Home / Рубрики / Кино / Списък на статии по етикет: Емануел Любецки
A+ R A-
Списък на статии по етикет: Емануел Любецки

За какво говорим, когато говорим за кино – така можеше да звучи заглавието на пиесата За какво говорим, когато говорим за любов, около която се вихрят сатиричните страсти в тазгодишния четирикратен Оскар лауреат Бърдмен или Неочакваната добродетел на невежеството.

А когато говорим за кино, особено за киното на Алехандро Гонзалес Иняриту, може спокойно да кажем, че Бърдмен е най-забавния, най-динамичния и най-личния негов филм досега. Което не го прави и най-добрия, но...

birdman30

Да, това е първият му филм, в който комедията, хуморът и (само)иронията са главни герои. Да, Иняриту за пръв път заменя абонирания си оператор Родриго Прието с Емануел Любецки (за когото няма невъзможни неща след снимането на Дървото на живота и Гравитация), именно защото тук дългият кадър не е просто идеен акцент, а основен бижу трик за концепцията на филма, като камерата на Любецки и дръм музиката на барабаниста Антонио Санчес не само идеално замаскират липсата на монтаж, но и вкарват действието в ритъма и динамиката на ежедневието ни – този така познат сърцетуп, който те кара да "влизаш" директно във филма, в който, също като в живота, няма време за монтаж.

birdman16

Да, Бърдмен е първия филм на Иняриту, който открито фамилиарничи с теми от неговия собствен живот – всички онези моменти, които са били, са и ще бъдат част от ежедневието на всеки, пристъпил някога в его цирка, наречен Холивуд.

Когато говорим за кино трябва да го четем като рециклиране на символи, идеи, животи и митологии – да, Холивуд обича да се измисля наново, а какъв по-добър начин за създаване на нова митология от осмиване на старата. Бърдмен не е нито първия, нито ще бъде последния филм, който взима стари култ символи (в случая, първият комиксов блокбъстър герой Батман), за да ги превърне в сатирично огледало на шизофренията на суетата, наречена Холивуд.

birdman15

Майкъл Кийтън не е нито първия, нито ще бъде последния актьор, чиято кариера ще бъде рециклирана и ще се захранва (също като Холивуд) от същите тези неща, които брилянтно иронизира в образа на Ригън Томсън. Иняриту не е нито първия, нито ще бъде последния режисьор, който иронично ще се пита дали всички не преиграваме със значимостта си като малка точка от тоалетната лента/хартия на (кино)вселената.

birdman10

Когато говорим за кино трябва да знаем, че всяка година Холивуд е готов с поне два идентични филма на една и съща тема, но само единият обира овации и награди, а другият изпада в забвение. И ако Бърдмен и Принизяването (или Смирението, при по-точен превод) споделят доста сходни теми и образи, то има два момента и в двата филма, които са абсолютни сториборд близнаци – сцените, в които Майкъл Кийтън/Ал Пачино се озовават непредвидено извън театъра по време на участие в представление и мигът, в който и двамата се самоубиват на сцената като еманация на идеята за свръхреализъм, за пълно сливане на реалност и изкуство (финал, който и двата филма заемат от Черният лебед на Аронофски).

birdman21

Наречи го съвпадение (или Иняриту също е чел романа на Филип Рот, по който Бари Левинсън снима Смирението), но именно различните начини, по които тези моменти оживяват на екрана правят и разликата между двата филма. Разходката по Таймс Скуеър на Майкъл Кийтън по бели гащи може и да влезе в учебниците по кино, докато изпълнението на Пачино в Смирението ще попадне в списъка с перфектни, но недооценени роли... или както казва Едуард Нортън/Майк Шайнър: "Първо ще се смеят, после ще туитват" – е, явно Кийтън е събрал повече туитове и лайкове, нали!

birdman24

Всъщност, когато говорим за кино все едно говорим за любовта – и двете задават едни и същи въпроси на Егото. Нещо, което е олицетворено идеално в отношенията ("бъркаш любовта с възхищението") между Ригън Томсън и жена му Силвия/Ейми Райън, и дъшеря му Сам/Ема Стоун, и любовницата му Лаура/Андреа Райзбъро, и колегите му Майк/Едуард Нортън и Лесли/Наоми Уотс – неслучайно филмът започва с думите, изписани и на гроба на Реймънд Карвър: "And did you get what you wanted from this life, even so? I did. And what did you want? To call myself beloved, to feel myself beloved on the earth."

birdman27

Иначе, когато говорим за Бърдмен най-добре да погледнем бележката в гримьорната на Ригън Томсън"A thing is a thing, not what is said of that thing" – или каквото и да кажат хората за него, Бърдмен е това, което е – носител на 4 награди Оскар 2015.

birdman2


Бърдмен или Неочакваната добродетел на невежеството е в кината

Завръщането на омразата

Неделя, 24 Януари 2016г. 07:30ч.

