Home / Рубрики / Кино
A+ R A-
Кино

Кино (87)

Четвъртък, 24 Май 2018г. 12:12ч.

Хан (не) е Соло

Публикувана в Кино От Станимир Евлогиев

"Хората са предвидими" ще каже Хан в Соло: История от Междузвездни войни и това прекрасно ще обобщи и твоето желание да видиш как Хан се превръща в Соло, и желанието на Лукасфилм да създава нови нива на разширение (и обогатяване) за своя интергалактик сериал Междузвездни войни... А в предвидимостта няма нищо лошо (както ще усетите в Соло финала), даже напротив...

hs4

Всичко започва на планетата Корелия, в пълен мрак, насечен от искрите от допира на две жички – да, невръстният Хан се опитва да запали и да подкара чужд спидер – нещо като идеална метафора за начина, по който режисьорът Рон Хауърд ще се опита да свърже нишките/жичките на отделните истории в Междузвездни войни и да подкара интергалактик кораба (мда, Хилядолетния Сокол) в историята на Соло преди емблематичната му среща с Лея, Люк и Бунта на Републиката...

hs7

А Хауърд има опит във фентъзи жанра (помните Уилоу класиката и скорошни блокбъстъри като трилогията по Дан Браун и Тъмната кула по Стивън Кинг) и дори солиден досег с натурализма в Космоса (биографичния хит Аполо 13, награден с Оскар), за да не изпадне в безтегловност и да изпълни мисията... Също като операторът Брадфорд Йънг, заснел Arrival... Също като заклетия сценарист на Междузвездни войни Лоурънс Касдън – кой друг да разкаже историята на Соло, ако не човекът, който го уби толкова нелепо в Силата се пробужда...

hs11

Всъщност, напук на нелепата смърт, Касдън дава доволно богато минало на Хан/Олдън Ерънрайх и срещи с чаровни и цинични герои, които наистина да обяснят хашлашкия "първо-стреляш-после-питаш" хумор и циничен чар на порасналия Соло – точно като порастването на самия Олдън от Тетро (и амплоато на юнга на кораб, търсещ изчезналия си брат), през Аве, Цезаре (и ролята на холивудски каубой) до Правилата не важат  (героят на Ерънрайх в този филм има страх от летене, по ирония на съдбата Солова) – затова и историята на Хан се пише от:..

hs17

... Усмивката на Кира (първата любов на Хан и слабото звено в каста, Емилия Кларк), определя се от ментор съветите за доверие на криминалния ас Тобаяс Бекет (Уди Харелсън може и да не получи Оскар номинация, но пак е голям хамелеон) и неговата банда (извънземния "мъдрец" Рио/Джон Фавро и Вал/Танди Нютън, отскочила между сезоните на Западен свят)...

hs18

Маркира се (като белези) от сблъсъка със Злото в лицето (или носа) на Лейди Проксима/Линда Хънт и мафиотския бос Драйдън Вос/Пол Бетани... Оформя се от характера на алтер-его Бунта на мистериозната формация Enfys Nest...

hs19

Шлифова се от комарджийските залози и схемите за договаряне на Ландо Калризиан (Доналд Глоувър лети на гребена на славата от сериала Атланта и хип-хоп алтерегото си Childish Gambino) и неговия Хилядолетен Сокол...

hs29

И се жизнеутвърждава в срещата с... единственото и неповторимо ууки Чубака (Йонас Суотамо поема ритуално щафетата от Питър Мейхю) – да, може и да е изненада, че Соло получава и името си, и най-верния си приятел благодарение на Империята, но и Животът е такъв... на ръба между взаимоизключващи се абсурди.

hs30

Затова познатата "далечна Галактика" все повече заприличва на нашата с актуалните проблеми наоколо – параноя, експлоатация на мигранти, бунтове за равноправие (дори за равни права на дроидите), войни за контрол, надмощие и една Империя (която все повече заприличва на Щатите)... и безкрайна борба за Оцеляване. Да, Соло е история за Оцеляването... и история за Приятелството... но най-вече е история за Оцеляване на Приятелството...

hs31

Да, оцеляването е ключово за героите в Соло: История от Междузвездни войни, но още по-ключово е Оцеляването на Приятелството – като това между Хан и Кира, като това между Хан и Бекет, като това между Ландо и L3 (дроидът, влюбен в... равноправието и озвучен от Фийби Уолър-Бридж)... но най-ключово е Вървят ли двама-приятелството между Хан и Чюи – "Довери ми се... Някога подвеждал ли съм те" ще пита Хан и Теб, когато гледаш Соло: История от Междузвездни войни.

hs32

 

Соло: История от Междузвездни войни e в близката галактика на 3D, IMAX 3D и 4DX кината

Четвъртък, 01 Март 2018г. 20:20ч.

Формата на… Оскар

Публикувана в Кино От Станимир Евлогиев

"Не мога Формата ти да определя, откривам те навсякъде около мен. Присъствието ти изпълва очите ми със твоята любов, смирява то сърцето ми, защото си Навсякъде." – тези думи не само увековечиха брилянтно поан финала на красивия романс между Илайза и Човекът-амфибия от магичната Формата на водата, но и прекрасно описват връзката (ни/ти) с... Киното. Затова, сега ще се опитаме да видим каква форма ще приеме То... Киното... при раздаването на най-важните награди в Неговия Свят...

