Home / Рубрики / Кино / Списък на статии по етикет: Иван Савов
A+ R A-
Списък на статии по етикет: Иван Савов

Класната стая на абсурда

Петък, 22 Май 2015г. 09:09ч.

Животът е най-добрият сценарист – казвали сме го често, но също така явно е и най-добрият режисьор, защото Кристина Грозева и Петър Вълчанов са оставили именно него да дърпа конците в пълнометражния им дебют, хиперреалистичния Урок.

Много се изписа и изговори за класното упражнение по хиперреализъм и почти документалния разрез на социалната ни действителност, направени от режисьорската двойка (и в живота, и в киното) Кристина Грозева и Петър Вълчанов, но ние няма да ви разказваме историята (до болка позната на всички), нито ще ви изреждаме купа от награди, които получи филма, нито ще ви убеждаваме колко задължително е да гледате ежедневието ви, пренесено на голям екран, а просто ще седнем за няколко "урока" в класната стая на... абсурда.

 

lesson


Урок първи – "ние ви подаваме ръка"

В Аварийно кацане, вторият късометражен филм, който Кристина Грозева и Петър Вълчанов режисират заедно, героите в един момент обличат тениски, носещи слогана на предизборната кампания за кмет на техния приятел от детството: "На мен ми пука, защото съм от тука" – неслучайно Грозева и Вълчанов обичат да използват такъв тип детайли (в Урок са рекламните брошури на банката, гласящи "ние ви подаваме ръка" и "планирайте бъдещето си"), за да коментират иронично и фино историята, докато в същото време я оставят да тече натурално/документално, сякаш не е режисирана.

lesson10

Ясно е, че в България никой на никого не подава ръка – учителката по английски език Надежда (всеотдайна Маргита Гошева) отдавна е изгубила надежда, че в труден момент може да разчита на помощ от институциите, от работодателите или дори от семейството (с мекушав и безотговорен съпруг Младен/Иван Бърнев, с горчивия спомен от загубата на нейната майка и отчуждения и вдетинен баща Стоян/Иван Савов). Ясно е, че всеки може да разчита само на себе си – независимо дали става въпрос за спасяване на дома си в абсурдна ситуация или за снимането на филми (няма да коментираме факта, че Урок е плод на волята, вярата, личните средства, гръцката подкрепа и всеотдайния екип на Грозева и Вълчанов).

lesson9

Подаването на ръка у нас е от съжаление или от чувство за вина – дори самата Надежда постъпва така, когато не разкрива училищния крадец, също както родните зрители гледат български филми от чувство на вина, че те са били оценени от някой друг преди това (неслучайно повечето родни кинопроизводители предпочитат да представят филмите си първо на чужди форуми и най-накрая у нас). Ясно е, че толкова сме свикнали да НЕ си подаваме ръка, че дори когато виждаме в едър план грешките и проблемите в екзистенц ежедневието ни, дори тогава не правим нищо, за да спасим дома си, България, а просто кимваме с глава: "да, всичко е точно, както е описано" и обличаме тениските с надпис: "На мен НЕ ми пука, именно защото съм от тука".

lesson11


Урок втори – "надежда всяка тука... запазете"

Ясно е, че сянката на абсурда виси над България, също както сянката на самолета-паметник на авиатора Никола Бонев виси над градчето, в което живее и преподава Надежда, а именно Бухово, приютило снимачния екип на Урок. Всъщност, тази история може да се случи (и се случва) навсякъде в България, затова и режисьорското дуо взима една реална таблоидна случка (обирът на банка с пистолет-играчка от учителка в Благоевград) само като отправна точка за своя фикционален разказ, който има толкова общо с действителността, колкото... самия живот – с абсурдните ситуации (събиране на стотинки от фонтани); с абсурдните герои (добре очертани като мазния лихвар на Стефан Денолюбов, абониран за филмите на Грозева и Вълчанов);...

lesson13

... с малките детайли, които пропускаме в хаосното ежедневие; с кривите представи за добро и лошо; с безпристрастната камера от ръка на Крум Родригес (отново с блестящи кадър-попадения); без музика, само със звуците на живота; без излишен драматизъм, само с монохромните факти на ежедневието... история, която (като караваната, запречила дома на Надежда) няма нито вход, нито изход, а само жужаща (като муха) надежда, че в утрешния ден чакрите на нормалността най-сетне ще се наместят. А това с чакрите е сериозна работа, нали знаете?!

lesson12

 

Урок трети – "планирайте бъдещето си"

"Животът е всичко онова, което се случва, докато си правим планове" е стара мъдрост, която не само се вписва идеално в тона на Урок, но и явно служи за оправдание на всички онези български филми/пиеси/книги, които напоследък се задоволяват само с констатиране на абсурдите в битието ни и вписването им с оценки, неводещи към промяна в дневника на живота. Е, казват и, че човек се учи, докато е жив – значи има време да използваме знанията си не само за решаване на кръстословици, има време да влезем в класната стая на абсурда поне малко по-подготвени, подаващи ръка... или поне носещи тениски с надпис: "На мен ми пука, защото съм от тука"

 lesson16


Урок е в кината

За Чест и Слава

Сряда, 30 Ноември 2016г. 10:10ч.

