Home / Рубрики / Кино / Списък на статии по етикет: Ръсел Кроу
A+ R A-
Списък на статии по етикет: Ръсел Кроу

Немили-недраги Live

Петък, 01 Февруари 2013г. 11:49ч.

Явно режисьорът Том Хупър обича крайностите – след филм за заекващ крал рязко отвъртя на 180 °, за да направи епичен мюзикъл, в който героите пеят нонстоп директно на снимачната площадка, също като на концерт, сниман на живо. Естествено, знаете, става дума за поредната екранизация на Виктор Юго класиката Клетниците, този път базирана на едноименния мюзикъл (създаден от Ален Бубли и Клод-Мишел Шьонберг), който вече навъртя над 30 години бляскъв живот на сцените по света. Клетниците на Хупър пък вече навъртяха 3 Златни глобуса (ах, клетите те) и ще опитат своя втори кино тотошанс с комбинация от 8 номинации за Оскар 2013.

 

kletnicite1

Юго приказката за търсене на по-добрата версия на човека е всеизвестна (като Хамлетовата дилема) на малки и големи – след 19 години (излежаване на несправедлива присъда за кражба на къшей хляб и опити за бягство от затвора) и убийствен каторжен труд, Жан Валжан (Хю Джакман) най-сетне стои на прага на свободата и на новия си живот. Само дето мрачното минало на бивш каторжник дрънчи като окови на краката му и никой не му дава дори и право на втори шанс. Освен един прозорлив епископ, който приютява Валжан в люта буря и на цената на два свещника му показва пътя към вътрешния мир и свободата – все пак човек е осъден доживот да носи бремето на своите постъпки и никой, дори Бог, не може да опрости греховете му, ако той самият не осъзнае разликата между добро и зло.

kletnicite2

Мигът на просветление е дошъл за Жан Валжан и ето, че след няколко години нашият герой е собственик на шивашка фабрика и кмет на проспериращо градче, посветил се на борбата с неправдата и хорското добруването. Само, че нито новото име (мосю Мадлен), нито новата мисия в живота успяват да го избавят от призраците на каторгата в лицето (и песента) на бившия надзирател и настоящ инспектор Жавер (Ръсел Кроу). Инцидент във фабриката на Валжан и на улицата сблъсква отново двамата заклети противници в спор за (не)праволинейната човешка природа.

kletnicite3

И докато Жавер е зациклил на лайтмотив припева, че човек извършил някога нещо лошо никога не се променя, то Валжан с все сили опитва да докаже обратното – в случая да даде шанс за живот на бившата работничка в неговата фабрика Фантин (Ан Хатауей), която е принудена (от хорската жестокост, грубост и лицемерие) да продаде първо косите, после зъбите и накрая тялото си, за да осигури различно бъдеще за своята изоставена дъщеря Козет.

kletnicite6

Борбата (и надпяването) между Валжан и Жавер е безмилостно жестока – в нея са замесени и оркестър ярки типажи като алчната, крадлива и дребнава двойка Тенардие (Хелена Бонъм Картър и Саша Барон Коен в неотразим дует), порасналата при тях като Пепеляшка, чаровна Козет (Аманда Сейфрид) и нейният любим, идеалистичният революционер Мариус Понмерси (Еди Редмейн), сирачето на Париж и барикадите Гаврош, канонада от сърцераздирателни песни и пушечни залпове от житейски обрати, за да се стигне накрая до...

kletnicite8

Мда, финалът е известен на всички и идва след два часа и половина пищна костюмна драма, изпята на живо (по либрето от Хърбърт Крецмер) повече в класическите традиции на оперетата и мюзикъла, отколкото в поп мегамикс стилистиката на Мулен Руж на Баз Лурман.

kletnicite11

Освен безспорния факт, че всички актьори, замесени в интерпретацията на Хупър могат спокойно да изнесат страхотен "Немили-недраги Live" концерт по темата, другите гранде предимства на Клетниците са опияняващите цветове и визия (олé за оператора Дани Коен, заснел и другия Хупър хит Речта на краля) – така, сниманата предимно в киностудиа продукция не само изглежда живо импресионистична и експресионистична, но на места и крайно натурална, въпреки бутафорната природа на мюзикъла и оперетата.

kletnicite12

Остава само един въпрос – "Кому е нужна поредната интерпретация на Клетниците и тяхната до болка позната немила-недрага история?". Явно на всички ни, защото светът не се е променил много от 19 век насам и ежедневно се сблъскваме със същите типажи, само техните болки, грешки, драми и дилеми се наричат вече с други имена. Защото все още са много малко и хората, получили просветление като Жан Валжан... И най-вече, защото клетници е имало, има и ще има винаги, докато никой не им дава втори шанс за (песен) нов живот...

 

kletnicite13

 

Клетниците са в кината от 1 февруари

 

Кодът Ной

Петък, 28 Март 2014г. 22:05ч.

