Home / Рубрики / Кино / Списък на статии по етикет: Леонардо ди Каприо
A+ R A-
Списък на статии по етикет: Леонардо ди Каприо

Черният Херкулес

Понеделник, 14 Януари 2013г. 19:52ч.

Що е то саутърн? Жанров виджей микс между спагети уестърн и blaxploitation (ранноседемдесетарска нискобюджетна лента с чернокож главен герой) или иначе казано Джанго без окови от щата Тарантино – поредната кинофантазия на заклет киноманиак, работил (някъде в началото на 80-те) във видеотека, където предозирал с филми, докато чертаел ноар кроежи за ново микстейп кино.

Тарантино никога не е прикривал спагети уестърн страстите си като основно вдъхновение, но едва в седмия си филм (въпреки изпипания стилистичен поклон и препратки към жанра в Убий Бил), за пръв път, прави своя същински уестърн (или саутърн) – творение, което (може) да го приближи до мастерите в жанра като Серджо Леоне и Серджо Корбучи (заснел оригиналния Джанго през далечната '66-а). Само, че в своя саутърн Тарантино запазва единствено името на героя, кървавочервения шрифт на оригиналните Джанго надписи и култови уестърн клише картини (заслужена Оскар номинация за оператора Робърт Ричардсън) – оттам нататък се завихря запазен Тарантино микстейп от южняшки Гадни копилета (темата нацизъм-евреи във варианта бели господари-черни роби), blaxploitation кич и хумор (римейк на мита за Зигфрид и Брумхилда, шегички с Александър Дюма, Херкулес, думата "чернилка" и Ку Клукс Клан), не съвсем реално документирани Мандинго боеве (гладиаторски битки между роби), маниерни диалози, нацелен (на места) саундтрак и... реки от кръв, естествено, бликаща бутафорно на фонтани.

 

Историята, може би, е позната на всички – две години преди Гражданската война в Щатите, жигосаният с белезите на робското минало Джанго (убедителен Джейми Фокс) е освободен от оковите по щастливо стечение на неволята на софистицирания бивш зъболекар и настоящ безскрупулен ловец на глави доктор Кинг Шулц (заслужен Златен глобус и потенциален Оскар за Кристоф Валц).

django3

Шулц е по следите на поредните престъпници, за чиято глава е обявена награда (братята Бритъл), но проблемът е, че не знае как изглеждат, докато Джанго (и тялото му) не само добре помни лицата им, но и техния тормоз в плантацията Карукан. Сделката е следната – Джанго ги разпознава, Шулц ги убива и двамата прибират наградата, а нашият чернокож герой получава свободата си завинаги. Речено-сторено и лека-полека Джанго и Шулц заформят дрийм тийм (обезоръжаващо слово и точен мерник) за ликвидация на издирвани престъпници.

django10

Комбината прераства в приятелски съюз, когато Шулц разбира, че Джанго иска не толкова свобода за себе си, колкото свобода за своята съпруга, робинята (говореща немски) Брумхилда фон Шафт (само на Тарантино може да му хрумне да забърка blaxploitation класика като Шафт с легендата за Брумхилда и Зигфрид) и къде от über alles носталгия, къде окрилен от Вагнеровия размах (и епичната му интерпретация на мита за Брумхилда и Зигфрид в Пръстенът на Нибелунгите) Шулц се зарича да събере, dead or alive, двамата влюбени.

