Home / Рубрики / Кино / OscarLand
A+ R A-
OscarLand Лунна светлина, САЩ, 2016, 111 мин © режисьор Бари Дженкинс

Изобилие от based on a true story филми, поредни анти-Тръмп акции, очакван La La Land триумф, среща между миналото и бъдещето... или 89-те награди Оскар през очите на Сляпата Вайша.

 

 

 

Най-добър късометражен анимационен филм – Piper

blindv5

Категорията, която най-силно ни вълнува... все пак, и бабите, и дядовците ни научиха (или поне така си мислят) кой е Теодор Ушев, коя е Вайша и с какво око гледа на света... да, преди три години Теодор Ушев ни каза, че знае рецептата за Оскаров филм и че няма да прави компромиси, за да я изпълни на всяка цена... И наистина, Сляпата Вайша (на снимката) е в същата, характерна визуална естетика (като линогравюра, но върху дърво) като шортлистнатата Gloria Victoria... историята отново е силно въздействаща на различни нива, с куп метафори... Всъщност, именно разказът на Георги Господинов е носител на съществената промяна в сравнение с Gloria Victoria – използването на текст и глас зад кадър, обаче, може да бъде нож с две остриета (или поглед с раздвоени очи) в късометражната анимация и тук идва една от главните разлики с основния конкурент на Сляпата Вайша, а именно Pixar импресията Пайпър – да, историята на Вайша е по-философската, по-сложната, по-комплексната, но и Пайпър предлага силна и простичка (а понякога това е по-въздействащо) метафора за живота; да, хората не обичат да им казват истината, а повечето наистина живеят с поглед или към миналото, или към бъдещето, но рядко намерили баланса в настоящето; да, Pixar не са получавали Оскар за късометражка от 17 години насам, но пък пълнометражните им анимации винаги са в играта и скоро получиха признание за Отвътре навън... Да, много ни се иска Вайша да се срещне с Оскар (интересно как ли ще изглежда той през нейните очи) и то не само заради шанса първи българин (бяло-зелено-червено гамата се набива на очи във филма) да получи тази награда (а не статуетка за признание на технологични иновации).., но преди да започнете да се пост-тупате в гърдите и да тагвате, не забравяйте, че номинацията на Вайша в известна степен се дължи и на продуцента Марк Бертран и силното лоби на Националния филмов борд на Канада, както не забравяйте и милионите гледали Пайпър с Търсенето на Дори.., защото маркетингът и боксофис популярността са двете очи на биг бизнес погледа, наречен Холивуд.

 

 

Най-добра музика – La La Land

lalaland3

Да, киносветът (също като животът) е несправедлив... Знаем, че La La Land ще я получи (въпреки че заслужава само наградата за оригинална песен)... знаем, че си тананикате City of Stars, но в тази категория има три по-добри музикални истории от La La Land, три филма, в които музиката е главен герой – Никълъс Бритъл (да, именно човекът, който стои зад успеха по ноти на първите филми на Деймиън Чазел) се справя чудесно с раздробяването и подреждането в пъзел на симфонични звуци и инструменти, за да чуем/видим нестандартно красив реквием за гето-гей любовен триптих в Лунна светлина; Hauschka и Дъстин O'Халорън надскачат клишетата на индийската екзотика в Лъв: Стъпки към дома, играейки си с клавишите на хуманността, удряйки право в петолинието на сърцето, а в Джаки минималистичните струнни секции на Мика Леви (от Micachu & The Shapes) се реят и фиксират като очите на скръбта на Натали Портман/Джаки Кенеди.

 

 

Най-добра поддържаща женска роля – Октавия Спенсър/Скрити числа

hiddeno

Не е за вярване, че през 2017 все още говорим за расова дискриминация, за равноправие между половете, водят се кампании като Black Lives Matter, а артисти (актьори, музиканти...) се оплакват от сегрегация – неслучайно Холивуд го играе политически коректно, включвайки доволно афроамериканци във всички Оскар категории. Истината е, че ако даваха награда за портрет на майчинството Никол Кидман (Сю Брайърли в Лъв: Стъпки към дома) и Наоми Харис (Пола в Лунна светлина) трябва да си я споделят... Истината, обаче, е че, Октавия Спенсър, Тараджи П. Хенсън и Джанел Моне заформят невероятно трио (напомнящо ансамбъла в Южнячки преди години), което не само се заиграва (понякога клиширано) с всички изброени социални проблеми и дискусии от изминалата година, но и съживява интригуващ портрет на три чернокожи жени-математици през 60-те в НАСА (всяка първа в областта си), за които е по-лесно да изпратят кораб в Космоса, отколкото да живеят нормално в обществото.