"Тази Слава не е моята Слава" – да, режисьорският тандем на Кристина Грозева и Петър Вълчанов винаги е успявал да намери точната реплика, която да обобщи съответния им филм, а в случая на Слава, втората част от тяхната трилогия-кинонатурален разрез на социалната ни действителност, думите на кантонера Цанко/Стефан Денолюбов измерват прекрасно тази история, до болка позната у нас, където всичко се представя за това, което всъщност не е...

slava4

Когато говорим за Слава, говорим за марката часовници, нали, не за онази ширеща се у нас еднодневна слава, в чиито капани попада наивния и заекващ кантонер Цанко Петров (Стефан Денолюбов), когато намира милиони, пръснати край жп линията, съобщава за тях (е, минус стотина лева) в полицията и впоследствие бива награден за благородната си постъпка от Министерството на транспорта с грамота и часовник-менте – случка от новинарските архиви, която Кристина Грозева и Петър Вълчанов използват само като отправна точка (добре познатата формула от Урок), за да измерят колко сатирично дълбока е черната дупка на фалша и подменените ценности, в която живеем. Защото всички много добре знаем, че у нас всичко се представя за това, което всъщност не е, а неговата стойност се подменя с изкуствена, добавена стойност.

slava

И така, зъбчатото колело на фалша се завърта, а стрелките му започват да отмерват абсурдна ситуация след абсурдна ситуация – Министерството на транспорта търси сред редиците си благороден герой (дори представителни панталони за награждаване му търси), за да замаже пореден скандал, а инициаторът на тази славна ПР акция Юлия Стайкова (Маргита Гошева) дотолкова е свикнала да ражда фалш и лъжи, че дори забременяването ù е изкуствено (епизодите със съпруга ù Валери/Китодар Тодоров и инжекциите за изкуствено оплождане наистина придават колорит и още едно ниво абсурден хумор на историята).

slava8

Нароченият за герой Цанко пък си търси своята Слава (завещана от баща му и точното време), а не онази менте ПР еднодневка предложена му и от Юлия, и от журналистът Кирил Колев (различно амплоа за режисьора Милко Лазаров), който търси всячески начин да се докопа до нова медийна сензация и скандал. Иначе казано, фалшиви хора създават фалшиви герои с фалшива слава за други фалшиви хора, което подменя стойността на истината за нещата от живота – добре позната картинка, в която живеем и ще продължим да живеем всеки ден, докато времето ни не спре да се измерва със славни герои като тези тук.

slava11

И ако проблемът с фалша при политиците, обществените институции и медиите (дали е случайно, че някои кинокритици са поели ролята на ПР-и в екипа на Юлия) е пределно ясен и прекрасно онагледен тук (дори епизодичните герои от Урок са в логично като продължение житейско амплоа, като Министърът/Иван Савов), то много интересно е решението на Грозева и Вълчанов да противопоставят дефектите на двамата основни герои (тотално разменили ролите си на изнудвач и жертва от Урок Маргита Гошева и Стефан Денолюбов) – Юлия Стайкова има проблем с казването на истината, дотолкова, че дори създаването на живот при нея е въпрос на лъжа и изкуствено оплождане. Цанко Петров няма проблем с говоренето на истината, но не може да я каже, защото заеква и никой не иска да го чуе, а когато най-накрая бива чут, му се налага да лъже, за да запази живота си.

slava15

Единият живее, за да премълчава истината, а другият премълчава истината, за да запази живота си – "Въпрос на манталитет" ще каже Цанко, но ако си припомним премълчаването на истината във финала на Урок и думите на учителката Надежда "Урокът не е свършил", то урокът в Слава гласи: Фалшът, лъжата и дори премълчаването на истината Убиват! Убиват и ще продължат да го правят, докато не си сверим часовника и не спрем да измерваме Живота в минути Слава, а не в часове Чест.

А дотогава Часът ще бъде...

slava10


Слава е в кината

онлайн