Home / Рубрики / Кино / Списък на статии по етикет: Оскар 2015
A+ R A-
Списък на статии по етикет: Оскар 2015

15 Х Киномания

Вторник, 11 Ноември 2014г. 15:50ч.

Есенният киномаратон няма край – също като филмите от 28-то издание на Киномания (пълната програма е тук), но за нас качеството винаги е било по-важно от количеството, затова от 13 до 30 ноември залагаме на 15 филма, които доказват за пореден път, че киното имитира живота, а не обратното.

 

 

Потъването на Созопол13, 20, 21 и 24 ноември

България, 2014, 100 мин

режисьор: Костадин Бонев

в ролите: Деян Донков, Снежина Петрова, Светлана Янчева, Леонид Йовчев, Стефан Вълдобрев, Васил Гюров

sozopol1

Хубаво е когато кинофестивалите у нас (независимо на какво кино акцентират) се откриват с български филм – значи родното кино не потъва, както и Созопол не потъва, но историята на главния герой тук доста напомня ситуацията в нашето кино – аутсайдер в безизходица, който живее повече в сантимент спомени и по-малко в настоящето, докато ритуално (с десет бутилки водка, нали) чака промяна на живота си. Сигурното е, че без да предизвикаме Промяната, чудесата на Новия живот няма как да дойдат сами.

 

 

Би Би Кинг: Животът на Райли – 14, 15, 17, 18 и 22 ноември

Великобритания, 2014, 95 мин, документален

режисьор: Джон Брюър

bb king 4

"Свири като някой, за когото ти пука, но се опитвай да бъдеш себе си, докато го правиш" казва Маестрото на блуса Райли Б. Кинг, който вече 89 години не изневерява на себе си. Тук животът му (разказан от Морган Фриймън) се вие като виртуозно изсвирена мелодия от самия Кинг на блуса – от нотите на расизма и памучните полета на Юга, през редки архивни кадри и историите за кръщаването на китарите му с женски имена до поклона на цялото музикантско войнство (Ерик Клептън, Бъди Гай, Карлос Сантана, Боно, Рон Ууд, Ринго Стар, Джордж Бенсън, Пол Роджърс, Слаш... ) пред Краля.

 

 

Атила Марсел – 14, 17 и 18 ноември

Франция, 2013, 106 мин

режисьор: Силвен Шоме

в ролите: Гийом Гуикс, Ан льо Ни, Бернадет Лафон, Елен Венсан, Жан-Клод Драйфюс

attila marcel

В първия си игрален филм режисьорът Силвен Шоме не изневерява на сюрреалната поезия от аниме класиката Трио Белвил – отново имаме ексцентрично-живописни лели; отново имаме обсебен от една цел младеж (колоездачът от Трио Белвил сега е талантлив пианист) в лицето на интровертния Пол, отглеждан след смъртта на родителите си от лелите му; отново имаме магията в ежедневието (ала визуалните оди на Жан-Пиер Жьоне) с мистъри отварата на съседката мадам Пруст и ето, че в търсене на изгубеното време пред очите ни изниква шарена история за малките неща в живота, които го превръщат в калейдоскопична приказка без край.

 

 

Бърдмен или Неочакваната добродетел на невежеството – 15, 16, 18 и 23 ноември

САЩ, 2014, 119 мин

режисьор: Алехандро Гонзалес Иняриту

в ролите: Майкъл Кийтън, Зак Галифанакис, Едуард Нортън, Андреа Райзбъро, Ейми Райън, Ема Стоун, Наоми Уотс, Линдзи Дънкан

birdman0

В новото си творение Алехандро Гонзалес Иняриту прави това за Майкъл Кийтън, което Куентин Тарантино направи за Джон Траволта и Брус Уилис в Криминале – рифреш на кариерата, също като тази на току-що излязлата от клиника по рехабилитация холивудска екшън звезда Ригън Томсън (Майкъл Кийтън брилянтно-иронично се закача с емблематичното си амплоа на първия евър Батман), който трябва да се пребори с шизофренията, с хаоса на личните си взаимоотношения (страхотни поддържащи роли на Едуард Нортън, Ема Стоун и Наоми Уотс), за да полети отново на крилете на живота. Да, история, която адски напомня брилянтното амплоа на Ал Пачино в Принизяването, а страхотната самоирония и сатира и в двата филма направо ги абонира за раздаването на Оскар 2015.

