Home / Рубрики / Кино / Списък на статии по етикет: Деймиън Чазел
A+ R A-
Списък на статии по етикет: Деймиън Чазел

OscarLand

Неделя, 26 Февруари 2017г. 09:09ч.

Изобилие от based on a true story филми, поредни анти-Тръмп акции, очакван La La Land триумф, среща между миналото и бъдещето... или 89-те награди Оскар през очите на Сляпата Вайша.

 

 

 

Най-добър късометражен анимационен филм – Piper

blindv5

Категорията, която най-силно ни вълнува... все пак, и бабите, и дядовците ни научиха (или поне така си мислят) кой е Теодор Ушев, коя е Вайша и с какво око гледа на света... да, преди три години Теодор Ушев ни каза, че знае рецептата за Оскаров филм и че няма да прави компромиси, за да я изпълни на всяка цена... И наистина, Сляпата Вайша (на снимката) е в същата, характерна визуална естетика (като линогравюра, но върху дърво) като шортлистнатата Gloria Victoria... историята отново е силно въздействаща на различни нива, с куп метафори... Всъщност, именно разказът на Георги Господинов е носител на съществената промяна в сравнение с Gloria Victoria – използването на текст и глас зад кадър, обаче, може да бъде нож с две остриета (или поглед с раздвоени очи) в късометражната анимация и тук идва една от главните разлики с основния конкурент на Сляпата Вайша, а именно Pixar импресията Пайпър – да, историята на Вайша е по-философската, по-сложната, по-комплексната, но и Пайпър предлага силна и простичка (а понякога това е по-въздействащо) метафора за живота; да, хората не обичат да им казват истината, а повечето наистина живеят с поглед или към миналото, или към бъдещето, но рядко намерили баланса в настоящето; да, Pixar не са получавали Оскар за късометражка от 17 години насам, но пък пълнометражните им анимации винаги са в играта и скоро получиха признание за Отвътре навън... Да, много ни се иска Вайша да се срещне с Оскар (интересно как ли ще изглежда той през нейните очи) и то не само заради шанса първи българин (бяло-зелено-червено гамата се набива на очи във филма) да получи тази награда (а не статуетка за признание на технологични иновации).., но преди да започнете да се пост-тупате в гърдите и да тагвате, не забравяйте, че номинацията на Вайша в известна степен се дължи и на продуцента Марк Бертран и силното лоби на Националния филмов борд на Канада, както не забравяйте и милионите гледали Пайпър с Търсенето на Дори.., защото маркетингът и боксофис популярността са двете очи на биг бизнес погледа, наречен Холивуд.

 

 

Най-добра музика – La La Land

lalaland3

Да, киносветът (също като животът) е несправедлив... Знаем, че La La Land ще я получи (въпреки че заслужава само наградата за оригинална песен)... знаем, че си тананикате City of Stars, но в тази категория има три по-добри музикални истории от La La Land, три филма, в които музиката е главен герой – Никълъс Бритъл (да, именно човекът, който стои зад успеха по ноти на първите филми на Деймиън Чазел) се справя чудесно с раздробяването и подреждането в пъзел на симфонични звуци и инструменти, за да чуем/видим нестандартно красив реквием за гето-гей любовен триптих в Лунна светлина; Hauschka и Дъстин O'Халорън надскачат клишетата на индийската екзотика в Лъв: Стъпки към дома, играейки си с клавишите на хуманността, удряйки право в петолинието на сърцето, а в Джаки минималистичните струнни секции на Мика Леви (от Micachu & The Shapes) се реят и фиксират като очите на скръбта на Натали Портман/Джаки Кенеди.

 

 

Най-добра поддържаща женска роля – Октавия Спенсър/Скрити числа

hiddeno

Не е за вярване, че през 2017 все още говорим за расова дискриминация, за равноправие между половете, водят се кампании като Black Lives Matter, а артисти (актьори, музиканти...) се оплакват от сегрегация – неслучайно Холивуд го играе политически коректно, включвайки доволно афроамериканци във всички Оскар категории. Истината е, че ако даваха награда за портрет на майчинството Никол Кидман (Сю Брайърли в Лъв: Стъпки към дома) и Наоми Харис (Пола в Лунна светлина) трябва да си я споделят... Истината, обаче, е че, Октавия Спенсър, Тараджи П. Хенсън и Джанел Моне заформят невероятно трио (напомнящо ансамбъла в Южнячки преди години), което не само се заиграва (понякога клиширано) с всички изброени социални проблеми и дискусии от изминалата година, но и съживява интригуващ портрет на три чернокожи жени-математици през 60-те в НАСА (всяка първа в областта си), за които е по-лесно да изпратят кораб в Космоса, отколкото да живеят нормално в обществото.

