Home / Рубрики / Кино / Списък на статии по етикет: Оскар 2017
A+ R A-
Списък на статии по етикет: Оскар 2017

Анимация Градация

Петък, 27 Януари 2017г. 10:10ч.

Световният фестивал на анимационния филм отново гостува панорамно в София (от 27 до 29 януари) – да, ще може да гледате Сляпата Вайша, номинираната за Оскар 2017, късометражна визуална метафора на Теодор Ушев и Георги Господинов, както и едни от най-добрите свидетелства за магията на анимацията от изминалата година.

 

 

Какво?

Селекция от победителите в 12-ия Световен фестивал на анимационния филм + панорама на най-доброто от изминалата година, разделени в следните категории:

mineonly

Само моя, 7 мин, България, 2016 © режисьор Йоана Атанасова

 

Късометражна анимация 127 януари, 17:30 – хубаво е, че анимационната панорама стартира със силно българско присъствие – избрания за най-добър български студентски филм, акварелната история Само моя (или ревността като кошмар) на Йоана Атанасова, черно-хумористичния триумф над плътта Наркотик на познатия ни Димитър Димитров и Няма начин на Иван Стоянович. Студентският поглед винаги е бил интригуващ: като във френския Легендата за Краба-Фар (или 3D приключенията на рак-фар, който колекционира лодки на изгубили се моряци); канадския Клиторът (или хумористично-анатомична история за живота на един клитор, естествено); френския Произведено в Китай (или живота на хората според играта на играчките); чешкия Щастлив край (или ловци, тракторист, диско танцьор и един труп в комедия за смъртта); японския 00:08 (или 8 секунди, които се усещат като 5 минути от света); иранския Натюрморт (или спомени като звуци); френския Празнината (или спомените като прах в стая за безсмислени игрички).

legendof the crabe-phare

Легендата за Краба-Фар,7 мин, Франция, 2015 © режисьори Гаетан Борд, Алекзандр Во, Бенжамен Лебуржоа, Меджин Ян, Клер Вандермерш

  

Късометражна анимация за деца 128 януари, 13:30 – от българската ретро класика Пеперудата на Витко Боянов и родната Една кратка история (или как червено драконче открива себе си), през швейцарската Кралица Дупла (или владетелски терзания в небесното краличество Люш-Полюш), немския Време за прилепи (или как прилепче си търси приятели), френския Птиче бау бау (виждали ли сте птиче, което лае), китайско-японската паралелна реалност Лъжица и руските Апорт (или три кучета, които играят с топка), Даша и човекоядецът (или как музиката и Даша те карат да не ядеш повече хора) и Хамлет (или какво става когато деца отидат на театър).

 

Късометражна анимация 228 януари, 15:00 – да, Теодор Ушев ни каза, че знае рецептата за Оскаров филм и в случая на Сляпата Вайша (номинирана за Оскар 2017) я откри в разказа на Георги Господинов за момичето, чието ляво око вижда само миналото, а дясното само бъдещето – идеалната метафора, за хората, които не могат да живеят в настоящето, като нас, българите. За сблъсъка между минало, настояще и бъдеще и други метафори разказва и родната Пътуваща страна на Весела Данчева и Иван Богданов, Как се скараха орисниците на Анна Харалампиева и наградения Така копнях за теб на Емма Вакарелова. Големият победител от 12-ия Световен фестивал на анимационния филм също е тук – швейцарският Горски цар на Жорж Швицгебел разказва виртуозно едноименната балада на Гьоте под звуците на Шуберт и Лист. Не по-малко интригуващи са историите в Пропадане, Проба – грешка, Живот с Херман Х. Рот и Страшният съд.

travellingcountry

Пътуваща страна, 14 мин, България/Хърватска © режисьори Весела Данчева, Иван Богданов

 

Пълнометражна анимация 128 януари, 16:30 – френският Момчето фантом разказва необичайния супертандем на 11-годишния Лео (който може да бъде невидим и да лети през стените) с ранения полицай Алекс в името на бъдещето на Ню Йорк.

 

Пълнометражна анимация за деца29 януари, 13:30 – руският Кикорики: Легенда за златния дракон ни отвежда на щурия остров Кикорики, чиито шарени обитатели могат да разменят характерите и качествата си с чудното изобретение Подобринаторът.

