Home / Рубрики / Кино / Списък на статии по етикет: Холивуд
A+ R A-
Списък на статии по етикет: Холивуд

Изкуството на кешбола

Петък, 06 Януари 2012г. 09:35ч.

Кешбол е от филмите, които те надъхват да си, за да бъдеш. Хубавото – не те убеждава да си над нещата, а в тях. Светът обича такива истории, а Холивуд обича да ги кичи с Оскари.

 

Първа база – началото: на всяка игра идва със съдийски сигнал, но в света на киното идва със сценария. В случая – с биографичната книга на Майкъл Луис Moneyball: The Art of Winning an Unfair Game, което вкарва щипка чар в историята и я пази от холивудските бонбонени обрати и нелепи диалози. Особено като е в ръцете на двама мастери на адаптирания сценарий, печелили Оскар – Стивън Зейлиън (за Списъкът на Шиндлер) и Аарън Соркин (за Социалната мрежа). Именно те двамата знаят идеално как се хвърля топката когато играеш с най-буквалния и "жив" живот в киното. Топката трябва да е нито прекалено висока, нито прекалено ниска – да не използваш някакви особено сложни метафори и арт похвати, но и да имаш два-три скрити трика за въртене на топката, така че хората да се зарибят (без дори да усетят) по историята на един мениджър на бейзболен отбор и опитите му да спаси поверения му Оукланд Атлетикс. Като направи нещо различно, нещо нетипично, докато всички му показват недвусмислено, че е кръгъл идиот.

 

df-17026r


Втора база – режисьорът/мениджърът: една добра история "на хартия", за да оживее в класен филм й е нужно поне тооолкова добър режисьор, колкото вещ мениджър е нужен на Оукланд Атлетикс, за да се превърне от вечно губещ в отбора с най-много последователни победи в американската бейзболна Мейджър лига. Режисьорът е Бенет Милър, прецизен (явно вече) майстор на биографиите, търпеливо изчакал 6 години след брилянтният си поглед към живота на Труман Капоти, за да заснеме живота на... мениджъра Били Бийн – бивш играч с големи заложби, но с никакви реални резултати на терена. Понастоящем – мениджър, без образование, но с много хъс да се справи с Оукланд Атлетикс – второразряден отбор с никакво финансиране, но с големи амбиции да се пребори с гиганти като New York Yankees. И така борейки се срещу Голиат, Бийн поставя началото на смесването на суха математическа статистика с практически успех в игра, която за много хора отвъд океана е религия и като такава до този момент разчита на опит, вяра и много малко наука.

 

Трета база – играчите: Звездата на отбора безспорно е Били Бийн (на Брад Пит му стана навик с Дървото на живота да играе в копродуцирани от него филми) и в случая се справя перфектно – няма физическа прилика с реалния Бийн, но има тонове емоция в напипаната златна среда между грубия, прям натурализъм на лидера, отдаден на победата и суеверният, един вид ексцентричен мениджър, който никога не гледа мачовете на своя отбор, но винаги е готов за усмивките и песните на дъщеря си. Готов е и за денонощната статистика на Питър Бранд (Джона Хил) – симпатичен нърд, (с реален прототип Пол Ди Подеста) обсебен от цифрите и moneyball теорията в бейзбола – единственият убеден на 100 % в рисковите методи и решения на Бийн. За контраст сложете вечната опозиция, на нож с новото – мрънкащият и пуфтящ, упорит като "царят дава, пъдарят не позволява", треньор на Оукланд, Арт Хау (Филип Сиймур Хофман) и интригата е налице. 4

 

Четвърта база – кешбол: Господ да благослови цифрите, компютрите и доверието между хората. Или пък съвсем да опростим – адаптирай се или умри? Спортните филми винаги са били метафора за живота. Клише, но факт. Всъщност moneyball теорията не е просто приложение на Уолстрийт и борсовите игри в бейзбола – това си е перфектен план за измъкване в момент на криза. Трикът е в това да имаш очите и смелостта да видиш нещата от друга гледна точка и така с наличните средства, с минимум разходи да постигнеш максимум резултати. Само трябва да помниш, че никой не е по-голям от играта. Дори парите!

 

Хоум(кеш)рън: Как се постига ли? Взимате биографичен роман за човек, направил нещо иновативно в някаква област... например в бейзбола. После отговаряте на важните въпроси – кои са другите "герои", подпомогнали случката (да речем, симпатичен умен дебеланко с диплома от Йейл, Питър Бранд) или дъщерята на Бийн, Кейси – 12-годишна чаровна русокоска с китара, певчески талант и невинно обичаща баща си като типично дете на почти прясно разведени родители. След това в никакъв случай не пудрите диалозите и ги оставяте да си текат като спортен коментар на реалността. Не изпускате от очи въртящата се топка на историята! Добавяте малко хумор и чешити за вкус. За финал – пускате приятен саундтрак и китарата на Джо Сатриани в изпълнение на американския химн; внимавате за това актьорите да са натуралистични и за капак – вмъквате житейски, отвъд бейзбола, поуки като "адаптирай се или умри"! Може да си поиграете и с полезно количество ретроспекции, за да няма скрито-покрито, а с цел да не изгоните спортните невежи – не акцентирате дълго и напоително върху мачовете. Показвате емоциите на човека, за когото изходът от игрите има значение. Колкото живота. Снимате. При това – снимате добре. Не се отказвате от нито една база и така, почти на шега отбелязвате чист кино хоумрън. Печелите играта, печелите публиката, печелите и няколко Оскара в края на февруари... зашо не!? Кешбол ала Холивуд.

