Home / Рубрики / Кино / Списък на статии по етикет: Октавия Спенсър
A+ R A-
Списък на статии по етикет: Октавия Спенсър

Какво искат Жените и...

Петък, 03 Февруари 2012г. 15:00ч.

Той и Тя тръгват на кино. Навън – студът те стяга като бучка лед във фризер. В киното – бушуват горещи тайфуни с женски имена: два филма с главни действащи лица – жените...

 

Южнячки/The Help е: горчив, като черен шоколад, манифест на чернокожите прислужнички в началото на 60-те в Щатите (в случая Джаксън, Мисисипи). Черни жени с черен живот – със статут на домашни роботи, без право на чувства и мнения, само със задължението да отдадат живота и силите си на белите семейства, докато господарките им цепят карти и въртят клюки, интрижки и благотворителни уж сбирки. Тези южняшки традиции обаче не са по вкуса на напъпващата млада журналистка Скитър (Ема Стоун) и тя (подтикната от личната драма на чернокожата бавачка, която я е отгледала) решава да даде глас на унижените и оскърбени прислужници. Гласът го намира в мъдрата Ейбълийн (Виола Дейвис) и избухливата Мини (Октавия Спенсър) и трите поемат по трудната пътека на опълчението срещу "системата". Много чаровно и без излишни отклонения режисьорът Тейт Тейлър, с книжката на Катрин Стокет под мишница, бродира изцяло женски свят от силни, по-слаби, приятни или крайно неприветливи личности, всяка от които просто иска да намери своето по-добро място в този свят. Или да намери признанието – с четири номинации за Оскар 2012!

 


Изворът на жените/La source des femmes е: тъжната, като пресъхнал извор, ода за равноправие на жените в арабския свят или вечният въпрос – могат ли мъжете да живеят без жени и вода в своето патриархално господство? В наши дни, в малко селце, някъде в Северна Африка, жените са заети с това да раждат, да носят вода (както повелява вековна традиция) от не много близкия планински извор и неуки да въртят къщата около полите си, докато мъжете се чувстват важни, събирайки парите на туристите и пиейки кафенце на площада. Всички са доволни, докато не се появява младата, образована и смела Лейла (младата надежда на френското кино Лейла Бехти) в челен опит да осигури по-добър живот за жените. Как? С любовна стачка естествено – никакъв секс за мъжете, докато не прокарат ток и вода в селото. С много хумор и тъжни истини, режисьорът Раду Михайлеану разказва брилянтно тази абсурдна история за жените в арабския свят, но по-тъжното е, че тя звучи напълно универсална за света и у нас, което й спечели миналата година и номинация за Златна палма.

 

 

Те излизат от киното. Той пали цигара, Тя кокетно отмята коса и разговорът неусетно се завърта около борбата-лайтмотив за надмощие между половете, расовата дискриминация и вечните въпроси за всичко "човешко, твърде човешко". Южнячки и Изворът на жените – две тотално различни общества, две далечни географски ширини, в различно време, но със същите проблеми. Легитимните силни на деня, слабите оставащи слаби, само ако това е техният избор и бунтът като път към промяна на цяла една система или вековна традиция. Ако Айнщайн беше жив, може би щеше да прегъне реалността по средата и да покаже, че всички горни различия са "относителни". Но дядо Алберт се занимава със сериозни въпроси, а ние не, така че...

 

Той: Чудно ми е колко още време ще правят филми като Южнячки за расовата дискриминация, за белите, черните, сините, зелените... Е, да, не е крайно популярен животът на слугините в началото на 60-те, но... ебаси, Щатите вече си имат чернокож президент?

hell Южнячки фотография Форум Филм

 

Тя: Да, ама Южнячки не е толкова за расовата дискриминация. По-скоро е за признанието, което искат тези жени... че и те са хора. Все едно... въпросът за равноправие между мъжете и жените в Изворът... е също толкова неадекватен сега, колкото този за расовата дискриминация?

