Home / Рубрики / Кино / Списък на статии по етикет: Владислав Тодоров
A+ R A-
Списък на статии по етикет: Владислав Тодоров

Операция Х

Сряда, 03 Април 2013г. 13:52ч.

Въпрос на онаниране ли са българските филми? И колко стъпки делят мастурбацията от епилепсията (а.к.а "болестта на гениите")?

Началото на режисьорския дебют на мастер оператора Емил Христов в Цветът на хамелеона залепя за екрана – комедийните размисли и страсти около онанирането в соц тоналността на Мъжът и жената интимно (или в стила на списание Космос) идват с летящ старт като знак, че тегавата тема по сагата соц/досиета/Държавна сигурност/шпионаж този път ще бъде тънко прокарана с хитра ирония, остра сатира и умело жонглиране с клише асоциации. Нещо, което подсказва, че това е от онези крайно редки нови български филми, които владеят тънката част – а именно, да казват много сериозни неща с лек и забавен тон, но без да прекаляват с дебелашки хумор и първосигналност.

hameleon25

Досие ХБатко Филипов Стаменов (заслужилия брит дипломата си за народен артист Рушен Видинлиев) е обикновен сирак (с нездраво влечение към онанирането и списание Космос), прясно освободен от военна служба по здравословни причини (все пак епилепсията е на една стъпка разстояние от мастурбацията според вещото лекарско тяло Николай Урумов), докато самотно отгледалата го леля (Светлана Янчева) му признава, на смъртното си легло, че е негова майка, малко преди да отнесе девствената си тайна и истината за произхода на Батко в гроба.

hameleon22

Останал пълен сирак, като бяла страница, чакаща да бъде запълнена със смисъл, на хоризонта пред Батко изгряват студенството и тайнственият агент Чисти ръце (а.к.а Руси Чанев в акция), който е по-наясно с миналото на Батко от него самия и му предлага светлото бъдеще на самотен шпионин, който да слухти какви ги върши "будната студентска младеж" и по-специално кръга от политически мамини синчета и дъщери Спекула (страхотни второстепенни роли на Леонид Йовчев, Самуел Финци, Йорданка Йовева и Касиел Ноа Ашер), които се сбират на тайни обсъждания на псевдофилософския роман Цинкограф (оригиналното заглавие на книгата на Владислав Тодоров, по която е сниман филма) – утопична история за фетиш агент, който през деня работи като печатар в Кралската цинкография, а през нощта се отдава на любовни ласки в тайната си квартира, докато върти своя мощна фантомна мрежа от шпиони, която да оплита конците, дърпани от реално съществуващата тайна полиция.

hameleon11

И ето ти го Батко (името идва от Оруеловия Big Brother, ако се чудиш) – новоизпечен агент с кодово име Марципан, с тайна квартира под наем при живописна вдовица (обсебена от корсетите и препарирането на животни а.к.а портиер в НАТФИЗ/страхотно попадение всред непрофесионалните актьори в каста), докато подслушва секс сесии и пише доклади за техники на шпиониране в открития Космос.

hameleon24

Иначе Батко потъва с всяка прочетена страница в света на Цинкограф, докато романа не стане негова втора кожа/живот – намира си работа като печатар (където се натъква на смъркащия охлюви и тайно печатащ подривни материали пореден филмов чешит на Михаил Мутафов след Дзифт и Островът), среща момичето на своя живот (невинните синьо-зелени очи на Ирена Милянкова компенсират неубедителната ù игра като пристрастената към Казабланка и житейските прозрения девойка, работеща в местното кино), а когато бива отстранен от реалната шпионска мрежа, Батко изфабрикува своя собствена такава – моментите на вербуване по "тънката част" на студентите от Спекула за неговата организация "оперираща в тайните зони на оргазма" са сред силните козове на филма, а сатиричното сексуализиране на органите на властта и тайния шпионаж достигат такива висини, че някои от героите ще възкликнат искрено: "Е, тва го нямаше преди!".

hameleon12

Операция Хамелеон – какъв е цветът на хамелеона? Може да го наречеш изпипана сатирична кръстоска между ГДР-досие драмата Животът на другите и шпионската ала Братя Коен комедия Изгори след прочитане с елементи на екзистенц препратки (червеното и синьото шоколадови яйца на Батко) ала Матрицата и намигания към соцлегенди ("отровният български чадър" и сие). Може да го наречеш и другият абсурдно възможен наш сценарий на Истината (а.к.а "сменете истината) за 24-те години преход и взаимно цапане с "кал" (а.к.а досиета), в който политическият зоопарк сменя цвета си по-често и от хамелеона, за да оцелее.

