Home / Рубрики / Кино / Списък на статии по етикет: Ревност
A+ R A-
Списък на статии по етикет: Ревност

Дузина CineLibri

Понеделник, 08 Октомври 2018г. 15:15ч.

Четвъртото издание на фестивала CineLibri (от 10 до 24 октомври, пълната програма е тук) за пореден път ще чете Литературни класики между Редовете на Киносалона София, Варна, Пловдив, Велико Търново, Стара Загора, Благоевград, Габрово, Търговище и Каварна)... За втори път ще има конкурсна програма, бляскаво CineLibri жури и награди... И да, ще има специална Бергмания панорама в чест на 100-годишнината от рождението на Ингмар Бергман, както и лични срещи с Иън Макюън, Херман Кох, Давид Фоенкинос и други кино-литературни фаворити..., но ето я и нашата любима дузина от CineLibri 2018:..

 

 

На плажа Чезъл – 10, 13, 14, 16, 17, 18, 20, 22 и 24 октомври

Великобритания, 2017, 110 мин

режисьор: Доминик Кук

с участието на: Сърша Ронан, Били Хоули, Самюел Уест, Емили Уотсън, Ан-Мари Дъф

chesilbeach2

Никой не може да избяга от миналото, което държи козовете и на настоящето, и на бъдещето – героите на Иън Макюън (който лично ще открие CineLibri 2018) често попадат в този капан, а първата брачна нощ на плажа Чезъл ще се превърне точно в това за Флорънс (Сърша Ронан) и Едуард (Били Хоули)... Тайни, сексуален дискомфорт, социални предразсъдъци, портрет на брака като институция и... един плаж като спомен за чистата, платонична, (не)случила се Любов...

 

 

Човекът, който уби Дон Кихот – 11, 13, 14, 16, 17, 18, 19, 20 и 21 октомври

Испания/Великобритания/Франция/Португалия, 2018, 132 мин

режисьор: Тери Гилиъм

с участието на: Адам Драйвър, Джонатан Прайс, Стелан Скарсгард, Олга Куриленко, Серхи Лопес, Джорди Мола, Жоана Рибейро, Роси де Палма

donquixote1

Близо 30 години (!) минаха от първоначалните опити на Тери Гилиъм да заснеме тази история, базирана на, може би, най-продаваната книга в света... Най-близо до осъществяването ù бе документалния Lost in La Mancha, но ето че най-накрая Адам Драйвър (вместо Джони Деп) като рекламиста Тоби Грисони попада в паралелния свят на емблематичния Дон Кихот (Джонатан Прайс)... А светът на Тери Гилиъм е точно като този на Дон Кихот – поетично-щур, на ръба между магична фикция и сурова реалност, там където всички се борим ежедневно с вятърните мелници на... илюзията.

 

 

Щастливият принц – 11, 12, 13, 14 и 21 октомври

Германия/Белгия/Великобритания/Италия, 2018, 105 мин

режисьор: Рупърт Евърет

с участието на: Рупърт Евърет, Колин Фърт, Емили Уотсън, Том Уилкинсън, Беатрис Дал, Колин Морган

happyprince1

Рупърт Евърет никога не е крил пристрастията си към образа на Оскар Уайлд (още от адаптацията на Колко е важно да бъдеш сериозен насам), но този биографичен кинопоклон към личността и таланта на Уайлд (на 16 октомври може да отбележите рождението му) е най-доброто, което Евърет е правил от години... Сигурно и самият Оскар би оценил иронията в заглавието (по емблематична негова творба, естествено) на тази история, фокусираща се върху последните години от живота му – в изгнание в Париж, след излежаване на двугодишна присъда за хомосексуализъм, един отритнат пленник на равносметките и собствените брилянтни афоризми за Живота...