Брумхилда фон Шафт, или просто Хилди (невинно чаровна Кери Уошингтън), се оказва собственост на едрия робовладелец Келвин Кенди (Леонардо ди Каприо като 100% злодей), чието имение Кендиленд се ползва с печална слава сред робите и буди страхопочитание из целите Южни Щати. Кенди, обаче, има една слабост – Мандинго боевете (или гладиаторски битки между роби), които организира и наблюдава с гордостта и алчността на човека, който притежава най-добрите бойци.

django1

Именно това решават да използват Джанго и Шулц, като под претекст, че търсят добър Мандинго боец, те се срещат с Кенди и му отправят предложение, на което няма как да откаже, също както Франко Неро (оригиналният Джанго от '66-а, тук, в ролята на фен на Мандинго боевете) не може да се откаже от ироничната гаргара (Неро кара Джейми Фокс да спелува името на героя си) с настоящия Джанго. Циркът (и на Тарантино, и на Джанго и Шулц) се получава и нашите двама герои, в компанията на Кенди, се запътват към заветните Кендиленд и Хилди.

django16

Там, обаче, ги очаква последното препятствие – по-проклетият и "по-бял" от господаря си (най-мразеният в робската йерархия), чернокожият, верен до гроб, иконом Стивън (зловещ Самюел Джексън), който бързо-бързо разплита диверсията на Джанго и Шулц за спасяването на Хилди.

django5

Привидното закупуване на боеца Джо Ескимоса или както го наричат Черният Херкулес (другият филм, освен Джанго, вдъхновил Тарантино заглавието, е Hercules Unchained, ако не ти стига препратката със скулптурата на борещия се Херкулес зад гърба на Кенди по време на вечерята) завършва с фиаско и прословутата реч за робската психика (разбунила расистки спорове и духове) на Келвин Кенди.

django14

В ситуацията, обаче, скандал няма, просто Тарантино като опитен провокатор много добре знае, че всичко забранено е сладко – също както след забраната за пушене, във филмите отново започнаха да палят цигара от цигара, така и след избирането на Обама за президент зачестиха (на миналите Оскари бяха Южнячки, а сега Джанго и Линкълн) филмите, които разглеждат сегрегацията, расовата дискриминация или направо робството.

django8

Проблемът на Тарантино (ако въобще си има проблеми, човека) е, че докато маха оковите на своя Джанго, слага такива на себе си – робуването на собствените клишета някои наричат запазена марка, но когато оригиналният ти стил е именно хиперболизирано убиване на клишета в тотален жанров мегамикс, то всяко маниерно преиграване по темата граничи просто... с кич.

Да, Тарантино винаги е умеел да създава култови персонажи – от чернокожи уестърн Супермени, през ерудирани ловци на глави и проклети (на принципа "господарят дава, пъдарят не дава") икономи до перверзни злодеи.

django2

Да, Тарантино се снима неизменно във всеки свой филм, където диалозите винаги са резки и остроумни, колкото насилието е хореографирано и стилизирано до хипербола (бутафорни фонтани от кръв и куршуми, свистящи като падащи от небето бомби), въпреки, че тук Куентин сам преиграва с фойерверките.

django15

Преиграва и с музиката (също запазена за Тарантино култ територия) – и ако оригиналната Джанго песен на Луис Бакалов влиза тук перфектно по поръчка, толкова идеално, колкото римите на отвъдния Тупак (почти) могат да озвучат експлозията на куршуми в тялото при престрелка, то използването на Бетовен композицията За Елиза (като точка на пречупване с реминисценция на роб, разкъсван от кучета) е просто маниерно преиграване.

Дори това, обаче, не е по-лошо от бутафорния финал на историята и абсурдната дресура на коня на Джанго – най-кичозният евър край на Тарантино филм, което хвърля кич сянка върху цялата лента, но и вече спечели на Куентин Златен глобус за оригинален сценарий (остава да видим дали ще го дублира с такъв Оскар), което не му се беше случвало от Криминале насам.

 

Джанго без окови или Тарантино с окови (но с награди) – никой не е съвършен, както се казва в една стара, ама лачена филмова класика. А и все пак въпреки, че Бетовен посвещава композицията си на Елиза, любовта му така и си остава несподелена.

 

django7

 

Джанго без окови е в кината от 18 януари

 

Завръщането на омразата

Неделя, 24 Януари 2016г. 07:30ч.

