Home / Рубрики / Кино / Списък на статии по етикет: Южнячки
A+ R A-
Списък на статии по етикет: Южнячки

Какво искат Жените и...

Петък, 03 Февруари 2012г. 15:00ч.

Той и Тя тръгват на кино. Навън – студът те стяга като бучка лед във фризер. В киното – бушуват горещи тайфуни с женски имена: два филма с главни действащи лица – жените...

 

Южнячки/The Help е: горчив, като черен шоколад, манифест на чернокожите прислужнички в началото на 60-те в Щатите (в случая Джаксън, Мисисипи). Черни жени с черен живот – със статут на домашни роботи, без право на чувства и мнения, само със задължението да отдадат живота и силите си на белите семейства, докато господарките им цепят карти и въртят клюки, интрижки и благотворителни уж сбирки. Тези южняшки традиции обаче не са по вкуса на напъпващата млада журналистка Скитър (Ема Стоун) и тя (подтикната от личната драма на чернокожата бавачка, която я е отгледала) решава да даде глас на унижените и оскърбени прислужници. Гласът го намира в мъдрата Ейбълийн (Виола Дейвис) и избухливата Мини (Октавия Спенсър) и трите поемат по трудната пътека на опълчението срещу "системата". Много чаровно и без излишни отклонения режисьорът Тейт Тейлър, с книжката на Катрин Стокет под мишница, бродира изцяло женски свят от силни, по-слаби, приятни или крайно неприветливи личности, всяка от които просто иска да намери своето по-добро място в този свят. Или да намери признанието – с четири номинации за Оскар 2012!

 


Изворът на жените/La source des femmes е: тъжната, като пресъхнал извор, ода за равноправие на жените в арабския свят или вечният въпрос – могат ли мъжете да живеят без жени и вода в своето патриархално господство? В наши дни, в малко селце, някъде в Северна Африка, жените са заети с това да раждат, да носят вода (както повелява вековна традиция) от не много близкия планински извор и неуки да въртят къщата около полите си, докато мъжете се чувстват важни, събирайки парите на туристите и пиейки кафенце на площада. Всички са доволни, докато не се появява младата, образована и смела Лейла (младата надежда на френското кино Лейла Бехти) в челен опит да осигури по-добър живот за жените. Как? С любовна стачка естествено – никакъв секс за мъжете, докато не прокарат ток и вода в селото. С много хумор и тъжни истини, режисьорът Раду Михайлеану разказва брилянтно тази абсурдна история за жените в арабския свят, но по-тъжното е, че тя звучи напълно универсална за света и у нас, което й спечели миналата година и номинация за Златна палма.

 

 

Те излизат от киното. Той пали цигара, Тя кокетно отмята коса и разговорът неусетно се завърта около борбата-лайтмотив за надмощие между половете, расовата дискриминация и вечните въпроси за всичко "човешко, твърде човешко". Южнячки и Изворът на жените – две тотално различни общества, две далечни географски ширини, в различно време, но със същите проблеми. Легитимните силни на деня, слабите оставащи слаби, само ако това е техният избор и бунтът като път към промяна на цяла една система или вековна традиция. Ако Айнщайн беше жив, може би щеше да прегъне реалността по средата и да покаже, че всички горни различия са "относителни". Но дядо Алберт се занимава със сериозни въпроси, а ние не, така че...

 

Той: Чудно ми е колко още време ще правят филми като Южнячки за расовата дискриминация, за белите, черните, сините, зелените... Е, да, не е крайно популярен животът на слугините в началото на 60-те, но... ебаси, Щатите вече си имат чернокож президент?

hell Южнячки фотография Форум Филм

 

Тя: Да, ама Южнячки не е толкова за расовата дискриминация. По-скоро е за признанието, което искат тези жени... че и те са хора. Все едно... въпросът за равноправие между мъжете и жените в Изворът... е също толкова неадекватен сега, колкото този за расовата дискриминация?

Той: Не е неадекватен. Поне за арабския свят. И не само. Все още, колкото и да не ти се иска, It's a man's world, бейби...

Тя: Да бе, да, ще ти се... а не щеш ли да ти спретна секс стачка довечера?

