Home / Рубрики / Кино / Списък на статии по етикет: Педро Алмодовар
A+ R A-
Списък на статии по етикет: Педро Алмодовар

Ела, закачи ме

Понеделник, 08 Август 2011г. 12:31ч.

Бижутата на естонеца Танел Веенре от пръв поглед те водят в магичен свят. И не е задължително там да ти хареса. Но пък е тооолкова красиво!

Танел е фрийленс дизайнер, фотограф и моден редактор в списанието Eesti Päevaleht, както и преподавател в Естонската академия за изкуства. Понеже графикът му през деня е твърде натоварен, той прави бижута нощем, което съвсем личи както от темите, така и от материалите му, сред които има космически прах, морски кончета, смола, енергийни камъни. Поговорихме си за бижутата като за светове и други интересни неща.

 

Мислиш ли, че работата ти може да се възприема като част от някаква традиция?

Разбира се, ние не живеем в някакъв девствен свят. Харесвам културата и корените си без значение дали ме свързват с Древен Рим или Желязната епоха. Чуствам, че в кръвта ми има някаква памет, която е по-стара от мен.

 

Имаше ли някакъв определен момент, в който разбра, че искаш да се занимаваш с бижута?

Не, по-скоро желанието ми израстна като растение. Аз вярвам в органичното развитие. Нямам бизнес план или стратегия. Просто обичам да правя нещата толкова добре, колкото е възможно, а другото си следва само.

 

Кои хора и места те вдъхновяват?

Хм, вероятно сам съм си най-голямата мистерия и вдъхновение. Харесвам много артисти... Кадри Малк, Victor&Rolf, Арво Парт, Рууд Петерс, Леонардо да Винчи, Роушин Мърфи, Дейвид Линч, Аликзандър Маккуин, Алдо Джарвсоо, Тери Толванен, Педро Алмодовар... Изкуството е най-невероятното преживяване. Места? Харесвам стари къщи.

 

Има ли някакъв метафоричен смисъл в материалите, които използваш?

Разбира се, има значения, които съществуват в материала преди и въпреки срещата му с мен. Любопитно ми е да играя точно с тези значения, да ги преплитам.

 

Някога чувствал ли си се изплашен от материал, с който си опитал да работиш?

Все още подхождам детински към това. Използвал съм мъртви животни и енергийни камъни, но вярвам, че ако имам уважение към тях, не трябва да се страхувам и те няма да се върнат в кошмарите ми.

С времето ставаме приятели с материала, започваме да си вярваме. В момента съм в много добри отношения с дървото. Различни видове дъб и антично дърво от Азия са ми любими.

 

Фетишизъм или концептуализъм?

Ха-ха, съвсем на място. Винаги има някакъв воайорски и ексхибиционистичен аспект в това, което създаваш. Част от теб иска да бъде забелязвана и търси разбиране. Така, че двете понятия са доста преплетени.

 

Кое е най-доброто място, където можем да видим съвременна бижутерия?

На ушите и около вратовете на красиви хора!

 

Как толкова малки предмети генерират толкова големи послания?

В едно бижу можеш да създадеш или унищожиш светове. Да разкажеш за най-невероятните места, които си виждал във въображението си, кого си срещнал там. Харесва ми ролята на артиста като древен разказвач на приказки, създателят като лъжец. Умението да накараш хората да повярват на твоите приказки е най-големият талант, който един артист може да има. Първо да спечелиш погледа им, после сърцето.

 

В градината на Алмодовар

Сряда, 23 Ноември 2011г. 00:14ч.

"Да баламосваш хората е истински талант" – казва Пол Бенджамин, алтер-егото на писателя Пол Остър, във филмовата лоу-фай класика Дим и продължава: "за да разкажеш добра история, трябва да знаеш кои точно бутони да натиснеш". Именно това Педро Алмодовар го умее брилянтно. Досущ като своя герой (злият гений на пластичната хирургия) Роберт Ледгар, Алмодовар прецизно и методично, пласт след пласт, разрез след разрез, натиска "бутоните" на емоциите на своите персонажи, разрязва телата им, сваля кожата им, за да извади душицата им отвътре. И ако в Дим се питаха колко тежи тази човешка душа (като метафорично измерваха теглото на дима от изпушения тютюн), то в Кожата, в която живея, Алмодовар търси отговор на същия въпрос като просто поставя душата в ново тяло или... в "нова цигара". Истината, при всички случаи, е, че на всяко действие отговаря равно по сила и обратно по посока противодействие.