Мъртво-бледа зима. Бял мраз навън, син студ в душата. Някой друг, вместо теб, решава дали ще живееш или ще умреш – хладнокръвна моментна снимка на съвременния ни свят, позната колкото от новинарските хроники, толкова и от филм-претендентите за Оскар 2016 Завръщането и Омразната осморка, в които мастит режисьорите Алехандро Гонзалес Иняриту и Куентин Тарантино гледат на простичкия екзистенц триъгълник О.К.О (а.к.а омраза-конфликти-оцеляване или око за око...) по един доста... сходен начин.

hateful

Да, много са пресечните точки между Завръщането и Омразната осморка – не само защото и двата филма очевадно играят по правилата на класическия лют зимен уестърн (о да, безпристрастната бяла пустош на Съзиданието е тотален втори главен герой); не само защото се заиграват умело с расовите предразсъдъци, нетърпимостта и омразата от днешния свят, поставени във времевите граници на Дивия Среден запад; не само защото героите и на двете истории "докато дишат, се борят" (както притчово започва Завръщането) за живота си...

revenant13

И Иняриту, и Тарантино са абсолютно единодушни във важните моменти – онези мигове, в които правото ти на живот се определя от някой друг. Някой, който решава с един жест дали ще живееш или ще умреш. Някой, който слага цена на човешкия живот (неслучайно и в двата филма той е финансово измерен обект на пазарлъци) – човешки ценоразпис, който може да срещнеш и във всяка новинарска хроника днес. Явно неслучайно тази тема е общ лайтмотив в почти всички филм-претенденти за Оскар 2016.

revenant7

Всъщност, въпросът за цената на човешкия живот винаги е вълнувал кинематографично и Иняриту, и Тарантино. И ако Омразната осморка е перфектно стилизиран микс от "черно-белия" ад на расова основа в Джанго без окови и камерната (в затворено, изолирано място) култ престрелка с екзистенц метафори в Reservoir Dogs, то освен, че леко се заиграва с теми, познати от 21 грама и Вавилон, и визуално говори на притчовия език на всички Терънс Малик филми, заснети от Емануел Любецки (явно с Бърдмен, Иняриту и Любецки напипаха златната Оскар жилка), Завръщането изобщо не наподобява нито един филм на Алехандро Гонзалес, а по-скоро напомня на... Тарантиновия Убий Бил.

hateful5

"Отмъщението е ястие, което се сервира студено" се твърдеше в Убий Бил (и се доказва нагледно в Омразната осморка), а в Завръщането "Отмъщението е в Божиите ръце", но и Тарантино, и Иняриту са пределно наясно, че шефът в Кухнята на Живота и Ада е Човекът с неговата любима подправка – омразата. Неслучайно началните кадри на Омразната осморка фиксират в едър план Христово разпятие, затрупано под снега от човешки грехове, а по-късно Маркъс Уорън/Самюъл Джаксън и компания разиграват животи като последна инстанция съдници, които решават кой ще живее и кой (как) ще умре.

hateful8

Неслучайно, в Завръщането, единственият, който говори (и то цинично) за Бог е именно Фицджералд/Том Харди, този, който посяга на божиите функции и се разпорежда безскрупулно с правото на живот.

revenant8

Неслучайно колкото и камерата на Любецки да се стреми към небето, по-далеч от ада на човешкото оцеляване долу, колкото и Хю Глас/Леонардо Ди Каприо да приема, че "Отмъщението е в Божиите ръце", оставяйки фаталния удар на отмъщението на съдбата, толкова и неговото "докато дишам, ще се боря", неговата епопея на оцеляването (гризли танц със смъртта, леден рафтинг, суровоядство, конско калцоне Ди Каприо) се дължи и захранва само и единствено от... стопроцентова човешка омраза, а не от неистово желание за живот.

revenant14

Да, и героинята на Ума Търман в Убий Бил бе погребана жива, и тя пое по дългия, леден път на отмъщението, но нейната одисея на омразата спаси живота на детето ѝ, а епопеята на Глас отмъщението няма как да върне сина му, нали!? Нито връхлитащата като снежна буря ненавист може да доведе до по-различен изход от този в Омразната осморка.