 

Късометражна анимация 329 януари, 15:15 – Гъсеница с лице на момиче се страхува от света, а как изглежда тя в очите на пеперудите ще разберете в Мъничка на Милена Симеонова. Най-добрият студентски филм, според СФАФ 2016, руският Болката на Надя Федотова, също търси магията в простото ежедневие, но в живота на двойка влюбени, а британският Запис/Записвай пък отговаря на въпроса дали снимките отразяват реалността или запечатват желанието ни за реалност. Естеството на осъзнатото и неосъзнатото общуване пък е изследвано с много фантазия и пластилин в щатския Първичен поток, а женствеността е изучена с много белгийски хумор до най-скрития детайл във Всички техни нюанси. Иначе, дали ще става дума за самурайски дуел за чудо и приказ (в Шудо), за душите на морски създания, които се превръщат в хора (Сред черните вълни), за щуро пътуване до морето (в Без глава), за хаоса, който дебне (В далечината), за страстни пожарникарки (в Горски пожар) или просто за отглеждане на праз лук (в Лучена супа), сигурното е, че ще има пир за сетивата.

shudo

Шудо, 2 мин, Франция, 2015 © режисьори Шарл Бадийе, Хуго Вайс, То-Ан Бах

  

Пълнометражна анимация 229 януари, 16:45 – копродукцията Вълшебната планина на Анка Дамян не само заслужено взе наградата за най-добър пълнометражен филм, но и документално проследява необикновената история на полския бежанец в Париж Адам Яцек Винклер, който в желанието си да промени света стига до битка за независимостта на Афганистан.

 

Кога & Къде?

От 27 до 29 януари 2017 в кино Люмиер

 

Защо?

Защото ще може да видите миналото, настоящето и бъдещето не само на българската, но и на световната анимация.

phantomboy

Момчето фантом, 80 мин, Белгия/Франция, 2015 © режисьори Ален Ганьол, Жан-Лу Фелисиоли

 

Изгубен и Намерен

Вторник, 14 Февруари 2017г. 12:12ч.

Кои сме ние и какви искаме да бъдем – два вечни, стари колкото света, екзистенц въпроса, чиито отговори се намират в епицентъра на случващия се живот в Лъв: Стъпки към дома и Лунна светлина, два от претендентите за Оскар 2017, които имат шанса да спрат La La Land хегемонията тази година.

 

lion9

На пръв поглед, двете (реални и натурални като живота наоколо) истории в Лъв: Стъпки към дома и Лунна светлина нямат нищо общо помежду си, особено когато се случват (горе-долу по едно и също време) в двата противоположни края на света – само, че когато невръстният Сару (Съни Павар в Лъв: Стъпки към дома) губи нелепо своето семейство, озовавайки се на транзитен влак без пътници, който го отвежда през почти цяла Индия в Калкута, на хиляди километри от дома, тогава той се свива на кълбо по същия начин, по който Шайрон а.к.а Малкия (Алекс Хибърт в Лунна светлина) се крие и бяга от своите постоянно тормозещи го връстници или от надрусаната си майка в Маями, Флорида. Колкото далеч е Сару от своето семейство, толкова далеч е и Шайрон от своето семейство.

moonlight1

Две изгубени хлапета в двата края на света, но с обща съдба – в един момент да бъдат сами на света – и докато Сару се скита немил-недраг из улиците, сиропиталищата на Калкута и в спомените за изгубеното си семейство (за което така и не може да обясни къде живее), то Шайрон среща Хуан (номинираният за Оскар 2017 в поддържаща роля Махершала Али), местен дилър на дрога и (впоследствие) ментор на Шайрон, който не само ще го научи да плува в бурното море на живота, но и ще му завещае думите: "В един момент трябва да решиш кой искаш да бъдеш.", които, не щеш ли, пасват идеално и на съдбата на Сару.

lion23

И Сару, и Шайрон ще имат късмета да имат две майки – Сару е осиновен в Тасмания от бездетната двойка Брайърли (Джон/Дейвид Уенъм и Сю/Никол Кидман, номинирана за Оскар 2017 за поддържаща роля), които ще му припомнят какво е да имаш семейство и да се радваш на живота.

moonlight4

От своя страна, Шайрон ще снове между неволите на родната си майка Пола (номинираната също за Оскар 2017 за поддържаща роля Наоми Харис) и милата всеотдайност на приятелката (също бездетна) на Хуан, "втората майка" Тереза (певицата Джанел Моне)...

lion24

Въобще, и двата филма кадрират един много силен, много интимен портрет на майчинството... с точните жестове, точните думи (изчакайте монолога на Кидман за отглеждането на чужди деца), точните ситуации... и неслучайно, и двата филма играят на ръба на социалната кампания – статистиката на финала в Лъв: Стъпки към дома може спокойно да се съотнесе и към проблемните деца в Щатите.