Той: Не е неадекватен. Поне за арабския свят. И не само. Все още, колкото и да не ти се иска, It's a man's world, бейби...

Тя: Да бе, да, ще ти се... а не щеш ли да ти спретна секс стачка довечера?

Той: Хаха, давай... ще си взема друга жена, както арабите от селото или както белите си сменяха прислугата като износени дрехи...

Тя: Идиот... мислиш ли, че и аз не мога така да сменям мъжете?

Той: Можеш естествено..., но ще те нарекат курва. Да, не живееш като родилна машина в арабския свят. Да, свободна си да правиш, каквото искаш. Да, умна и образована си, но... дори мъжете напоследък наистина да се заприличали на хленчещи и врънкащи путки, дори, като в тия два филма, да са повече бездействащи фигуранти за цвят... Дори тогава те са официалната власт, като областният управител в Изворът..., който съветваше да не се прокарва ток и вода в селото, защото така ще може да се контролират жените и техните права. Малцина са тези като мен и Сами, мъжът на Лейла, които приемат наистина женската гледна точка. И искат жените да живеят по-добре и щастливи.

la-source-des-femmes-8 Изворът на жените фотография Pozor/A+ Cinema

 

Тя: И слава богу! Прав си, наистина и тук има такива семейства – мъжете се правят на шефове и си чешат топките, а жените са като техни слугини, нищо, че са образовани... но това е лицемерието в обществото – за това става въпрос и в Южнячки. Лицемерието не засяга само расите. Затова и се създават женски сайтове, канали, книги, списания. Пишат се и още по-зле – четат се безумни статии за това как разбират нещо мъжете, пък как жените, за това с какво трябва да се занимаваш, какво трябва да искаш от живота в зависимост дали имаш пишка или вагина... И жените, и мъжете се чувстват добре с това. Филми за мъже като Кешбол, филми за жени като Южнячки ... и това много добре се кльопа от хората, защото не са го надраснали в съзнанието си. Много по-лесно е когато имаш готови роли и модели, просто да се впишеш там. И двата пола се чувстват добре да има такова разграничение, защото иначе се объркват.

Той: Ти объркана ли си?

help Южнячки фотография Форум Филм

 

Тя: Аз съм като Лейла или Скитър, или не, по-скоро Силия от Южнячки – не ми пука за готовите формули за живот и предварително раздадените роли. Да, вярно е, че ако не се съобразяваш с правилата, дори и съвременното общество те отхвърля. Но какво от това? Нямам предразсъдъци и просто искам да живея, както намеря за добре. И ще съм щастлива, ако просто и ти вървиш до мен през целия този път.

Той: My kind of girl power... между другото тази, която играе Силия... Джесика Частейн... ще я емнат като новата Джулия Робъртс. Нищо чудно да и дадат Оскар за Южнячки... и заради Дървото на живота... А като говорим за равноправие между мъжете и жените... какво ли ще стане ако направят обща категория за най-добър актьор... без деление на мъжка и женска...

 

Южнячки и Изворът на жените са в кината от 3 февруари

OscarLand

Неделя, 26 Февруари 2017г. 09:09ч.

Изобилие от based on a true story филми, поредни анти-Тръмп акции, очакван La La Land триумф, среща между миналото и бъдещето... или 89-те награди Оскар през очите на Сляпата Вайша.

