архитектът Ренцо Пиано и Режисьорът Карлос Саура ще разнищят връзката между архитектурата и киното като фокусът се събира в една много специална сграда – Център Ботин в Сантандер, проектиран от Пиано, така че да разкрие симбиозата Време-Пространство-Дух... Също като в Киното... Също като в останалите проекти на студио Ренцо Пиано, които може да видите в селекцията тук – Две сгради (фондация Бейелер в Базел и център Паул Клее в Берн) и Силата на архива (или раждането, структурата, организацията и връзките на фондация Ренцо Пиано със строителната работилница Ренцо Пиано, помещаващи се в преобразена фабрика в Генуа).

 

Мис ван дер Рое – Павилион Барселона в 2 действия – 8, 10, 11, 17 и 20 април | Най-добър филм в категория Архитектура и дизайн 2019

Испания 2018, 57 мин, документален

режисьори: Пеп Мартин и Хави Кампресиос

bauhaus

Да, през 2019-а светът отбелязва 100-годишнина от създаването на емблематичната Баухаус школа в архитектурата и дизайна, а Лудвиг Мис ван дер Рое е третият и последен директор на тази институция на модернизма – немският павилион за Световното изложение през 1929-а в Барселона е главният герой тук – проектирана от Мис ван дер Рое и Лили Райх и заложила основите на модернизма, сградата съществува само 8 месеца, но получава такъв култ статут, че през 1986-а е реконструирана, за да бъде вечна част от лицето на Барселона и на... Архитектурата. Или както казва Мис ван дер Рое: Less is More!

 

 

Master of... Изкуство и Власт – категорията Съвременно и протестно изкуство от миналата година се развива в отношенията между Изкуството и Властта, и така се стига до Белите стени не казват нищо (или улиците на Буенос Айрес в графити бунт от цвят и граждански протест), до Незаконен, неформален (или абстрактната живопис в Унгария между 1956-а и 1968-а като форма на социален протест), до Музика и власт (или политическите аспекти и позиции на музиката), до Червената палка (или диригентската палка на Генадий Рождественски разказва за репресиите по ноти в СССР), до...

 

Дворците на народа – 15 април

България/Германия/Румъния, 2018, 76 мин, документален

режисьори: Борис Мисирков, Георги Богданов

palace people

Миналото, настоящето и бъдещето на монументални архитектурни образци (като родното НДК) за пропагандата на тоталитарните режими в бившия соц блок, разгледани от тандема Мисирков – Богданов и като обекти на Културата, и като субекти на Властта...

 

Последното приключение на Кактусчето – 6 и 7 април | Най-добър филм в категория Изкуство и власт 2019

Сърбия, 2018, 65 мин, документален

режисьор: Джордже Маркович

adventure of kaktus kid1

Кактусчето – малък кактус в саксия, приличащ на Мики Маус – е комикс герой, появил се в Югославия, след Втората световна война, и коствал живота на неговия създател, художникът Велко Коцкар... Кого боде в очите Кактусчето и защо Велко Коцкар е екзекутиран като агент на Гестапо – абсурдите в следвоенна Югославия и Последното приключение на Кактусчето дават отговор и то доста стряскащ...

 

 

Master of... Изкуство за деца – да, важно е да се започва от рано, защото изкуството, като всяко дете, се възпитава, отглежда, расте и обича... А тук срещаме Диви деца (или как невръстни аниматори пренареждат Света в анимационното си студио в старо Йерусалимско бомбоубежище); запознаваме се и с Кралят на пинята (или как прочутите кукли с лакомства тръгват от Мексико); отиваме и на солфеж при Едуард Хигинботъм, диригентът на елитния момчешки хор на Ню колидж – Оксфорд в Хигинботъм, вдъхновяващи гласове, за да изиграем...

