Home / Рубрики / Кино / Списък на статии по етикет: ревю
A+ R A-
Списък на статии по етикет: ревю

В градината на Алмодовар

Сряда, 23 Ноември 2011г. 00:14ч.

"Да баламосваш хората е истински талант" – казва Пол Бенджамин, алтер-егото на писателя Пол Остър, във филмовата лоу-фай класика Дим и продължава: "за да разкажеш добра история, трябва да знаеш кои точно бутони да натиснеш". Именно това Педро Алмодовар го умее брилянтно. Досущ като своя герой (злият гений на пластичната хирургия) Роберт Ледгар, Алмодовар прецизно и методично, пласт след пласт, разрез след разрез, натиска "бутоните" на емоциите на своите персонажи, разрязва телата им, сваля кожата им, за да извади душицата им отвътре. И ако в Дим се питаха колко тежи тази човешка душа (като метафорично измерваха теглото на дима от изпушения тютюн), то в Кожата, в която живея, Алмодовар търси отговор на същия въпрос като просто поставя душата в ново тяло или... в "нова цигара". Истината, при всички случаи, е, че на всяко действие отговаря равно по сила и обратно по посока противодействие.

 

Така както едно изнасилване води само до друго изнасилване, а насилникът се превръща в жертва и обратно. Тази двойственост е завладяла изцяло мрачно-еротичния разказ на Алмодовар (базиран на книгата Тарантула на Тиери Жонке) за гениалния пластичен хирург Роберт Ледгар (оле! за Антонио Бандерас) и неговата фикс идея да създаде нов вид, неуязвима, но все така чувствителна човешка кожа.

 

the-skin-i-live-in-1024x669

 

Историята ни запраща в не толкова далечната 2012, в Толедо, в стилната и доста уединена вила/клиника El Cigarral (Овощната градина) на Ледгар, където той на воля и спокойствие се вихри с тайните си експерименти с генно модифициране на човешка кожа под грижовното око на Марилия (сърцатата Мариса Паредес) – негова любима бавачка от дете и верен до гроб помощник в пъклените му дела. Вилата неслучайно (оле! и за арт директора Анксон Гомез), от горе до долу, е изпъстрена с произведения на изкуството, изследващи човешкото тяло – от пищната ренесансова живопис на Тициан до сексаморфните съвременни скулптури на Луиз Буржоа – така, че да не остане и миг съмнение, че Роберт Ледгар фетишизирано обича да манипулира тялото. Жертва на неговите фетиш експерименти, като принцеса затворена в кулата, е Вера (брилянтна Елена Аная) – енигматична красавица, чийто затвор всъщност не е вилата, а "втората й кожа" (плътно прилепнали андрогенни костюми, дело на титана Жан-Пол Готие), тъй като не може/не понася други дрехи по модифицираното си тяло. "Спасението" за нея идва не в лицето на принц, а на колоритния "Тигриньо" Зека (брат-психар по неволя на д-р Ледгар) и неслучайно се случва в дните на Карнавала – всенароден маскарад, при който хората надяват маски, за да излязат от кожата на ежедневието си, а героите на тази луда история свалят маските, в които са свикнали да живеят толкова дълго време. Иронията е, че Зека идва при Роберт Ледгар с идеята да си смени лицето и доброволно да се скрие в нова самоличност (тъй като е издирван от полицията), а Вера насилствено живее такъв нов живот във "втората си кожа" (и също е издирвана от полицията).

 

Именно тази двойственост, Алмодовар използва перфектно, за да разкрие защо в "Овощната градина" на д-р Ледгар не растат ябълки, а човешки тела; защо той е обсебен от фикс идеята да ги моделира по образ и подобие на изгорялата в автомобилна катастрофа своя съпруга, и зашо в един момент решава, че може да си играе на Бог в своята градина и да превръща Адам в Ева.

 

5

 

Всъщност всичко е по две в историята – две самотни майки, които изгубват своите синове, двама братя, свързани единствено в своята лудост и две невинни деца (Норма и Висенте), попаднали на неподходящо място в неподходящо време, страдащи цял живот от това. И неслучайно, може би най-голямо вдъхновение за филма, е била съвместната изложба на Ханс Белмер и Луиз Буржоа с емблематичното заглавие Double Sexus. Добавете към това изпипана до най-малкия детайл стилна операторска визия, традиционните вече за филмите на Алмодовар певици (в случая въздействаща Конча Буйка) с песни, които като с бутон инжектират емоциите на героите в абсурдни ала Педро ситуации, поставящи на изпитание тяхната сексуална и духовна идентичност, плюс типичния не черен, а "червен" хумор (развръзката идва с флорална рокля на Dolce & Gabanna) и получавате това – прецизна, на моменти цинична дисекция на човешката душа, в която няма положителни герои, защото както казва д-р Роберт Ледгар:"всички правим грешки"! С три думи – специалитет ала Алмодовар.

 

Все пак Алмодовар кожата си мени, нрава – никога!