 

 

Г-н Търнър – 15, 21, 22 и 23 ноември

Великобритания/Франция/Германия, 2014, 149 мин

режисьор: Майк Лий

в ролите: Тимъти Спол, Дороти Аткинсън, Марион Бейл, Лесли Манвил, Рут Шийн

mr-turner2

Режисьорът Майк Лий обича типично британските сюжети, също както явно обича живописта на Джоузеф Търнър – животът на човека, променил из основи британската живопис през XIX век (заслужена Кан награда за най-добър актьор на Тимъти Спол) е изписан тук хем по всички канони на биографичната драма (ексцентричен характер, извънбрачни любовни афери... ), хем извън тях, така че вечният тандем на режисьора Лий с оператора Дик Поуп да се доближи до шедьовър на Търнър – с яркия колорит и наситеност на големите, важни събития и мрачното изящество на дребните (но също толкова важни) детайли, които да напомнят, че голямата картина на живота и вселената е изрисувана от хаоса на хилядите (не)значителни моменти.

 

 

Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна – 15, 18, 20 и 26 ноември

Швеция, 2013, 114 мин

режисьор: Феликс Хернгрен

в ролите: Роберт Густафсон, Ивар Викландер, Миа Скерингер, Алън Форд

100-year-old-man

100-годишният Алън Карлсон обича две неща в живота – да взривява бомби и да се озовава на грешното място в точното време, а комбинацията от двете оказва влияние на едни от най-важните събития на ХХ век. Чаровно-хумористичният роман на Юнас Юнасон оживява пълнокръвно тук на границата на абсурда, където избягал от старчески дом 100-годишен старец, куфар с милиони в кеш, мила слоница, апатичен полицай и сбор от великите диктатори и учени на ХХ век се събират в атомно-комедийна бомба със закъснител.

 

 

Истинският Сен Лоран – 15, 16, 22, 23 и 30 ноември

Франция, 2014, 151 мин

режисьор: Бертран Бонело

в ролите: Гаспар Юлиел, Жереми Рение, Луи Гарел, Хелмут Бергер, Брейди Корбет, Леа Сейду, Амира Касар, Валерия Бруни Тедески, Джасмин Тринка

saintlaurent0

Явно емблематичните френски модни дизайнери са обречени да споделят обща киносъдба – също както през 2009 излязоха два биографични филма за Коко Шанел, така и тази година, едно след друго, се появяват две заглавия, разкрояващи два различни етапа от живота на Ив Сен Лоран – и ако първият Ив Сен Лоран (на Жалил Леспер) акцентира на ранните години на модния дизайнер, превърнали го в икона, то Истинският Сен Лоран (или по-коректното Сен Лоран) се фиксира в хедонистичния миг на върха на славата, златните Сен Лоран години от 1967 до 1976. За цялата картинка, може би, е най-добре да се изгледат и двата филма, но пък французите си избраха именно Истинският Сен Лоран да ги представя в номинациите за най-добър чуждестранен филм на Оскар 2015.

 

 

Джеймс Браун: Soul Brother № 1 – 15, 21, 22 и 28 ноември

САЩ, 2014, 138 мин

режисьор: Тейт Тейлър

в ролите: Чадуик Босман, Нелсън Елис, Дан Акройд, Виола Дейвис, Лени Джеймс, Октавия Спенсър, Брандън Смит, Онжаню Елис, Ник Евърсман, Тарик Тротър, Джил Скот, Алое Блек

james-brown

Музикалните биографии винаги танцуват на тънката граница между трибют към музикалното наследство на своя герой и фокуса върху тъмните драми в личния му живот – когато филмът е за Кръстникът на соула, продуциран е от самия Мик Джагър (срещал неведнъж Джеймс Браун), режисиран е от Тейт Тейлър (нашумял със сантимент драмата Южнячки, чийто главни героини Виола Дейвис и Октавия Спенсър влизат тук в ролята на най-важните жени в живота на Браун), а актьорският каст включва хип-хоп и аренби звезди като Black Thought от The Roots и Джил Скот (като жената на Браун Dee-Dee Дженкинс), то комбината от трибют и житие драма е в перфектен баланс.