Мъртво-бледа зима. Бял мраз навън, син студ в душата. Някой друг, вместо теб, решава дали ще живееш или ще умреш – хладнокръвна моментна снимка на съвременния ни свят, позната колкото от новинарските хроники, толкова и от филм-претендентите за Оскар 2016 Завръщането и Омразната осморка, в които мастит режисьорите Алехандро Гонзалес Иняриту и Куентин Тарантино гледат на простичкия екзистенц триъгълник О.К.О (а.к.а омраза-конфликти-оцеляване или око за око...) по един доста... сходен начин.

hateful

Да, много са пресечните точки между Завръщането и Омразната осморка – не само защото и двата филма очевадно играят по правилата на класическия лют зимен уестърн (о да, безпристрастната бяла пустош на Съзиданието е тотален втори главен герой); не само защото се заиграват умело с расовите предразсъдъци, нетърпимостта и омразата от днешния свят, поставени във времевите граници на Дивия Среден запад; не само защото героите и на двете истории "докато дишат, се борят" (както притчово започва Завръщането) за живота си...

revenant13

И Иняриту, и Тарантино са абсолютно единодушни във важните моменти – онези мигове, в които правото ти на живот се определя от някой друг. Някой, който решава с един жест дали ще живееш или ще умреш. Някой, който слага цена на човешкия живот (неслучайно и в двата филма той е финансово измерен обект на пазарлъци) – човешки ценоразпис, който може да срещнеш и във всяка новинарска хроника днес. Явно неслучайно тази тема е общ лайтмотив в почти всички филм-претенденти за Оскар 2016.

revenant7

Всъщност, въпросът за цената на човешкия живот винаги е вълнувал кинематографично и Иняриту, и Тарантино. И ако Омразната осморка е перфектно стилизиран микс от "черно-белия" ад на расова основа в Джанго без окови и камерната (в затворено, изолирано място) култ престрелка с екзистенц метафори в Reservoir Dogs, то освен, че леко се заиграва с теми, познати от 21 грама и Вавилон, и визуално говори на притчовия език на всички Терънс Малик филми, заснети от Емануел Любецки (явно с Бърдмен, Иняриту и Любецки напипаха златната Оскар жилка), Завръщането изобщо не наподобява нито един филм на Алехандро Гонзалес, а по-скоро напомня на... Тарантиновия Убий Бил.

hateful5

"Отмъщението е ястие, което се сервира студено" се твърдеше в Убий Бил (и се доказва нагледно в Омразната осморка), а в Завръщането "Отмъщението е в Божиите ръце", но и Тарантино, и Иняриту са пределно наясно, че шефът в Кухнята на Живота и Ада е Човекът с неговата любима подправка – омразата. Неслучайно началните кадри на Омразната осморка фиксират в едър план Христово разпятие, затрупано под снега от човешки грехове, а по-късно Маркъс Уорън/Самюъл Джаксън и компания разиграват животи като последна инстанция съдници, които решават кой ще живее и кой (как) ще умре.

hateful8

Неслучайно, в Завръщането, единственият, който говори (и то цинично) за Бог е именно Фицджералд/Том Харди, този, който посяга на божиите функции и се разпорежда безскрупулно с правото на живот.

revenant8

Неслучайно колкото и камерата на Любецки да се стреми към небето, по-далеч от ада на човешкото оцеляване долу, колкото и Хю Глас/Леонардо Ди Каприо да приема, че "Отмъщението е в Божиите ръце", оставяйки фаталния удар на отмъщението на съдбата, толкова и неговото "докато дишам, ще се боря", неговата епопея на оцеляването (гризли танц със смъртта, леден рафтинг, суровоядство, конско калцоне Ди Каприо) се дължи и захранва само и единствено от... стопроцентова човешка омраза, а не от неистово желание за живот.

