Home / Рубрики / Кино / Списък на статии по етикет: История на любовта
A+ R A-
Списък на статии по етикет: История на любовта

5 X CineLibri

Вторник, 10 Октомври 2017г. 21:21ч.

Думите имат няколко Живота и за трета поредна година фестивалът CineLibri (от 11 до 22 октомври, пълната програма е тук) тръгва по следите на техния Живот върху киноекрана. Да, за пръв път фестивалът ще има паралелно издания в толкова много градове (Бургас, Варна, Пловдив, Велико Търново, Благоевград, Шумен и Каварна), за пръв път има конкурсна програма и CineLibri жури и награди, за пръв път има и късометражна, и документална програма, освен панорами от филми по литературни класики... И да, ще гледаме премиерно новите филми на Роман Полански, на София Копола, на Фолкер Шльондорф..., но ето кои са нашите фаворити от CineLibri 2017:..

 


По действителен случай11, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21 и 22 октомври

Франция/Белгия /Полша, 2017, 110 мин

режисьор: Роман Полански

с участието на: Ева Грийн, Еманюел Сене, Венсан Перес, Дамиен Бонар, Ноеми Лвовски

boats4

7 години след Писател в сянка Роман Полански се завръща към образа на писател, който броди по тънката линия между фикция и реалност... Тема, която вълнува и режисьорът (и съсценарист тук) Оливие Асаяс от филмите му Облаците на Силс Мария и Личен купувач насам... А романът По действителен случай на Делфин дьо Виган не само е идеална възможност за поставяне на разделителната линия между Истина и Фикция в живота... не само предлага силни женски (огледални) образи на Еманюел Сене (писателката Делфин) и на Ева Грийн (писателката в сянка Л.), но и може да отговори на въпроса: "Изкуството ли имитира живота или обратното!?"...

 

 

Вечерята – 12, 13, 14, 20 и 21 октомври

САЩ, 2017, 120 мин

режисьор: Орен Муверман

с участието на: Ричард Гиър, Лора Лини, Ребека Хол, Стийв Куган, Клое Севини

dinner

Неслучайно, освен чудесен писател, Херман Кох е и актьор – той идеално знае какво е нужно на актьора, за да превърне камерна драма в епичен калейдоскоп на съвременното ни общество. Всичко това е налице в неговия хитов роман Вечерята, който (неслучайно) се сдоби с трета филмова адаптация – актуалната версия на Орен Муверман по въпроса "в какво може да се превърне вечерята на две семейни двойки, обсъждащи поразиите на двете си деца" (леко напомнящо Касапница-та по Ясмина Реза на Роман Полански) вече се сдоби с номинация за Златна мечка в Берлин, а и как иначе при този чуден кастинг (Ричард Гиър, Лора Лини, Ребека Хол, Стийв Куган, Клое Севини) и сценарния, като бомба със закъснител, заряд на романа на Херман Кох.

 

 

Бунтовник в ръжта – 13, 15, 18, 19 и 21 октомври

САЩ, 2017, 106 мин

режисьор: Дани Стронг

с участието на: Зоуи Дойч, Кевин Спейси, Никълъс Холт, Сара Полсън, Люси Бойнтън, Виктор Гарбър, Хоуп Дейвис

bunt

Да, Джером Дейвид Селинджър успя да се пребори до края на живота му (27 януари 2010) никой да не получи правата за екранизиране на Спасителят в ръжта, но едва ли можеше да спре филмирането на живота му. В режисьорския си дебют, сценаристът Дани Стронг ползва трикове от своя Иконом на седем президенти като, обаче, се фиксира в младостта на Селинджър (Никълъс Холт) – онези моменти, онези записки под линията на живота, които ще доведат до създаването на Спасителят в ръжта. А иначе, животът на Селинджър може да бъде основа за не един и два романа, за не два и три филма... или просто може да се крие в редовете: "Зная, че е лудост, но ей на, това е единственото нещо, което наистина ми се иска да бъда."

 

 

Фортуната – 14, 17, 18 и 21 октомври

Италия, 2017, 103 мин

режисьор: Серджо Кастелито

с участието на: Жасмин Тринка, Стефано Акорси, Алесандро Борги, Хана Шигула

fortunata3

Творческият (и брачен) тандем на режисьора (и актьор) Серджо Кастелито и писателката (и актриса) Маргарет Мацантини е усъвършенстван в разказването на простички истории, които бъркат дълбоко в бездната на битието – историята на Фортуната (донесла на Жасмин Тринка приза за най-добра актриса от Кан 2017) изглежда на пръв поглед простичка като мечтата ù да отвори фризьорски салон, но на втори поглед правото на независимост и щастие се оказва лабиринт, от който (Мацантини и Кастелито знаят идеално) Никой не се спасява сам...