 

 

Формата на... Най-добър анимационен филм – Да обичаш Винсент

lovingvincent

Вярно, че Pixar са ненадминати в ювелирното разказване на метафори за живота с картинки (неслучайно, миналата година си тръгнаха със статуетката в човката на Piper); вярно, че и тази година го направиха отново... брилянтно... в Тайната на Коко; вярно, че и от Златния глобус насам, на всяко раздаване на награди, предпочитат Коко; вярно, че и приживе Ван Гог не се е радвал на поклони и признания, но... Но, грехота ще е, ако и Оскар наградите пренебрегнат изящното маслено-анимирано обяснение в любов към Винсент Ван Гог (и неговия свят) на полската художничка Дорота Кобиела и аниматора Хю Уелчман (и още над 100 художника, сред които и българка, да)... И въпросът не е в това, че едва ли скоро пак ще гледате филм, който анимира (по 12 в секунда!) над 62 000 маслени картини, въпросът не е в леещата се като масло върху платно музика на Клинт Манзел, под която картините на Ван Гог наистина оживяват, въпросът дори не е в поклон пред годините труд, който се крие зад  Да обичаш Винсент... Въпросът е в едно вечно неполучено, така и неизпратено... Писмо, което Светът дължи на Винсент... Писмо, което завършва с: Your Loving,..

 

 

Формата на... Най-добра музика – Формата на водата

Да, Александър Деспла е абониран (заслужено) за Оскар наградите и едва ли тази година ще се размине със статуетката и похвалите за изящния му микс от мелодии ала Амели Пулен, хитове от Серж Гензбур, изпети сърцераздирателно от Мадлен Пейру, шейсетарски бигбенд импресии от Глен Милър, ретро-етно-шик и римейк с Рене Флеминг на You'll Never Know, филмовата класика, спечелила Оскар за най-добра песен през 1943. Всъщност, от номинираните, най-силна конкуренция са му Картър Бъруел (който тази година заслужаваше номинация в категорията и за всеки един от трите филма – Три билборда извън града, Свят измислен, пълен с чудеса и Сбогом, Кристофър Робин) и Ханс Цимер за порещия като куршум саунд дизайн в Дюнкерк. Да прощават Джони Radiohead Грийнууд и Джон Star Wars Уилямс, но Невидима нишка и Последните джедаи имат другаде шанс за награди... По-интересното е дали Sufjan Stevens ще бъде Оскар призован с неговото име за оригинална песен с деликатната интимна поема Mystery of Love или ще надделее не по-малко сърцераздирателния ел мариачи реквием Remember Me от Тайната на Коко – залагаме на Тайната... на Сърцето и Призоваваме...

 

 

Формата на... Най-добър оригинален|адаптиран сценарий – Мартин Макдона – Три билборда извън града | Джеймс Айвъри – Призови ме с твоето име

callmyname3

Мартин Макдона наистина умее да разказва брилянтно измислени истории, така че да изглеждат като реални случки от живота... което е почти толкова трудно колкото самия живот да оживее на Екрана (питайте Аарън Соркин и неговата Принцесата на покера по въпроса)... И ако е сигурно, че оригиналният сценарий на Три билборда извън града ще вземе своята награда, защото едва ли има друг филм, който с три стари билборда и чаша портокалов сок не само да покаже къде и колко е ръждясало Колелото на Живота, но и да намери изход от омагьосания му цикличен въртеж, то по-интригуваща изглежда борбата при наградата за адаптиран сценарий – там, и двата най-силни конкурента (Призови ме с твоето име и Принцесата на покера) се обединяват в идеята колко важно е да постъпиш правилно в един неправилен свят; и при двата филма фигурата на Бащата се оказва особено ключова като на финала именно той, Бащата задава три важни въпроса на героите (Елио/Тимъти Шаламе и Моли/Джесика Частейн), в чиито отговори се крие, може би, и носителя на Оскар 2018 за адаптиран сценарий.

 

 

Формата на... Най-добър чуждоезичен филм – A Fantastic Woman

"Квадратът е светилище на доверие и съпричастност. В неговите граници всички сме с еднакви права и задължения." гласи мотото (и лайтмотивът) в Квадратът, най-явният претендент за наградата тук и наистина режисьорът Рубен Йостлунд сякаш е впрегнал всички алегории и символи (на съвременното изкуство и не само), за да направи сатиричен разрез на тази метафора на Живота и Света, в който живеем... Само дето киносветът (също като животът) е несправедлив... и в категорията за чуждоезичен филм никой не споделя еднакви права и задължения... Всъщност, всички номинирани тук филми и героите им влизат в Метафората на Квадрата... Само дето никой не трябва да подценява големия процент испаноговорящи в Америка и чилийското предложение A Fantastic Woman... Никой не трябва да подценява джендър проблемите и криворазбирането им (като локалното ни недоразумение с Истанбулската конвенция) в него – все пак, именно те са на дневен ред по цял свят... А и никой не трябва да подценява скоростта, която набира режисьорът Себастиан Лелио в Холивуд – следващите му филми "греят" с актриси като Джулиан Мур, Рейчъл Уайс, Рейчъл Макадамс... Иначе казано, The Future Is... A Fantastic Woman!