 

Кожата, в която живея е по кината от 25 ноември

Книгата Тарантула от Тиери Жонке е в книжарниците

 

Excelsior за оптимисти

Четвъртък, 24 Януари 2013г. 13:38ч.

"Мисли позитивно, гледай позитивно на нещата"... мало и голямо взе да ръси на кило подобни житейски мантри и в същото време да върши точно обратното – все пак, по-лесно е да хвърляш празни приказки в центрофугата на живота, отколкото да ги случиш и да понесеш отговорност за действията си. Затова пък, в Наръчник на оптимиста, режисьорът Дейвид О'Ръсел и компания (с едноименната книга в ръка) решават да докажат нагледно, че е абсолютно възможно мачът "позитивизъм vs негативизъм" да бъде спечелен от човека. Стига да имаш в своя отбор "играчи" като свеж хумор, тънка ирония и... вярата, естествено, че една простичка екзистенц комедия може да бъде толкова важна и номинирана за осем награди Оскар 2013. Не че това е най-важното.

 

Пат Солитано (Брадли Купър в пиковата си роля досега) е учител на средна възраст, който за един миг (и един студен душ време) губи почти всичко в живота си – жена си Ники (отдала се на горещи ласки под душа с друг мъж), работата си (афектираният Пат пребива мъжът под душа, по ирония на съдбата, негов колега от училището) и здравето си (изневярата отприщва спящото у Пат досега психично разтройство). Така намираме нашият герой след 8-месечна терапия в психиатрична клиника, от която той излиза въоръжен само с бойния девиз Excelsior (от латински да се чете като "само нагоре), за да изгради наново живота си.

optimist4

В неговия случай, това означава да заживее в къщата на родителите си Долорес и Пат старши (Джаки Уийвър и Робърт Де Ниро в симпатичен семеен тандем), където всред идилията на семейните портрети, неделните мачове на Филаделфия Ийгълс, кросовете (с чувал за боклук на гърба си) и четенето на Сбогом на оръжията (любимият на кинаджиите Хемингуей), той да каже сбогом на обсесивната си привързаност към жена си Ники и да намери своя вътрешен мир и хармония. Хубаво, но Пат не желае да напуска жена си (не сваля венчалната халка), дори напротив – иска да докаже на Ники, че е станал по-добра версия на себе си, направо нов човек, който винаги гледа от светлата страна на нещата и така да преодолее ограничителната заповед, която (според него) им пречи отново да се съберат. На пътя му стоят още две препятствия – мнението на околните (близки, познати, полиция...), че събирането с Ники е поредната налудничава идея на един неизлекувал се лунатик и... сватбената му песен (а именно My Cherie Amour на Стиви Уондър, озвучила сцената на изневярата), която при всяко ново слушане изстрелва (като куршум в главата) наново невротичен пристъп у Пат.

optimist1

В битката за своето по-добро Аз, Пат намира логични съюзници като психотерапевта доктор Пател и младата femme fatale вдовица, бореща психична сексуална зависимост, Тифани Максуел (Дженифър Лоурънс или най-младата актриса номинирана вече два пъти за Оскар), която, не щеш ли, е и сестра на Вероника, най-добрата приятелка на Ники. Пат и Тифани сключват (след много комични моменти) сделка – тя ще предаде на Ники обяснителното в любов и нов живот писмо на Пат, а той, от своя страна, ще ù помогне да участва в мечтания конкурс за танцови двойки.

optimist7

И ето ти чаровна екзистенц комедия налице – Пат и Тифани започват взаимно да борят неврозите си на фона на (дори по-големите) маниакални обсесии на околните като нездравословните суеверия, Филаделфия Ийгълс манията и букмейкър залаганията на бащата на Пат или моментните пристъпи на Рони (мъжът на Вероника), уж презадоволеният и щастлив приятел на Пат, който се задушава от "идилия" и тайничко избухва (с Металика и Мегадет) в гаража.

 

Комедия за нещата от живота, която става още по-пиперлива и забавна, когато се намеси и абсурден облог – бащата на Пат залага всичките си спестявания (и мечтата за собствен чийзкейк ресторант) срещу победа на любимия Филаделфия Ийгълс над Далас Каубойс и оценка 5.0, получена от Пат и Тифани на танцовия конкурс за двойки, естествено, провеждащ се в деня на мача.

optimist

И Наръчник на оптимиста печели по точки мача "позитивизъм vs негативизъм" – заради добре напипаните комедийни, иронични и абсурдни моменти в живота на съвременните хора. Заради непринудените игра и диалози на актьорите (неслучайно целият актьорски състав е номиниран тази година за Оскар), и заради това, че поставя (без гранде крилати фрази и драми) въпроса кое е нормално в нашия побъркан свят. И най-вече заради това, че добре разчита знаците (Тифани Максуел има солидна теория по въпроса) и в киното, и в живота – малките детайли, малките истории (дори да са на места захаросани) са също толкова важни, колкото големите, историческите събития.

 

Или както казва Пат докато спори с Хемингуей – "Светът е достатъчно жесток и такъв, какъвто е... Нека краят на историята да е добър?". Excelsior!


optimist10

 

Наръчник на оптимиста е в кината от 25 януари

 

Бриф: mix V

Понеделник, 21 Януари 2013г. 00:03ч.

