A+ R A-
Любов фотография и илюстрации © Misha Mar

Магическият реализъм и любовта имат много пресечни точки и една от тях се нарича Исабел Алиенде – в последната си книга Любов (палава тройка откъси от нея ви очаква по-долу) чилийската писателка събира и преплита (с типичния си хумор и самоирония) страстни, романтични сцени от всички свои романи досега с моментите на еротика и чувственост в собствения ѝ свят ("животът ми беше отворена книга, която всеки можеше да разгледа", казва Алиенде), така че пред очите да изплува пъстра, калейдоскопична картина на онази, Вечната... Любов.

 

 

Един флейтист и други забежки


Военният преврат от 1973 г. в Чили сложи край на една дълга демократична традиция и през 1975 г. емигрирах със семейството ми, защото не можехме и не искахме да живеем под диктатурата на генерал Пиночет. Апогеят на сексуалната революция ни изненада във Венецуела, открита и гореща страна, много различна от моята. Там чувствеността се изразява без увъртания и евфемизми. Плажовете бъкаха от мустакати мачовци с миниатюрни бански, ушити с такава кройка, че да подчертават съдържанието им. Най-красивите жени на света, които печелеха всички международни конкурси за красота, се разхождаха предизвикателно в ритъма на дискретната музика на бедрата си. Там най-сетне станах свободна, започнах да обръщам внимание на тялото си и открих, че съм притежаващо чувственост същество. Бях на трийсет и три години.

Не е необходимо да се спирам на подробностите от това освобождение, защото няма нищо кой знае какво за разказване. Само ще кажа, че научих нещо, което щеше да ми влезе в работа впоследствие и да ми послужи и за литературните ми творби – сексът без емоционална връзка, колкото и акробатичен да е, ми е скучен, трябват ми настроение, хумор, разговор, симпатия, нещо споделено извън чаршафите. Веднъж прочетох някъде, че разликата между еротиката и порнографията е, че при първата се използва кокоше перо, а при втората – кокошката, но за мен разликата е, че порнографията е механично съвкупяване, докато при еротиката има чувства, има и история.

Доказан факт е, че в изгнание повечето двойки се разпадат, защото вече не разполагат с онова скеле на семейството и обществото, което ги е поддържало в тяхната страна. Така стана и с мен и Мигел. Той работеше в една отдалечена провинция на Венецуела, а аз останах в Каракас с децата. Скоро пътищата ни започнаха да се разделят. Няколко години по-късно на пътя ми се изпречи един аржентински флейтист, който, бягайки от друга диктатура, беше тръгнал за Испания, и аз зарязах всичко и го последвах както плъховете от Хамелин. За един месец в Мадрид изживях бурна любов, каквато се среща само в романите, но която приключи с потоци от сълзи, когато проумях, че извън леглото сме несъвместими, както майка ми бе предсказала с картите си таро. Прибрах се при мъжа ми и децата ми, решена да забравя трубадура, да поправя грешките си, да работя, да спестявам, да сменя циганските си поли със сериозни дрехи и да направя щастлив Мигел, който ме посрещна с открито сърце. Почти го постигнах. В следващите девет години и двамата се помъчихме да спасим нашата връзка, но тя беше пукнато стъкло, много трудно за поправяне.

В първата половина на 80-те не можеше да се види филм, освен тези на "Уолт Дисни", в който да не се появяват съвкупяващи се същества. Дори в научнопопулярните документални филми имаше комари или пингвини, които го правеха. Моралът се беше променил дотолкова, че отидох с майка ми да гледам японски филм, Империята на чувствата, в който една двойка умира от секс, а на мама ѝ се стори поетично. Пастрокът ми даваше на внуците си да четат Хиляда и една нощ, защото беше трогателно наивно четиво в сравнение със списанията, които се продаваха по будките. Трябваше да уча много, за да отговарям на въпросите на децата – "Мамо, какво е зоофилия?" – и да се преструвам, че намирам за естествено, когато малчуганите надуваха презервативи и ги окачваха като балони на празненствата за рождените си дни.

Като оправях спалнята на сина ми Николас, вече юноша, намерих книга с кафява подвързия и без да съм специалист, отгатнах съдържанието ѝ още преди да съм я разтворила. Беше един от наръчниците по полови въпроси, които в училище се разменят за постери на футболисти. Като видях илюстрациите с дибидюс голи любовници, разтриващи се взаимно с мус от сьомга, разбрах колко съм изостанала. Да готвя толкова години, без да познавам многобройните приложения на сьомгата! Къде в облаците съм витала през това време? На тавана на спалнята си нямах дори огледало или трапец. Мигел и аз решихме да се осъвременим, но след няколко много опасни кълчотения, както разбрахме по-късно от рентгеновите снимки на гръбначните ни стълбове, в крайна сметка на сутринта се мазахме с крем за масаж на ставите вместо с мус по G точката.