 

 

Формата на... Най-добра кинематография – Дан Лоустсен | Формата на водата

formvo11

Да, в последните години майстор-ветеранът Роджър Дийкинс почти неизменно е част от селектираните най-добри оператори, но така и не получи (май вече 13 години поред) наградата... Няма да я получи и за блестящата визия, отразяваща философията на Blade Runner 2049... Както казахме, киносветът (също като животът) е несправедлив... Затова пък двамата най-силни конкуренти тук, Бруно Делбонел в Най-мрачният час и Дан Лоустсен във Формата на водата, трябва справедливо да признаят влиянията, които им оказват филмите на... Жан-Пиер ЖьонеДелбонел е работил с него и в Амели Пулен, и в Най-дългият годеж и това си личи почти във всеки кадър на Най-мрачният час, а Лоустсен сякаш е попил атмосферата, цветовете (и някои сцени) от класики на Жьоне като Деликатесен, Градът на изгубените деца, Пришълецът:Възкресение (и трите заснети от Дариус Конджи, между другото), С куршум в главата и... Амели, естествено.

 

 

Формата на... Най-добра поддържаща женска роля – Октавия Спенсър | Формата на водата

formvo7

В последните години Октавия Спенсър е на щат за Оскар наградите (както задължително е и присъствието на филми с афро-американски проблеми в номинациите) и ако миналата година се размина, то сега заслужено ще се прибере с Оскар под ръка вкъщи... Всъщност закачливата, работлива и с вечен житейски урок на уста Зелда Дилайла Фулър от Формата на водата доста прилича на героините ù от Скрити числа и Южнячки (не само защото и трите филма са ситуирани през 60-те), а бунтовната ù комбина с нямата Илайза и застаряващия гей-художник Джайлс превръща всяка дума на това своеобразно "трио на репресията" в истинско послание и лозунг... А това отнема Думата дори на крайно невротични и досадно-всеотдайни майки (изиграни блестящо) като Алисън Джени в Аз, Тоня и Лори Меткалф в Lady Bird... или пък заглушава готови на всичко жени като Лесли Манвил/Сирил в Невидима нишка и Мери Джей Блайдж/Флорънс в Mudbound... И все пак, както казва Зелда: "Да нямаш вяра на мъжете... дори и да са плоски отпред", а Оскар е точно такъв, нали!?

 

 

Формата на... Най-добра поддържаща мъжка роля – Сам Рокуел | Три билборда извън града

3billboards3

Да, киносветът (също като животът) е несправедлив... Може ли да снимаш три филма за една година и трите (Призови ме с твоето име, Формата на водата и Вестник на властта) да са предложени за най-добър филм, а ти да се разминеш с номинация, въпреки че и в трите си изиграл блестящи второстепенни образи (особено този на Бащата с изключителния финален монолог в Призови ме с твоето име) – Майкъл Щулбарг знае, че е възможно... Както ние знаем, че за Уилем Дефо няма невъзможни неща (освен Оскар 2018), дори и да регулира отплеснали се розови фламинга като всеотдайния домоуправител Боби в Проектът Флорида... Както ние знаем, че дори сърцераздирателните, събрали човещината накуп, прощални писма на шериф Бил Уилъби от Три билборда извън града няма да донесат Оскар на Уди Харълсън... Както ние знаем, че от Седемте психопата насам, Мартин Макдона винаги ще взима Сам Рокуел във всеки следващ свой филм, защото малко са актьорите, които могат да намерят Прошката и Смисъла... на дъното на чаша портокалов сок... И ти да им повярваш за това... че могат да се променят... че можеш и Ти да промениш себе си и Живота си.

 

 

Формата на... Най-добра женска роля – Франсиз Макдорманд | Три билборда извън града

3billboards5

В годината на лозунги като The Future Is Female нямаше как да няма няколко филма със силни, женски образи (дори в пъти по-интригуващи от мъжките)... и нямаше как начело да не стои Милдред Хейс – перфектен тайминг за коравата героиня (размекваща се само при важни срещи с кошути) на Франсиз Макдорманд в Три билборда извън града (Макдона удържа обещанието си след Седемте психопата да направи филм, фокусиран около woman power героиня), но... всъщност, всяка от номинираните (Сали Хоукинс във Формата на водата, Марго Роби като Тоня Хардинг, Мерил Стрийп във Вестник на властта или Сьорши Ронан като Lady Bird) изиграват блестящо Жената, на прага на Избор, който ще определи съдбата и Живота ù... Жена, която е Режисьор на собствения си живот... и трябва да понесе отговорността и последствията от това... или както казва Тоня Хардинг/Марго Роби: "Америка... иска някой, когото да обича и някой, когото да мрази... И това е шибаната истина!"

 

 

Формата на... Най-добра мъжка роля – Гари Олдман | Най-мрачният час

darkesthour12

"Success is Not Final. Failure is Not Fatal. It is the Courage to Continue That Counts." – цитатът на Чърчил, който слага точката на Най-мрачният час идеално описва мъжките (а и женските) образи тази година... Тимъти Шаламе има смелостта (и нелеката задача) да предаде брилянтно и натурално душевните, физически (и плодови) тийн терзания на своя Елио в Призови ме с твоето име; Даниъл Дей-Луис има смелостта да продължи да яде омлет от отровни гъби, за да намери мотивация в търсенето на идеалната жена за идеалната рокля в Невидима нишка (въпреки, че в реалния живот май отказа "омлета" а.к.а актьорството); Даниъл Калуя има смелостта да оцелее след психоуикенд във вила за "бели експерименти" в Get Out; Дензъл Уошингтън има смелостта да се бори в търсене на справедливост в съдебната система на живота в Roman J. Israel, Esq, но... ако има някой, който въплъщава най-добре (до най-малкия детайл във всеки характерен жест, всеки несъзнателен тик и навик, и специфично-хриптящ говор) думите на Чърчил, то това е Гари Олдман... а и какъв по-добър подарък за юбилейния му шейсети рожден ден от първи Оскар, нали!?