moonlight3

Да, социалното е вплетено умело и ненатрапчиво в несъспенс (като самия живот) ритъма на двата филма... без апломб, без гранде обрати, медитативен, търпелив, чакащ да улови точните мигове, онази магия на малките щрихи, които да нарисуват голямата картина на живота...

lion35

Неслучайно и двата филма са номинирани за Оскар както за кинематография, така и за адаптиран сценарий – Лъв следва автобиографичната книга Дългият път към дома на Сару Брайърли, а Лунна светлина върви по стъпките на не по-малко документалния разказ Черните момчета стават сини на лунна светлина на Таръл Алвин Маккрейни.

moonlight5

Може би, неслучайно, и двамата режисьори са млади и търсещи своя поглед към света като техните герои Сару и ШайронЛъв: Стъпки към дома е пълнометражен дебют за австралиеца Гарт Дейвис, а Лунна светлина е втори филм за Бари Дженкинс – имат какво да изпипват (въпреки че Дженкинс вече получи Златен глобус за най-добра драма), но и двамата умело избягват сравнения с предишни Оскар номинирани филми, най-вече такива с Беднякът милионер и Планината Броукбек.

lion34

Част от заслугата за избягване от тези сравнения се крие и в едно от главните действащи лица в двата филма – музиката. Виртуозните, сърцетуптящи пиано импресии на Hauschka и Дъстин O'Халорън (от ембиънт дуото A Winged Victory for the Sullen) превръщат Лъв: Стъпки към дома в нещо далеч по-сложно от мелодраматична индийска история с глобален привкус и надскачат игривата екзотика на А.Р. Рахман в Беднякът милионер.

moonlight6

Какво да кажем пък за нестандартното решение да разкажеш гето-гей триптих със звуците на неокласическата музика в Лунна светлина – брилянтен избор на Никълъс Бритъл, замесен неслучайно в едни от интересните саундтрак решения в последните години като 12 години в робство, Камшичен удар и The Big Short. Просто и двата филма, не само напълно заслужават Оскар номинациите си за музика (аман от La La Land-ското City of Stars), но и доказват за пореден път, че музиката може и без думи да разказва невероятно магични истории. Също като любовта.

lion48

Да, и Лъв: Стъпки към дома, и Лунна светлина са преди всичко истории за любов – независимо дали ще бъде майчината обич или неповторимата интимност между две сродни души... И Сару, и Шайрон откриват любовта по трудния начин... И ще я намерят едва когато намерят себе си, когато разберат кои са и какви искат да бъдат...

moonlight10

Неслучайно връзката на Сару (номинираният за Оскар 2017 за поддържаща роля Дев Пател) с Луси (Руни Мара) минава през търсенето на изгубените корени и откритието, че през целия си живот е произнасял грешно името си (а именно Шеру, означаващо... Лъв)... Името е също толкова важно и за Шайрон (неслучайно историята му е разказана в три части, всяка носеща различно негово прозвище), колкото да намери отговор на думите на Хуан: "В един момент трябва да решиш кой искаш да бъдеш."

lion54

Защото само този, който е намерил себе си, знаещ кой е и кого иска да бъде, само той може да дава и да получава Любов... Защото в живота няма Google Love приложение, с което да откриваш Любов... Защото всички знаете основния закон: Когато ти се изгубиш, Аз те намирам – Изгубя ли се Аз, Ти ме намираш!

moonlight11

Лунна светлина, САЩ, 2016, 111 мин © режисьор Бари Дженкинс
 

 

Лъв: Стъпки към дома е в кината от 17 февруари, а Лунна светлина очаквайте на 21-ия София Филм Фест

OscarLand

Неделя, 26 Февруари 2017г. 09:09ч.

Изобилие от based on a true story филми, поредни анти-Тръмп акции, очакван La La Land триумф, среща между миналото и бъдещето... или 89-те награди Оскар през очите на Сляпата Вайша.