 

 

Съпругата – 11, 12, 13, 14 и 19 октомври

Швеция/САЩ/Великобритания, 2017, 100 мин

режисьор: Бьорн Рунге

с участието на: Глен Клоуз, Хари Лойд, Крисчън Слейтър, Франсис Макдорманд, Джонатан Прайс, Макс Айрънс

mwife1

Всички знаем клишето, че "зад всеки велик мъж стои някоя още по-велика жена", но Джоан Касълман (Глен Клоуз) го е изживяла – от девическия колеж Смит и срещата с преподавателя Касълман, през саможертвите ù в името на литературната кариера на Джо (Джонатан Прайс) до момента, в който двамата пътуват към Стокхолм, където Касълман трябва да получи Нобелова награда за литература – момент, в който тайните ще излязат измежду Редовете, а Джоан ще се превърне в нещо повече от литературна Съпруга...

 

 

Да се превърнеш в Астрид – 11, 12, 14, 15, 16, 17 и 20 октомври

Швеция/Дания, 2018, 123 мин

режисьор: Перниле Фишер Кристенсен

с участието на: Алба Аугуст, Бьорн Густафсон, Трине Дирхолм, Магнус Крепер

astrid3

Макар миналата година светът да чества 110 години от рождението на Астрид Линдгрен, това е първия опит за кинобиография на "майката" на Пипи Дългото чорапче – всъщност, историята тук се фокусира именно върху труден период от живота на Астрид Ериксън – любовна афера с шефа ù (главен редактор на местен вестник), извънбрачно дете и... раждането на десетки Малки Големи герои, с които живеем, смеем се и плачем до Днес...

 

 

Неподчинение – 11, 13, 17, 20 и 21 октомври

Ирландия/Великобритания/САЩ, 2017, 114 мин

режисьор: Себастиан Лелио

с участието на: Рейчъл Макадамс, Рейчъл Уайс, Алесандро Нивола, Антон Лесер, София Браун, Бернандо Сантос, Кара Хорган

disobediencef3

Неслучайно, когато прогнозирахме Оскар-а за най-добър чуждоезичен филм на A Fantastic Woman, обърнахме специално внимание на следващите филми на Себастиан ЛелиоНеподчинение продължава нишката на еднополовите връзки (от A Fantastic Woman), но този път в кадър са две страстни жени, Ронит (Рейчъл Уайс) и Ести (Рейчъл Макадамс) насред еврейската общност в Северен Лондон, а екранните целувки между двете Рейчъл далеч не изчерпват фокуса на интригата и на Неподчинение-то.

 

 

Ще се видим там горе – 12, 13, 14, 15, 16, 17, 19 и 21 октомври

Франция/Канада, 2017, 117 мин

режисьор: Албер Дюпонтел

с участието на: Албер Дюпонтел, Нахуел Перес Бискаяр, Лоран Лафит, Нилс Арструп, Мелани Тиери

aurev

"Сложи на човека маска и той ще ти каже истината" – тази крилата фраза може и да обобщи част от случващото се в тази чудесна киноадаптация на романа на Пиер Льометр... Двамата войници от Първата световна, Едуар Перикур (Нахуел Перес Бискаяр) и Албер Маяр (Албер Дюпонтел) имат обща тайна, общи интереси и обща съдба след края на войната – всички те водят към поствоенното лицемерие, към богатото семейство Перикур и намърдалия се в него, техен капитан от фронта, Прадел, а всичко ще стане ясно когато всички маски паднат... там горе...

 

 

Липсващото досие – 12, 13, 15, 16, 18 и 21 октомври

Франция/Белгия, 2018, 113 мин

режисьор: Ерик Зонка

с участието на: Венсан Касел, Ромен Дюри, Сандрин Киберлен, Чарлс Бърлинг

fleuvenoir

За полицейския инспектор Авраам (Венсан Касел) няма невинни – всички са виновни до доказване на противното, както в работата му, така и в хобито му да разплита грешните ходове, които правят писателите на криминална проза... само че изчезването на 16-годишния Офер далеч не е литературен случай, а опитите за заблуда на разследването в Живота са повече от тези в романите...