 

 

 

Най-добър късометражен анимационен филм – Piper

blindv5

Категорията, която най-силно ни вълнува... все пак, и бабите, и дядовците ни научиха (или поне така си мислят) кой е Теодор Ушев, коя е Вайша и с какво око гледа на света... да, преди три години Теодор Ушев ни каза, че знае рецептата за Оскаров филм и че няма да прави компромиси, за да я изпълни на всяка цена... И наистина, Сляпата Вайша (на снимката) е в същата, характерна визуална естетика (като линогравюра, но върху дърво) като шортлистнатата Gloria Victoria... историята отново е силно въздействаща на различни нива, с куп метафори... Всъщност, именно разказът на Георги Господинов е носител на съществената промяна в сравнение с Gloria Victoria – използването на текст и глас зад кадър, обаче, може да бъде нож с две остриета (или поглед с раздвоени очи) в късометражната анимация и тук идва една от главните разлики с основния конкурент на Сляпата Вайша, а именно Pixar импресията Пайпър – да, историята на Вайша е по-философската, по-сложната, по-комплексната, но и Пайпър предлага силна и простичка (а понякога това е по-въздействащо) метафора за живота; да, хората не обичат да им казват истината, а повечето наистина живеят с поглед или към миналото, или към бъдещето, но рядко намерили баланса в настоящето; да, Pixar не са получавали Оскар за късометражка от 17 години насам, но пък пълнометражните им анимации винаги са в играта и скоро получиха признание за Отвътре навън... Да, много ни се иска Вайша да се срещне с Оскар (интересно как ли ще изглежда той през нейните очи) и то не само заради шанса първи българин (бяло-зелено-червено гамата се набива на очи във филма) да получи тази награда (а не статуетка за признание на технологични иновации).., но преди да започнете да се пост-тупате в гърдите и да тагвате, не забравяйте, че номинацията на Вайша в известна степен се дължи и на продуцента Марк Бертран и силното лоби на Националния филмов борд на Канада, както не забравяйте и милионите гледали Пайпър с Търсенето на Дори.., защото маркетингът и боксофис популярността са двете очи на биг бизнес погледа, наречен Холивуд.

 

 

Най-добра музика – La La Land

lalaland3

Да, киносветът (също като животът) е несправедлив... Знаем, че La La Land ще я получи (въпреки че заслужава само наградата за оригинална песен)... знаем, че си тананикате City of Stars, но в тази категория има три по-добри музикални истории от La La Land, три филма, в които музиката е главен герой – Никълъс Бритъл (да, именно човекът, който стои зад успеха по ноти на първите филми на Деймиън Чазел) се справя чудесно с раздробяването и подреждането в пъзел на симфонични звуци и инструменти, за да чуем/видим нестандартно красив реквием за гето-гей любовен триптих в Лунна светлина; Hauschka и Дъстин O'Халорън надскачат клишетата на индийската екзотика в Лъв: Стъпки към дома, играейки си с клавишите на хуманността, удряйки право в петолинието на сърцето, а в Джаки минималистичните струнни секции на Мика Леви (от Micachu & The Shapes) се реят и фиксират като очите на скръбта на Натали Портман/Джаки Кенеди.

 

 

Най-добра поддържаща женска роля – Октавия Спенсър/Скрити числа

hiddeno

Не е за вярване, че през 2017 все още говорим за расова дискриминация, за равноправие между половете, водят се кампании като Black Lives Matter, а артисти (актьори, музиканти...) се оплакват от сегрегация – неслучайно Холивуд го играе политически коректно, включвайки доволно афроамериканци във всички Оскар категории. Истината е, че ако даваха награда за портрет на майчинството Никол Кидман (Сю Брайърли в Лъв: Стъпки към дома) и Наоми Харис (Пола в Лунна светлина) трябва да си я споделят... Истината, обаче, е че, Октавия Спенсър, Тараджи П. Хенсън и Джанел Моне заформят невероятно трио (напомнящо ансамбъла в Южнячки преди години), което не само се заиграва (понякога клиширано) с всички изброени социални проблеми и дискусии от изминалата година, но и съживява интригуващ портрет на три чернокожи жени-математици през 60-те в НАСА (всяка първа в областта си), за които е по-лесно да изпратят кораб в Космоса, отколкото да живеят нормално в обществото.