 

Танцуващи истории – 14, 15 и 21 април | Най-добър филм в категория Изкуство за деца 2019

САЩ 2018, 85 мин, документален

режисьор: Роб Фрухтман

dancinstories

Шестима танцьори от нюйоркската трупа Батъри Данс работят за по една седмица с младежи в риск в Индия, Румъния, Корея и Ирак, за да разберат, че терапията с изкуство звучи обещаващо на хартия, но нищо не може да те подготви за... красотата на мига, в който я видиш в действие... изтанцувана и изживяна...

 

Кога & Къде?

4 – 25 април в София, в салоните на Дом на киното, Люмиер, Одеон, Културен център G8, Евро Синема и Cine Grand

4 – 25 април във Варна, Фестивален и конгресен център и Contemporary space

4 – 25 април в Пловдив, Lucky Дом на киното

 

Защо?

Защото ако Ars Longa, Vita Brevis, то документалното кино е единствения шанс на неукрасения Живот да се сдобие с... Безсмъртие...

twin towers robertson

Наклонени кули | САЩ, 2018, 59 мин © режисьори: Башя и Леонард Мишински

 

Бразилски храст

Неделя, 03 Юни 2018г. 00:00ч.

Когато си написал Доклад на зелената амеба за химическия молив нищо чудно да погледнеш и какво се крие в Бразилски храст – вторият сборник с разкази (11 на брой тук) от Велина Минкова си играе с невинни шаферки (разказът Сватба ви очаква по-долу), лели, златни рибки, бохеми, хамали... и с кого ли още не, докато прескача от София към Лос Анджелис (където Велина завършва университета UCLА), през Лондон до Париж (където Велина живее в момента), но без да изневерява на хумора и естетиката от дебютния ù роман Доклад на зелената амеба за химическия молив. А какво наистина се крие в доклада за Бразилски храст ще научите от самата Велина Минкова на 7 юни в литературен клуб Перото...

 

 

Сватба

Леля се омъжи през лятото, когато навърших четири години. Цареше страшно въодушевление. Аз бях шаферка, обаче роклята ми беше по-дълга и по-бяла от лелината. Човек би помислил, че аз съм булката. Мама прикрепи две бели пухени пера към фибите, с които вдигна русия ми бретон. Вярно, че така прическата повече отиваше на тоалета ми, но истинската причина беше, че мама нямаше време да ми подреже бретона и той непрекъснато влизаше в пъстрозелените ми очи.

Покрай данданията около щастливото събитие нашите забравиха да ми купят бели обувки, подходящи за шаферската ми сватбена рокля. Затова трябваше да си обуя червените лачени. За щастие, никой не забеляза несъответствието – къдравите дантели на роклята ми стигаха чак до земята. Самата рокля беше от ДетМаг – мека, набръчкана бяла коприна, поръбена с розички по ръкавите и врата, долу с бяла дантела, зашита вълнообразно.

След сватбата вкъщи имахме гости, накрая аз, за късмет, успях да се измъкна и да си легна, без да събличам шаферската си сватбена рокля. Никой не дойде да ме събуди на сутринта, затова, щом отворих очи, отидох право в лелината стая. Тя спеше в леглото с новия си мъж. От днес той щеше да бъде моят чичо. Ръката му беше изпъната в прегръдка върху раменете на леля, както татковата върху мама и дядовата върху баба, когато спяха.

svat

Спрях се в коридора – боса, все още с бялата рокля. От кухнята миришеше на кафе, цигарен дим, препечени филийки и вестникарско мастило. Чувах как мама, татко, баба и дядо си говорят през монотонния глас на радиото, което предаваше сутрешните неделни новини. Опипах с пръсти фибите си, все още бяха горе-долу на място, пухчетата – меки като сняг. Отворих входната врата и се запътих надолу по стълбите. Бяха студени. Добре че бях забравила да си обуя обувките. Първо – бяха червени и не отиваха на сватбената ми рокля, и второ – слизах на Двора, а не ми беше позволено да ходя там с официалните си обувки. Ако играя с тях на Двора, ще станат на нищо.