 

 

Формата на... Най-добра режисура – Гийермо дел Торо | Формата на водата

formvo2

Както каза Гийермо дел Торо при речта си на раздаването на Златните глобуси: "Не ме прекъсвайте, моля ви, отне ми 25 години... може да ми дадете още малко време..." – да, дел Торо наистина живее цял живот в "сенките" на киното, спасяван или разкъсван от своите "чудовища" – филмите, а фантастичната приказка, която разказва във Формата на водата не само събира по красив начин всичко най-важно за света, в който живеем... не само внушава деликатно по-универсални и по-комплексни послания за Смисъла от другите претенденти (особено при отсъствието на Мартин Макдона) в категорията, но и разкрива красноречиво Формата на това, което ни прави... Хора... или ни превръща в Чудовища, съответно... А в днешния Свят, това е изключително важно.

 

 

Формата на... Най-добър филм – Формата на водата

formwater

"Гневът поражда само още повече гняв." – да, лайфмотивът в Три билборда извън града е емблематичен. Екзистенциално-емблематичен за съвремието и Света, в който живеем... Също толкова важен (в случая), обаче, е и фактът, че филм, който не е получил номинации нито за режисура, нито за кинематография няма как да бъде избран за Най-добър филм (дори миналогодишния обрат/фиаско в полза на Лунна светлина бе логичен, защото филмът на Бари Дженкинс си имаше тези две номинации) – уви, това съкращава шанса на Три билборда извън града, за съжаление, защото това наистина е най-добрият филм на Мартин Макдона досега. Същият факт изключва и награда за Призови ме с твоето име или за Вестник на властта, а Пол Томас Андерсън (с Невидима нишка), Кристофър Нолън (с Дюнкерк), Джордън Пийл (с Get Out), Джо Райт (с Най-мрачният час) и Грета Гъруиг (с автобиографичното Lady Bird) остава да се надяват на изключение от правилото, но по-важното е, че когато... "Не мога Формата ти да определя, откривам те навсякъде около мен. Присъствието ти изпълва очите ми със твоята любов, смирява то сърцето ми, защото си Навсякъде."... тогава говорим за истинско въплъщение на Формата на Любовта към Киното...

 

 

Формата на водата, Три билборда извън града, Най-мрачният час, Вестник на властта, Призови ме с твоето име и Дюнкерк са в кината, последвани скоро (надяваме се) от Get Out, Lady Bird и Невидима нишка

Петък, 02 Февруари 2018г. 08:08ч.

Кой се страхува от…

Публикувана в Кино От Станимир Евлогиев

Историята помни само смелите или както казва Уинстън Чърчил:"Success is Not Final. Failure is Not Fatal. It is the Courage to Continue That Counts." – неслучайно шесткратно-номинирания за Оскар 2018 биографичен филм Най-мрачният час завършва именно с този цитат. Неслучайно само един от двата филма, посветени на Чърчил, през 2017-а, ще остане в киноисторията. Неслучайно, за юбилейния му шейсети рожден ден (21 март), Гари Олдман може да получи най-накрая подарък във формата на Оскар за най-добър актьор.

darkesthour3

Да, и друг път сме разглеждали съдбата на два филма, които в една и съща година се случва да се фокусират върху едни и същи герои и образи, върху едни и същи теми и събития... Прилича на момента, в който на Уинстън Чърчил е предложен премиерския пост и сформирането на военновременно правителство, когато обсъжда с жена си Клемънтайн/Кристин Скот Томас точно коя версия на себе си да представи пред обществото (и света)... И причината, след години, никой да не помни едноименния Чърчил за сметка на Най-мрачният час, далеч не се крие в тоновете грим върху Олдман/Чърчил и неговите прецизни актьорски трикове (вече отплатили му се със Златен глобус 2018)...

darkesthour5

Всъщност, за нас по-интересни са съвпаденията между Най-мрачният час и Дюнкерк (един от другите претенденти за Оскар 2018), които приличат на две различни части/гледни точки на един и същи филм/исторически момент – и двата разказа се фокусират върху операция Динамо (инициативата на Чърчил за евакуация на британските войски, окупирани край бреговете на Дюнкерк), само че в Най-мрачният час самата операция е показана бегло, докато в Дюнкерк решаващата фигура на Чърчил просто е скицирана...

darkesthour14

Прилича на голямата картина на политиката (и на Живота), в която винаги има повече от една версия на Истината... също както жестът за Victory на Чърчил може да има различен прочит и символно значение... също както Лицето на Войната може да има повече от два профила на разделение на Победили и Загубили...

darkesthour19

В това отношение Най-мрачният час прилича повече на филми като Речта на краля и Игра на кодове (не само заради историческите моменти, в които се развива)... Няма епични сцени, батален героизъм и реализъм... Войната се води в интимни, тихи като мрака места, където се усамотяваш със себе си и Изборите, които правиш – именно тези камерни Чърчил моменти, когато е сам или с личната стенографка мис Лейтън/Лили Джеймс, са най-важни, а визуален маестро като Бруно Делбонел (заслужена Оскар 2018 номинация, калена във филми на Жан-Пиер Жьоне, братя Коен и Тим Бъртън) идеално знае как се гради такава атмосфера...