 

Така както едно изнасилване води само до друго изнасилване, а насилникът се превръща в жертва и обратно. Тази двойственост е завладяла изцяло мрачно-еротичния разказ на Алмодовар (базиран на книгата Тарантула на Тиери Жонке) за гениалния пластичен хирург Роберт Ледгар (оле! за Антонио Бандерас) и неговата фикс идея да създаде нов вид, неуязвима, но все така чувствителна човешка кожа.

 

the-skin-i-live-in-1024x669

 

Историята ни запраща в не толкова далечната 2012, в Толедо, в стилната и доста уединена вила/клиника El Cigarral (Овощната градина) на Ледгар, където той на воля и спокойствие се вихри с тайните си експерименти с генно модифициране на човешка кожа под грижовното око на Марилия (сърцатата Мариса Паредес) – негова любима бавачка от дете и верен до гроб помощник в пъклените му дела. Вилата неслучайно (оле! и за арт директора Анксон Гомез), от горе до долу, е изпъстрена с произведения на изкуството, изследващи човешкото тяло – от пищната ренесансова живопис на Тициан до сексаморфните съвременни скулптури на Луиз Буржоа – така, че да не остане и миг съмнение, че Роберт Ледгар фетишизирано обича да манипулира тялото. Жертва на неговите фетиш експерименти, като принцеса затворена в кулата, е Вера (брилянтна Елена Аная) – енигматична красавица, чийто затвор всъщност не е вилата, а "втората й кожа" (плътно прилепнали андрогенни костюми, дело на титана Жан-Пол Готие), тъй като не може/не понася други дрехи по модифицираното си тяло. "Спасението" за нея идва не в лицето на принц, а на колоритния "Тигриньо" Зека (брат-психар по неволя на д-р Ледгар) и неслучайно се случва в дните на Карнавала – всенароден маскарад, при който хората надяват маски, за да излязат от кожата на ежедневието си, а героите на тази луда история свалят маските, в които са свикнали да живеят толкова дълго време. Иронията е, че Зека идва при Роберт Ледгар с идеята да си смени лицето и доброволно да се скрие в нова самоличност (тъй като е издирван от полицията), а Вера насилствено живее такъв нов живот във "втората си кожа" (и също е издирвана от полицията).

 

Именно тази двойственост, Алмодовар използва перфектно, за да разкрие защо в "Овощната градина" на д-р Ледгар не растат ябълки, а човешки тела; защо той е обсебен от фикс идеята да ги моделира по образ и подобие на изгорялата в автомобилна катастрофа своя съпруга, и зашо в един момент решава, че може да си играе на Бог в своята градина и да превръща Адам в Ева.

 

5

 

Всъщност всичко е по две в историята – две самотни майки, които изгубват своите синове, двама братя, свързани единствено в своята лудост и две невинни деца (Норма и Висенте), попаднали на неподходящо място в неподходящо време, страдащи цял живот от това. И неслучайно, може би най-голямо вдъхновение за филма, е била съвместната изложба на Ханс Белмер и Луиз Буржоа с емблематичното заглавие Double Sexus. Добавете към това изпипана до най-малкия детайл стилна операторска визия, традиционните вече за филмите на Алмодовар певици (в случая въздействаща Конча Буйка) с песни, които като с бутон инжектират емоциите на героите в абсурдни ала Педро ситуации, поставящи на изпитание тяхната сексуална и духовна идентичност, плюс типичния не черен, а "червен" хумор (развръзката идва с флорална рокля на Dolce & Gabanna) и получавате това – прецизна, на моменти цинична дисекция на човешката душа, в която няма положителни герои, защото както казва д-р Роберт Ледгар:"всички правим грешки"! С три думи – специалитет ала Алмодовар.