 

 

История на любовта – 15, 19, 21 и 22 октомври

Франция/Канада/Румъния, 2016, 134 мин

режисьор: Раду Михайлеану

с участието на: Джема Артертън, Дерек Жакоби, Елиът Гулд, Софи Нелисе, Тори Хигинсън, Марк Рендал

hislove

Още от Изворът на жените насам, режисьорът Раду Михайлеану знае, че неведоми са проявленията на Любовта... Те могат да отвеждат по най-различни пътища, които често се разклоняват като лабиринт... или като сюжетните линии в едноименния роман на Никол Краус – приличат на мрежата от линии, набраздяващи дланта на ръка, държаща... отдавна изгубена книга... или държаща лекарство за Душата на някого... или държаща просто нечия друга ръка... Всъщност, май всяка История на любовта започва с подаване на ръка, нали...

 

 

Фестивалът CineLibri 2017 е от 11 до 22 октомври в салоните на Люмиер Lidl, Дом на киното, Одеон, Cinema City, Cine Grand, Френски институт, културен център G8, Евросинема, РКИЦ и Галерия Сан Стефано

История на любовта

Четвъртък, 12 Октомври 2017г. 12:00ч.

"Да се смееш, да плачеш, да пишеш и да чакаш"... ще напише един от героите на американската писателка Никол Краус в романа История на любовта (филмовата му адаптация от Раду Михайлеану е в конкурсната програма на CineLibri 2017) – и наистина тези думи сякаш обобщават чудесно История на любовта (откъс от романа, спечелил приза Сароян, ви очаква по-долу), този пъзел от съдбите на една изгубена книга, на Лео Гурски и неговия син, на две момичета на име Алма... и на дузина други герои, които протягат ръце един към друг, за да подредят своята История на любовта, защото всяка любовна история започва с протегната ръка, нали...

 

 

Стоях сам в онази стая, пълна с книги, и стисках книгата на сина си. Беше полунощ. Дори след полунощ. Бедният Бруно сигурно вече се бе обадил в моргата да провери дали не са намерили старец с картичка в портфейла, на която пише: ИМЕТО МИ Е ЛЕО ГУРСКИ НЯМАМ СЕМЕЙСТВО МОЛЯ ОБАДЕТЕ СЕ В ГРОБИЩАТА ПАЙНЛОУН ТАМ ИМАМ ПАРЦЕЛ В ЕВРЕЙСКАТА ЧАСТ БЛАГОДАРЯ ВИ ЗА ВНИМАНИЕТО.

 

Обърнах книгата, за да видя снимката на сина си. Срещали сме се веднъж. Не че се запознахме, просто стояхме лице в лице. На едно литературно четене на Деветдесет и втора улица. Билети купих четири месеца предварително. Неведнъж се бях опитвал да си представя срещата ни. Аз като негов баща, той като мой син. И все пак. Знаех, че това никога няма да се случи, колкото и да ми се искаше. Бях приел, че мога да се надявам най-много на място сред публиката. Но по време на четенето ми стана нещо. Накрая се озовах на опашката, стиснал в трепереща ръка листче с името си. Той го погледна и го преписа на една книга. Опитах се да заговоря, но от устата ми не излезе нито звук. Усмихна се и ми благодари. И все пак. Не помръднах. "Има ли още нещо?", попита той. Аз плеснах с ръце. Жената зад мен ме изгледа нетърпеливо и ме избута. Ръкоплясках, като глупак. Какво можеше да направи? Надписа книгата на жената. На всички ни беше неудобно. Ръцете ми продължаваха да танцуват. Наложи се опашката да ме заобикаля. От време на време той ме поглеждаше изумено. Веднъж дори ми се усмихна. Както човек се усмихва на идиот. Ръцете ми обаче искаха да му кажат всичко. Или поне колкото успеят, преди един служител от охраната да ме хване здраво за лакътя и да ме изведе навън.

Беше зима. Тлъсти бели снежинки се носеха покрай уличните лампи. Чаках сина си да излезе, но той така и не се появи. Може би е имало заден изход, не знам. Взех автобуса към дома. Вървях по покритата със сняг улица. По навик се обърнах да се уверя, че оставям стъпки. Когато стигнах до блока, проверих за името си сред звънците. И понеже знам, че понякога виждам неща, дето ги няма, след вечеря се обадих на "Справки" да видя дали ме има в указателя. Преди да си легна, отворих книгата, която бях оставил на нощното шкафче. НА ЛЕОН ГУРСКИ.

hislove5

 

Продължавах да държа книгата, когато мъжът, чиято врата бях отключил, се появи зад мен.

– Чели ли сте я? – попита той.

Изпуснах я и тя се приземи с тъп звук върху крака ми, с лицето на сина ми към мен. Не знаех какво да правя. Опитах се да обясня.