 

 

Мангелхорн – 16, 21, 25 и 27 ноември

САЩ, 2014, 97 мин

режисьор: Дейвид Гордън Грийн

в ролите: Ал Пачино, Холи Хънтър, Хармъни Корайн, Крис Месина

manglehorn

Вторият шанс в живота отново е на фокус и във втория Пачино филм за годината – и макар блестящото му (и много лично) амплоа в Принизяването да изглежда недостижимо, то неговият герой тук Ей Джей Мангелхорн също изповядва интригуваща екзистенц философия и също (като заклет ключар в Тексас) притежава ключа към не една и две тайни, и естествено, към голямата Любов.

 

 

Рио, обичам те – 16, 17, 21 и 23 ноември

Бразилия, 2014, 110 мин

режисьори: П. Сорентино, Им Санг-соо, Н. Лабаки, Дж. Туртуро, К. Салданя, Ст. Елиът, Ф. Мейрелес, Г. Ариага, Ж. Падиля, А. Вадингтон, В. Аморим

в ролите: Венсан Касел, Харви Кайтел, Джон Туртуро, Ванеса Паради, Надин Лабаки, Родриго Санторо, Фернанда Монтенегро, Емили Мортимър, Бебел Жилберто, Джейсън Айзъкс, Вагнер Моура, Клаудия Абреу

riolove

Първо беше Париж, обичам те, после беше Ню Йорк, обичам те, а сега дойде време за кинообяснение в любов към Рио де Жанейро – съвсем навреме след тазгодишното Световно по футбол и преди очакваната лятна Олимпиада. Също като при тези два Мондиала и тук (по добре позната формула) се събират режисьори и актьори от цял свят, за да разкажат шарени калейдоскоп истории – за вампири, за танци, за творци и техните музи, за любов, за престъпност, за спорт и туризъм, за море и вечно лято... за всичко онова, което носи името Рио де Жанейро.

 

 

Голгота – 16, 19, 20 и 25 ноември

Великобритания/Ирландия, 2014, 100 мин

режисьор: Джон Майкъл Макдона

в ролите: Брендън Глийсън, Крис О'Дауд, Кели Райли, Ейдън Гилън, Дилън Морън, Исаак дьо Банколе, М. Емет Уолш, Мари-Жозе Крос, Домнал Глийсън

golgota

Също като брат си Мартин Макдона, и Джон Майкъл Макдона обича черния хумор и абсурд ситуациите, обича да разказва типично ирландски истории, които звучат универсално и явно обича да работи с Брендън Глийсън (симпатичният наемен убиец в братовия В Брюж) – в своеобразното продължение на дебютния му Големият полицай от малкия град, Глийсън този път е в амплоато на свещеника Джеймс Лавел, който при изповед научава, че ще бъде убит след седмица – време достатъчно, за да разплете причините за своята смъртна присъда; време да бъдат спасени няколко изгубени души; време за ноар прелюдия към финала на Майкъл Макдона трилогията филми с Брендън Глийсън.

 

 

Пазолини – 20, 24 и 30 ноември

Франция/Италия/Белгия, 2014, 85 мин

режисьор: Абел Ферара

в ролите: Уилям Дефо, Нинето Даволи, Рикардо Скамарчо, Валерио Мастандреа, Адриана Асти, Мария де Медейрос, Джада Колагранде

pasolini

2 ноември 1975 – последният ден от живота на италианския киноас Пиер Паоло Пазолини, неразкрито убийство, провокативният филм Сало или 120-те дни на Содом и последното интервю на Пазолини – всичко това оживява адски пълнокръвно тук благодарение на майсторски ненатрапчивата режисура на Абел Ферара и плашещо тоталната външна прилика на Уилям Дефо с Пазолини, в чийто образ Дефо влиза като във втора кожа с повече от убедителната Пазолини изповед: "Аз си плащам цената за живота, който живея... той е като пропадане в ада. Но когато се върна – ако се върна – съм видял други неща."