 

 

Най-добра поддържаща мъжка роля – Махершала Али/Лунна светлина

moonlight1

Един от най-недооценените филми през изминалата година, Хищници в мрака, беше пренебрегнат и от Оскар Академията, както ще се случи и със силната роля в него на Майкъл Шанън като полицай със собствени закони на справедливостта и с рак на белите дробове, затова като подминем убедителните (но не съвсем) образи на Дев Пател в Лъв: Стъпки към дома, на Джеф Бриджис в Hell or High Water и на новобранеца Лукас Хеджис в Манчестър край морето, то остава екзистенц дилъра Хуан (и опора на Тараджи П. Хенсън в Скрити числа) Махершала Али, който не само записа 4 филма в актива си през 2016, но и изрича важните думи: "В един момент трябва да решиш кой искаш да бъдеш." – явно Али вече е наясно по въпроса.

 

 

Най-добра женска роля – Натали Портман/Джаки

jackien

Мерил Стрийп изигра най-добрата си роля за годината с речта си на Златните глобуси, която засенчи дори върховните ù арии във Флорънс Фостър Дженкинс... на Изабел Юпер вече и връчиха Златен глобус, така че едва ли ще дублира с Оскар, затова борбата се очертава между Ема Стоун (Мия в La La Land) и Натали Портман (Джаки Кенеди в Джаки) и... предвид масовата скръб по встъпването в длъжност на Доналд Тръмп и неговата Първа дама, то фокусът определено може да падне върху Джаки, особено след нейните думи: "Една Първа дама трябва винаги да е готова да стегне багажа."

 

 

Най-добра мъжка роля – Райън Гослинг/ La La Land

lalaland9

Кейси Афлек прие наградата си Златен глобус самоиронично подмятайки, че едва ли ще му се случи друг път... и може да се окаже прав, именно защото брилянтно влиза в кожата на своя герой Лий (от Манчестър край морето) – живо олицетворение на тихия кошмар на живота. През кошмара на живота минават и другите номинирани като Андрю Гарфийлд (във Възражение по съвест), Дензъл Уошингтън (в Прегради) и Виго Мортенсен (в Captain Fantastic), но май само Райън Гослинг се измъква с най-малко щети и с песен на уста – и как няма да е така, след като тази година ще се разпише в продължението на култа Blade Runner и новата авантюра Song To Song на Терънс Малик... Абе, Райън Гослинг е In The Zone!

 

 

Най-добра кинематография – Родриго Прието/Мълчание

mluk6

И Григ Фрейзър (в Лъв: Стъпки към дома), и Джеймс Лакстън (в Лунна светлина), и Линус Сандгрен (в La La Land) са все оператори, които имат повече филми в актива си от съответните режисьори – факт, който отваря доста възможности и пред режисьорите, и пред операторите, което е и една от причините номинираните тук да са истинска интрига за окото. Но ако има кинематография, която не просто разказва, а води историята, то тя носи запазената марка на Родриго Прието, любимият оператор на Алехандро Г. Иняриту (до Бърдмен, когато започна комбината с Емануел Любецки), който кадрира добре желанието на Скорсезе да се върне към киното, заради самото кино.

 

 

Най-добър оригинален/адаптиран сценарий – Деймиън Чазел – La La Land/ Бари Дженкинс – Лунна светлина

moonlight11

Двата основни конкурента за наградата за оригинален сценарий La La Land на Деймиън Чазел и Манчестър край морето на Кенет Лонърган са различни като деня и нощта – единият търси магията в живота, онези мигове, които превръщат мечтите в реалност, докато другият ходи по ръба на монотонния ад на битието, но и двата филма в един момент се срещат (като деня и нощта) и някъде там е истината. Също като при адаптираните сценарии, които превръщат срещата между литературата и визуалните изкуства в... нов вид изкуство, а тук, структурите на Първи контакт и Лунна светлина (на снимката) изпъкват над останалите. А дали езикът на септоподите има нещо общо с факта, че черните момчета стават сини на лунна светлина... е, това ще го разберем скоро.