 

 

Най-добра поддържаща мъжка роля – Махершала Али/Лунна светлина

moonlight1

Един от най-недооценените филми през изминалата година, Хищници в мрака, беше пренебрегнат и от Оскар Академията, както ще се случи и със силната роля в него на Майкъл Шанън като полицай със собствени закони на справедливостта и с рак на белите дробове, затова като подминем убедителните (но не съвсем) образи на Дев Пател в Лъв: Стъпки към дома, на Джеф Бриджис в Hell or High Water и на новобранеца Лукас Хеджис в Манчестър край морето, то остава екзистенц дилъра Хуан (и опора на Тараджи П. Хенсън в Скрити числа) Махершала Али, който не само записа 4 филма в актива си през 2016, но и изрича важните думи: "В един момент трябва да решиш кой искаш да бъдеш." – явно Али вече е наясно по въпроса.

 

 

Най-добра женска роля – Натали Портман/Джаки

jackien

Мерил Стрийп изигра най-добрата си роля за годината с речта си на Златните глобуси, която засенчи дори върховните ù арии във Флорънс Фостър Дженкинс... на Изабел Юпер вече и връчиха Златен глобус, така че едва ли ще дублира с Оскар, затова борбата се очертава между Ема Стоун (Мия в La La Land) и Натали Портман (Джаки Кенеди в Джаки) и... предвид масовата скръб по встъпването в длъжност на Доналд Тръмп и неговата Първа дама, то фокусът определено може да падне върху Джаки, особено след нейните думи: "Една Първа дама трябва винаги да е готова да стегне багажа."

 

 

Най-добра мъжка роля – Райън Гослинг/ La La Land

lalaland9

Кейси Афлек прие наградата си Златен глобус самоиронично подмятайки, че едва ли ще му се случи друг път... и може да се окаже прав, именно защото брилянтно влиза в кожата на своя герой Лий (от Манчестър край морето) – живо олицетворение на тихия кошмар на живота. През кошмара на живота минават и другите номинирани като Андрю Гарфийлд (във Възражение по съвест), Дензъл Уошингтън (в Прегради) и Виго Мортенсен (в Captain Fantastic), но май само Райън Гослинг се измъква с най-малко щети и с песен на уста – и как няма да е така, след като тази година ще се разпише в продължението на култа Blade Runner и новата авантюра Song To Song на Терънс Малик... Абе, Райън Гослинг е In The Zone!

 

 

Най-добра кинематография – Родриго Прието/Мълчание

mluk6

И Григ Фрейзър (в Лъв: Стъпки към дома), и Джеймс Лакстън (в Лунна светлина), и Линус Сандгрен (в La La Land) са все оператори, които имат повече филми в актива си от съответните режисьори – факт, който отваря доста възможности и пред режисьорите, и пред операторите, което е и една от причините номинираните тук да са истинска интрига за окото. Но ако има кинематография, която не просто разказва, а води историята, то тя носи запазената марка на Родриго Прието, любимият оператор на Алехандро Г. Иняриту (до Бърдмен, когато започна комбината с Емануел Любецки), който кадрира добре желанието на Скорсезе да се върне към киното, заради самото кино.

 

 

Най-добър оригинален/адаптиран сценарий – Деймиън Чазел – La La Land/ Бари Дженкинс – Лунна светлина

moonlight11

Двата основни конкурента за наградата за оригинален сценарий La La Land на Деймиън Чазел и Манчестър край морето на Кенет Лонърган са различни като деня и нощта – единият търси магията в живота, онези мигове, които превръщат мечтите в реалност, докато другият ходи по ръба на монотонния ад на битието, но и двата филма в един момент се срещат (като деня и нощта) и някъде там е истината. Също като при адаптираните сценарии, които превръщат срещата между литературата и визуалните изкуства в... нов вид изкуство, а тук, структурите на Първи контакт и Лунна светлина (на снимката) изпъкват над останалите. А дали езикът на септоподите има нещо общо с факта, че черните момчета стават сини на лунна светлина... е, това ще го разберем скоро.

 

 

Най-добра режисура – Деймиън Чазел/La La Land

lalaland1

Ако има нещо, което обединява и петте номинирани режисьора тук – Денис Вилньов, Мел Гибсън, Кенет Лонърган, Бари Дженкинс и Деймиън Чазел – то това е вниманието към детайла, но това е едно от задължителните условия в съвременното (и не само) кино. А това, което обединява двата филма на Чазел (Камшичен удар и La La Land) е фанатичното преследване на мечтите и случването им... на всяка цена. Докато Чазел не се превърне в герой в своите филми. Защото нали знаете... всеки е сценарист и режисьор на собствения живот.