 

 

Госпожица Юлия – 19, 20, 23, 24 и 27 ноември

Норвегия/Великобритания/Ирландия/Франция, 2014, 129 мин

режисьор: Лив Улман

в ролите: Джесика Частейн, Колин Фарел, Саманта Мортън

miss-julie

Явно, докато я е снимал в десет филмови класики, Ингмар Бергман е предал на Лив Улман не един и два мастърклас режисьорски трика за нагнетяване на съспенса – именно това иконичната актриса (влязла и в режисьорско амплоа от '92-а насам) идеално постига в екранизацията си по пиесата на шведския класик Аугуст Стриндберг, а Джесика Частейн (като аристократката Юлия) и Колин Фарел (като прислужника Джон) тук са във вихъра на флирта с психодрамата.

 

 

Измет – 23 ноември

Великобритания, 2014, 113 мин

режисьор: Стивън Долдри

в ролите: Селтон Мело, Вагнер Моура, Руни Мара, Мартин Шийн, Риксън Тевис, Едуардо Луис, Габриел Вайнстайн

izmet

Тримата чаровни хлапаци Рафаел, Гардо и Габриел Плъха сортират както боклука, така и морала на Рио де Жанейро – след като портфейл с ценна информация попада в ръцете на Рафаел, подобно на трима мускетари, фавела триото тръгва на поход за справедливост (така е редно, казват те) срещу корупцията, политиката, полицията... с помощта на много смелост, хумор, бързи крака и мисъл, и ключовата роля на английския, който учат с Оливия (Руни Мара), асистентката в мисията на отец Джулиърд (Мартин Шийн) и най-вече на съдбоносната среща с фамилия Анжело (неслучайно името значи ангел)... докато неусетно стане време за изхвърляне на боклука, а не за задаване на въпроси #кой и #защо.

 

 

Магия в полунощ – 23, 24, 25 и 26 ноември

САЩ, 2014, 97 мин

режисьор: Уди Алън

в ролите: Колин Фърт, Ема Стоун, Саймън Макбърни, Марша Гей Хардън, Айлийн Аткинс, Джаки Уийвър, Хамиш Линклейтър, Катрин Маккормак, Уте Лемпер

magic-in-the-moonlight

Някак на магия хиперактивният Уди Алън продължава да пише и режисира дежурният си един филм на година. Да, неминуемо повтаря теми, сюжети и герои от предишни филми и ако Магия в полунощ напомня елегантно съчетание между Проклятието на Скорпиона, Сензацията (и в двата интригата се върти около илюзионисти и медиуми) и Полунощ в Париж (заради любимите на Уди 20-те години на миналия век), то именно в това се крие магията в неговите филми – да превръща коренно различни лица, съдби, герои (като снимащите за пръв път с него Колин Фърт и Ема Стоун) в неделима част от вечния му сатиричен водевил на... Любовта.

 

Киномания 2014 е в салоните на НДК, Люмиер, Одеон, Дом на киното, Евро Синема, Френски институт и културен център G8 от 13 до 30 ноември 

Шифърът на…

Петък, 02 Януари 2015г. 10:00ч.

"Само човек толкова обсебен от своите тайни може да намери начин да разкрие тайните на другите" – така описваха героя на Бенедикт Къмбърбач (Уикилийкс създателят Джулиън Асандж) в Петата власт, но тези думи разшифроват напълно и неговото ново амплоа в Игра на кодове – на математика-гений, кодоразбивачът на шифър машината Енигма през Втората световна война и ученият-пионер в областта на изкуствения интелект и разработването на компютъра, низвергнатият (доскоро) британец Алън Тюринг.