 

 

Най-добра режисура – Деймиън Чазел/La La Land

lalaland1

Ако има нещо, което обединява и петте номинирани режисьора тук – Денис Вилньов, Мел Гибсън, Кенет Лонърган, Бари Дженкинс и Деймиън Чазел – то това е вниманието към детайла, но това е едно от задължителните условия в съвременното (и не само) кино. А това, което обединява двата филма на Чазел (Камшичен удар и La La Land) е фанатичното преследване на мечтите и случването им... на всяка цена. Докато Чазел не се превърне в герой в своите филми. Защото нали знаете... всеки е сценарист и режисьор на собствения живот.

 

 

Най-добър филм – La La Land

lalaland10

Да, La La Land повтори рекордния брой номинации на Титаник и вероятно ще повтори и рекордния брой награди, ама друг път... По-важното е, че също като Артистът преди 5 години, La La Land се обяснява в любов към киното (и към мюзикълите), само че с поглед към бъдещето, а не към миналото... А Холивуд винаги е обичал рециклирането на митологията си... По-важното е, че както историята сочи, в години (като днешните) на пълен социален, политически, икономически и културен декаденс светът предпочита да бяга от реалността, да бяга от проблемите с истории като La La Land. И успява... поне за миг, поне за два часа... или поне докато мечтите пеят своята песен на сцената на живота.

 

Формата на… Оскар

Четвъртък, 01 Март 2018г. 20:20ч.

"Не мога Формата ти да определя, откривам те навсякъде около мен. Присъствието ти изпълва очите ми със твоята любов, смирява то сърцето ми, защото си Навсякъде." – тези думи не само увековечиха брилянтно поан финала на красивия романс между Илайза и Човекът-амфибия от магичната Формата на водата, но и прекрасно описват връзката (ни/ти) с... Киното. Затова, сега ще се опитаме да видим каква форма ще приеме То... Киното... при раздаването на най-важните награди в Неговия Свят...

 

 

Формата на... Най-добър анимационен филм – Да обичаш Винсент

lovingvincent

Вярно, че Pixar са ненадминати в ювелирното разказване на метафори за живота с картинки (неслучайно, миналата година си тръгнаха със статуетката в човката на Piper); вярно, че и тази година го направиха отново... брилянтно... в Тайната на Коко; вярно, че и от Златния глобус насам, на всяко раздаване на награди, предпочитат Коко; вярно, че и приживе Ван Гог не се е радвал на поклони и признания, но... Но, грехота ще е, ако и Оскар наградите пренебрегнат изящното маслено-анимирано обяснение в любов към Винсент Ван Гог (и неговия свят) на полската художничка Дорота Кобиела и аниматора Хю Уелчман (и още над 100 художника, сред които и българка, да)... И въпросът не е в това, че едва ли скоро пак ще гледате филм, който анимира (по 12 в секунда!) над 62 000 маслени картини, въпросът не е в леещата се като масло върху платно музика на Клинт Манзел, под която картините на Ван Гог наистина оживяват, въпросът дори не е в поклон пред годините труд, който се крие зад  Да обичаш Винсент... Въпросът е в едно вечно неполучено, така и неизпратено... Писмо, което Светът дължи на Винсент... Писмо, което завършва с: Your Loving,..

 

 