 

 

8 минути и 19 секунди – 12, 14, 15, 19 и 24 октомври

България, 2018, 90 мин

режисьори: Кристина Грозева, Петър Вълчанов, Любомир Младенов, Надежда Косева, Теодор Ушев, Владимир Люцканов

с участието на: Ирмена Чичикова, Симон Варсано, Цветан Алексиев, Христо Димитров-Хиндо, Светлана Янчева, Иван Бърнев, Таня Шахова, Китодар Тодоров, Иван Савов

819

Анимационният Сляпата Вайша разкри колко богат кинопотенциал крият разказите на Георги Господинов, а ако сега Теодор Ушев се обръща за пръв път към игралното кино с адаптация на разказа Кристин, която маха от влака, то част от другите разкази в сборника И всичко стана луна оживяват (според режисьорите Кристина Грозева, Петър Вълчанов, Любомир Младенов, Надежда Косева и Владимир Люцканов) точно за 8 минути и 19 секунди – времето за което светлината стига от Слънцето до Земята, времето за няколко лични апокалипсиса или... а колко кадъра в секунда са 8 минути и 19 секунди?!

 

 

Филмът на моя живот – 13, 14, 16 и 20 октомври

Бразилия, 2017, 113 мин

режисьор: Селтън Мело

с участието на: Венсан Касел, Селтън Мело, Бруна Линзмейер, Биа Арантес, Роландо Болдрин

filmevida3

Често сме казвали, че "най-хубавият филм, който някога ще гледаш е твоят собствен живот" – е, Антонио Скармета го живее в романа си Баща на разстояние, който разказва за един отчужден баща (Венсан Касел), за прошката и втория шанс... Ако не ги дадете и Животът няма да ви ги даде, нали знаете...

 

 

Джулиет гола – 13, 18, 20 и 22 октомври

САЩ, 2018, 105 мин

режисьор: Джеси Перец

с участието на: Роуз Бърн, Итън Хоук, Крис О'Доуд, Джими О. Янг, Лили Нюмарк, Джиана Теа

julietnaked

Музиката е пресечна точка и кодова дума в Джулиет гола – романите на Ник Хорнби (High Fidelity и About a Boy) се въртят около музика; режисьорът на филма е бивш рок музикант, а историята... ами, гаджето ти (Ани/Роуз Бърн) да е излизало навремето с любимия ти музикант (Тъкър Кроу/ Итън Хоук) в момента звучи като най-големия кошмар на Дънкан/ Крис О'Доуд... или пък не е съвсем така, а?!

 

 

Ревност – 14, 18 и 23 октомври

Франция, 2017, 102 мин

режисьори: Давид Фоенкинос, Стефан Фоенкинос

с участието на: Карин Виар, Дара Томброф, Ан Дорвал, Бруно Тодескини

jalouse3

Ревността подлудява, ревността убива... Братята Давид и Стефан Фоенкинос винаги са бродили (особено Давид, който е и член на CineLibri 2018 журито) по тънкия ръб на чувствата, където емоциите могат да бъдат позитивен Рай, от една страна, и негативен Ад от друга... Там, където Натали (Карин Виар) ревнува щастието на грациозната ù дъщеря, балерината Матилд, на най-добрата ù приятелка Софи... ревнува дори от добруването на съседите ù... и всичко това заради развода със съпруга ù... Мда, никой не е господар на емоциите си, нали...

 

 

Фестивалът CineLibri 2018 е от 10 до 24 октомври в салоните на НДК, Зала 1, Люмиер Lidl, Дом на киното, Одеон, Арена Делукс Bulgaria Mall, Cine Grand Park Center, Сити Марк Арт Център, Френски институт, културен център G8, Евросинема, РКИЦ, кино Влайкова и културен център СУ

Загадката Анри Пик

Понеделник, 24 Септември 2018г. 12:12ч.

Да, Давид Фоенкинос се завръща в България като част от журито на фестивала CineLibri 2018... да, ще представи лично и новия си филм Ревност, написан и режисиран в комбина с брат му Стефан Фоенкинос, но докато чакаме разплитането на мистификацията на чувствата в Ревност е време за литературна демистификация – предпоследния му роман Загадката Анри Пик (откъс от него четете по-долу) върви по следите на литературен шедьовър с апокрифен автор (доста напомня темите във филма Думите) като самоличността на писателя се подрежда като пъзел, деликатно и детайлно, каквито Фоенкинос реди ювелирно добре... Или както се казва: "Когато нещо ви кара да се чувствате добре, не се питате какво го предизвиква", нали...