imitation2

Холивуд винаги е обичал екзистенц драмите по действителен случай – особено когато в епицентъра им стои саможив учен, който е кристално наясно с тайните кодове на живота и Вселената, но все не може да реши простичките уравнения на човешкото общуване и взаимоотношения (отрупани с Оскар киноистории като Красив ум да искаш) – герой, точно като Алън Тюринг (Бенедикт Къмбърбач в перфектно и присърце амплоа), който върши неща, които "другите не могат дори да си представят", защото възприемат по друг начин света.

imitation9

Да разкриеш тайните скрити в перфектна шифър машина (а.к.а Енигма) чрез създаването на също такава перфектна, изчислителна машина (а.к.а праотецът на Компютъра); да наречеш тази машина с името на единствения човек, открил кода за твоето сърце във времена, в които любовта между двама души от един и същ пол е също толкова неразбираема, колкото любовта между човек и машина; да изживееш дните и нощите си в нелегалност, осъден за непристойно (а.к.а гей) поведение, а едва посмъртно (след 60 години) да получиш заслужените признание и почести на учения, изиграл голяма роля за обръщане хода и на Втората световна война, и на дигиталното бъдеще... – да, животът и делото на Алън Тюринг са истинска златна мина за киното – неслучайно сценарият за драматичната биография на Тюринг оглавява "черния списък" в Холивуд за най-желаните, нереализирани кинопроекти от 2011 насам, а след реабилитацията на личността и научното му дело през 2013 от Кралицата, мегапродуцентското дуо на братя Уайнстийн (неизменно с филми-абонати за Оскар и Златен глобус шортлистите) плаща най-голямата сума евър за разпространение на европейски филм в Щатите.

imitation5

Да, Холивуд винаги е обичал ексцентрични герои извън стереотипа като Тюринг, докато налага масови стереотипи – затова като мантра нонстоп ще ти набиват лайтмотива на уникалността (труднопостижим за индивида, но добра мотивация за масовката) тук, че "понякога хората, за които никой не си представя нищо, постигат това, което никой не може да си представи".

imitation10

Затова с много хумор и максимално опростяване (за да са разбираеми универсално, нали) ще се представят научни идеи и факти от Втората световна война в гонене на пълна (заслужена, но закъсняла) реабилитация на Тюринг с цената на омаловажаване на други герои (както от войната, така и от дигиталната революция и разработването на компютъра – нали знаете, че скоро филм за Джон Атанасов няма да гледате), за да се постигне перфектната драма по холивудски.

imitation12

Затова и взимате млад, хитов норвежки режисьор (Игра на кодове е англоезичен дебют за Мортен Тилдъм), който да освежи старите холивудски схеми, трикове и клишета като направи един хем интелигентен, хем боксофис-забавен, хем трибют филм, който в годината на юбилейно отбелязване от края на Втората световна тематично и логично да бъде отрупан с Оскар и (пет досега) Златен глобус номинации.

imitation14

Затова и балансирате ексцентричността със стереотипите като взимате изцяло хитов британски (тотално подходящ) актьорски състав (брилянтен Бенедикт Къмбърбач с перфектните поддържащи роли на Кийра Найтли/Джоан Кларк, Матю Гуд/Хю Александър, Марк Стронг/Стюърт Минис), който с финес и брит хумор да наблегне на идеята, че разшифроването на вселенските тайни се крие в кодовете на общуването помежду ни. Независимо как ги наричаме – Код Война, Код Любов, Код Тюринг или Код Кристофър.

imitation15


Игра на кодове е в кината

Човекът като Вселена

Четвъртък, 29 Януари 2015г. 17:07ч.

"Докато има живот, има и надежда" може да са думите на гения на астрофизиката Стивън Хокинг, но докато има Вселена, ще има и теории, които да я обясняват. Докато има кино, ще има и филми като Теорията на всичко, които ще убеждават, че за Любовта, за човешкия дух и воля няма граници... нито начало, нито край.