– Аз съм баща му. – Или може би казах: – Той ми е син. – Не знам точно какво, но той очевидно ме разбра, защото първо изглеждаше смаян, после смутен, а накрая на лицето му се изписа недоверие. Нямах нищо против. В крайна сметка за кого се мислех – появявам се с лимузина, отварям ключалка, а после твърдя, че съм баща на известен писател?

Внезапно се почувствах уморен. Такава умора не ме бе връхлитала от години. Наведох се, вдигнах книгата и я върнах на лавицата.

Мъжът продължаваше да се взира в мен, но в този момент отвън се чу клаксон, което си беше жив късмет, защото вече достатъчно ме бяха гледали за един ден.

– Е – поех към вратата, – най-добре да тръгвам.

Мъжът извади портфейл, хвана една банкнота от сто долара и ми я подаде.

– Баща му?

Прибрах парите в джоба и му върнах ресто един ментов бонбон.

Набутах краката си в мокрите обувки.

– Не точно баща.

Не знаех какво друго да кажа.

– По-скоро нещо като чичо.

Изглеждаше достатъчно объркан, но за всеки случай добавих:

– Не точно чичо.

Той повдигна вежди. Грабнах кутията с инструментите и излязох на дъжда. Опита се да ми благодари отново, но аз вече слизах по стълбите. Качих се в колата.

Той продължаваше да ме гледа от прага. За да затвърдя впечатлението, че съм напълно откачен, му помахах като кралска особа.

 

Прибрах се в три сутринта. Шмугнах се в леглото.

Бях изтощен.

Но не можех да заспя. Лежах по гръб, слушах дъжда и мислех за книгата си. Така и не бях сложих заглавие, за какво ѝ е на една книга заглавие, ако няма кой да я чете?

Станах и отидох в кухнята. Пазех ръкописа в една кутия във фурната. Извадих го, сложих го на кухненската маса и навих нов лист в пишещата машина. Дълго време се взирах в празната страница и накрая с два пръста нащраках:

ДА СЕ СМЕЕШ И ДА ПЛАЧЕШ

Погледах го известно време. Не ставаше. Добавих още една дума:

ДА СЕ СМЕЕШ, ДА ПЛАЧЕШ И ДА ПИШЕШ

После още една:

ДА СЕ СМЕЕШ, ДА ПЛАЧЕШ, ДА ПИШЕШ И ДА ЧАКАШ

Смачках листа на топка и го пуснах на пода. Сложих чайника на печката. Дъждът беше спрял. На перваза на прозореца гукаше гълъб. Крачеше наежено напред-назад, после отлетя. Един вид, свободен като птица. Навих нов лист в машината.

ДУМИ ЗА ВСИЧКО

Измъкнах листа, преди да съм размислил, сложих го най-отгоре на купчината и затворих кутията. Намерих кафява хартия и я опаковах. Отгоре написах адреса на сина си, който знаех наизуст.

hislove7

Зачаках нещо да се случи, но нищо не последва. Пощата щеше да отвори след часове. За да убия времето, извадих проектора изпод канапето. Правя го само при специални случаи, например на рождения си ден.

Подпирам проектора върху кутия от обувки, включвам в контакта и натискам копчето. Прашен лъч осветява стената. Диапозитива пазя в буркан на една лавица в кухнята.

Издухвам прахта, пускам го и готово. Снимката бавно се избистря.

Къща с жълта врата в дъното на голяма поляна. Късна есен. Небето иззад черните клони преминава в оранжево, после тъмносиньо. От комина се издига дим, а през прозореца почти виждам майка си, наведена над масата. Тичам към къщата. Усещам студения вятър върху бузите си. Протягам ръка.

И понеже главата ми е пълна с мечти, за миг вярвам, че мога да отворя вратата и да вляза.

 

Навън вече просветляваше. Къщата на детството ми изчезна пред очите ми. Изключих проектора, изпих си дозата "Метамуцил" и отидох в банята. Свърших належащото, изкъпах се щателно и разрових гардероба за костюма. Намерих галошите, които толкова време бях търсил, както и едно старо радио. Най-отдолу, смачкан на дъното, беше и костюмът – белият летен костюм, в доста добро състояние, ако не се брои кафеникавото петно отпред.

Облякох се. Плюх на дланта и пригладих косата си. Седнах напълно облечен с кафявия пакет в ръка. Няколко пъти проверих адреса. В 8,45 облякох шлифера и пъхнах пакета под мишница. Огледах се за последен път. После излязох в утрото.

 

 

 

cover-istoria-na-lyubovta   История на любовта (превод Ралица Кариева, 304 стр, цена 17 лева) е в книжарниците


Филмът История на любовта е в конкурсната програма на фестивала CineLibri 2017


15 октомври – 20:30, Евросинема; 19 октомври – 19:00, РКИЦ; 21 октомври – 15:30, Люмиер Lidl; 22 октомври – 17:30, Одеон и Галерия Сан Стефано, 17:30

онлайн