darkesthour7

Режисьорът Джо Райт също знае две и двеста по темата как се сблъсква интимен, личен, човешки калейдоскоп от емоции с центрофугата на войната – все пак най-оцененото му постижение е Изкупление – история, чиято фабула се върти спираловидно именно около Втората световна и плажовете на Дюнкерк. Райт е наясно, че в подобни истории най-важен е балансът между историческа действителност ("Blood, toil, tears and sweat" речите на Чърчил са предадени с прецизна тържественост) и щипка фикция (Уинстън в метрото, сред Народа "воден, а не подвеждан"), за да вкара зрителя във "филма" и да му спести "просто-документалната-наслада" – нещо, което сценаристът Антъни Маккартън вече е правил в Теорията на всичко.

darkesthour25

Райт е наясно, че въпреки очебийната не-прилика (или именно заради нея), Гари Олдман е способен да предаде ювелирно всеки характерен жест, всеки несъзнателен тик и навик, и специфично-хриптящия говор до най-малкия детайл във фигурата на Уинстън Чърчил, но... знае и, че ще му трябва образ като на заекващия крал Джордж VI (Бен Менделсън далеч от Колин Фърт-осанката в Речта на краля), който "се плаши от Уинстън, но въпреки това го подкрепя докрай" – идеален начин цитатът на Чърчил за "Смелостта да Продължиш" да не увисне на финала, а да обобщи най-важното когато настъпи Най-мрачният час.

darkesthour26

А когато в един филм реплики като "Европа е загубена" и думи като война и мирни преговори звучат така сякаш са взети от ежедневието ни, то Светът наистина има нужда да намери смелост, за да продължи... В противен случай, ще се обърнем като Чърчил към Рузвелт с думите: "Мисля, че нямате представа колко късно е... наистина. "

Въпросът е дали Най-мрачният час за Европа (и Света) е далечно отминал или напротив, тепърва предстои... Хубавото е, че Мракът не може без Светлина...

darkesthour27

 

Най-мрачният час е в кината

Петък, 05 Януари 2018г. 12:12ч.

MENAR Юбилей

Публикувана в Кино От MIR

Дълъг път измина Sofia MENAR Film Festival (12 – 28 януари, пълната програма е тук) в преодоляването на предразсъдъци и премахването на границите на разделението в името на един по-обединен (кино)Свят – ето какво игрално кино (с фокус върху дебютите на ирански режисьори) ни очаква в юбилейната десета MENAR година...

 

 

Кръговрат – 12, 18, 21 и 30 януари

Иран, 2016, 145 мин

режисьор: Мехди Фард Гадери

с участието на: Судабех Беизаи, Али Ебдали, Марал Фарджад, Анахита Немати

javdanegi

Нямаше как юбилейното MENAR издание да не бъде открито с ирански филм – през всички години на фестивала иранското кино се радва заслужено на особена почит, а дебютният филм на Мехди Фард Гадери не само чудесно показва защо това е така, не само брилянтно преплита шест истории на шест семейства от шест съседни вагона на нощния влак, но и в един безкраен кадър (ала Бърдмен или Неочакваната добродетел на невежеството) разкрива силата на взаимовръзките, която е в основата и на... всичко случващо се в Живота... Все пак, всички се возим на един и същ влак, нали!?

 

 

Сезонът на нарцисите – 12, 15 и 21 януари

Иран, 2017, 95 мин

режисьор: Негар Азарбайджани

с участието на: Амир Агаи, Пейман Базеги, Шайесте Ирани

narcisi

Преплитането на истории и взаимовръзки е в основата и на друг ирански филм, като в случая киноразказът на режисьора Негар Азарбайджани хваща четири жени (НаргисГизу, Айлар и Солмаз) на кръстопът между любовта, смъртта и... изборите, които всяка една от тях трябва да направи.

 

 

Сватбен танц – 12, 20 и 28 януари

Tурция, 2016, 103 мин

режисьор: Чиидем Сезгин

с участието на: Шенай Гюрлер, Инанч Конукчу, Хакан Карахан

havasidance1

На какво сме способни когато сме влюбени – младият Ахмед ще разбере колко ще му струва фаталната страст към разведената, непокорна шивачка Лейла и дори броячът на собственото му такси няма да може да маркира пътя на Ахмед до Любовта и... обратно.

 

 

Лина – 13 и 20 януари

Афганистан/Иран/Холандия, 2017, 88 мин

режисьор: Рамин Расули

с участието на: Хасиба Ебрахими, Амир Агаи, Фахим Ебрахими, Хомаюн Ершади

lina

Случва се понякога през целия си живот да не опознаем себе си и произхода си – младата Мариам случайно (след кръвни изследвания) разбира, че хората, с които е живяла досега не са нейни биологични родители, а кои са истинските и защо са я изоставили са въпроси, чиито отговори се крият в едно мистериозно обаждане от Афганистан.

 

 

Чужденец в родината – 13, 15 и 19 януари

Казахстан, 2017, 95 мин

режисьор: Сабит Курманбеков

с участието на: Дулига Акмолда, Есим Сегизбаев, Баян Кажнабиева, Динара Даирова

oralman1

Чужд сред свои, свой сред чужди – историята на Безарбай и неговото семейство преселници е и история на 1 милион казахи, получили възможността да се завърнат в страната след обявяването на независимостта на Казахстан през 1991. Дали, обаче, завръщането и живота в родината са лесни, дори и държавата да е осигурила дом и работа... История точно като за днешните миграционни, бежански времена...