 

everytheory9

Затова да започнем от края към началото (като финалните надписи на Теорията на всичко) – на 8 януари тази година космологът на Вселената Стивън Хокинг навърши 73 години, от които 50 изживя на кредит (след като на 21-годишна възраст е диагностициран с амиотрофична латерална склероза а.к.а тотална парализа на мускулите и лекарите му предричат две години живот), за да постигне Всичко, за което един астрофизик може да мечтае.

everytheory21

И да се превърне както в емблема на надеждата за хората с увреждания (неслучайно Параолимпийските игри в Лондон през 2012 бяха открити именно с вокодерния глас на Хокинг, който звучи и във филма), така и в универсален символ на идеята, че Вселената, наречена Човек, не познава граници.

everytheory20

На 6 януари тази година актьорът Еди Редмейн навърши 33 години, на 11 януари получи Златен глобус, а на теория и логика е възможно (и закономерно) в уравнението да се появи и Оскар за това, че както казва самия Хокинг "сякаш гледах себе си на екрана". Да, Стивън Хокинг все още не е намерил онова "едно-единствено, простичко, елегантно уравнение", което да обясни всички тайни на Вселената, но режисьорът Джеймс Марш (вече печелил Оскар за документалния Man on Wire), по подобие на другия британски фаворит за филмови награди тази година Игра на кодове, е намерил решение на уравнението за добро биографично кино.

everytheory26

Всъщност Игра на кодове и Теорията на всичко може и да се различават (като "моркови и зелен грах" според Къмбърбач в Игра на кодове или като "картофи и зелен грах" според Фелисити Джоунс/Джейн Хокинг в Теорията на всичко), но и двата филма (освен това, че Къмбърбач е първият актьор, изиграл Хокинг) използват уравнението на обречената любов – дали ще бъде машина, носеща името на загубена детска любов (Игра на кодове), или ще бъде "черната дупка" на Любовта, която ни погълва изцяло и ни прави това, което сме, но и в двата случая велики научни теории и открития, които променят света ни са преведени простичко, красиво (олé за оператора Беноа Делом и композитора Йохан Йохансон) и с много хумор на езика на Любовта и нейните малки кодове, така че да се получат бокс-офис заразителни истории за Вселената, наречена Човек.

everytheory24

Да, всеки един от нас е отделна Вселена. Вселена, която се променя във Времето, също като тялото на Стивън Хокинг (наистина болезнено-автентично превъплъщение на Еди Редмейн). Вселена, в която нищо не се губи, само променя формата си. Вселена, в която няма граници за човешките постижения, както твърди самия Хокинг. Вселена, която възпроизвежда други Вселени.

everytheory33

Вселена, която колкото се приближава към края, толкова се връща в началото ("казаха две години" ще отвърне Джейн Хокинг, а по-късно ще напише книгата Пътуване към безкрая: животът ми със Стивън, която е в основата на сценария тук). Вселена, която докато е жива, ще бъде обяснявана с най-различни теории/филми/митологии...

Вселена, в която онова "едно-единствено, простичко, елегантно уравнение" се изписва с думите "докато има Любов, има и Вселена".

everytheory6 

Теорията на всичко е в кината

За какво говорим, когато говорим за кино – така можеше да звучи заглавието на пиесата За какво говорим, когато говорим за любов, около която се вихрят сатиричните страсти в тазгодишния четирикратен Оскар лауреат Бърдмен или Неочакваната добродетел на невежеството.

А когато говорим за кино, особено за киното на Алехандро Гонзалес Иняриту, може спокойно да кажем, че Бърдмен е най-забавния, най-динамичния и най-личния негов филм досега. Което не го прави и най-добрия, но...

birdman30

Да, това е първият му филм, в който комедията, хуморът и (само)иронията са главни герои. Да, Иняриту за пръв път заменя абонирания си оператор Родриго Прието с Емануел Любецки (за когото няма невъзможни неща след снимането на Дървото на живота и Гравитация), именно защото тук дългият кадър не е просто идеен акцент, а основен бижу трик за концепцията на филма, като камерата на Любецки и дръм музиката на барабаниста Антонио Санчес не само идеално замаскират липсата на монтаж, но и вкарват действието в ритъма и динамиката на ежедневието ни – този така познат сърцетуп, който те кара да "влизаш" директно във филма, в който, също като в живота, няма време за монтаж.

birdman16

Да, Бърдмен е първия филм на Иняриту, който открито фамилиарничи с теми от неговия собствен живот – всички онези моменти, които са били, са и ще бъдат част от ежедневието на всеки, пристъпил някога в его цирка, наречен Холивуд.