Формата на... Най-добра музика – Формата на водата

Да, Александър Деспла е абониран (заслужено) за Оскар наградите и едва ли тази година ще се размине със статуетката и похвалите за изящния му микс от мелодии ала Амели Пулен, хитове от Серж Гензбур, изпети сърцераздирателно от Мадлен Пейру, шейсетарски бигбенд импресии от Глен Милър, ретро-етно-шик и римейк с Рене Флеминг на You'll Never Know, филмовата класика, спечелила Оскар за най-добра песен през 1943. Всъщност, от номинираните, най-силна конкуренция са му Картър Бъруел (който тази година заслужаваше номинация в категорията и за всеки един от трите филма – Три билборда извън града, Свят измислен, пълен с чудеса и Сбогом, Кристофър Робин) и Ханс Цимер за порещия като куршум саунд дизайн в Дюнкерк. Да прощават Джони Radiohead Грийнууд и Джон Star Wars Уилямс, но Невидима нишка и Последните джедаи имат другаде шанс за награди... По-интересното е дали Sufjan Stevens ще бъде Оскар призован с неговото име за оригинална песен с деликатната интимна поема Mystery of Love или ще надделее не по-малко сърцераздирателния ел мариачи реквием Remember Me от Тайната на Коко – залагаме на Тайната... на Сърцето и Призоваваме...

 

 

Формата на... Най-добър оригинален|адаптиран сценарий – Мартин Макдона – Три билборда извън града | Джеймс Айвъри – Призови ме с твоето име

callmyname3

Мартин Макдона наистина умее да разказва брилянтно измислени истории, така че да изглеждат като реални случки от живота... което е почти толкова трудно колкото самия живот да оживее на Екрана (питайте Аарън Соркин и неговата Принцесата на покера по въпроса)... И ако е сигурно, че оригиналният сценарий на Три билборда извън града ще вземе своята награда, защото едва ли има друг филм, който с три стари билборда и чаша портокалов сок не само да покаже къде и колко е ръждясало Колелото на Живота, но и да намери изход от омагьосания му цикличен въртеж, то по-интригуваща изглежда борбата при наградата за адаптиран сценарий – там, и двата най-силни конкурента (Призови ме с твоето име и Принцесата на покера) се обединяват в идеята колко важно е да постъпиш правилно в един неправилен свят; и при двата филма фигурата на Бащата се оказва особено ключова като на финала именно той, Бащата задава три важни въпроса на героите (Елио/Тимъти Шаламе и Моли/Джесика Частейн), в чиито отговори се крие, може би, и носителя на Оскар 2018 за адаптиран сценарий.

 

 

Формата на... Най-добър чуждоезичен филм – A Fantastic Woman

"Квадратът е светилище на доверие и съпричастност. В неговите граници всички сме с еднакви права и задължения." гласи мотото (и лайтмотивът) в Квадратът, най-явният претендент за наградата тук и наистина режисьорът Рубен Йостлунд сякаш е впрегнал всички алегории и символи (на съвременното изкуство и не само), за да направи сатиричен разрез на тази метафора на Живота и Света, в който живеем... Само дето киносветът (също като животът) е несправедлив... и в категорията за чуждоезичен филм никой не споделя еднакви права и задължения... Всъщност, всички номинирани тук филми и героите им влизат в Метафората на Квадрата... Само дето никой не трябва да подценява големия процент испаноговорящи в Америка и чилийското предложение A Fantastic Woman... Никой не трябва да подценява джендър проблемите и криворазбирането им (като локалното ни недоразумение с Истанбулската конвенция) в него – все пак, именно те са на дневен ред по цял свят... А и никой не трябва да подценява скоростта, която набира режисьорът Себастиан Лелио в Холивуд – следващите му филми "греят" с актриси като Джулиан Мур, Рейчъл Уайс, Рейчъл Макадамс... Иначе казано, The Future Is... A Fantastic Woman!

 

 

Формата на... Най-добра кинематография – Дан Лоустсен | Формата на водата

formvo11

Да, в последните години майстор-ветеранът Роджър Дийкинс почти неизменно е част от селектираните най-добри оператори, но така и не получи (май вече 13 години поред) наградата... Няма да я получи и за блестящата визия, отразяваща философията на Blade Runner 2049... Както казахме, киносветът (също като животът) е несправедлив... Затова пък двамата най-силни конкуренти тук, Бруно Делбонел в Най-мрачният час и Дан Лоустсен във Формата на водата, трябва справедливо да признаят влиянията, които им оказват филмите на... Жан-Пиер ЖьонеДелбонел е работил с него и в Амели Пулен, и в Най-дългият годеж и това си личи почти във всеки кадър на Най-мрачният час, а Лоустсен сякаш е попил атмосферата, цветовете (и някои сцени) от класики на Жьоне като Деликатесен, Градът на изгубените деца, Пришълецът:Възкресение (и трите заснети от Дариус Конджи, между другото), С куршум в главата и... Амели, естествено.