 

 

Бордна карта – 14 и 28 януари

Иран, 2017, 88 мин

режисьор: Мехди Рахмани

с участието на: Неда Джебраели, Мохамад Али Наджафян, Ширин Язданбакш

boardpass

Когато става дума за наркотици, за "мулета" (хора, пренасящи наркотици) и летища животът винаги е заложен на... бордна карта – така е и за Неда, чиято идея да изкара пари като пренесе няколко пакета в тялото си се пука като балон... особено след неочаквана среща в самолета с още едно..."муле".

 

 

Италия, Италия – 14, 16, 18 и 29 януари

Иран, 2017, 100 мин

режисьор: Кавех Сабагзаде

с участието на: Сара Бахрами, Хомаюн Ершади, Хамед Комейли

italiai

Понякога интимните отношения между двама души заприличват на уравнение с много неизвестни, в което важи правилото "колкото повече години минават, толкова по-малко разбираме кой е този човек, от чието име говорим и правим разни неща"... а още по-малко знаем за този човек до/срещу нас, нали!?

 

 

Елмазеният меч – 16 и 17 януари

Kaзахстан, 2017, 133 мин

режисьор: Рустем Абдрашев

с участието на: Кайрат Кемалов, Еркебулан Дайров, Доскан Жолжаксинов

diasword

През последните години, в MENAR програмата, неизменно присъства по един исторически епос – в случая, Елмазеният меч разказва (къде с приказна фантазия, къде с исторически факти) историята на двама от наследниците на Чингис хан, Керей и Жанибек, които полагат основите на Казахското ханство.

 

 

Фадма – 17, 22 и 24 януари

Мароко, 2017, 88 мин

режисьор: Ахмед Ел Маануни

с участието на: Бернар Фарси, Фидила Бунмуса, Луси Фан

fadma1

Фадма работи като екскурзовод в Маракеш и може и да знае две и двеста както за историята на Мароко, така и за отглеждането на двамата си сина, но със сигурност ще ù трябва тур гид при опознаването на внучката ù Жюли-Айша и то под сахарските звуци на Tinariwen

 

 

Един важен ден – 17 и 25 януари

Иран, 2017, 93 мин

режисьор: Хомаюн Асадиян

с участието на: Ширин Агакаши, Фархад Аслани, Париназ Изадяр

aspecialday

Когато си в списък с чакащи за донор всеки ден е ВаженМаниже идеално знае това и си чака реда, но дали нейния брат Хамид ще има търпението да го дочака или подкупно ще прескочи и ред, и принципи?

 

 

Градината с наровете – 18, 21, 25 и 29 януари

Aзербайджан, 2017, 90 мин

режисьор: Илгар Наджаф

с участието на: Хасан Агаев, Самими Фархад, Илаха Хасанова

nargrad1

Наровете може и да са характерни за Aзербайджан, но също както при разпукването на този плод малките червени зърна отвътре може да се разпилеят във всички посоки навън, така и семейството на Шамил се е разпиляло и няма кой да се грижи за неговата градина с нарове... До мига, в който блудният му син се завръща и съдбата на наровите дървета на Шамил се оказва в ръцете на... Избора.

 

 

Дъжд от пот – 18 и 21 януари

Mароко, 2017, 126 мин

режисьор: Хаким Белабес

с участието на: Хамид Белабес, Фатима Захра Бенасер, Амине Енаджи

sweatrain

В живота на Мбарек е пълно с метафори – дългата суша в областта, в която живее, мъчи него и семейството му като бедността, която тегне над тях. Студена пот избива на челото му при мисълта за болния син и бременната жена, и за кредиторите, които заплашват да конфискуват безценното му парче земя... и затова Мбарек изтрива потта и започва да копае кладенец... защото Водата е неговото единствено спасение.

 

 

Господарката Збейда – 19 и 23 януари

Aлжир, 2016, 97 мин

режисьор: Яхия Музахим

lallazbe

Ако някога сте се чудили що е то матриархат в арабския свят, то Господарката Збейда не само ще ви разкаже, но и ще ви покаже нагледно...

 

 

С червило под бурката – 19, 23, 25, 28 и 31 януари

Индия, 2016, 117 мин

режисьор: Аланкрита Шривастава

с участието на: Ахана Кумра, Ратна Патак Шах, Конкона Сен Шарма, Плабита Бортакур

lipstickb

Четири жени на различна възраст от една и съща кооперация... четири различни погледа към сексуалността на Жената... четири различни пътя за търсене и откриване на личната Свобода... и едно и също червило под бурката...

 

 

Прах – 20 и 22 януари

Турция/Афганистан, 2016, 120 мин

режисьор: Гьозде Курал

с участието на: Йойкю Карайел, Саед Масуд Ахмади, Еркан Акбулут

toz

Прах при праха, минало при бъдеще... когато Азра поема на път, за да изпълни последното желание на покойната си майка Захра, тя едва ли осъзнава, че завръщането към отдавна изгубените корени, роднини, дом ще ù дадат нов... Живот.