Когато говорим за кино трябва да го четем като рециклиране на символи, идеи, животи и митологии – да, Холивуд обича да се измисля наново, а какъв по-добър начин за създаване на нова митология от осмиване на старата. Бърдмен не е нито първия, нито ще бъде последния филм, който взима стари култ символи (в случая, първият комиксов блокбъстър герой Батман), за да ги превърне в сатирично огледало на шизофренията на суетата, наречена Холивуд.

birdman15

Майкъл Кийтън не е нито първия, нито ще бъде последния актьор, чиято кариера ще бъде рециклирана и ще се захранва (също като Холивуд) от същите тези неща, които брилянтно иронизира в образа на Ригън Томсън. Иняриту не е нито първия, нито ще бъде последния режисьор, който иронично ще се пита дали всички не преиграваме със значимостта си като малка точка от тоалетната лента/хартия на (кино)вселената.

birdman10

Когато говорим за кино трябва да знаем, че всяка година Холивуд е готов с поне два идентични филма на една и съща тема, но само единият обира овации и награди, а другият изпада в забвение. И ако Бърдмен и Принизяването (или Смирението, при по-точен превод) споделят доста сходни теми и образи, то има два момента и в двата филма, които са абсолютни сториборд близнаци – сцените, в които Майкъл Кийтън/Ал Пачино се озовават непредвидено извън театъра по време на участие в представление и мигът, в който и двамата се самоубиват на сцената като еманация на идеята за свръхреализъм, за пълно сливане на реалност и изкуство (финал, който и двата филма заемат от Черният лебед на Аронофски).

birdman21

Наречи го съвпадение (или Иняриту също е чел романа на Филип Рот, по който Бари Левинсън снима Смирението), но именно различните начини, по които тези моменти оживяват на екрана правят и разликата между двата филма. Разходката по Таймс Скуеър на Майкъл Кийтън по бели гащи може и да влезе в учебниците по кино, докато изпълнението на Пачино в Смирението ще попадне в списъка с перфектни, но недооценени роли... или както казва Едуард Нортън/Майк Шайнър: "Първо ще се смеят, после ще туитват" – е, явно Кийтън е събрал повече туитове и лайкове, нали!

birdman24

Всъщност, когато говорим за кино все едно говорим за любовта – и двете задават едни и същи въпроси на Егото. Нещо, което е олицетворено идеално в отношенията ("бъркаш любовта с възхищението") между Ригън Томсън и жена му Силвия/Ейми Райън, и дъшеря му Сам/Ема Стоун, и любовницата му Лаура/Андреа Райзбъро, и колегите му Майк/Едуард Нортън и Лесли/Наоми Уотс – неслучайно филмът започва с думите, изписани и на гроба на Реймънд Карвър: "And did you get what you wanted from this life, even so? I did. And what did you want? To call myself beloved, to feel myself beloved on the earth."

birdman27

Иначе, когато говорим за Бърдмен най-добре да погледнем бележката в гримьорната на Ригън Томсън"A thing is a thing, not what is said of that thing" – или каквото и да кажат хората за него, Бърдмен е това, което е – носител на 4 награди Оскар 2015.

birdman2


Бърдмен или Неочакваната добродетел на невежеството е в кината

Диви истории

Петък, 01 Май 2015г. 14:14ч.

Ако искате да знаете какво се е случило на полет 9525 на Germanwings, разбил се наскоро над френските Алпи, то гледайте първата от шестте сатира истории, обединени в заразително комедийната екзистенц амалгама Диви истории на аржентинския режисьор Дамиан Шифрон. Шегуваме се, естествено, но именно този флирт с черния хумор за нещата от живота спечели на Шифрон и номинация за най-добър чуждоезичен филм на наградите Оскар 2015.