 

 

Най-добра поддържаща мъжка роля – Махершала Али/Лунна светлина

moonlight1

Един от най-недооценените филми през изминалата година, Хищници в мрака, беше пренебрегнат и от Оскар Академията, както ще се случи и със силната роля в него на Майкъл Шанън като полицай със собствени закони на справедливостта и с рак на белите дробове, затова като подминем убедителните (но не съвсем) образи на Дев Пател в Лъв: Стъпки към дома, на Джеф Бриджис в Hell or High Water и на новобранеца Лукас Хеджис в Манчестър край морето, то остава екзистенц дилъра Хуан (и опора на Тараджи П. Хенсън в Скрити числа) Махершала Али, който не само записа 4 филма в актива си през 2016, но и изрича важните думи: "В един момент трябва да решиш кой искаш да бъдеш." – явно Али вече е наясно по въпроса.

 

 

Най-добра женска роля – Натали Портман/Джаки

jackien

Мерил Стрийп изигра най-добрата си роля за годината с речта си на Златните глобуси, която засенчи дори върховните ù арии във Флорънс Фостър Дженкинс... на Изабел Юпер вече и връчиха Златен глобус, така че едва ли ще дублира с Оскар, затова борбата се очертава между Ема Стоун (Мия в La La Land) и Натали Портман (Джаки Кенеди в Джаки) и... предвид масовата скръб по встъпването в длъжност на Доналд Тръмп и неговата Първа дама, то фокусът определено може да падне върху Джаки, особено след нейните думи: "Една Първа дама трябва винаги да е готова да стегне багажа."

 

 

Най-добра мъжка роля – Райън Гослинг/ La La Land

lalaland9

Кейси Афлек прие наградата си Златен глобус самоиронично подмятайки, че едва ли ще му се случи друг път... и може да се окаже прав, именно защото брилянтно влиза в кожата на своя герой Лий (от Манчестър край морето) – живо олицетворение на тихия кошмар на живота. През кошмара на живота минават и другите номинирани като Андрю Гарфийлд (във Възражение по съвест), Дензъл Уошингтън (в Прегради) и Виго Мортенсен (в Captain Fantastic), но май само Райън Гослинг се измъква с най-малко щети и с песен на уста – и как няма да е така, след като тази година ще се разпише в продължението на култа Blade Runner и новата авантюра Song To Song на Терънс Малик... Абе, Райън Гослинг е In The Zone!

 

 

Най-добра кинематография – Родриго Прието/Мълчание

mluk6

И Григ Фрейзър (в Лъв: Стъпки към дома), и Джеймс Лакстън (в Лунна светлина), и Линус Сандгрен (в La La Land) са все оператори, които имат повече филми в актива си от съответните режисьори – факт, който отваря доста възможности и пред режисьорите, и пред операторите, което е и една от причините номинираните тук да са истинска интрига за окото. Но ако има кинематография, която не просто разказва, а води историята, то тя носи запазената марка на Родриго Прието, любимият оператор на Алехандро Г. Иняриту (до Бърдмен, когато започна комбината с Емануел Любецки), който кадрира добре желанието на Скорсезе да се върне към киното, заради самото кино.

 

 

Най-добър оригинален/адаптиран сценарий – Деймиън Чазел – La La Land/ Бари Дженкинс – Лунна светлина

moonlight11

Двата основни конкурента за наградата за оригинален сценарий La La Land на Деймиън Чазел и Манчестър край морето на Кенет Лонърган са различни като деня и нощта – единият търси магията в живота, онези мигове, които превръщат мечтите в реалност, докато другият ходи по ръба на монотонния ад на битието, но и двата филма в един момент се срещат (като деня и нощта) и някъде там е истината. Също като при адаптираните сценарии, които превръщат срещата между литературата и визуалните изкуства в... нов вид изкуство, а тук, структурите на Първи контакт и Лунна светлина (на снимката) изпъкват над останалите. А дали езикът на септоподите има нещо общо с факта, че черните момчета стават сини на лунна светлина... е, това ще го разберем скоро.

 

 

Най-добра режисура – Деймиън Чазел/La La Land

lalaland1

Ако има нещо, което обединява и петте номинирани режисьора тук – Денис Вилньов, Мел Гибсън, Кенет Лонърган, Бари Дженкинс и Деймиън Чазел – то това е вниманието към детайла, но това е едно от задължителните условия в съвременното (и не само) кино. А това, което обединява двата филма на Чазел (Камшичен удар и La La Land) е фанатичното преследване на мечтите и случването им... на всяка цена. Докато Чазел не се превърне в герой в своите филми. Защото нали знаете... всеки е сценарист и режисьор на собствения живот.

 

 

Най-добър филм – La La Land

lalaland10

Да, La La Land повтори рекордния брой номинации на Титаник и вероятно ще повтори и рекордния брой награди, ама друг път... По-важното е, че също като Артистът преди 5 години, La La Land се обяснява в любов към киното (и към мюзикълите), само че с поглед към бъдещето, а не към миналото... А Холивуд винаги е обичал рециклирането на митологията си... По-важното е, че както историята сочи, в години (като днешните) на пълен социален, политически, икономически и културен декаденс светът предпочита да бяга от реалността, да бяга от проблемите с истории като La La Land. И успява... поне за миг, поне за два часа... или поне докато мечтите пеят своята песен на сцената на живота.

 

Напишете коментар

онлайн