Той: Хаха, давай... ще си взема друга жена, както арабите от селото или както белите си сменяха прислугата като износени дрехи...

Тя: Идиот... мислиш ли, че и аз не мога така да сменям мъжете?

Той: Можеш естествено..., но ще те нарекат курва. Да, не живееш като родилна машина в арабския свят. Да, свободна си да правиш, каквото искаш. Да, умна и образована си, но... дори мъжете напоследък наистина да се заприличали на хленчещи и врънкащи путки, дори, като в тия два филма, да са повече бездействащи фигуранти за цвят... Дори тогава те са официалната власт, като областният управител в Изворът..., който съветваше да не се прокарва ток и вода в селото, защото така ще може да се контролират жените и техните права. Малцина са тези като мен и Сами, мъжът на Лейла, които приемат наистина женската гледна точка. И искат жените да живеят по-добре и щастливи.

la-source-des-femmes-8 Изворът на жените фотография Pozor/A+ Cinema

 

Тя: И слава богу! Прав си, наистина и тук има такива семейства – мъжете се правят на шефове и си чешат топките, а жените са като техни слугини, нищо, че са образовани... но това е лицемерието в обществото – за това става въпрос и в Южнячки. Лицемерието не засяга само расите. Затова и се създават женски сайтове, канали, книги, списания. Пишат се и още по-зле – четат се безумни статии за това как разбират нещо мъжете, пък как жените, за това с какво трябва да се занимаваш, какво трябва да искаш от живота в зависимост дали имаш пишка или вагина... И жените, и мъжете се чувстват добре с това. Филми за мъже като Кешбол, филми за жени като Южнячки ... и това много добре се кльопа от хората, защото не са го надраснали в съзнанието си. Много по-лесно е когато имаш готови роли и модели, просто да се впишеш там. И двата пола се чувстват добре да има такова разграничение, защото иначе се объркват.

Той: Ти объркана ли си?

help Южнячки фотография Форум Филм

 

Тя: Аз съм като Лейла или Скитър, или не, по-скоро Силия от Южнячки – не ми пука за готовите формули за живот и предварително раздадените роли. Да, вярно е, че ако не се съобразяваш с правилата, дори и съвременното общество те отхвърля. Но какво от това? Нямам предразсъдъци и просто искам да живея, както намеря за добре. И ще съм щастлива, ако просто и ти вървиш до мен през целия този път.

Той: My kind of girl power... между другото тази, която играе Силия... Джесика Частейн... ще я емнат като новата Джулия Робъртс. Нищо чудно да и дадат Оскар за Южнячки... и заради Дървото на живота... А като говорим за равноправие между мъжете и жените... какво ли ще стане ако направят обща категория за най-добър актьор... без деление на мъжка и женска...

 

Южнячки и Изворът на жените са в кината от 3 февруари

Оскар:тисти

Неделя, 26 Февруари 2012г. 09:29ч.

Когато си оставил зад гърба си 100 и кусур години на хоризонта на живота ти изплуват два пътя, по които да продължиш напред – сантиментално да се пашкулираш в сладко умиление по доброто, старо време или напротив, да заживееш смело за мига на ръба на всичко ново и вечно променящо се. Киното, обаче, е виртуозна любовница, която идеално знае как да флиртува с времето, така че (100-те и отгоре) години не само да не ù личат, но и да я разкрасяват – магията е в това не да избираш между носталгията и адаптацията, а да ги събереш в едно. Именно това правят всички номинирани за най-добър филм на 84-ите поред награди Оскар. И докато чакаме победителя ще се опитаме да разкажем съдбата на звездата на нямото кино Джордж Валентин в Артистът чрез субтитрираните истории на останалите претенденти за Оскар 2012Изобретението на Хюго, Полунощ в Париж, Потомци, Кешбол, Ужасно силно и адски близо, Боен кон, Южнячки и Дървото на живота.