love1

Когато дъщеря ми Паула завърши училище и започна да следва психология със специализация в областта на човешката сексуалност, я предупредих, че постъпва неразумно, защото влечението ѝ към тази област няма да бъде добре разбрано – не бяхме в Швеция, а в Латинска Америка, но тя настоя. Паула имаше гадже сицилианец и двамата възнамеряваха да се оженят и да имат половин дузина деца, щом тя се научи да готви спагети. Физически дъщеря ми можеше да излъже всекиго, приличаше на богородиците на Мурильо – нежна, миловидна, с дълга коса и томителен поглед, и никой не би могъл да допусне, че е специалистка по оргазми. По онова време ми се случи да пътувам до Холандия и Паула ми поръча някои учебни материали, които ѝ трябвали за следването. Наложи се да отида със списък в ръка в един магазин в Амстердам, където се сдобих с точно определени видеофилми и книги, с някакви банани от розова гума, задействани с батерии, и с презервативи с главата на Мики Маус. Не това обаче беше най-срамното. По-лошото бе, когато на митницата в Каракас ми отвориха багажа и трябваше да обяснявам, че нищо от тия неща не беше за мен, а за дъщеря ми. Паула мъкнеше навсякъде куфар с еротични играчки и както ѝ бях предрекла, младият сицилианец изгуби търпение и заяви, че няма намерение повече да понася годеницата му да ходи и да мери пенисите на мъже, които дори не са членове на семейството. Изправена пред избора дали да се омъжи, или да се дипломира, Паула предпочете второто и годеникът се изгуби от хоризонта. Докато траеха спецкурсовете по сексология на дъщеря ми, вкъщи изгледахме филми с всички възможни комбинации – жена с куче, мъж, парализиран от кръста надолу, с дебелана, китайка с футболен отбор и т.н. Идваха да пият чай транссексуални, педерасти, некрофили, онанисти и докато богородицата на Мурильо черпеше с пастички, аз научавах как хирурзите превръщат жена в мъж посредством парче черво.

 

 

Хумор и Ерос


"Единственият начин да накарат нас, жените, да чуем нещо, е да ни го прошепнат на

ухото. Ерогенната точка G е в ушите и който я търси по-надолу, губи не само своето,

а и нашето време." (От Афродита)


Изкушението да разкажа една любовна среща с насмешлив тон е почти неустоимо, защото хуморът е гаранция срещу сантименталността и кича, които винаги дебнат в тези сцени. Пък и мисля, че няма по-добър афродизиак от смеха. Чувствеността без хумор леко ме дразни, нямам търпение да правя тържествени встъпления, нито да описвам любовници, които се вземат много на сериозно. Една моя приятелка, жена със завидна принципност, майка и баба, заряза преуспяващия си съпруг и шестмесечния си внук, когото боготвореше, за да се помъкне след някакъв водопроводчик, който ѝ се беше изпречил на пътя. Никой не проумя защо избяга тя, защото на пръв поглед мъжът беше доста невзрачен. Няколко години по-късно се срещнахме и едва я познах. Носеше рокля на цветя и дълга коса, лицето ѝ не беше гримирано, изглеждаше с двайсет години по-млада и много доволна. Седнахме да си поприказваме и така научих, че мъжът е водопроводчик денем и комик в кабаре нощем. "Знае хиляди вицове, пее нецензурни песни, танцува степ, има забавни приятели и не можеш да си представиш какви щуротии правим насаме", довери ми тя с палаво намигване. Разбрах. Аз също бих оставила всичко, дори внуците, за такъв любовник.

nitze

Много от онова, което пиша, е стъпило с единия крак в действителността. Компенсирам недостигащата ми доза въображение с упорито старание да наблюдавам и слушам, така никога няма да ми липсва материал. На този свят има предостатъчно истории и всички те са безплатни, мога да използвам която си искам, без да се притеснявам, че ще се озоря с разходи. Трите избрани за тази глава епизода се случиха с хора, които познавах, само промених леко персонажите и обстоятелствата, та да не вземе някой от тях да се разсърди. Първият, в който се разказва авантюрата на една млада любителка на оперната музика с прочут тенор, се случи, както съм обяснявала, с една моя братовчедка, единствено преместих фактите в друг град и друго време. Епизодът с Коломба е вдъхновен от случая с една чилийска журналистка, чийто мъж, университетски преподавател, съблазнил една ученичка на пустия паркинг на някакво футболно игрище. И той като мен имаше раздрънкан ситроен от шейсетте години, който не ставал за акробатични упражнения на любовници, и докато правели секс зад някакви храсти, като сакото му им служело за възглавница, им задигнали колата и останалата част от дрехите. Наложило се да се върнат пеш, той – гол като пушка, а тя – загърната как да е със сакото. Моделът за Ортанс, героинята на третата сцена, е една налята и мастита дама, полуфранцузойка, полунемкиня, която ми се падаше роднина и почина преди няколко години. Никой не би заподозрял, че под педантичността и сдържаността на тази госпожа се крие палав дух, способен да измисля пиперливи шегички и лудории. Как го разбрах ли? Довери ми го, превивайки се от смях, мъжът ѝ, старец на осемдесет и кусур години...