 

 

Формата на... Най-добра поддържаща женска роля – Октавия Спенсър | Формата на водата

formvo7

В последните години Октавия Спенсър е на щат за Оскар наградите (както задължително е и присъствието на филми с афро-американски проблеми в номинациите) и ако миналата година се размина, то сега заслужено ще се прибере с Оскар под ръка вкъщи... Всъщност закачливата, работлива и с вечен житейски урок на уста Зелда Дилайла Фулър от Формата на водата доста прилича на героините ù от Скрити числа и Южнячки (не само защото и трите филма са ситуирани през 60-те), а бунтовната ù комбина с нямата Илайза и застаряващия гей-художник Джайлс превръща всяка дума на това своеобразно "трио на репресията" в истинско послание и лозунг... А това отнема Думата дори на крайно невротични и досадно-всеотдайни майки (изиграни блестящо) като Алисън Джени в Аз, Тоня и Лори Меткалф в Lady Bird... или пък заглушава готови на всичко жени като Лесли Манвил/Сирил в Невидима нишка и Мери Джей Блайдж/Флорънс в Mudbound... И все пак, както казва Зелда: "Да нямаш вяра на мъжете... дори и да са плоски отпред", а Оскар е точно такъв, нали!?

 

 

Формата на... Най-добра поддържаща мъжка роля – Сам Рокуел | Три билборда извън града

3billboards3

Да, киносветът (също като животът) е несправедлив... Може ли да снимаш три филма за една година и трите (Призови ме с твоето име, Формата на водата и Вестник на властта) да са предложени за най-добър филм, а ти да се разминеш с номинация, въпреки че и в трите си изиграл блестящи второстепенни образи (особено този на Бащата с изключителния финален монолог в Призови ме с твоето име) – Майкъл Щулбарг знае, че е възможно... Както ние знаем, че за Уилем Дефо няма невъзможни неща (освен Оскар 2018), дори и да регулира отплеснали се розови фламинга като всеотдайния домоуправител Боби в Проектът Флорида... Както ние знаем, че дори сърцераздирателните, събрали човещината накуп, прощални писма на шериф Бил Уилъби от Три билборда извън града няма да донесат Оскар на Уди Харълсън... Както ние знаем, че от Седемте психопата насам, Мартин Макдона винаги ще взима Сам Рокуел във всеки следващ свой филм, защото малко са актьорите, които могат да намерят Прошката и Смисъла... на дъното на чаша портокалов сок... И ти да им повярваш за това... че могат да се променят... че можеш и Ти да промениш себе си и Живота си.

 

 

Формата на... Най-добра женска роля – Франсиз Макдорманд | Три билборда извън града

3billboards5

В годината на лозунги като The Future Is Female нямаше как да няма няколко филма със силни, женски образи (дори в пъти по-интригуващи от мъжките)... и нямаше как начело да не стои Милдред Хейс – перфектен тайминг за коравата героиня (размекваща се само при важни срещи с кошути) на Франсиз Макдорманд в Три билборда извън града (Макдона удържа обещанието си след Седемте психопата да направи филм, фокусиран около woman power героиня), но... всъщност, всяка от номинираните (Сали Хоукинс във Формата на водата, Марго Роби като Тоня Хардинг, Мерил Стрийп във Вестник на властта или Сьорши Ронан като Lady Bird) изиграват блестящо Жената, на прага на Избор, който ще определи съдбата и Живота ù... Жена, която е Режисьор на собствения си живот... и трябва да понесе отговорността и последствията от това... или както казва Тоня Хардинг/Марго Роби: "Америка... иска някой, когото да обича и някой, когото да мрази... И това е шибаната истина!"