 

Сцена I – В началото бе... магията

hug   Изобретението на Хюго


Субтитри: Киното е новата магия, а звездата на нямото кино Джордж Валентин (Жан Дюжарден) представя поредния си хит с любимия си партньор – Кучето

Първият кадър за един филм е също толкова важен, колкото пристигащият влак на гарата на братята Люмиер за историята на киното. А в Изобретението на Хюго, тиктакащият като огромна романтична машина Париж (най-добрият начален кадър на Скорсезе от Разярения бик насам) зарибява идеално за приказната история на сирачето с най-сини тъжни очи Хюго Кабре (Ейса Батърфийлд) и неговата обсесия по киното и поправянето на всякакви машини и цъкащи механизми. С много хумор (оле! за Саша Барон Коен, скърцащият му дървен крак и всеотдайния му доберман), невероятни цветове, ключ с формата на сърце и много човечност за контраст на машинния декор, Скорсезе пуска Хюго по следите на изгубения титан на нямото кино Жорж Мелие (създал първата фантастика в киното – Пътуване до Луната), за да възтържествува триумфално накрая Живота, Киното и поуката: Хората са като машините – създадени са с мисията да извършват точно определено нещо. Ако не могат да правят това, за което са предназначени, те изгубват своята цел и се развалят. Киното също има своята цел – от него са направени мечтите и докато Жорж Мелие (страхотен Бен Кингсли) преоткрива своята цел в живота с почетна прожекция на своите изгубени филми, в същото време, в края на 20-те години, в Холивуд, една друга звезда на нямото кино Джордж Валентин (Жан Дюжарден) представя поредния си хит. И така, случайно или не, Изобретението на Хюго и Артистът се превръщат в тазгодишното чисто, пламенно обяснение в любов към Седмото изкуство.

 

Сцена II – Ще срещнеш висока, секси, непозната брюнетка...

parismid   Полунощ в Париж


Субтитри: Who's that girl? – неслучайни целувка, танц зад параван, бенка на точното място и... Джордж Валентин създава новата кралица на Холивуд – Пепи Милър (Беренис Бежо)

Когато искаш обрат в сценария, винаги може да замесиш някоя секси, фатална, непозната жена – така се случва в живота на Джордж Валентин (Жан Дюжарден), който на премиерата на своя филм попада случайно в обятията на Пепи Милър (Беренис Бежо), както Гил, героят на Оуен Уилсън в Полунощ в Париж среща неволно красивата Адриана (Марийон Котияр), муза на Пикасо и Хемингуей, докато с магията на киното пътува до любимата си епоха – 20-те години на ХХ век, в любимото си място – Париж. Как не се е срещнал със сирачето Хюго и Жорж Мелие не знам, но Гил се влюбва до уши в Адриана, както Джордж Валентин си изгубва ума по Пепи Милър и я превръща в новата кралица на Холивуд – сякаш само, за да се затвърди теорията, че киното без любовта и своите музи е просто... движещи се образи. Дори те да са толкова илюзорни, колкото представата, че най-интересното, златната ера винаги е време, което не сме живели и именно затова ни изглежда толкова необикновено и магическо.

 

Сцена III – Его кома

potom   Потомци


Субтитри: Никой не иска да бъде второстепенен персонаж в собствения филм/живот – майсторът (Джордж Валентин) е засенчен от своята ученичка (Пепи Милър)

За да станат още по-драматични нещата във филма, Раят трябва да се превърне в АдДжордж Валентин започва да губи: любовта на съпругата си, любовта на публиката, за да се превърне във второстепенен герой в своя филм. Също като Мат Кинг, героят на Джордж Клуни в Потомци, който осъзнава, че собственият му свят, граден с толкова усилия от него е заплашен от унищожително земетресение – докато бори финансови дилеми, жена му изпада в кома след инцидент и едва тогава той разбира за нейната дълга любовна афера с друг, а за капак двете му отчуждени дъщери му спретват всякакви щуротии. Такива трудни времена обикновено служат за катарзис на героите, които трябва да осъзнаят кои са важните неща в живота им – именно това се случва и на Джордж Валентин, и на Мат Кинг, които просто трябва да се научат да превъзмогват своето его в името на нещо по-голямо.

 

Сцена IV – Адаптирай се или умри!

