Home / Рубрики / Кино / Списък на статии по етикет: Иван Бърнев
A+ R A-
Списък на статии по етикет: Иван Бърнев

В кецовете на...

Петък, 28 Октомври 2011г. 13:28ч.

Когато гледаш новия български филм Кецове, героите му ще те питат от екрана:


Кой си ти?


Какво обичаш?


Какво мразиш?


От какво се страхуваш?


За какво мечтаеш?


Каква е твоята Идея?


Ако си намерил отговорите на тези шест въпроса, докато излизаш от киносалона, значи се чувстваш добре в своите кецове и си успял да се измъкнеш от хаоса на собствения си живот. Или поне си закачил малка част от идеята на Валери Йорданов и Иван Владимиров, двамата режисьори на Кецове – филмът, за който ще говориш с приятелите си, докато си спомняте лятото.

 

Ще говориш, защото филмът е точно за теб – младият градски човек, който отчаяно, като волно диво животно, иска да се изскубне от задушаващия капан на града и затвора на собствения живот. Всичко започва точно с такова отчаяно бягство – пищят сирени, фучат коли, наблюдавани безмълвно от видеокамера и два чифта кецове, изоставени отстрани на прашния, полски път. Така няма как да не влезеш от воле във "филма" на шестимата главни герои, на които ще бъдат зададени същите тези шест въпроса, за да достигнат накрая до отговора за непосилната лекота на битието.

 

Сивия и Ема са двойка общи работници по строежи, за които взаимната любов е също толкова важна, колкото бетона за строителството. Сивия (Валери Йорданов) е мълчалив и каменен като шаолински монах, докато Ема (страхотевична Ина Николова) е буйна амазонка, свикнала да се оправя сама в живота, благодарение на боксьорските си трикове и желанието да бъде мъж. Ама истински. Коса (Филип Аврамов) е съвременен рицар на печалния образ, който се опитва да преодолее загубата на баща си с помощта на китарата, песните си и алкохола, а Малкия (Иво Аръков) е негова опора, както и пълна негова противоположност, готов, заради свободолюбивия си дух да се забърка във всяка голяма каша, която му се изпречи на пътя. Иво (Иван Бърнев) пък е отегчен по пътя на актьорската кариера, изпразнен след раздялата с любовта на живота си, като компания по неволя, но с голямо желание му прави неговият най-добър приятел Дебелия (Васил Драганов) – вечният малък човек неудачник, така и не намерил смелостта да завърши своя сценарий, трупан с години и изписани листове в протъркана тетрадка.

 

                                                             kecove    фотография Диляна Флорентин А+СИНЕМА

 

На пръв поглед – средностатистически типажи "умиращи" в капана на големия град, които нямат нищо общо помежду си освен факта, че са вечно "аут" от живота, заради усещането, че постоянно се намират в задънена улица. А когато е лято къде търсиш изход от човешките си кризи? На морето, естествено. За предпочитане на по-пуст плаж (Карадере), където да останеш насаме със себе си и далеч от драмите и проблемите. Именно там шестимата герои се събират случайно и въпреки първоначалната неприязън и различията помежду им, бързо осъзнават, че трябва да "забравят" в града защитните си реакции и просто да заживеят живота. Такъв, какъвто е, и какъвто именно те искат. Но никой досега не им е дал шанс да го живеят. Без комплекси, без нужда да доказваш никому нищо, с простички удоволствия, истини и смях. И именно затова пълен с красота и вътрешен мир.

 

Такъв е и самият филм – искрен, между "да се смея ли, да плача ли", наблюдаващ живота (ненатрапчиво-приятна операторска работа на Рали Ралчев), но без да ти хвърля в лицето гранде заключения и житейски послания. Без поза, без прекалени претенции, с приятна музика (и то изпълнена от самите актьори в повечето случаи), малко ненужно разтеглен на моменти, но максимално близо до живата реалност – Иво започва да снима "филм" във филма (стар кино трик, който Писмо до Америка използва чудесно и неслучайно тук Иглика Трифонова е сценарен консултант на Валери) по незавършения сценарий на Дебелия. В този "филм" на Иво, на героите са зададени тези шест важни въпроса, а някъде там между тях се прокрадва и най-важният – има ли собствен Рай и можеш ли да живееш вечно изолирано в него? И на каква цена!

 

И тъй като Сивия (Валери Йорданов в най-личния си филм – сценарист, режисьор и актьор в Кецове) е един от героите, който не отговаря на тези въпроси (но пък разказва така емблематичната за филма история за прочутия непобедим воин от Изтока, който заминава "на Запад"), решихме именно сега да го попитаме:

   2 mg 8297     фотография А+СИНЕМА


Кой си ти?