 

 

Формата на... Най-добра мъжка роля – Гари Олдман | Най-мрачният час

darkesthour12

"Success is Not Final. Failure is Not Fatal. It is the Courage to Continue That Counts." – цитатът на Чърчил, който слага точката на Най-мрачният час идеално описва мъжките (а и женските) образи тази година... Тимъти Шаламе има смелостта (и нелеката задача) да предаде брилянтно и натурално душевните, физически (и плодови) тийн терзания на своя Елио в Призови ме с твоето име; Даниъл Дей-Луис има смелостта да продължи да яде омлет от отровни гъби, за да намери мотивация в търсенето на идеалната жена за идеалната рокля в Невидима нишка (въпреки, че в реалния живот май отказа "омлета" а.к.а актьорството); Даниъл Калуя има смелостта да оцелее след психоуикенд във вила за "бели експерименти" в Get Out; Дензъл Уошингтън има смелостта да се бори в търсене на справедливост в съдебната система на живота в Roman J. Israel, Esq, но... ако има някой, който въплъщава най-добре (до най-малкия детайл във всеки характерен жест, всеки несъзнателен тик и навик, и специфично-хриптящ говор) думите на Чърчил, то това е Гари Олдман... а и какъв по-добър подарък за юбилейния му шейсети рожден ден от първи Оскар, нали!?

 

 

Формата на... Най-добра режисура – Гийермо дел Торо | Формата на водата

formvo2

Както каза Гийермо дел Торо при речта си на раздаването на Златните глобуси: "Не ме прекъсвайте, моля ви, отне ми 25 години... може да ми дадете още малко време..." – да, дел Торо наистина живее цял живот в "сенките" на киното, спасяван или разкъсван от своите "чудовища" – филмите, а фантастичната приказка, която разказва във Формата на водата не само събира по красив начин всичко най-важно за света, в който живеем... не само внушава деликатно по-универсални и по-комплексни послания за Смисъла от другите претенденти (особено при отсъствието на Мартин Макдона) в категорията, но и разкрива красноречиво Формата на това, което ни прави... Хора... или ни превръща в Чудовища, съответно... А в днешния Свят, това е изключително важно.

 

 

Формата на... Най-добър филм – Формата на водата

formwater

"Гневът поражда само още повече гняв." – да, лайфмотивът в Три билборда извън града е емблематичен. Екзистенциално-емблематичен за съвремието и Света, в който живеем... Също толкова важен (в случая), обаче, е и фактът, че филм, който не е получил номинации нито за режисура, нито за кинематография няма как да бъде избран за Най-добър филм (дори миналогодишния обрат/фиаско в полза на Лунна светлина бе логичен, защото филмът на Бари Дженкинс си имаше тези две номинации) – уви, това съкращава шанса на Три билборда извън града, за съжаление, защото това наистина е най-добрият филм на Мартин Макдона досега. Същият факт изключва и награда за Призови ме с твоето име или за Вестник на властта, а Пол Томас Андерсън (с Невидима нишка), Кристофър Нолън (с Дюнкерк), Джордън Пийл (с Get Out), Джо Райт (с Най-мрачният час) и Грета Гъруиг (с автобиографичното Lady Bird) остава да се надяват на изключение от правилото, но по-важното е, че когато... "Не мога Формата ти да определя, откривам те навсякъде около мен. Присъствието ти изпълва очите ми със твоята любов, смирява то сърцето ми, защото си Навсякъде."... тогава говорим за истинско въплъщение на Формата на Любовта към Киното...

 

 

Формата на водата, Три билборда извън града, Най-мрачният час, Вестник на властта, Призови ме с твоето име и Дюнкерк са в кината, последвани скоро (надяваме се) от Get Out, Lady Bird и Невидима нишка

онлайн