В началото бе Кодът Π, а после Изкушението роди Ной – явно всеки режисьор (пък бил той и неортодоксален култ агент като Дарън Аронофски) се изкушава веднъж в живота да направи Своя Епос (неограничен бюджет, главозамайваща визия и универсални теми, засягащи цялото население на Земята), а когато тази филмова мечта е базирана на всемирния мит за Ной и Сътворението, Аронофски знае, че може (най-малкото) да срещне неразбиране, досущ като своя герой Ной.

noa

Интерпретациите на универсални митове като този за Ноевия ковчег (застъпен и в християнството, и в юдаизма, и в исляма) винаги крие огромни рискове (не е като да им лепнеш модерния напоследък етикет "based on a true story", нали), но Дарън Аронофски едва ли се притеснява от критиките на религиозните общности (или от факта, че филмът вече е забранен в голяма част от арабския свят) – все пак, единствената религия, която той изповядва е тази на Киното, а в нея "забранените плодове" са най-сладки.

noa3

Иначе отношенията му с религията започват от ранна детска възраст (израснал в еврейско семейство, но и до днес не прегърнал каноните на юдаизма), преминават през опитите религията да бъде обяснена като част от уравнението/формулата на живота (в дебютния Кодът Π), за да достигнат логично до момента на Изкушението, в който той да разкаже библейски епос със собствени думи и правила – неговият Ной е сътворен по образ и подобие на всички Аронофски киноканони.

А колкото и различни да са неговите филми (от Кодът Π през Реквием за една мечта, Изворът на живота и Кечистът до Черен лебед), всички си приличат по едно нещо – в основата им стои герой, обсебен от фикс идея, която се превръща в мисия, следвана жертвоготовно с цената на много крайности до достигане на собствена реалност, която той да обитава.

noa6

Именно това прави Ной (уверен и внушителен Ръсел Кроу), когато материализира едно знаково фикс видение в Ноев ковчег, който да преосмисли не само неговия живот, но и принципите и целта на човешкото съществуване като ги поставя в нова реалност, с ново Начало. Това прави и Аронофски (но не съвсем следвайки библейските канони), задавайки най-важните въпроси на битието тук, което обяснява привързаността му към герои като Ной и превръща филмовата му мисия в почти толкова амбициозна и символна, колкото е съзиданието на Ноевия ковчег за Ной.

noa7

И така, докато на екрана епично се редуват адски въздействащи (Аронофски ги владее на макс) интерпретации на провиденията на Ной, на митовете за Сътворението (с любимата на Аронофски time-lapse фотография), на изгонването от Райската градина, на човешкото грехопадение, на изграждането на Ноевия ковчег и на апокалиптичния Потоп, постепенно изплува един въпрос – има ли нещо от днешния нееволюирал и стъпка напред свят (войни и самоунищожение колкото искаш наоколо), което Аронофски би искал да запази в Своя Ноев ковчег? Има ли място в него за днешния Човек, дотолкова свикнал с безразборното нонсенс дърдорене за Апокалипсиса (превърнало го в епично забавление/новинарска сензация/бизнес модел), че нищо не може да го накара да се признае за виновен в самоизяждането/самопрецакването на човешкия род?

noa10

Именно затова Аронофски не следва дословно религиозните канони и през цялото време упорито настоява, че Ной не е библейски герой-пророк, а просто Човек...

- човек, който няма силите за чудеса (тук фриволно се намесват семе от Райската градина и свръхестествените Стражи – измислени образи/паднали ангели с гласовете на Ник Нолти и Франк Лангела, които помагат за построяването на Ноевия ковчег);

- човек, който не винаги може да вземе решение и търси съвети (затова достолепно се включва най-старият човек в Библията, Метусела/Антъни Хопкинс – дядото на Ной, който винаги завоалирано лекува с точните/нужните отговори);

noa17

- човек, който търси опора, прошка и втори шанс от своята съпруга (Дженифър Конъли вече знае как става това с Ръсел Кроу още от Красив ум насам);

- човек, който е наясно, че всяко нещо на този свят съществува с определена цел, но не винаги познава целите и нуждите на своите потомци (тримата му сина Сем, Хам, Яфет и намерената му дъщеря Ила/Ема Уотсън са семената, от които ще се роди най-голямата драма и катарзис в живота на Ной);

noa20

- човек, който осъзнава, че не е по-добър или по-различен от останалите (Ной признава, че малко неща го различават от Тубал-каин/Рей Уинстън – убиец на баща му и демоничен символ на човешкото грехопадение);

- човек, който знае, че Краят на Всичко е Началото на Всичко, защото този вечен кръговрат ще се повтаря, докато изсъхналата кожа на змията от Райската градина се предава от поколение на поколение;

- човек, който виждайки всичко случващо се наоколо, спокойно може да призове: "... А след нас – Потоп!"

noa23

 

Ной е в 3D и 4DX кината от 28 март

онлайн