 df-10108 r

 

Кешбол е по кината

За какво говорим, когато говорим за кино – така можеше да звучи заглавието на пиесата За какво говорим, когато говорим за любов, около която се вихрят сатиричните страсти в тазгодишния четирикратен Оскар лауреат Бърдмен или Неочакваната добродетел на невежеството.

А когато говорим за кино, особено за киното на Алехандро Гонзалес Иняриту, може спокойно да кажем, че Бърдмен е най-забавния, най-динамичния и най-личния негов филм досега. Което не го прави и най-добрия, но...

birdman30

Да, това е първият му филм, в който комедията, хуморът и (само)иронията са главни герои. Да, Иняриту за пръв път заменя абонирания си оператор Родриго Прието с Емануел Любецки (за когото няма невъзможни неща след снимането на Дървото на живота и Гравитация), именно защото тук дългият кадър не е просто идеен акцент, а основен бижу трик за концепцията на филма, като камерата на Любецки и дръм музиката на барабаниста Антонио Санчес не само идеално замаскират липсата на монтаж, но и вкарват действието в ритъма и динамиката на ежедневието ни – този така познат сърцетуп, който те кара да "влизаш" директно във филма, в който, също като в живота, няма време за монтаж.

birdman16

Да, Бърдмен е първия филм на Иняриту, който открито фамилиарничи с теми от неговия собствен живот – всички онези моменти, които са били, са и ще бъдат част от ежедневието на всеки, пристъпил някога в его цирка, наречен Холивуд.

Когато говорим за кино трябва да го четем като рециклиране на символи, идеи, животи и митологии – да, Холивуд обича да се измисля наново, а какъв по-добър начин за създаване на нова митология от осмиване на старата. Бърдмен не е нито първия, нито ще бъде последния филм, който взима стари култ символи (в случая, първият комиксов блокбъстър герой Батман), за да ги превърне в сатирично огледало на шизофренията на суетата, наречена Холивуд.

birdman15

Майкъл Кийтън не е нито първия, нито ще бъде последния актьор, чиято кариера ще бъде рециклирана и ще се захранва (също като Холивуд) от същите тези неща, които брилянтно иронизира в образа на Ригън Томсън. Иняриту не е нито първия, нито ще бъде последния режисьор, който иронично ще се пита дали всички не преиграваме със значимостта си като малка точка от тоалетната лента/хартия на (кино)вселената.

birdman10

Когато говорим за кино трябва да знаем, че всяка година Холивуд е готов с поне два идентични филма на една и съща тема, но само единият обира овации и награди, а другият изпада в забвение. И ако Бърдмен и Принизяването (или Смирението, при по-точен превод) споделят доста сходни теми и образи, то има два момента и в двата филма, които са абсолютни сториборд близнаци – сцените, в които Майкъл Кийтън/Ал Пачино се озовават непредвидено извън театъра по време на участие в представление и мигът, в който и двамата се самоубиват на сцената като еманация на идеята за свръхреализъм, за пълно сливане на реалност и изкуство (финал, който и двата филма заемат от Черният лебед на Аронофски).

birdman21

Наречи го съвпадение (или Иняриту също е чел романа на Филип Рот, по който Бари Левинсън снима Смирението), но именно различните начини, по които тези моменти оживяват на екрана правят и разликата между двата филма. Разходката по Таймс Скуеър на Майкъл Кийтън по бели гащи може и да влезе в учебниците по кино, докато изпълнението на Пачино в Смирението ще попадне в списъка с перфектни, но недооценени роли... или както казва Едуард Нортън/Майк Шайнър: "Първо ще се смеят, после ще туитват" – е, явно Кийтън е събрал повече туитове и лайкове, нали!

birdman24

Всъщност, когато говорим за кино все едно говорим за любовта – и двете задават едни и същи въпроси на Егото. Нещо, което е олицетворено идеално в отношенията ("бъркаш любовта с възхищението") между Ригън Томсън и жена му Силвия/Ейми Райън, и дъшеря му Сам/Ема Стоун, и любовницата му Лаура/Андреа Райзбъро, и колегите му Майк/Едуард Нортън и Лесли/Наоми Уотс – неслучайно филмът започва с думите, изписани и на гроба на Реймънд Карвър: "And did you get what you wanted from this life, even so? I did. And what did you want? To call myself beloved, to feel myself beloved on the earth."

birdman27

Иначе, когато говорим за Бърдмен най-добре да погледнем бележката в гримьорната на Ригън Томсън"A thing is a thing, not what is said of that thing" – или каквото и да кажат хората за него, Бърдмен е това, което е – носител на 4 награди Оскар 2015.

birdman2


Бърдмен или Неочакваната добродетел на невежеството е в кината

Аве, Кино!

