"Кръвта не винаги е най-важна" – когато тези думи прозвучат в епицентъра на Междузвездни войни: Възходът на Скайуокър вече ще знаеш, че... епичния "финал" на една поколенческа сага се е превърнал в... клишето, което си ти – произведение от гените и произхода ти, умножено по Изборите, които правиш всеки ден... Да, не можеш да избираш Семейството, в което да се появиш, но винаги можеш да избираш как да живееш... или как да гледаш на онази вечната среща между Доброто и Злото... каквато е Животът... каквито са Междузвездните (семейни) войни...
"Никой не си Отива Завинаги" – помните тази реплика на Скайуокър от Последните джедаи, нали... Е, сега тя е по-ключова и по-буквална от всякога – сбогуването с "нашата принцеса" (както Лукасфилм мило я нарекоха във финалните надписи на Последните джедаи) Лея|Кари Фишър вече се случи, но сега е и кинофакт...
Не си отиват завинаги и куп емблематични образи, които (подобаващо за "финал") тук се изреждат като в превъртане на "семейни" спомени – Люк/Марк Хамил, Хан/Харисън Форд и гласът на Йода имат какво още да кажат, Δ-Вейдър шлема и разлагащата се Звезда на смъртта говорят повече и без думи, а моментната загуба на C-3PO памет (иронията е, че актьорът Антъни Даниълс е единственият, играл във всички епизоди на сагата) е глътка свеж въздух в атмосферата на прекалена носталгия и сантимент...
Сантимент като завръщането на Били Дий Уилямс (отново след Завръщането на джедаите) в образа на Ландо Калризиан или като емоциите от прибързаните сбогувания...
Да, прибързано се сбогувахме с император Палпатин/Иън Макдиърмид, който се обажда от вдън-вселенски Ексагол в търсене на още власт, мракобесие, омраза и... малко инфантилност... Прибързано се "сбогувахме" и с режисьора Джей Джей Ейбрамс (надявахме се да не се завръща след Силата се пробужда)...
Ейбрамс взима всичко изградено в Последните джедаи ("Никой не си Отива Завинаги", нали), разпилява новите герои оттам, натъпква тук, като диверсия, с нови и излишни образи (срамежливия дроид D-O, загадъчната Зори/Кери Ръсел, Джана/Наоми Еки, генерал Прайд/Ричард Грант...)...
... Заменя Първият Ред с Последният Ред и... превръща една спейс-поколенческа-епопея в интергалактик семеен раздор, при който роднините вече не се понасят и... всяко поколение се обръща срещу предишното...
Все пак, Ейбрамс е прав за едно – и в Живота, и в Междузвездни войни Семейството е най-важно... така или иначе, Междузвездни войни е семейна сага и като такава Възходът на Скайуокър е моментна (независимо дали добра или лоша) снимка на едно семейство – неслучайно, ще чуваш реплики като "В теб живеят няколко поколения"...
Да, и в Живота, и в Междузвездни войни не може да избираш Семейството, в което да се родиш, но може да избереш Семейство, с което да живееш – питайте Рей/Дейзи Ридли по въпроса...
И в Живота, и в Междузвездни войни Семейството е въпрос на протегната ръка (толкова важна в Последните джедаи) – питайте Кайло Рен/Адам Драйвър (на когото му се събират доста семейни драми след Брачна-та история със Скарлет Йохансон) за втория шанс и семплирането (отново от Последните джедаи) на идеята, че "Побеждаваме не като Убиваме това, което Мразим, а като Спасяваме онова, което Обичаме"...
И в Живота, и в Междузвездни войни наистина "Кръвта не винаги е най-важна"... а Кръвообращението... Онова, което циркулира и постоянно ни връща там, където започва всичко – като във Възходът на Скайуокър...
Онова, което циркулира и постоянно ни поставя пред Избори – между Добро и Зло, между Светлина и Мрак, между Любов и Омраза, между Гените и Силата...
Изборът е ваш и нека Силата бъде с Изборите, които правите... Бъдете...
Междузвездни войни: Възходът на Скайуокър е в близката галактика в 3D, IMAX 3D и 4DX кината