 

 

Най-добър филм – La La Land

lalaland10

Да, La La Land повтори рекордния брой номинации на Титаник и вероятно ще повтори и рекордния брой награди, ама друг път... По-важното е, че също като Артистът преди 5 години, La La Land се обяснява в любов към киното (и към мюзикълите), само че с поглед към бъдещето, а не към миналото... А Холивуд винаги е обичал рециклирането на митологията си... По-важното е, че както историята сочи, в години (като днешните) на пълен социален, политически, икономически и културен декаденс светът предпочита да бяга от реалността, да бяга от проблемите с истории като La La Land. И успява... поне за миг, поне за два часа... или поне докато мечтите пеят своята песен на сцената на живота.

 

До Луната… и обратно

Четвъртък, 11 Октомври 2018г. 07:07ч.

"Аз виждам Луната, Луната вижда Мен" – така започва стара приспивна песничка, но, може би, всеки от нас вижда Луната по различен начин, от различен ъгъл, от различна гледна точка... Особено, близо 50 години (на 20 юли 2019 стават точно 50) след първото кацане върху Нея – именно този различен ъгъл и поглед в биографичната история на Нийл Армстронг (разказана на екран за пръв път) улавя в кадър Деймиън Чазел в Първият човек като доказва, че успехите и Оскар-ите на Камшичен удар и La La Land никак не са случайни... Като тези на Първият човек...

firstmoon

Неслучайно, един от първите кадри, които ще видиш е близък, едър план на очите на Нийл Армстронг (Райън Гослинг в поредна роля за Историята на киното) – очи, които виждат Нещо, което не са виждали Преди – едър план, който ще виждаш достатъчно често в течение на историята, така че неусетно и подсъзнателно всичко ще се е превърнало в... лично, интимно преживяване, а не в исторически факт (изписан, изговорен и документиран предоволно), факт, оспорван от стотици мистификации и конспиративни теории...

firstmoon3

А тя, историята, тече съвсем хронологично за Армстронг – от тестовите полети на прототипните Х-15 самолети и личния апокалипсис със смъртта на невръстната му дъщеря Карън, през кандидатстването и опитите за нов Живот в НАСА, мисиите Джемини и Аполо до емблематичната "малка стъпка за човека, но голям скок за човечеството"...

firstmoon4

Само че Всичко е разказано (по биографичната книга на Джеймс Хенсън) в едри, близки планове, снимани предимно от ръка (е, и с IMAX камери), така че да ти влиза подкожно и да го усещаш с всички сетива... също както беше в Камшичен удар... Забавно е, наистина, че Деймиън Чазел използва Линус Сандгрен (Оскар-отличения оператор на La La Land) за да кадрира ала Камшичен удар...

firstmoon10

Особено се усеща при полетите в стратосферата/Космоса – нещо, което сме виждали хиляди пъти в киното, сега изглежда съвсем ново, интимно, почти натуралистично преживяване, хващащо есенцията на летенето – пълна разхерметизация на тялото, дезориентация, хаос на сетивата и... тотална Тишина на Самотата... брилянтно смесена със Самотата в семейството на Армстронг на Земята, където за съпругата Джанет (Клер Фой) и двамата сина Рик и Марк, Нийл е като Луната – колкото близо, толкова и далеч...

firstmoon7a

Усещане, уловено чудесно от композитора Джъстин Хървиц (с когото Чазел играе комбина от първите им късометражки заедно до La La Land насам) – приспивната песен за Луната на Мередит Уилсън, интимни звуци от теремин, Whitey On The Moon (хващащо протестния Дух на Времето) на Гил Скот-Херън и... всепоглъщаща тотал Тишина – моменти, в които да останеш насаме с мислите и емоциите си... или моменти, в които въобще да не мислиш, а да съзерцаваш... Очи, които виждат Нещо, което не са виждали Преди...

firstmoon12

Именно това е най-зрялото решение на Деймиън Чазел – просто да следва (възможно най-правдиво) пътя на един Човек до Луната и обратно... Без да изпада в гол патриотизъм (този порок на съвремието ни), какъвто сме виждали в стотици американски спейс блокбъстъри... без да коментира (или като го прави е с финес), а просто да върви Заедно с един човек, за когото е по-лесно да стъпи на Луната, отколкото да се сбогува с любимо дете... или стъпва имено За Да се сбогува...

firstmoon14

Защото зад всеки поглед към Луната стои лична гледна точка, лична мечта, лична фикс идея, лична мисия... А във всяко такова преживяване, най-трудното не е осъществяването му, а... връщането Обратно... Обратно, в онзи момент Преди да Погледнеш, когато (сякаш) имаш Всичко на Света...

firstmoon15

 

Първият човек каца в IMAX и 4DX кината на 12 октомври

онлайн