 

 

Не бе особено трудно да се открият следите на този тайнствен човек. Фредерик потърси в Гугъл и попадна на известие за смърт отпреди две години. Значи, Анри Пик никога нямаше да узнае, че книгата му е имала възторжени читатели, между които и една издателка. Трябва да се срещнем с близките му, помисли си Делфин. В известието се споменаваха съпруга и дъщеря. Вдовицата живееше в Крозон и адресът ù бе в указателя. Не бе най-сложното разследване.

Мадлен Пик бе навършила осемдесет години и живееше сама след смъртта на съпруга си. Повече от четиресет години бяха държали заедно пицария. Анри работеше при пещта, а тя сервираше в салона. Целият им живот се въртеше около ресторанта. Пенсионирането бе истинска трагедия. Но тялото вече не издържаше. Анри бе станал жертва на инфаркт.

Наложи се да продава въпреки волята си. Понякога се връщаше в пицарията като клиент. Бе споделил с Мадлен, че в такива моменти се чувства като мъж, който наблюдава бившата си жена с новия ù съпруг.

Последните месеци от живота си бе станал още по-мрачен, откъснат от всичко, вече нищо не го вълнуваше. Жена му, която винаги беше по-общителна и весела от него, безпомощно присъстваше на затъването му. Почина в леглото си, няколко дни след като бе вървял малко по-дълго под дъжда. Трудно можеше да се каже дали това не бе форма на самоубийство, маскирано като непредпазливост. На смъртния одър изглеждаше спокоен. Сега Мадлен прекарваше по-голямата част от дните си сама, но никога не скучаеше.

Понякога сядаше да бродира – развлечение, което намираше за глупаво, но постепенно ù бе допаднало. На вратата се звънна точно когато довършваше последните бодове на една покривка.

 

Отвори без никакъв страх, което изненада Фредерик. Изглежда, в областта не знаеха какво е престъпност.

– Добър ден. Извинявайте за безпокойството. Вие ли сте госпожа Пик?

– Да, до доказване на обратното, аз съм.

– И вашият съпруг се е казвал Анри?

– До смъртта си, така се казваше.

– Казвам се Делфин Десперо. Не знам дали познавате родителите ми. Те са от Морга.

– Да, може би. В ресторанта идваха толкова много хора. Нещо ми е познато. Когато беше малка, нямаше ли плитки и червено колело?

– ...

Делфин остана без глас. Как тази жена можеше да помни такива подробности? Наистина бе тя. За миг се почувства отново момиченцето с плитки, препускащо с червено колело.

Влязоха в хола. Стенен часовник нарушаваше тишината, напомняйки постоянно за присъствието си. Мадлен явно вече не го забелязваше. Звукът от всяка секунда представляваше нейната звукова рутина.

Пръснати навсякъде дребни предмети напомняха бретонско магазинче за сувенири. И за миг човек не можеше да се усъмни в географското разположение на къщата. Тя дъхаше на Бретан и не носеше ни най-малка следа от пътуване. Когато Делфин попита възрастната жена дали някога е ходила в Париж, отговорът бе рязък:

– Бях веднъж. Какъв ад. Хора, стрес, смрад. И честно казано, прехвалената Айфелова кула – нещо не разбирам.

– ...

– Нещо за пиене? – продължи Мадлен.

– Да, благодаря, с удоволствие.

– Какво искате?

– Каквото имате – отговори Делфин, давайки си сметка, че е по-добре да не я изненадва.

Отиде в кухнята, оставяйки гостите си в хола.

Двамата мълчаливо се спогледаха с притеснение.

Мадлен се върна скоро с две чаши чай с карамел.