hateful4

Затова и в Завръщането, и в Омразната осморка няма положителни герои и няма друг възможен финал. Защото Иняриту и Тарантино добре наблюдават и познават света наоколо, и идеално знаят, че когато Човек се загуби в екзистенц триъгълника О.К.О (а.к.а омраза-конфликти-оцеляване или око за око...), то това няма да доведе до нещо по-различно от глобално ослепяване или, в най-добрия случай, до оцеляване на един зрящ, но с погледа на Глас в едроплановия финал на Завръщането.

revenant19

Погледнете през тези очи, огледайте се наоколо и кажете дали Oмразата някога си е тръгвала от този свят. "Всички сме диваци" неслучайно гласи табелата, окачена на обесения индианец, единственият помогнал на Глас в оцеляването.

revenant21

Ясно е, че когато живеем във времена на постоянни военни конфликти, на бежански кризи, на глобално-безумни политически решения и на зле прикрита универсална омраза и нетърпимост, няма как оцеляването на отделния човешки индивид да е в неговите собствени ръце.

revenant24

Няма как животът ни да не прилича на екзистенц уестърн с елементи на оцеляване, в който справедливост и наказание са просто думи от монолога (валиден и за двата филма) на "палача" Осуалдо Макбри/Тим Рот в Омразната осморка. Въпросът е дали има по-важни неща от оцеляването, както се твърдеше в Бавен Запад – по-забавният екзистенц уестърн с елементи на оцеляване тази година.

revenant25

Иначе, пределно ясно е, че докато диша, Леонардо Ди Каприо ще се бори за Оскар (о, да не забравяме и борбата му с климатичния апокалипсис) – нещо до което тази година той е по-близо от всякога, може би защото най-сетне осъзна, че просто му трябват по-добри филми от тези на Скорсезе. Ясно е, че докато диша, Енио Мориконе ще получава признания за работата си, дори да е за претоплен саундтрак (с композиции, отпаднали от Нещото на Джон Карпентър), вместо аплаузите да отидат за смразяващия звуков дизайн на Рюичи Сакамото и Alva Noto в Завръщането.

hateful9

Ясно е, че докато диша, Куентин Тарантино ще прави един и същ филм отново и отново, но като мастер стилист на жанровото кино идеално ще замаскира (не без помощта на верния си оператор, класикът Робърт Ричардсън) упражненията си по стил и ще създава култови персонажи, които да ги оживяват и вписват в златните архиви на киното.

revenant28

Ясно е, че докато диша, операторът Емануел Любецки ще разказва невероятно въздействащи визуални истории и то използвайки най-основното (хем най-простичкото, хем най-сложното) нещо в кинематографията – рисуването със светлина, така че като нищо (и съвсем заслужено) за трета поредна година да прибере Оскар у дома. Ясно е, че докато диша, Алехандро Гонзалес Иняриту ще се бори (в компанията на сънародника Любецки) с гризли предразсъдъците към мексиканското кино, превърнало се в най-награждаваното американско кино (след хумора по темата на миналогодишното му Оскар награждаване, какво ли ще е при приемането на тазгодишните награди, особено след закачката с табелата "Забранено за кучета и мексиканци" в Омразната осморка)...

revenant30

... Но именно това е киното – игра с лъжи и илюзии (като трансформирането на истинската история на Хю Глас, която разказва за прошка, а не за отмъщение), така че филмът да казва повече истини за живота от действителността... а нека го признаем – Завръщането е орбитата, по която се върти светът днес и всичко онова, което го движи.

А на нас ни остава докато дишаме, да се борим с лавината от омраза, така че да не ни затрупа съвсем, защото в противен случай ни очаква вечно завръщане към... Смъртта.

revenant34

 

Завръщането и Омразната осморка са в кината

онлайн