Какъв тон за песен ни дава 2013 за начало – къдрави Falty бийт импулси, големият бариерен Flume риф, синьо Nosaj затъмнение, катедрално техно за молитви, Tера Eskmo инкогнита, електроакустичен сън в зимна нощ и всичко в замяна на хипстър бичето y moi.

 

 

faltydl FaltyDL – Hardcourage

След албума You Stand Uncertain вече беше абсолютно сигурно, че нюйоркският бийтбой Дрю Лъстман открадна играта на британците в запазените им дисциплини като 2step, garage, broken beat и сега, с Hardcourage прави още една смела стъпка напред. Тук, само шепота на Ед Макфърлейн от Friendly Fires в She Sleeps напомня вокалните поп хитове като Gospel Of Opal, Brazil и Waited Patiently от предишния албум. Акцентът е върху накъдрените бийт плетки в (Straight & Arrow, Uncea, For Karme, Bells) така характерни за FaltyDL, а с трака Korben Dallas (помниш ли героят на Брус Уилис в Петият елемент) Дрю може и да те разхълца неистово на дансинга.

 

 

flume Flume – Flume

Дебютният албум на 21-годишния австралиец Харли Стретън излезе в края на миналата година (и ще хитне Европа чак през февруари), но няма как да го оставим да мине транзит покрай ушите ни – не че прави нещо уникално или коренно различно от своите "братя по оръжие" като Lapalux, Shlohmo или Ryan Hemsworth, просто го прави с наистина завидна лекота и вече със златен поп статус по продажби. Дали ще са вокални бисери като Left Alone с мощен като коралов риф Chet Faker глас, Sleepless с луупнатите секси напеви на Jezzabell Doran и On Top с вдигащия хип-хоп речитатив на T.Shirt или ще са фънки вокално семплирани инструментали като Stay Close, Change, More Than You Thought и особено Holdin On – сърфирането из всички най-интригуващи жанрове на електронната музика през 2012 е на ниво мастърклас.

 

 

darkstar Darkstar – News from Nowhere

След пробивния сингъл Aidy's Girl Is a Computer, бритбийт дуото Darkstar се превърна в трио при срещата на продуцентите Ейдън Уали и Джеймс Йънг със старата им дружка, певецът Джеймс Батъри, и тримата поеха по пътя на електроакустичното съвършенство. В дебютния North, обаче, силите им стигнаха само до репетиция за настоящия втори албум News from Nowhere, който да разкрие истински потенциала им. Парчета като Timeaway, Armonica, You Don't Need A Weatherman и особено Amplified Ease идеално бракосъчетават фин броукън бийт с психеделичен соул, така че да се отплеснеш в ефирен сън в зимна нощ с широко отворени очи.

 

 

eskmo Eskmo – Terra

В края на миналата и началото на новата година, Брендън Ангелидис запълва празнината след брилянтния дебютен албум Eskmo с две ЕР-та – Language и Terra, което сумарно е равно на цял, нов албум. Наистина, парчета като Buffalo, Push and Pull, We Are All Terrestrial и Giants от Terra звучат като естествено продължение на I Just Want, Soul Music и Oh in This World of Dread, Carry On от Language, така че да разгонят малко облаците на носталгията, надвиснали над очакването на наследниците на хитовите Cloudlight и We Got More. Та, We Want More, Брендън!

 

 

nosaj Nosaj Thing – Home

Вторият албум на Джейсън Чунг разкрива една красноречива тенденция за Ел Ей бийт сцената в последните 6-7 години, откакто избухна като феномен с появата на Flying Кръстника Lotus – използването все повече на вокали, което превръща характерните бийт пъзели в поп ориентирани песни. Eclipse/Blue с хипнотичния глас на певицата Казу Макино и Try с Toro y Moi мантра напевите си, наистина са двете най-интригуващи парчета в Home, но Snap и Glue също не предават без бой стария инструментален бийт фронт.

 

 

pantha Pantha Du Prince & The Bell Laboratory – Elements of Light

Минимал техно меса за маримба, ксилофон и... 50 камбани – Хендрик Вебер и норвежкият квинтет The Bell Laboratory вече са наясно що е то катедрално техно, а композиции като Photon и Spectral Split стават както за нощни интимни молитви, така и за площадни литургии на големи празници. Няма значение за кого бият камбаните, важно е вътрешен/външен мир да има за всички!

 

 

toro Toro Y Moi – Anything in Return

Чаз Бъндик се оказа особено продуктивен агент – по един нов албум (и то винаги в началото - януари-февруари) на година, откакто извади пробивния дебют Causers of This. Хубавото тук е, че Чаз се връща именно към разчупения, фънки звук на Causers of This с парчета като Say That, Harm in Change, Саке и Never Matter, а само за баланс идват интимни моменти като So Many Details, Cola, Grown Up Calls и Rose Quartz, с каквито името Toro Y Moi стана синоним на чилуейв и бални хипстър мелодии на годината.

 

 

онлайн