По малко от Кòса, Сивия и Малкия. А в града съм Иво.

 

Какво обичаш?

Водата, планината и местата, в които не влизат често хора.

 

Какво мразиш?

Бамя.

 

От какво се страхуваш?

Че ще "порасна".

 

За какво мечтаеш, каква е твоята Идея?

За Шанс. Да мога да работя спокойно. И да отгледам децата си. Тук и сега.

 

 

Кецове е по кината от 28 октомври

Режисьор: Иван Владимиров, Валери Йорданов

Сценарий: Валери Йорданов

Оператор: Рали Ралчев

В ролите: Валери Йорданов, Иво Аръков, Филип Аврамов, Иван Бърнев, Васил Драганов, Ина Николова, Ива Гочева, Яна Титова

 

Based On A True Story

Четвъртък, 19 Декември 2013г. 22:03ч.

"До гушата в лайна, но всичко ни е наред" – ако миксираме лайтмотивите на двете премиерни представления в Народния театър, Херкулес и Авгиевите обори и Всичко ни е наред, ще се получи точно тази картинка, която и двата спектакъла (съвсем преднамерено) рисуват на днешна България.

 

hercul4   Херкулес и Авгиевите обори © фотография Симон Варсано

 

Няма как театърът да остане равнодушен към всичко случващо се около нас, както няма как и картинката да е друга освен на гротеската и абсурда, с които се сблъскваме ежедневно, ежеминутно дори... Само подходът на режисьорите Ивайло Христов и Десислава Шпатова към картинката може да бъде различен – и ако Христов избира гротеска заигравката с древногръцката митология и демокрация Херкулес и Авгиевите обори (писана като радиопиеса след Втората световна) от починалия Фридрих Дюренмат, а Шпатова реди вариации по съвременния ситком на абсурда, обрисуван от 30-годишната Дорота Масловска през 2008 в Полша, то в двата контрастни (но само времево) спектакъла има повече прилики, отколкото разлики.

 

hercul2    Херкулес и Авгиевите обори © фотография Симон Варсано

 

Историите и в двете пиеси си имат своя Разказвач. В Херкулес и Авгиевите обори е явен – Мая Новоселска (досущ своята емблематична роля в Теди Московия Мармалад) дирижира "лайняната" история на измислената страна Елида (България, естествено), чийто най-голям брутен вътрешен продукт (а именно производството на тор a.к.a политически, социални и икономически "лайна") е достигнал такива висоти, че всичко живо е затънало до гуша и смърди, та не се трае.

hercul6   Херкулес и Авгиевите обори © фотография Симон Варсано

 

Трагедията на президента на Елида, Авгий/Малин Кръстев (описан в пиесата като прост селяк с надути амбиции а.к.а един куп бг "лидери") и неговите 10 министри е, че хем искат да "почистят" държавата, хем искат да запазят статуквото, да не загубят най-голямото "национално (и лично облагодетелстващо ги) богатство" – затова (по изпитана българска рецепта) търсят помощ отвън, от някой митичен, чужд герой, който като манна небесна да донесе спасение. Герой като Херкулес/Иван Бърнев, който, обаче, също е затънал до гуша в собствена криза (та чак се пита аз ли съм или не съм) – подходящият образ-гротеска, който да развенчава митове и да подчертава дебело, че демокрацията не се нуждае от измислени, фалшиви и уморени национални герои.

hercul10a   Херкулес и Авгиевите обори © фотография Симон Варсано

 

Във Всичко ни е наред Разказвачът е скрит – привидно, всеки един от персонажите сам излива своята история в изтерзани изповеди, провокирани от факта, че всеки е затънал до гуша в "липсата си на живот" – Бабата (Вяра Табакова), парализирана в спомените за живота си след Втората световна (може би тя помни Дюренмат), Внучката (Елена Телбис), яростно отхвърляща, като всеки тийн, намерението на другите да поставят живота ù в рамки и под общия знаменател "полякиня" и нейната Майка (Снежина Петрова), която не може да разбере по-късно ли се връща от работа, отколкото тръгва на работа или обратното, докато живота ù преминава в хипермаркет брошури и лайфстайл огризки с изтекъл срок на годност.

nared2   Всичко ни е наред © фотография Иван Дончев

 

Единствените, които правят компания на това шарено трио в неговта "липса на апартамент" са Лелята (Радена Вълканова) с нейната прокоба "липса на нормално тегло" и образите от радио и ТВ ефира – Актьорът/Радиоводещ (Леонид Йовчев), Псевдостарлетка/ Радиоводещ (Илиана Коджабашева), Журналист (Карла Рахал) и Жената-критик/ Статуята "Fuck Your Morals To Be Me" на личната свобода (Теодора Духовникова). Лудницата е пълна, но всички те са само образи-духове в главата на Разказвача (Дамян Тенев) – декаденс wannabe сценарист и режисьор на бъдещия "based on a true story" блокбъстър на полското кино Конят, който яздеше на кон.