 

 

 

Най-добър късометражен анимационен филм – Piper

blindv5

Категорията, която най-силно ни вълнува... все пак, и бабите, и дядовците ни научиха (или поне така си мислят) кой е Теодор Ушев, коя е Вайша и с какво око гледа на света... да, преди три години Теодор Ушев ни каза, че знае рецептата за Оскаров филм и че няма да прави компромиси, за да я изпълни на всяка цена... И наистина, Сляпата Вайша (на снимката) е в същата, характерна визуална естетика (като линогравюра, но върху дърво) като шортлистнатата Gloria Victoria... историята отново е силно въздействаща на различни нива, с куп метафори... Всъщност, именно разказът на Георги Господинов е носител на съществената промяна в сравнение с Gloria Victoria – използването на текст и глас зад кадър, обаче, може да бъде нож с две остриета (или поглед с раздвоени очи) в късометражната анимация и тук идва една от главните разлики с основния конкурент на Сляпата Вайша, а именно Pixar импресията Пайпър – да, историята на Вайша е по-философската, по-сложната, по-комплексната, но и Пайпър предлага силна и простичка (а понякога това е по-въздействащо) метафора за живота; да, хората не обичат да им казват истината, а повечето наистина живеят с поглед или към миналото, или към бъдещето, но рядко намерили баланса в настоящето; да, Pixar не са получавали Оскар за късометражка от 17 години насам, но пък пълнометражните им анимации винаги са в играта и скоро получиха признание за Отвътре навън... Да, много ни се иска Вайша да се срещне с Оскар (интересно как ли ще изглежда той през нейните очи) и то не само заради шанса първи българин (бяло-зелено-червено гамата се набива на очи във филма) да получи тази награда (а не статуетка за признание на технологични иновации).., но преди да започнете да се пост-тупате в гърдите и да тагвате, не забравяйте, че номинацията на Вайша в известна степен се дължи и на продуцента Марк Бертран и силното лоби на Националния филмов борд на Канада, както не забравяйте и милионите гледали Пайпър с Търсенето на Дори.., защото маркетингът и боксофис популярността са двете очи на биг бизнес погледа, наречен Холивуд.

 

 

Най-добра музика – La La Land

lalaland3

Да, киносветът (също като животът) е несправедлив... Знаем, че La La Land ще я получи (въпреки че заслужава само наградата за оригинална песен)... знаем, че си тананикате City of Stars, но в тази категория има три по-добри музикални истории от La La Land, три филма, в които музиката е главен герой – Никълъс Бритъл (да, именно човекът, който стои зад успеха по ноти на първите филми на Деймиън Чазел) се справя чудесно с раздробяването и подреждането в пъзел на симфонични звуци и инструменти, за да чуем/видим нестандартно красив реквием за гето-гей любовен триптих в Лунна светлина; Hauschka и Дъстин O'Халорън надскачат клишетата на индийската екзотика в Лъв: Стъпки към дома, играейки си с клавишите на хуманността, удряйки право в петолинието на сърцето, а в Джаки минималистичните струнни секции на Мика Леви (от Micachu & The Shapes) се реят и фиксират като очите на скръбта на Натали Портман/Джаки Кенеди.

 

 

Най-добра поддържаща женска роля – Октавия Спенсър/Скрити числа

hiddeno

Не е за вярване, че през 2017 все още говорим за расова дискриминация, за равноправие между половете, водят се кампании като Black Lives Matter, а артисти (актьори, музиканти...) се оплакват от сегрегация – неслучайно Холивуд го играе политически коректно, включвайки доволно афроамериканци във всички Оскар категории. Истината е, че ако даваха награда за портрет на майчинството Никол Кидман (Сю Брайърли в Лъв: Стъпки към дома) и Наоми Харис (Пола в Лунна светлина) трябва да си я споделят... Истината, обаче, е че, Октавия Спенсър, Тараджи П. Хенсън и Джанел Моне заформят невероятно трио (напомнящо ансамбъла в Южнячки преди години), което не само се заиграва (понякога клиширано) с всички изброени социални проблеми и дискусии от изминалата година, но и съживява интригуващ портрет на три чернокожи жени-математици през 60-те в НАСА (всяка първа в областта си), за които е по-лесно да изпратят кораб в Космоса, отколкото да живеят нормално в обществото.

 

 

Най-добра поддържаща мъжка роля – Махершала Али/Лунна светлина

moonlight1

Един от най-недооценените филми през изминалата година, Хищници в мрака, беше пренебрегнат и от Оскар Академията, както ще се случи и със силната роля в него на Майкъл Шанън като полицай със собствени закони на справедливостта и с рак на белите дробове, затова като подминем убедителните (но не съвсем) образи на Дев Пател в Лъв: Стъпки към дома, на Джеф Бриджис в Hell or High Water и на новобранеца Лукас Хеджис в Манчестър край морето, то остава екзистенц дилъра Хуан (и опора на Тараджи П. Хенсън в Скрити числа) Махершала Али, който не само записа 4 филма в актива си през 2016, но и изрича важните думи: "В един момент трябва да решиш кой искаш да бъдеш." – явно Али вече е наясно по въпроса.

