Home / Рубрики / Кино / Списък на статии по етикет: Цветът на хамелеона
A+ R A-
Списък на статии по етикет: Цветът на хамелеона

17 мига от пролетта

Понеделник, 04 Март 2013г. 00:36ч.

Традициите повеляват в началото на март да никнат кинококичета и филмови минзухари, а тази "реколта" да се нарича София Филм Фест. Ето, че кинопролетта разцъфтява за 17-та година поред от 7 до 24 март.

 

Какво?

Над 200 заглавия от игралното, документалното и късометражно кино по света и у нас, разделени в няколко секции:

 

Международен конкурс – наградата за дебютен или втори филм ще бъде оспорвана – като се започне от българските Цветът на хамелеона (режисьорски дебют на оператора Емил Христов със сатирична утопия ала сагата "Държавна Досие сигурност") и Джулай (или Кецове за една нощ/морнинг), мине се през немския Oh Boy (за каръка като нувел ваг съдба), аржентинския Последният Елвис (или хроника на една предизвестена идея фикс), молдовския Панихида (за корените на живота и смъртта), латвийския Мона (за вечната жена вамп) и Празен дом (гастербайтер драми ала Киргизстан), та се стигне до румънския Месец в Тайланд (една Нова година и нови обети), американския Дай плячката! (графити love story), еквадорския Порцеланов кон (или война между баща и синове), британския Чест (или ловци на "любовни глави" в Лондон) и израелския Шаркия (с въпроса кое е по-важно – да бъдеш герой на деня или да запазиш семейния дом).

 

hameleon

Цветът на хамелеона


Балкански конкурс – тук освен българския Цветът на хамелеона за награди и аплаузи ще се надпреварват: гръцката драма за меда на човешките взимоотношения L, румънските комедии Всички мои роднини (за семейството – интимно и с отвличане) и За охлювите и хората (или как се спасява завод със сперма донори); турските драми по ръба на толеранса и мечтите Зад хълма, Чистилище и Кръговрат, босненския Кривина (а след войната накъде?), сръбските Кръгове (или срещи с неочакван край във времена на вечни конфликти), Практичен пътеводител на Белград със сълзи и песни (разширяване на еврозоната с 4 любовни истории) и Смърт на човек от Балканите (самоубийство в Белград през уебкамерата на балканския манталитет).

 

 

Киното днес – мастер примерите на съвременното кино са много – от прясно наградената със Златна мечка 2013 хроника на малцинственото съвремие Епизод от живота на събирача на старо желязо на Денис Танович и Оскар 2013 претендентите Кон-Тики (епичното плаване със сал на Тур Хейердал през Тихия океан) и Кралски афери (или "има нещо гнило в Дания" и след Хамлет) през Царството на пълнолунието (едно синьо лято ала мастера на абсурдния хумор Уес Андерсън), В бялата пустош (Ничия земя на Танович, ама в хижа на Полярния кръг), Пиета (Ким Ки-Дук размисли по дилемата парите или живота) до Снежанка (гореща корида с джуджета тореадори Ел Братя Грим) и Ангелският дял (брит хумор с най-доброто малцово уиски в света), но истинския бисер тук е Ръжда и кости – пренебрегваният шедьовър на Жак Одиар, в който си дават любовна среща косатки, инвалидни колички, секс, тайбокс, бедност, Кан и... едно чаровно хлапе.

 

Киното утре – пътят за достигане на мастърклас степен в голямото кино за много режисьори минава през малки и симпатични филми като Вместо нея, Kolka Cool, Мъртвецът и щастието, Твърдоглавецът, Хичкок, Хищници и Измислената история на Греъм Чапман от Монти Пайтън.


 

Документално кино – конкурсът в тази категория събира разнородни чешит филми от няколко сфери на нашия живот: Артистът искрено и личноАнтон Корбин изцяло (зад кадър с фотографа и режисьор на Depeche Mode, U2 клипове и филма Контрол за Joy Division) и Ai Weiwei: Never sorry (китайският визуален артист и прочутите му политически акции и инсталации със слънчогледови семки). Историята, това съм азЛична вселена (дървото на живота на едно чешко семейство за последните 40 години), Обир:Кой открадна американската мечта? (или истината за световната финансова криза) и Поток на мисълта (или метрото като микросистема). Живот като на кино – дали ще е живописен кастинг (Машина за заличаване на всичко) или труднодостъпни филмови локации (Където летят кондори), историите на принципа "филм във филма" винаги са гъделичкали любопитството. Шарен свят, шарени хора – киното нямаше да бъде същото без чешит герои с пъстри фикс идеи като в Хубаво място, хубави хора (футболен клуб и публичен дом в неочаквана травестит комбинация), Пънкарски синдром (финската банда Pertti Kurikan Nimipäivät, чийто членове боледуват от синдрома на Даун и тяхната единствена диагноза – пънкът), Лунархия! (или какво е да живееш на Земята с поглед, вперен само към Луната) и Комик-кон епизод IV: Надежда за феновете (комикс изложение само за маниаци).