 

nared8    Всичко ни е наред © фотография Иван Дончев

 

Или както казва Чистачът на Елида Камбис/Павлин Петрунов на Херкулес: "Лайната са в главите на хората, няма как ти да успееш да ги почистиш", така и образите в главата на автора на Конят, който яздеше на кон няма как да бъдат "изчистени" или "заличени" – те са живи и са навсякъде около/в нас.

nared4   Всичко ни е наред © фотография Иван Дончев

 

И двете представления не крият (с метафори, алегории...), а директно визират "героите" на днешна България, в която живеем – то не са #оставки, политически игри на дребно, комисии, подкомисии и други вредни емисии (в Парламента и обществото на Елида); то не са фалшиви национални герои (Херкулес и кабаретната му жена/Стефания Колева като Кубрат Пулев и неговите фолкфурии);

hercul16   Херкулес и Авгиевите обори © фотография Симон Варсано

 

То не са псевдоидоли (звездата на филма Конят, който яздеше на кон и неговата старлетка/ала фолкдива във Всичко ни е наред); то не са гротеска примери за физическо оцеляване над всичко – плющене на боб с месо и свикване със смрадта на "лайната" (в Херкулес и Авгиевите обори), и плюскане на паприкаш и празен живот в кофти опаковката на реклами, тв предавания, лайфстайл списания, псевдофилми (добре иронизирани във Всичко ни е наред);

nared10   Всичко ни е наред © фотография Иван Дончев

 

То не са добри вокални заигравки с химна на България (в Херкулес и Авгиевите обори) и с емблематичната Една българска роза на Емил Димитров (във Всичко ни е наред); то не са традиционни български митове и комплекси (и комично развенчаните им древногръцки, древнодемократични и полски еквиваленти)...

nared11    Всичко ни е наред © фотография Иван Дончев

 

Все гаргара с до болка познати образи и картинки, но... и двата спектакъла сякаш се задоволяват само с констатирането им и лепването на гротеска етикета "България, днес" (който е ясен на всички). И двата спектакъла като че ли не стигат по-далеч от примиренческото конферансие-"прозрение" на Мая Новоселска (машина е тя) в Херкулес и Авгиевите обори: "Животът е такъв-какъв-такъв-какъвто-такъв си го направим!"

И театърът е такъв, какъвто сме си направили живота. И двете представления не дават отговори, задават само въпроси. Exit е само табела (в сценографията на Всичко ни е наред), а изходът от "лайняната" ни история е повече наивно-романтично пожелание, отколкото път към "изчистване".

hercul18   Херкулес и Авгиевите обори © фотография Симон Варсано

 

Ироничните провокации към зрителя и в двата спектакъла ("няма да ви върнем парите" в Херкулес и Авгиевите обори и виковете "Боза" на актьорите за случващото се на сцената на Всичко ни е наред) също не вършат работа – на зрителите отдавна им е ясно, че живеят в гротеска кабаре ала новогодишната тв програма за 2013 и в сериала на абсурда "Докато България светува, а Конят язди на кон", но... идва един фатален момент, когато непрестанното повтаряне с истерична усмивка на мантрата "всичко ни е наред" се превръща вече в метод за свикване с "лайната", достигнали гушата, главата, та дори над главата.

 


hercul10

Гледайте Херкулес и Авгиевите обори в Народен театър Иван Вазов на Голяма сцена на 3 юни 



nared7

Гледайте Всичко ни е наред в Народен театър Иван Вазов на Камерна сцена на 3 юни

 

Класната стая на абсурда

Петък, 22 Май 2015г. 09:09ч.

Животът е най-добрият сценарист – казвали сме го често, но също така явно е и най-добрият режисьор, защото Кристина Грозева и Петър Вълчанов са оставили именно него да дърпа конците в пълнометражния им дебют, хиперреалистичния Урок.