revenant14

Да, и героинята на Ума Търман в Убий Бил бе погребана жива, и тя пое по дългия, леден път на отмъщението, но нейната одисея на омразата спаси живота на детето ѝ, а епопеята на Глас отмъщението няма как да върне сина му, нали!? Нито връхлитащата като снежна буря ненавист може да доведе до по-различен изход от този в Омразната осморка.

hateful4

Затова и в Завръщането, и в Омразната осморка няма положителни герои и няма друг възможен финал. Защото Иняриту и Тарантино добре наблюдават и познават света наоколо, и идеално знаят, че когато Човек се загуби в екзистенц триъгълника О.К.О (а.к.а омраза-конфликти-оцеляване или око за око...), то това няма да доведе до нещо по-различно от глобално ослепяване или, в най-добрия случай, до оцеляване на един зрящ, но с погледа на Глас в едроплановия финал на Завръщането.

revenant19

Погледнете през тези очи, огледайте се наоколо и кажете дали Oмразата някога си е тръгвала от този свят. "Всички сме диваци" неслучайно гласи табелата, окачена на обесения индианец, единственият помогнал на Глас в оцеляването.

revenant21

Ясно е, че когато живеем във времена на постоянни военни конфликти, на бежански кризи, на глобално-безумни политически решения и на зле прикрита универсална омраза и нетърпимост, няма как оцеляването на отделния човешки индивид да е в неговите собствени ръце.

revenant24

Няма как животът ни да не прилича на екзистенц уестърн с елементи на оцеляване, в който справедливост и наказание са просто думи от монолога (валиден и за двата филма) на "палача" Осуалдо Макбри/Тим Рот в Омразната осморка. Въпросът е дали има по-важни неща от оцеляването, както се твърдеше в Бавен Запад – по-забавният екзистенц уестърн с елементи на оцеляване тази година.

revenant25

Иначе, пределно ясно е, че докато диша, Леонардо Ди Каприо ще се бори за Оскар (о, да не забравяме и борбата му с климатичния апокалипсис) – нещо до което тази година той е по-близо от всякога, може би защото най-сетне осъзна, че просто му трябват по-добри филми от тези на Скорсезе. Ясно е, че докато диша, Енио Мориконе ще получава признания за работата си, дори да е за претоплен саундтрак (с композиции, отпаднали от Нещото на Джон Карпентър), вместо аплаузите да отидат за смразяващия звуков дизайн на Рюичи Сакамото и Alva Noto в Завръщането.

hateful9

Ясно е, че докато диша, Куентин Тарантино ще прави един и същ филм отново и отново, но като мастер стилист на жанровото кино идеално ще замаскира (не без помощта на верния си оператор, класикът Робърт Ричардсън) упражненията си по стил и ще създава култови персонажи, които да ги оживяват и вписват в златните архиви на киното.

revenant28

Ясно е, че докато диша, операторът Емануел Любецки ще разказва невероятно въздействащи визуални истории и то използвайки най-основното (хем най-простичкото, хем най-сложното) нещо в кинематографията – рисуването със светлина, така че като нищо (и съвсем заслужено) за трета поредна година да прибере Оскар у дома. Ясно е, че докато диша, Алехандро Гонзалес Иняриту ще се бори (в компанията на сънародника Любецки) с гризли предразсъдъците към мексиканското кино, превърнало се в най-награждаваното американско кино (след хумора по темата на миналогодишното му Оскар награждаване, какво ли ще е при приемането на тазгодишните награди, особено след закачката с табелата "Забранено за кучета и мексиканци" в Омразната осморка)...

revenant30

... Но именно това е киното – игра с лъжи и илюзии (като трансформирането на истинската история на Хю Глас, която разказва за прошка, а не за отмъщение), така че филмът да казва повече истини за живота от действителността... а нека го признаем – Завръщането е орбитата, по която се върти светът днес и всичко онова, което го движи.

А на нас ни остава докато дишаме, да се борим с лавината от омраза, така че да не ни затрупа съвсем, защото в противен случай ни очаква вечно завръщане към... Смъртта.

revenant34

 

Завръщането и Омразната осморка са в кината

онлайн