 

Неслучайно и братята Алмодóвар продуцират сатиричния кинопъзел на Дамиан Шифрон – финият черен хумор и абсурд ситуациите на ръба на нервна криза носят генотипа на филмите на Педро Алмодóвар, а самият Шифрон дотолкова се е специализирал в късия киноразказ, че може да превърне малки истории (взети сякаш от заглавия на любопитни хроники в пресата) в прецизен киноразрез на човешката природа и на декаденс обществото ни, което, уви, доста често е движено именно от импулса на отмъщението и на животинските (въпреки, че така обиждаме животните) страсти. И ако в един друг филм се казваше, че "Отмъщението е ястие, което се сервира студено", ето какво предлага аржентинската кинокухня на шеф Шифрон по въпроса:

 

Супа с пащърнак

divi

Събирате като листа хората, които са ви наранили или са се отнесли грубо с вас, качвате ги на полет, чийто главен готвач се казва Габриел Пастернак и пасирате този емоционален миш-маш като разбивате самолета (в планина или в басейна на родителите ви).

 

 

Омлет с пържена съвест

divi6

Взимате развалените яйца на нагъл и безцеремонен простак с политически амбиции и мания за величие (такива в България бол), разбивате ги на пяна от болезнени спомени на невинна сервитьорка и ги пържете в мазнината от откровения и нравствена мъдрост на бивша затворничка.

divi5

Поръсвате обилно с отрова за мишки, гарнирате с пържени картофи по съвест и поднасяте всичко това обилно полято... с кетчуп.

 

 

Париляда а.к.а Гаучо стек

divi1

Внимавайте с аржентинските говеда край пътя, не ги закачайте излишно, но ако все пак се изпречите на рогата на отмъщението им, не си изпробвайте силите в челен сблъсък (дори барбекюто ви да е марка Audi) – месото на говедата може да бъде много жилаво, затова пригответе много пиперливи подправки и пикантни сосове, които да убият вкуса на тестостерона и на вироглавите страсти, а за всеки случай заредете край скарата и... пожарогасител.

divi3




Емпанадас тротила

divi7

Прочутите в цяла Латинска Америка банички могат да имат всякакъв пълнеж – в случая на експерта по взривяване Симон Фишер, животът му е пълен с недоразумения, с проблеми в брака, с неоправдана загуба на работата, но най-вече с несправедливи вдигания на колата му (и изнудващите плащания на съответните глоби), докато в един момент тестото на търпението му не превтасва и емпанадасите му с динамит не го превръщат от средностатистическия малък човек в... почитан обществен герой.

 

 

Миди със сос Морал

divi10

Сосът Морал е труден за приготвяне, но веднъж уцелени точните му съставки и пропорции определят не само вкусовете ни в живота, но и самото ни битие и постъпки – дали ще поемем отговорност след извършена катастрофа, дали ще прехвърлим вината върху друг, дали онзи другият ще поеме вината срещу значително финансово обезпечение, дали други няма да са готови да замажат ситуацията срещу двойно по-голяма финансова отплата... – това изискано ястие не само разкрива как действа цялото ни общество, но и подсказва, че може да разберем какво се крие в мидените ни черупки (перла или мекотело) едва след като бъдат отворени.

 

 

Сватбена торта Докато смъртта Ти ни раздели

divi14

Разбивате на пух и прах двама темпераментни младоженци, добавяте любовницата на жениха до получаване на гъст крем от истерични откровения, признания и изневери, който обилно се стича по няколкоетажните блатове на поредната помпозна церемония, избиваща комплекси, претенции и смисъл, така че дълго след финалните хапки от този десерт да усещате послевкуса на... Прошката и Любовта.

divi13

 

И ако накрая имате чувството, че в кинокухнята на шеф Шифрон преобладават пиперливия черен хумор и животинските продукти (неслучайно в началните надписи екипът на филма е представен с образите на животни), то погледнете в готварската книга на човешката ни природа и кажете дали Шифрон не е... добър готвач.

 

divi12


Диви истории са в кината

онлайн