Фредерик изпи от учтивост чая си, въпреки че най-много от всичко мразеше аромата на карамел. Не се чувстваше уютно в тази къща, задушаваше го и дори леко го плашеше. Имаше чувството, че тук са се случвали ужасни неща. Забеляза една снимка, поставена над камината. Портрет на мрачен мъж, с разполовено от големи мустаци лице.

– Това съпругът ви ли е? – попита съвсем тихо.

– Да. Много харесвам тази снимка. Изглежда щастлив. И се усмихва, нещо доста рядко. Анри не бе особено общителен.

– ...

Последните думи придаваха конкретно измерение на теорията на относителността: на снимката младите хора не различаваха и намек за усмивка, нито дори израз на щастие. Напротив, от погледа на Анри лъхаше дълбока тъга. Обаче Мадлен продължаваше да говори за радостта от живота, която според нея се излъчваше от снимката.

epick

Делфин не искаше да пришпорва домакинята. Предпочиташе да я разговори малко, да сподели за живота, за съпруга си, преди да обяви причината на посещението им. Мадлен спомена за бившата им работа, за часовете на подготовка, които Анри прекарваше в ресторанта. "Няма кой знае какво за разказване – призна накрая. – Времето мина толкова бързо, това е." До този момент като че ли разказваше с безразличие за нещата, но изведнъж вълнението я завладя. Даде си сметка, че никога не говореше за Анри. Откакто бе починал, бе изчезнал от разговорите, от ежедневието и може би дори от спомените на останалите. Изпадна в откровения, което не бе в характера ù, без дори да си зададе въпроса защо двама непознати искаха да им говори за покойния съпруг. Когато нещо ви кара да се чувствате добре, не се питате какво го предизвиква. Малко по малко се очертаваше портретът на човек без никакви истории, живял в пълна дискретност.

– Имаше ли някакви интереси? – попита Делфин след известно време, за да ускори малко нещата.

– ...

– Виждали ли сте пишеща машина в пицарията?

– Какво? Пишеща машина?

– Да.

– Не, никога.

– Обичаше ли да чете? – продължи Делфин.

– Да чете? Анри? – отговори с усмивка. – Не, никога не съм го виждала с книга. Четеше единствено програмата на телевизията.

Лицата на двамата посетители изразяваха смесени чувства между изумление и раздразнение. Подтикната от мълчанието на гостите, Мадлен внезапно добави:

– Всъщност сещам се за една подробност. Когато продадохме пицарията, няколко дни разчиствахме всичко, което бяхме натрупали с годините. И си спомням, че в мазето открих кашон с книги.

– Мислите ли, че може да е чел без ваше знание в ресторанта?

– Не. Попитах го какво е това и той ми каза, че това са книги, забравени от клиентите през годините. Беше ги оставил там, ако дойдат да си ги потърсят. Тогава ми се стори странно, защото нямах спомен за забравени по масите книги. Но пък и не съм била през цялото време там. Щом затваряхме, обикновено се прибирах у дома, докато той оправяше. Той прекарваше много повече време в ресторанта от мен. Пристигаше в осем или девет часа сутрин и се прибираше в полунощ.

– Доста дълъг работен ден – отбеляза Фредерик.

– На Анри му харесваше. Обожаваше сутрините, когато никой не му пречеше. Подготвяше тестото и обмисляше ново меню, за да не им омръзва на клиентите. Обичаше да измисля нови пици. Забавляваше се с имената – спомням си за "Брижит Бардо" или за "Сталин" с червени чушки.

– Защо Сталин? – попита Делфин.

– О, откъде да знам. Понякога имаше странни прищевки. Харесваше Русия, всъщност – руснаците. Казваше, че са горд народ, малко като бретонците...

 

 

 

cover-zaganripik   Загадката Анри Пик (превод Георги Ангелов, 248 стр, цена 16 лева) е в книжарниците


Срещите с Давид Фоенкинос са на 14 октомври във Френски институт – 17:00; 15 октомври – литературен клуб Перото, 19:00


Премиерата на филма Ревност е на 14 октомври във Френски институт – 17:00

18 октомври – Френски институт, 18:30

23 октомври – Дом на киното, 20:45

онлайн