 

 

Изневяра


Първият ми репортаж в женското списание, за което работех, предизвика скандал. Работата започна така – на една вечеря в дома на известен политик някой ме поздрави за хумористичните статии, които бях публикувала наскоро, и ме попита дали не мисля да напиша нещо сериозно. Отговорих му първото, което ми дойде на ума – да, бих искала да интервюирам жена, която изневерява на мъжа си. На масата се възцари ледено мълчание и разговорът тутакси премина на друга тема, но когато сервираха кафето, домакинята – високопоставена правителствена чиновничка, трийсет и осем годишна, слаба, с тоалет от "Шанел", ме отведе настрани и ми каза, че ако ѝ се закълна да запазя в тайна самоличността ѝ, приема да я интервюирам. На другия ден се появих в офиса ѝ с магнетофон и тя ми разказа, че имала няколко любовници, защото разполагала със свободно време следобед, защото ѝ се отразявало добре на духа, на самочувствието и на кожата и защото това, мъжете, са голяма работа. С други думи – същите доводи на толкова неверни съпрузи, включително на нейния. Тази госпожа държала дискретна гарсониера, която деляла с две разкрепостени като нея приятелки, и ми предложи най-учтиво и аз да я използвам, но на мен така и не ми се отвори случай да го сторя. Заключението на репортажа ми, след като направих едно просто математическо изчисление, беше, че жените са толкова неверни, колкото и мъжете, защото ако не беше така, с кого го правят те, господата? Не е възможно да го правят само помежду си или всички с една и съща шепа доброволки.

В тогавашно Чили мъжете изискваха нещо, което не бяха готови сами да предложат – приятелките им да са целомъдрени, а съпругите им верни. И още го искат, но сега никой не им обръща внимание. Когато бях млада, почти всички двойки на моята възраст бяха в криза и повечето най-накрая се разведоха. В Чили нямаше развод чак до 2004 г., бяхме последната страна в света, която го получи, което облекчаваше нещата, защото хората се разделяха и събираха без бюрократични формалности. Най-очебийният пример, който зная, е майка ми, която живя шейсет и пет години с пастрока ми, без да могат да се оженят – скандален конкубинат според Католическата църква, и чак накрая, когато той овдовя, тези двама деветдесетгодишни хора успяха да узаконят връзката си. Днес над половината чилийски деца се раждат от неженени родители. Да се ожениш, е скъпо, а да се разведеш, е сложно.

post1

В онова католическо, консервативно и моралистко общество през 60-те години никой не ми прости непринудения тон на репортажа ми за тази изневеряваща жена, въпреки че, както вече казах, това беше доста разпространена практика, включително сред моите приятели. Ако интервюираната беше със съпруг в инвалидна количка и обичаше друг мъж, положително щеше да се зарадва на всеобща симпатия, но да го прави за удоволствие и без угризения, беше неприемливо. В списанието се получиха стотици възмутени писма, дори официален протест на архиепископа на Сантяго. Изплашена, главната редакторка ми нареди да напиша статия за някоя вярна жена, за да успокоя обществения ропот, но не намерих нито една, която да каже нещо интересно по въпроса.

Това бяха объркани за моето поколение времена. Четяхме Докладът Кинзи, Камасутра и книгите на американските и европейските феминистки, но живеехме в атмосфера на преструвки, трудно беше да се избяга от лицемерния и фалшив морал, който ни затискаше. В живота ми имаше елементи на шизофрения – вкъщи се държах като гейша, но пред хората позирах като отвързана феминистка. От една страна, чаках мъжа си с маслинката за мартинито му между зъбите, а от друга – използвах и най-малката възможност, предоставена ми от журналистическата ми работа, за да се опълчвам срещу pacateria chilensis. Например веднъж се появих по телевизията предрешена като вариететна танцьорка, почти гола, с щраусови пера на задника и залепен на пъпа стъклен изумруд. Мигел го възприе като шега, но родителите му не ми говориха четири месеца. За нещастие, един видеозапис на тази програма е оцелял и от време на време се появява насам-натам с риск да го видят внуците ми. Тези лудории ми създадоха лоша репутация и породиха клюки, хората разправяха, че съм "лишена от всякакви предразсъдъци" – тежко оскърбление в едно гордо с предразсъдъците си общество, но всъщност аз все още си бях вярна съпруга и животът ми беше отворена книга, която всеки можеше да разгледа.

 

 

 

cover-lyubov   Любов (превод Десислава Антова, Екатерина Делева, Катя Диманова, Маня Костова, Венцeслав Николов, Людмила Петракиева, Самуел Франсез; 280 стр, цена 15 лева) е в книжарниците

MIR

Автор: MIR

Напишете коментар

онлайн