 

 

Късометражно кино – традиционният конкурс и тази година включва както игрални (Без заглавие, Дебют, Драсканица, Линда, Парафиненият принц, Скок, Слънце по време на дъжд), така и анимационни (Последна есен, Пианистът, Сиринга, Сътворение) упражнения по стил в късата форма. Да не забравяме и екстремното предизвикателство Sofia Short Challenge 5, в което за 14 дни или 336 часа трябва да бъде завършен и предаден филм или видеоклип по зададена тема.

 

20 години Рок Филм Фест – В случай, че някой е забравил, че първоначално София Филм Фест тръгва като музикален филм фест, идва и специална панорама с класики на музикалния филм като: Pink Floyd: Стената, Queen в Будапеща'86, Ленард Коен: Bird On a Wire, Neil Young Journeys, Дневник на Уудсток, 200 мотела, Последният концерт на Cream, All My Loving.

 

 

Кой?

Гала откриването на феста идва на 7 март с документалния "протест" на Любомир Младенов Витоша (или българският синдром на нонсенс продажбата на всичко родно и ценно за жълти стотинки), а гала закриването на 17 март се пада за премиерата на Любов (или евтаназията като любов... към кинонагради) – поредната абсурд драма на Михаел Ханеке, прясно спечелила Оскар за чуждоезичен филм и куп други призове. Между тези две събития ще се случи раздаването на традиционната Награда на София като носители този път ще бъдат петима души – актьорът Ицхак Финци (представен с минипанорама от класиката Преброяване на дивите зайци и късометражките Вера и Духове в старите къщи на София), режисьорът Коста-Гаврас (със спешъл прожекция на последния му филм Капитал), холандският режисьор и продуцент Йос Стелинг (и премиера на най-новия му филм Момичето и смъртта) и италианските кинобратя режисьори Паоло и Виторио Тавиани, като освен панорама с техни класики (Баща-Господар, Алонзанфан, Добро утро, Вавилон, Чифликът на чучулигите...) Паоло и съпругата му Лина Нери Тавиани ще представят лично Цезар трябва да умре, носител на Златна мечка от Берлинале 2012.

 

 

Кога & Къде?

От 7 до 17 март в зала 1 на НДК, Люмиер, Дом на киното, Евро синема, Червената къща, Гьоте институт и Cinema City с допълнителна програма до 24 март


Защо?

.... защото обичаш киното, нали!?

bone

Ръжда и кости

Операция Х

Сряда, 03 Април 2013г. 13:52ч.

Въпрос на онаниране ли са българските филми? И колко стъпки делят мастурбацията от епилепсията (а.к.а "болестта на гениите")?

Началото на режисьорския дебют на мастер оператора Емил Христов в Цветът на хамелеона залепя за екрана – комедийните размисли и страсти около онанирането в соц тоналността на Мъжът и жената интимно (или в стила на списание Космос) идват с летящ старт като знак, че тегавата тема по сагата соц/досиета/Държавна сигурност/шпионаж този път ще бъде тънко прокарана с хитра ирония, остра сатира и умело жонглиране с клише асоциации. Нещо, което подсказва, че това е от онези крайно редки нови български филми, които владеят тънката част – а именно, да казват много сериозни неща с лек и забавен тон, но без да прекаляват с дебелашки хумор и първосигналност.

hameleon25

Досие ХБатко Филипов Стаменов (заслужилия брит дипломата си за народен артист Рушен Видинлиев) е обикновен сирак (с нездраво влечение към онанирането и списание Космос), прясно освободен от военна служба по здравословни причини (все пак епилепсията е на една стъпка разстояние от мастурбацията според вещото лекарско тяло Николай Урумов), докато самотно отгледалата го леля (Светлана Янчева) му признава, на смъртното си легло, че е негова майка, малко преди да отнесе девствената си тайна и истината за произхода на Батко в гроба.