 

 

Половин милиграм никотин – 21, 24 и 30 януари

Сирия, 201-, 97 мин

режисьор: Мохамад Абдул Азиз

с участието на: Халед Таджа, Мей Скаф, Абдулфатах Мзайен, Рихам Азиз

nikotine

В годината, в която войната в Сирия навлиза в седмата си година, трите преплетени истории в Половин милиграм никотин могат да предложат интересен поглед към Конфликта без въобще да имат нещо общо с темите за войната и анти-военния дискурс – разказът за платоничната връзка между християнин и мюсюлманка може и да зададе не един и два въпроса за първопричините за Войната, а в останалите две истории (за елитна проститутка, обхваната от носталгично умиление към заможните си едно-време клиенти и вечно отлагащия самоубийството си бивш шофьор) е достатъчно само да смените имената/образите и отговорите сами ще изплуват... като дима от изпушен половин милиграм никотин.

 

 

Годеж под пара – 22, 28 и 31 януари

Ливан/Йордания/Египет, 2016, 92 мин

режисьор: Софи Бутрос

с участието на: Юлия Касар, Али Ел Халил, Басам Куса, Надин Хури

solitaire1

Как най-хумористично се преодоляват предразсъдъци трупани с години – с предложение за брак, естествено... Кметът на ливанско селце Морис и жена му Тереза знаят, че ръката на дъщеря им ще бъде поискана, но не знаят, че кандидат-женихът е сириец, който пък, от своя страна, не знае, че братът на Тереза е загинал преди години именно в трагичен конфликт със сирийци...

 

 

Мери Ком – 23 януари

Индия, 2014, 122 мин

режисьор: Омунг Кумар

с участието на: Приянка Чопра, Роби Дас, Раджни Басуматари

marykom1

Как малко, бедно индийско момиче от Манипур се превръща в световен шампион по бокс и бронзова медалистка от олимпийските игри през 2012-а в Лондон – отговорът идва в няколкорундовата история на Мери Ком/Приянка Чопра.

 

 

Новолуние – 24, 26 и 28 януари

Индонезия, 2015, 92 мин

режисьор: Исмаил Басбет

с участието на: Ока Антара, Хайдар Салиш, Деди Сутомо

novoluna1

Отчуждени баща и син в търсене на пътя един към друг – много пъти сме гледали тази киноистория, но никога в нея не е било замесено новолунието... и буквално, и преносно във вида на стар мюсюлмански ритуал.

 

 

Негар – 24 и 26 януари

Иран, 2017, 100 мин

режисьор: Рамбод Джаван

с участието на: Негар Джавахериян, Мохамад Реза Форутан, Алиреза Шоя Нори

negar1

Един проигран живот, една проиграна къща, един тлъст чек с мистериозното име Бехташ... Всички тези факти се навързват странно в живота на младата Негар когато губи баща си и тръгва по следите на нишките на причинно-следствените връзки, които са на особена почит в иранското кино.

 

 

 

Sofia MENAR Film Festival 2018 е в салоните на Дом на киното, Евро Синема, Културен център G8, Чешки център и DADA Cultural Bar

Петък, 15 Декември 2017г. 20:20ч.

И Последните ще станат…

Публикувана в Кино От Станимир Евлогиев

"Провалите най-добрият учител са" ще каже вездесъщият Йода в новото продължение на интергалактик сагата Междузвездни войни и, наистина, корпорацията Лукасфилм сякаш е отчела неуспехите в предишни серии, извадила си е поуки и сега превръща дефектите в ефекти, за да може Последните джедаи не само да са Едно със Силата, но и да я Владеят до... Съвършенство... Нещо, което не се беше случвало от 1983-а година насам, затова без да разваляме интригата и кефа само ще открехнем няколко филм(ови) цитата, защото Думите (и жестовете) са по-важни от всичко в Междузвездни войни: Последните джедаи...

 

jedilast

И какво имаме сега... "мъртви герои без лидер" – неслучайно, началните надписи на Последните джедаи преплитат иконичния буквен шпалир на Междузвездни войни с far, far away щампата от Rogue One – колкото поклон пред силната спойка (каквото си беше Rogue One, дори режисьорът Гарет Едуардс е почетен с камео поява тук) в митологията и хронологията на Междузвездни войни, толкова и намек, че темата за саможертвата (от Rogue One) в името на Надеждата отново ще е налице...

jedilast2

От първата спейс битка, през акциите на новите герои тук като Роуз (Кели Мари Тран) и вицеадмирал Холдо (Лора Дърн е във вихъра на Сезона на Перуките... и мимикрията след агент Даян амплоато в Туин Пийкс) и така до... самия финал. И ако в Rogue One се заиграха с метафори като "Надеждата е Сляпа", то и в Последните джедаи не търсете героизма (а питайте BB-8) в най-очебийните и набиващи се на пръв поглед места... също като в Живота, нали!?

jedilast5

"Провалите най-добрият учител са" – да, Йода винаги е бил прав и ако тази реплика е семплирана (познайте откъде), то Лукасфилм Дисни) най-сетне усетиха, че няма нужда да копипействат теми, мотиви и дори цели сцени (както направиха в Силата се пробужда), за да владеят Силата (на боксофиса)...

jedilast7

Няма нужда да търсят заместник|копие на Дарт Вейдър (самоиронията "момче с маска" е достатъчна, за да свали Кайло Рен Δ-шлема) или на други култ герои (въпреки че Люк/Марк Хамил все повече заприличва на Оби-Уан, а Поу/Оскар Айзък се доближава до образа на Хан Соло)...