Много се изписа и изговори за класното упражнение по хиперреализъм и почти документалния разрез на социалната ни действителност, направени от режисьорската двойка (и в живота, и в киното) Кристина Грозева и Петър Вълчанов, но ние няма да ви разказваме историята (до болка позната на всички), нито ще ви изреждаме купа от награди, които получи филма, нито ще ви убеждаваме колко задължително е да гледате ежедневието ви, пренесено на голям екран, а просто ще седнем за няколко "урока" в класната стая на... абсурда.

 

lesson


Урок първи – "ние ви подаваме ръка"

В Аварийно кацане, вторият късометражен филм, който Кристина Грозева и Петър Вълчанов режисират заедно, героите в един момент обличат тениски, носещи слогана на предизборната кампания за кмет на техния приятел от детството: "На мен ми пука, защото съм от тука" – неслучайно Грозева и Вълчанов обичат да използват такъв тип детайли (в Урок са рекламните брошури на банката, гласящи "ние ви подаваме ръка" и "планирайте бъдещето си"), за да коментират иронично и фино историята, докато в същото време я оставят да тече натурално/документално, сякаш не е режисирана.

lesson10

Ясно е, че в България никой на никого не подава ръка – учителката по английски език Надежда (всеотдайна Маргита Гошева) отдавна е изгубила надежда, че в труден момент може да разчита на помощ от институциите, от работодателите или дори от семейството (с мекушав и безотговорен съпруг Младен/Иван Бърнев, с горчивия спомен от загубата на нейната майка и отчуждения и вдетинен баща Стоян/Иван Савов). Ясно е, че всеки може да разчита само на себе си – независимо дали става въпрос за спасяване на дома си в абсурдна ситуация или за снимането на филми (няма да коментираме факта, че Урок е плод на волята, вярата, личните средства, гръцката подкрепа и всеотдайния екип на Грозева и Вълчанов).

lesson9

Подаването на ръка у нас е от съжаление или от чувство за вина – дори самата Надежда постъпва така, когато не разкрива училищния крадец, също както родните зрители гледат български филми от чувство на вина, че те са били оценени от някой друг преди това (неслучайно повечето родни кинопроизводители предпочитат да представят филмите си първо на чужди форуми и най-накрая у нас). Ясно е, че толкова сме свикнали да НЕ си подаваме ръка, че дори когато виждаме в едър план грешките и проблемите в екзистенц ежедневието ни, дори тогава не правим нищо, за да спасим дома си, България, а просто кимваме с глава: "да, всичко е точно, както е описано" и обличаме тениските с надпис: "На мен НЕ ми пука, именно защото съм от тука".

lesson11


Урок втори – "надежда всяка тука... запазете"

Ясно е, че сянката на абсурда виси над България, също както сянката на самолета-паметник на авиатора Никола Бонев виси над градчето, в което живее и преподава Надежда, а именно Бухово, приютило снимачния екип на Урок. Всъщност, тази история може да се случи (и се случва) навсякъде в България, затова и режисьорското дуо взима една реална таблоидна случка (обирът на банка с пистолет-играчка от учителка в Благоевград) само като отправна точка за своя фикционален разказ, който има толкова общо с действителността, колкото... самия живот – с абсурдните ситуации (събиране на стотинки от фонтани); с абсурдните герои (добре очертани като мазния лихвар на Стефан Денолюбов, абониран за филмите на Грозева и Вълчанов);...

lesson13

... с малките детайли, които пропускаме в хаосното ежедневие; с кривите представи за добро и лошо; с безпристрастната камера от ръка на Крум Родригес (отново с блестящи кадър-попадения); без музика, само със звуците на живота; без излишен драматизъм, само с монохромните факти на ежедневието... история, която (като караваната, запречила дома на Надежда) няма нито вход, нито изход, а само жужаща (като муха) надежда, че в утрешния ден чакрите на нормалността най-сетне ще се наместят. А това с чакрите е сериозна работа, нали знаете?!

lesson12

 

Урок трети – "планирайте бъдещето си"

"Животът е всичко онова, което се случва, докато си правим планове" е стара мъдрост, която не само се вписва идеално в тона на Урок, но и явно служи за оправдание на всички онези български филми/пиеси/книги, които напоследък се задоволяват само с констатиране на абсурдите в битието ни и вписването им с оценки, неводещи към промяна в дневника на живота. Е, казват и, че човек се учи, докато е жив – значи има време да използваме знанията си не само за решаване на кръстословици, има време да влезем в класната стая на абсурда поне малко по-подготвени, подаващи ръка... или поне носещи тениски с надпис: "На мен ми пука, защото съм от тука"

 lesson16


Урок е в кината

онлайн