Неделя, 21 Февруари 2016г. 13:13ч.

Холивуд винаги е обичал да рециклира митовете и легендите си, а когато го правят майстори на тънката пародия като братята Джоуел и Итън Коен, то... е, казвали сме, че "ако в един филм хуморът и героите са до болка познати, но винаги звучат свежо, значи това е филм на братята Коен" и Аве, Цезаре! не прави изключение.

avec1

Всъщност, Аве, Цезаре! не е нито просто обяснение в любов към фабриката за киноилюзии (в случая, филмите от 50-те), нито просто пародия на механизмите на магическата машина за пари, наречена Холивуд – всичко, по-скоро, намирисва на стилно рециклиране (с много любов и още толкова ирония) на митовете и клишетата, които самите братя Коен са създали във всички свои филми.

avec9

Да започнем с Capitol Pictures – филмовото студио, което е на фокус в Аве, Цезаре! е същото за което работи и Бартън Финк в едноименната класика на братята Коен. Дори темите за това как Машината Холивуд експлоатира своите чаркове са същите – може би неслучайно, 25 години след като са заснели първия си общ филм (а именно Бартън Финк) с оператора-класик Роджър Дийкинс, Джоуел, Итън и Роджър отново се връщат към филм за киноиндустрията с ретрошик естетика (дори няма да споменаваме, че братята Коен са от малцината, които държат все още да снимат изключително с аналогови камери).

avec4

По-важното е, че освен едни от малцината агенти на абсурдния хумор, които умеят да забъркват тотална жанрова вакханалия (като снимането на 4 различни филма в един Аве, Цезаре!) без да се стигне до фатални трагикомични резултати, Джоуел и Итън са способни да добавят в този стилов мегамикс и клише елементи от всички свои филми.

avec6

Всичко в Аве, Цезаре! е брандирано с марката Коен – абсурдни отвличания (като във Фарго, Големият Лебовски, Изгори след прочитане...); култ песни и танци на ръба на пародията (като в О, братко, къде си?, Истинският Люин Дейвис...);

avec19

... дебилни герои, които изпадат в още по-идиотски ситуации; закачки с всички видове религии (обсъждането на образа на Христос в Аве, Цезаре! е виц без край); иронични намигвания към всички жанрове, които Коен някога са снимали (е, без историческия епос, но ето ти Аве, Цезаре!) и...

avec11

... персонажи (както често се случва при Джоуел и Итън), чийто прототипи са реални лица и събития – от холивудския мениджър по екстремни ситуации Еди Маникс (амплоато на Джош Бролин е абсолютно биографично точно и по име, и по длъжност), през колоритния образ на близначките-хроникьорки Тора и Тесалия Такър (Тилда Суинтън като "светската птица" Хеда Хопър) до холивудските звезди Беърд Уитлок/Джордж Клуни, ДиАнна Моран/Скарлет Йохансон, Бърт Гърни/Чанинг Тейтъм, Хоби Дойл/Олдън Ерънрайх, режисьорите Лорънс Лоренц/Ралф Файнс, Арни Слесъм/Кристофър Ламбер и...

avec21

... брилянтното влизане в кадър на Франсиз Макдорманд (не може Джоуел да не гаргари жена си, нали!) като монтажист в здрачната стаичка, където филмите виждат бял свят за първи път – въобще, героите в Аве, Цезаре! не само, че са реални холивудски фигури, но и ако искате да подредите пълната картинка може да гледате новия киноКоенкарамбол в комбина с биографичния Тръмбо, историята, ситуирана именно през 50-те, на прочутия сценарист Далтън Тръмбо, чийто сценарии и афери с комунистическите идеали доста напомнят на случващото се (и с тайните сбирки на сценаристите) в Аве, Цезаре!.

avec8

И ако "комунистическата вълна" на братя Коен донякъде се дължи на написването на сценария за Мост на шпиони (претендент за Оскар 2016 и за актуализиране на темата за Студената война), то с Аве, Цезаре! Джоуел и Итън намигват към идеята, че Холивуд в момента прави това, което е правил и през 50-те – бягство от съвременните проблеми, избягване на парещите, щекотливи въпроси и феномени на деня и замяната им с универсално забавление и вечно актуални дилеми за оцеляването и цената на човешкия живот.

avec26 

Може би неслучайно в Аве, Цезаре! предлагат на Еди Маникс да зареже Холивуд и да пристъпи там, където първите ядрени опити и атомната енергия ще оформят нов световен ред – огледайте света наоколо, а сега огледайте номинациите за Оскар 2016 – но Маникс, също като Джоуел и Итън Коен, отказва да обърне гръб на любимия си, луд карнавал на суетата и шарен цирк на илюзиите, защото (както иронично твърди Аве, Цезаре!) киното е "балсам за угнетеното, отрудено човечество"... защото киното е...

 avec28


Аве, Цезаре! е в кината 

онлайн