2   Кешбол


Субтитри: Обреченият бунт на Джордж Валентин срещу говорящото кино

Адаптацията по неволя е лайтмотивът във всички претенденти за Оскар тази година – Хюго и Жорж Мелие трябва да преодоляват загубата на всичко, което някога са обичали; на Гил му се налага да заживее в реалността, също толкова приказна като Париж през 20-те; Мат Кинг трябва да осъзнае, че има по-важни неща от егото в живота, за да събере разпилените парчета от своето семейство; хлапето Оскар от Ужасно силно и адски близо трябва да почувства, че загубата на така любимия баща е само ключ към началото на пълноценен живот; роденият за волните поля жребец Джоуи трябва да свиква с ралото и войната; черните слугини и белите им господарки от Южнячки трябва да се научат на взаимно уважение; семейството от Дървото на живота трябва да приеме непосилната лекота на битието, но най-добре от всички го казва Били Бийн (Брад Пит в Кешбол) – Адаптирай се или умри! Именно това трябва да направи и Джордж Валентин, когато в Холивуд започва ерата на говорящото кино.

 

Сцена V – Ужасно силно и адски близо

close3   Ужасно силно и адски близо


Субтитри: Когато целият му свят се срути...

Когато целият му мир рухне, когато всичко, което някога е обичал си отиде, често героят се затваря в гняв към целия свят, но най-вече в гняв към самия себе си – именно това се случва с Джордж Валентин след неговия тотален фалит. Именно това спохожда и хлапето Оскар (Томас Хорн) след смъртта на баща му в атентата от 11 септември. И както Оскар намира (след изтощително изследване на лабиринтите на човечността в Ню Йорк) ключа на надеждата за по-добър живот, завещан му от баща му, така и Джордж Валентин усеща, че смъртта не е гранде свършека на смисъла в Живота. Особено като наоколо се навъртат хората, които те обичат.

 

Сцена VI – Ако можеха да говорят...

kon   Боен кон


Субтитри: Кучето – най-добрият партньор и спасител на Джордж Валентин

В киноброенето Годината на Дракона може да се превърне в Годината на Коня или на Кучето – именно то спасява Джордж Валентин от пожар и куршум в главата, пълна със самоубийствени мисли, както необикновеният жребец Джоуи спасява Човечността в сантимент епоса Боен кон на Спилбърг. Като в емблематичната сцена, в която немски и британски войник забравят за миг простотията на войната, за да освободят оплелия се в телените мрежи (и обърканите желания на хората) сърцат кон, сякаш, за да докаже, че животните са по-човеци от хората. Мдааа...

 

Сцена VII – Ти си умен, красив и значим...

the help   Южнячки


Субтитри: Когато и сам, Джордж Валентин не иска да се спаси, време е хората, които го обичат (Пепи Милър) да се намесят

Първото и може би най-важното нещо, за да можеш да обичаш някого, е да обичаш и уважаваш самия себе си – Пепи Милър го знае много добре, въпреки, че човекът, който я е научил на това (Джордж Валентин) го е забравил напълно. Иронията е, че именно така тя връща вярата му в Живота. По същия начин и в Южнячки, Скитър (Ема Стоун) връща себеуважението и пълноценния туптеж в сърцата на черните слугини, които сякаш са забравили какво повтарят непрестанно на разплаканите бели деца, които отглеждат – Ти си умен, ти си красив, ти си значим...


Сцена VIII – На този свят има два пътя...

tree   Дървото на живота


Субтитри: Винаги има изход в този живот, дори и когато не виждаш такъв – Джордж Валентин отново открива чудото на Живота и Киното

Има два пътя в Артистът (както и във всички тазгодишни Оскар претенденти) – на носталгията и на адаптацията. Както в Дървото на живота има път на природата и път на състраданието. Това, което ги събира в едно житейско, неразривно цяло е... любовта, естествено. Любовта към Живота и Киното, която кара героите в немия Артистът накрая да проговорят, а героите в брилянтно-визуалния Дървото на живота да изкажат най-важните неща на този свят – "Единственият начин да бъдеш щастлив е да обичаш. Ако не обичаш, животът ти ще отлети напразно".

 

 

Артистът, Потомците, Дървото на живота, Южнячки, Боен кон, Кешбол и Полунощ в Париж са в кината

 

онлайн