hameleon22

Останал пълен сирак, като бяла страница, чакаща да бъде запълнена със смисъл, на хоризонта пред Батко изгряват студенството и тайнственият агент Чисти ръце (а.к.а Руси Чанев в акция), който е по-наясно с миналото на Батко от него самия и му предлага светлото бъдеще на самотен шпионин, който да слухти какви ги върши "будната студентска младеж" и по-специално кръга от политически мамини синчета и дъщери Спекула (страхотни второстепенни роли на Леонид Йовчев, Самуел Финци, Йорданка Йовева и Касиел Ноа Ашер), които се сбират на тайни обсъждания на псевдофилософския роман Цинкограф (оригиналното заглавие на книгата на Владислав Тодоров, по която е сниман филма) – утопична история за фетиш агент, който през деня работи като печатар в Кралската цинкография, а през нощта се отдава на любовни ласки в тайната си квартира, докато върти своя мощна фантомна мрежа от шпиони, която да оплита конците, дърпани от реално съществуващата тайна полиция.

hameleon11

И ето ти го Батко (името идва от Оруеловия Big Brother, ако се чудиш) – новоизпечен агент с кодово име Марципан, с тайна квартира под наем при живописна вдовица (обсебена от корсетите и препарирането на животни а.к.а портиер в НАТФИЗ/страхотно попадение всред непрофесионалните актьори в каста), докато подслушва секс сесии и пише доклади за техники на шпиониране в открития Космос.

hameleon24

Иначе Батко потъва с всяка прочетена страница в света на Цинкограф, докато романа не стане негова втора кожа/живот – намира си работа като печатар (където се натъква на смъркащия охлюви и тайно печатащ подривни материали пореден филмов чешит на Михаил Мутафов след Дзифт и Островът), среща момичето на своя живот (невинните синьо-зелени очи на Ирена Милянкова компенсират неубедителната ù игра като пристрастената към Казабланка и житейските прозрения девойка, работеща в местното кино), а когато бива отстранен от реалната шпионска мрежа, Батко изфабрикува своя собствена такава – моментите на вербуване по "тънката част" на студентите от Спекула за неговата организация "оперираща в тайните зони на оргазма" са сред силните козове на филма, а сатиричното сексуализиране на органите на властта и тайния шпионаж достигат такива висини, че някои от героите ще възкликнат искрено: "Е, тва го нямаше преди!".

hameleon12

Операция Хамелеон – какъв е цветът на хамелеона? Може да го наречеш изпипана сатирична кръстоска между ГДР-досие драмата Животът на другите и шпионската ала Братя Коен комедия Изгори след прочитане с елементи на екзистенц препратки (червеното и синьото шоколадови яйца на Батко) ала Матрицата и намигания към соцлегенди ("отровният български чадър" и сие). Може да го наречеш и другият абсурдно възможен наш сценарий на Истината (а.к.а "сменете истината) за 24-те години преход и взаимно цапане с "кал" (а.к.а досиета), в който политическият зоопарк сменя цвета си по-често и от хамелеона, за да оцелее.

hameleon23

Може да го наречеш и иронично шпионско упражнение по стил (заснето само за 28 дни) от група приятели и сродни души (сценаристът Владислав Тодоров и режисьорът Емил Христов са и съученици от училище, освен че работиха заедно и по Дзифт) с цел забавно разглеждане на въпроси, които вълнуват всички ни, като сатиричната дискусия е изпипана до последния детайл – перфектен оператор Крум Родригес, перфектни костюми и сценография (с миниатюрни, но простени неточности) от Армавени Стоянова и нейната близка приятелка стилист Сандра Клинчева (жена на Емил Христов) и...

hameleon21

... Истината не е само една (дори в списание Космос), но няма да сбъркаш, ако кажеш, че Цветът на хамелеона е и за теб самия – в онези моменти, в които стоиш като бяла страница, чакаща да бъде запълнена със смисъл. Като Батко. Като самата България. Като българските филми. Или както казва любимата на Батко: "Ти си от тези хора, които са имитация на други хора. Съчинен си от други хора.". Само дето и тя имитира емоциите и живота от киното, от любими филми като Казабланка...

hameleon1

Проблемът с идентичността не е от вчера, особено сега, когато сякаш повечето хора не живеят собствения си живот, а имитират това, което се случва във филми, книги, сериали... И доста български филми имитират чужд киноживот в търсене на Истината, а достигат само до... онанирането. Затова е хубаво всички внимателно да чуем какво казва в Казабланка Хъмфри Богарт на бежанката от България (перфектно вмъкнат кадър от Емил Христов): "Go back to Bulgaria!".

Ta... Go back to българските филми!


 

Виж Цветът на хамелеона в кината от 5 април

онлайн