 

Все пак Алмодовар кожата си мени, нрава – никога!

 

Кожата, в която живея е по кината от 25 ноември

Книгата Тарантула от Тиери Жонке е в книжарниците

 

Полет на ръба на любовна криза

Четвъртък, 18 Април 2013г. 18:18ч.

Кожата, в която живее Алмодóвар е кожа на хамелеон – ту си играе на доктор Франкенщайн с кризите на идентичност в човешката природа с Кожата, в която живея, ту се впуска контрастно в тотално комедийни Свалки в облаците. Пасажерите, които редовно ползват неговата кино(авио)компания El Deseo (основана заедно с брат му Агустин), обаче, са наясно с това и много добре знаят, че когато пътуват по новата дестинация на Алмодóвар Air ще им трябва само ръчен багаж, пълен с кабаре декаденс хумор и няколко ката връхни препратки към ранни комедии ала Жени на ръба на нервна криза.

 

amantes0

Гаргарата се закъдря още от самото начало с палава кумбия версия на класиката За Елиза на Бетовен и абсурдната поява на Антонио Бандерас и Пенелопе Круз (първи общ Алмодóвар филм за двамата негови абсолютни любимци) като... двойка летищни работници, които да оплетат за 2 минути тотално конците на историята и да изчезнат.

amantes

А историята е пъстра и шавлива като света на Алмодóвар – в бизнес класата на полет 2549 на компанията Peninsula към Мексико сити летят медиум/девственицата Бруна (Лола Дуеняш), която надушва смъртта и се свързва фалосно със силите от отвъдното; бившата кабаретна звезда и настояща маман с три синджира елитни компаньонки Норма (Сесилия Рот - Алмодóвар любимка още от дебютния му филм), която има фикс идея, че е преследвана, заради богатата си тайна колекция от видео секс компромати на свои клиенти; маститият бизнесмен сеньор Мас, който бяга от страната след крупна финансова измама, но не може да избяга от чувството за вина, че не може да открие изчезналата си дъщеря; мистериозният "консултант по сигурността" Инфанте; актьорът от тв сериали Рикардо Галан, който разбива сърца и на екрана, и в живота; и за капак... прясно бракувана двойка, тръгнала на меден месец.

amantes2

Тази колоритна групичка пътува в не по-малко живописната компания на тримата гей стюарди (ето ти пазарна ниша за лоукост авиокомпании), водена от драматично неспособния да лъже и да не пие Хосера (Хавиер Камара, познат от Говори с нея и Лошо възпитание), религиозно въздържания и диско караоке разкрепостен Фахас, вечният палавник Улоа и двамата пилоти – Алекс (мъж на място с жена, деца и млад любовник) и Бенито, държащ уверено (дали) курса на хетеросексуалността в облаците.

amantes11

И така обилно забъркан, коктейлът ала Алмодóвар предвещава комедийна оргия (и махмурлук, да) в небето. Добавете към него невъзможността на самолета да кацне поради техническа неизправност и липсата на свободна писта; страхът от евентуална смърт, който кара нашите пъстри герои да оправят бакиите си долу, на земята, през единствено работещия телефон на борда (тук е мястото за самоубийства и падащи от небето телефони ала Жени на ръба на нервна криза).

amantes6

Разклатете всичко това добре с винтидж диското на The Pointer Sisters, заедно с тонове сексуални фантазии, шотове на макс и щипка контрабанден мескалин и... ето ти абсурден полет на ръба на любовна кич криза, чак да се питаш защо пътуването със самолет не е било толкова забавно досега!?!

amantes15

 

Иначе най-добре го казва на финала една от стюардесите: "Винаги знам кога един мъж търси жената в мен и кога – травеститът.". Та, и вие сигурно знаете кога в един филм на Алмодóвар да търсите екзистенц драмата и кога – комедията без граници.

 

amantes14

 

Свалки в облаците е в кината от 19 април

 

онлайн