jedilast14

Няма нужда да играят със Силата прекалено насериозно (въпреки че самоиронията на корем тук може да бъде възприета от някои като Джедайхулство или прекалено много хумор ала Карибски пирати)... както и разбраха, че новото поколение джедаи не може да прилича на старото (въпреки, че е обречено да повтаря същите грешки) – все пак, и в Живота всяко поколение се обръща срещу предишното, нали... а в Последните джедаи, повече от всякога, абсурдното ни съвремие се оглежда като в Огледало...

jedilast17

"Остави миналото да умре, убий го ако се налага..." – на пръв поглед, решението на Лукасфилм/Дисни да поверят Междузвездни войни митологията в ръцете (като сценарий и режисура) на Райън Джонсън (чийто досег с фентъзи жанра е Looper и камео поява в Rogue One – неслучайно връща реверанса тук на Гарет Едуардс) намирисва именно на рисково скъсване с миналото, но това, което Джонсън прави с Последните джедаи е съхранение, шлифоване и обогатяване на... миналото.

jedilast25

Като вещ редактор (не без помощта на Кари Фишър, както признава самият Райън), той съхранява фундаменталното, изчиства дефектите, засилва интригите...

jedilast28

Достатъчно е да видите подхода му към емблематичния Скайуокър образ (някои, дори самият Марк Хамил, може и да го намразят за това) в търсене на Баланса в Силата – неслучайно в историята влиза и нов, двойнствен герой DJ (Бенисио дел Торо с жестове ала Самоанеца от Страх и омраза в Лас Вегас), който да подчертае, че Междузвездната Игра "добрите/лошите-черно/бяло" не е никак проста (и праволинейна) нито за Последните джедаи, нито в Живота...

jedilast30a

Достатъчно е да видите виртуозната работа в сцените с казиното Канто Байт (Монте Карло-то в близката, далечна галактика), за да усетите, че Лукасфилм/Дисни не са сгрешили като са подали ръка на Райън Джонсън... А в миналото на всяка история винаги се крие една протегната ръка... Като тази, която Рей/Дейзи Ридли протяга към Кайло Рен/Адам Драйвър... или обратното, която Кайло протяга към Рей...

jedilast34

"Побеждаваме не като Убиваме това, което Мразим, а като Спасяваме онова, което Обичаме" – идеално мото си е за Абсурда на нашето съвремие, в което има толкова Омраза и Гняв, че сякаш живеем в паралелна галактика на Междузвездни войни...

jedilast41

Да, и в Живота, и при Последните джедаи всичко е въпрос на Оцеляване... Но не, онова, физическото (въпреки че филмът заприличва на една безкрайна евакуация и атака на бутона escape) – също като в мигриращия свят наоколо, нали...

jedilast45

Понякога става дума за Саможертва в името на нещо по-Голямо от Галактиката... Понякога става дума за Любов (интересен любовен триъгълник може да се заформи в Епизод IX през декември 2019 между Рей – Фин/Джон Бойега – Роуз или направо квадрат с Поу)...

jedilast44

Понякога става дума просто за Обич (питайте принцеса Лея и Поу, и BB-8, и R2-D2, и C-3PO) или Приятелство (дори да е по неволя като между Чубака и кайра-тяло-тюлен-лице-подобните му нови дружки)...

jedilast33

Понякога става дума за вечната борба между Доброто и Злото и срещата им на бойното поле на Живота, където се раждат Peace и Purpose...

jedilast47 2

"Нито дума от това, което каза, не беше вярна" – да, Люк Скайуокър/Марк Хамил ще го каже на два пъти сякаш, за да натърти, че добрият стар хумор от Междузвездни войни-класиките се е завърнал, но и някак да напомни, че живеем в ерата на дезинформацията, на пост-истината, на пост-Джедаите... в която всичко се представя за такова, каквото не е и нищо не изглежда такова каквото е...

jedilast47

Време на лични интерпретации на Истината, което наричаме Живот... Време, в което да търсиш Баланса в Силата е като да намериш своето място в Галактиката... питайте Рей по въпроса след декември 2019...

jedilast48

"Никой не си Отива Завинаги" – да, време е за голямото сбогуване с "нашата принцеса" (както Лукасфилм мило ще я нарекат във финалните надписи) Лея|Кари Фишър (помнете 27 декември, Мир на Душата ù) – дали в нейна памет, дали в почит към 40-годишния юбилей от появата на Междузвездни войни (с Нова надежда през 1977), но златните букви в Star Wars логото, за първи път, са обагрени в черно и кърваво...

jedilast49

Едно е сигурно – Райън Джонсън успява да предаде този деликатен момент с много изящество... Дали ще е интимно-прошепнато (между Лея и Холдо), дали ще е шеговито (Лея – Поу предаването на лидерството при битката за Крейт) или ще е епично-сърцераздирателно (със срещата между Люк и Лея – "Никой не си Отива Завинаги"), но историята на Последните джедаи никога няма да звучи като "мъртви герои без лидер" – напротив, атмосферата във финала е толкова пропита с Peace и Purpose, точно колкото съвременният Свят има нужда от Тях...

А дотогава "И нека Силата бъде с Вас" винаги ще звучи от душата на Лея... Завинаги...

jedilast50

 

Междузвездни войни: Последните джедаи са в близката галактика в 3D, IMAX 3D и 4DX кината

онлайн