 

 

Най-добра женска роля – Натали Портман/Джаки

jackien

Мерил Стрийп изигра най-добрата си роля за годината с речта си на Златните глобуси, която засенчи дори върховните ù арии във Флорънс Фостър Дженкинс... на Изабел Юпер вече и връчиха Златен глобус, така че едва ли ще дублира с Оскар, затова борбата се очертава между Ема Стоун (Мия в La La Land) и Натали Портман (Джаки Кенеди в Джаки) и... предвид масовата скръб по встъпването в длъжност на Доналд Тръмп и неговата Първа дама, то фокусът определено може да падне върху Джаки, особено след нейните думи: "Една Първа дама трябва винаги да е готова да стегне багажа."

 

 

Най-добра мъжка роля – Райън Гослинг/ La La Land

lalaland9

Кейси Афлек прие наградата си Златен глобус самоиронично подмятайки, че едва ли ще му се случи друг път... и може да се окаже прав, именно защото брилянтно влиза в кожата на своя герой Лий (от Манчестър край морето) – живо олицетворение на тихия кошмар на живота. През кошмара на живота минават и другите номинирани като Андрю Гарфийлд (във Възражение по съвест), Дензъл Уошингтън (в Прегради) и Виго Мортенсен (в Captain Fantastic), но май само Райън Гослинг се измъква с най-малко щети и с песен на уста – и как няма да е така, след като тази година ще се разпише в продължението на култа Blade Runner и новата авантюра Song To Song на Терънс Малик... Абе, Райън Гослинг е In The Zone!

 

 

Най-добра кинематография – Родриго Прието/Мълчание

mluk6

И Григ Фрейзър (в Лъв: Стъпки към дома), и Джеймс Лакстън (в Лунна светлина), и Линус Сандгрен (в La La Land) са все оператори, които имат повече филми в актива си от съответните режисьори – факт, който отваря доста възможности и пред режисьорите, и пред операторите, което е и една от причините номинираните тук да са истинска интрига за окото. Но ако има кинематография, която не просто разказва, а води историята, то тя носи запазената марка на Родриго Прието, любимият оператор на Алехандро Г. Иняриту (до Бърдмен, когато започна комбината с Емануел Любецки), който кадрира добре желанието на Скорсезе да се върне към киното, заради самото кино.

 

 

Най-добър оригинален/адаптиран сценарий – Деймиън Чазел – La La Land/ Бари Дженкинс – Лунна светлина

moonlight11

Двата основни конкурента за наградата за оригинален сценарий La La Land на Деймиън Чазел и Манчестър край морето на Кенет Лонърган са различни като деня и нощта – единият търси магията в живота, онези мигове, които превръщат мечтите в реалност, докато другият ходи по ръба на монотонния ад на битието, но и двата филма в един момент се срещат (като деня и нощта) и някъде там е истината. Също като при адаптираните сценарии, които превръщат срещата между литературата и визуалните изкуства в... нов вид изкуство, а тук, структурите на Първи контакт и Лунна светлина (на снимката) изпъкват над останалите. А дали езикът на септоподите има нещо общо с факта, че черните момчета стават сини на лунна светлина... е, това ще го разберем скоро.

 

 

Най-добра режисура – Деймиън Чазел/La La Land

lalaland1

Ако има нещо, което обединява и петте номинирани режисьора тук – Денис Вилньов, Мел Гибсън, Кенет Лонърган, Бари Дженкинс и Деймиън Чазел – то това е вниманието към детайла, но това е едно от задължителните условия в съвременното (и не само) кино. А това, което обединява двата филма на Чазел (Камшичен удар и La La Land) е фанатичното преследване на мечтите и случването им... на всяка цена. Докато Чазел не се превърне в герой в своите филми. Защото нали знаете... всеки е сценарист и режисьор на собствения живот.

 

 

Най-добър филм – La La Land

lalaland10

Да, La La Land повтори рекордния брой номинации на Титаник и вероятно ще повтори и рекордния брой награди, ама друг път... По-важното е, че също като Артистът преди 5 години, La La Land се обяснява в любов към киното (и към мюзикълите), само че с поглед към бъдещето, а не към миналото... А Холивуд винаги е обичал рециклирането на митологията си... По-важното е, че както историята сочи, в години (като днешните) на пълен социален, политически, икономически и културен декаденс светът предпочита да бяга от реалността, да бяга от проблемите с истории като La La Land. И успява... поне за миг, поне за два часа... или поне докато мечтите пеят своята песен на сцената на живота.

 

онлайн