"Двора" наричахме квадратната вълшебна градина с тъмнозелена беседка, катерушки и дървета с джанки, която се намираше между четири кооперации, подобни на нашата. Децата от тези кооперации, независимо колко годишни бяха, прекарваха безкрайни дни през всеки сезон там. Катереха се по дърветата, караха колела, играеха мач и какво ли още не.

 

През лятото винаги слизахме рано на Двора. Mомичетата скачаха на ластик и варяха супи от цветя във въображаеми кухни, а нашите момчета се обединяваха срещу момчетата от Другия двор – на кооперациите от съседната улица. Обявяваха война на фунийки. Парчета вестник бяха напъхани в коланите им, те ги завъртаха на тънки конуси и облизваха върховете им, за да станат остри като жило на оса.

А най-злите момчета дори пробождаха върховете на фунийките с топлийки, така че да се забиват до кръв. Издухваха ги към врага през железни тръби, прикрепени към къси дъски. Така оръжията приличаха на картечници, груби и смъртоносни. Не продаваха такива в ДетМаг.

svat1

Пристъпвах в утринната светлина, повдигайки леко сватбената си рокля, за да не се влачи дантеленият ѝ подгъв по земята. Усещах топлия камък под краката си и знаех, че не бях излязла да играя с другите. Бях дошла, за да се венчая.

Иван беше на девет, висок, с дълга рошава коса, нос – мъжествено извит като кука, ожулени колене, както си му е редът. Той бе главатарят на Нашия двор срещу злата съседска банда от Другия двор.

Можеше да скочи от покрива на беседката, след като е изпълзял дотам по един джанков клон, който беше страшно труден за изкатерване. Веднъж дори ме качи на балканчето си, докато се състезаваше по бързина с останалите в Двора. Той спечели, разбира се. Даже с мен отзад, стъпила на багажника на колелото и хванала здраво раменете му, Иван беше най-бързият.

 

Аз се спуснах към него – бяла коприна и дантели.

Той премигна безизразно към мен.

Иване, ние ще се женим – оповестих аз.

Момчетата постепенно се скупчиха с оръжията от дъски и тръби в ръка. Свиваха конусовидните си амуниции от вестник, без да свалят очи от мен.

С опакото на ръката Иван размаза петно от сажди по лицето си.

– И после к'во? – попита ме той.

– Ами ти ще ме пренесеш по стълбите до нас в моята сватбена рокля, както направи мъжът на леля вчера – обясних аз.

Иван постави оръжието си на дървената пейка пред беседката, като заплаши да усмърти всеки, който го докосне, докато го няма. След това ме грабна от земята и ме понесе на ръце, блестящо бяла, през целия Двор. Сърцето ми изхвръкна от гърдите и полетя в блажения летен въздух сред зелени листа и пеперуди. Момчетата не помръдваха и не продумваха. Момичетата вдигнаха поглед от своите цветни ястия, които се варяха на слънце. Иван прелетя през полянката към задната врата на нашата кооперация с криле от дантела; аз се държах здраво, увила ръце около врата му.

– И после к'во? – задъхваше се той, докато ме носеше нагоре по стълбите към третия етаж.

– Ще спим в моето легло и ти ще държиш ръката си изпъната върху мен – казах аз и отключих прегръдката си за пръв път, за да натисна звънеца.

Татко отвори вратата. Изразът на лицето му някак си не подхождаше на радостното събитие.

– Татко, ние с Иван току-що се оженихме – казах.

Нищо не можеше да помрачи щастието ми.

Миг тишина премина между трима ни, след което внезапно Иван се наведе, постави ме на земята и хукна надолу по стълбите, като вземаше по дветри стъпала наведнъж. Ехото от неговия бяг ставаше все по-далечно и по-далечно... И тогава, три етажа по-долу, задната врата, която водеше към Двора, изскърца на отваряне и зловещо се тресна на затваряне.

 

 

 

cover-brazilski-hrast   Бразилски храст (160 стр, 12 лева) е в книжарниците

 

Срещата с Велина Минкова край Бразилски храст е на 7 юни в литературен клуб Перото – 19:00

Страница 2 от 2

онлайн