hameleon23

Може да го наречеш и иронично шпионско упражнение по стил (заснето само за 28 дни) от група приятели и сродни души (сценаристът Владислав Тодоров и режисьорът Емил Христов са и съученици от училище, освен че работиха заедно и по Дзифт) с цел забавно разглеждане на въпроси, които вълнуват всички ни, като сатиричната дискусия е изпипана до последния детайл – перфектен оператор Крум Родригес, перфектни костюми и сценография (с миниатюрни, но простени неточности) от Армавени Стоянова и нейната близка приятелка стилист Сандра Клинчева (жена на Емил Христов) и...

hameleon21

... Истината не е само една (дори в списание Космос), но няма да сбъркаш, ако кажеш, че Цветът на хамелеона е и за теб самия – в онези моменти, в които стоиш като бяла страница, чакаща да бъде запълнена със смисъл. Като Батко. Като самата България. Като българските филми. Или както казва любимата на Батко: "Ти си от тези хора, които са имитация на други хора. Съчинен си от други хора.". Само дето и тя имитира емоциите и живота от киното, от любими филми като Казабланка...

hameleon1

Проблемът с идентичността не е от вчера, особено сега, когато сякаш повечето хора не живеят собствения си живот, а имитират това, което се случва във филми, книги, сериали... И доста български филми имитират чужд киноживот в търсене на Истината, а достигат само до... онанирането. Затова е хубаво всички внимателно да чуем какво казва в Казабланка Хъмфри Богарт на бежанката от България (перфектно вмъкнат кадър от Емил Христов): "Go back to Bulgaria!".

Ta... Go back to българските филми!


 

Виж Цветът на хамелеона в кината от 5 април

Пумпал

Сряда, 10 Май 2017г. 16:16ч.

След като си поигра с миналото в Дзифт и Цинкограф (филмиран като Цветът на хамелеона), сега Владислав Тодоров поглежда към бъдещето на България – утопичната ноар естетика, хапливата ирония и кървавата пародия отново са налице в новия му (брандиран като "брутална приказка") роман Пумпал (откъс от него ви очаква по-долу) – досущ Ноев ковчег (или паметникът на Бузлуджа), Пумпалът, всъщност, е летяща капсула на времето, в който има място за Края на света, за биоклетъчна революция, за микронации, за Безсмъртие, за Гаргара, за Криптон, за Спящата красавица Белогърла и... за всичко останало на 17 май ще ви разкажат лично Владислав Тодоров и илюстрациите на Теодор Ушев.

 

 

Kапсулата на времето

– Намира се на дъното – обясняваше Криптон, докато заедно с Гаргара се спускаха по вита стълба надолу в корема на Пумпала. – Капсулата на времето може да катапултира при крайна нужда – добави той.

– Дай пример за крайна нужда.

– Крайната нужда е безпримерна, защото е крайна.

– Обратно на безкрайната, за която примери има безброй.

– Ти май се подиграваш с мен.

– Май?

Гаргара слизаше пред него, така че Криптон имаше възможността да огледа формите ѝ, да се вгледа в кожата ѝ, да усети мъстиления мирис на косата ѝ.

– Каква е тази татуировка на врата ти? – попита той и се изкуши да я пипне. – Изглежда релефна.

– Не ме докосвай. Забранено е. Само гледаш, без да пипаш – скастри го тя, без да се обръща. – Това е името ми на санскрит, Гаргара, което значи вихрушка или просто Вихра.

Стигнаха до люк с матово прозорче и месингово колело като на грамадна огнеупорна каса. Криптон завъртя колелото напред и назад няколко пъти и люкът се отвори. Влезе пръв, последван от Гаргара. Щракна някакъв ключ и грейна неонова светлина.

pumpal1

Капсулата на времето представляваше овално помещение, в центъра на което имаше саркофаг с ръчки и педали. По стените висяха разнообразни атрибути и пособия за инспектиране на Прозрачната жена – игли, ролки, вибратори, помади, душпомпи, пинсети, бръсначи, спекулум и прочее пособия, отнасящи се до тоалета и анатомията на жената.

Приближиха се плахо до саркофага. С крака си Криптон натисна педал и саркофагът се отвори, издавайки странно дигитално жужене.

Гаргара впи поглед в Прозрачната жена.

What a lovely throat! – прехласна се тя и после заяви сърдито: – Що за гавра с цветето на творението, лежи погазено от някаква неземна идиотия. Как се озова тук, сестрице бела?

 

Белогърла

Сто и една години преди извеждането на Пумпала в открития Космос експертен съвет от международни светила в областта на науките и изкуствата въз основа на изработен от тях универсален биоиконичен шаблон провъзгласили фолкпевицата Белогърла за най-съвършената жена на всички времена и пространства. В резултат на това Белогърла се превърнала в суперзвезда и във вселенски обект на желание. Концертите ѝ били разпродадени за години напред, а сексбомбените ѝ форми красели кориците на гланцови списания, на карти за игра и рекламни билбордове за слабителни средства и давилови капки.

Една мека есен пред претъпкан стадион с подивели от възторг почитатели Белогърла довършвала хитовата си песен "Сладка болка". Гласът ѝ се виел и треперел като пощръклял камертон.

"Целуни ме, Принце мой, събуди ме, ох, боли ме, нека да боли, момините ми сълзи пусни, цветето ми откъсни, Принце мой, кокал мой, ненагледен тирбушон."

Била крайно страстна, раздрусана и живо-тръпна, цялата напомпана със силикон и ботокс – задник, устни, вежди, бузи и гърди. Ушите ѝ, изваяни от етиопски хрущял, радвали със своята изящност. Носът – стругуван ала Нефертити. Плътта ѝ – шупнало тесто. Мигриращи импланти шарели по цялото ѝ тяло, движени подкожно от възбудата.

След взривни салюти и овации, след ревове и грачещи кречетала Белогърла се оттеглила зад кулисите за смяна на прашките и банелите с рицарски доспехи от синтетична ламарина. В същия момент Ленивия Argon и групата гумирани мъже от Отечествената безопасност неутрализирали телохранителите и нахлули в гримьорната. Сграбчили я и се опитали да я натикат в полиетиленов чувал. Тя обаче се противяла и издраскала лицата им, изпохапала ръцете им. Приспали я с хлороформ, нарамили тялото ѝ и го отнесли на борда на Пумпала. Там в специална лаборатория за телесни модификации изсмукали силикона и ботокса. Премахнали имплантите. Възстановили тялото ѝ. Последвала заключителната манипулация по отстраняване на непрозрачността на плътта.

Потопили Белогърла във вана, пълна със специален разтвор, в който тя престояла около година, докато тялото ѝ станало напълно прозрачно. Женският анатомичен състав придобил перфектна видимост. Така Белогърла била превърната в приказно прозрачна Спяща красавица.

Никой от външния свят не разбрал какво точно се e случило. Вестниците представили отвличането ѝ като война на групировки за хубавата Белогърла.

pumpal2


Спящата красавица

Криптон и Гаргара се бяха надвесили над саркофага, сякаш гледаха в пропаст.

– Целуни я! – възкликна Гаргара.

– Защо точно аз? – изрази недоумението си Криптон.

– За да я събудиш, глупако! Нали си мъж!

Криптон се замисли и каза:

– Същото съветва и Шарл Перо. – И я целуна.

– Получи се сакато – констатира Гаргара с изкривено лице. – Това беше най-бездарната целувка на света. Опитай пак.

– Не! – отсече обезсърчен Криптон. – Не мога. Не знам как. Трябва да се уча.

– Целувката е трепетно състояние. Ти обаче си безсмъртен и следователно безтрепетен!

– Няма смисъл – прекъсна я Криптон, отстъпи назад и започна да обикаля саркофага. – От само себе си не мога да изпадна...

– Според Шарл Перо обаче – продължи с доводите ГаргараСпящата красавица се събужда бременна, заченала в съня си, но без да иска, непорочно.

– Парадокс. – Криптон се спря и погледна Гаргара. В очите му искреше надежда тя да му помогне да проумее подобно приказно състояние на нещата. – Как ли става това?

– Тайнство – отвърна Гаргара с подобаваща за думата сериозност. – Колкото и да си блъскаш главата, няма да разбереш.

– Защо мислиш така?

– Защото обитаваш вътрешния свят на Пумпала, където всяко зачатие представлява парадокс. Във външния не е съвсем така, а по-скоро обратното.

– Как да излезем от парадокса? – Криптон продължи да обикаля саркофага, сякаш очертаваше порочен кръг, в който се беше хванал.

– Ха – досети се Гаргара, – много лесно. Като я събудим и я пуснем да си ходи във външния свят. Тук вътре жената няма смисъл.

 

 

 

cover-pumpal   Пумпал (168 стр, цена 14 лева) е в книжарниците от 12 май, а срещата с Владислав Тодоров и изложбата (вдъхновена от Пумпал) с илюстрации на Теодор Ушев е на 17 май в Дом на киното от 19:30

онлайн