Home / Рубрики / Литература / Лагерът на леките жени
A+ R A-
14 Юли

Лагерът на леките жени

Оценете статията
(12 оценки)
   
Лагерът на леките жени фотографии © Misha Mar & MIR

Какво може да събере на едно място 753 политически престъпници, 132 асоциални типове, 53 бивши проститутки, 58 члена на Съвета за национална сигурност, 2 коня и 16 стражарски кучета – фантазията на словашкия писател Антон Балаж, естествено и неговия роман Лагерът на леките жени (откъс от него ви чака по-долу), в който има място за всичко – политическа гротеска, соц еротична пародия, Оруелова ирония на превъзпитанието, леки метафори за тежки обществени навици, много абсурден хумор и... много любов към героите на нашето време, защото "леките жени" надживяват всеки политически строй, нали!?

 

 

ТАНЦЬОРКА ИЛИ АГЕНТКА?


Събличаха се, когато им наредяха.

Меката дневна светлина зад прозорците на бараката още не бе изгаснала, когато я смени острата студена светлина, струяща от наблюдателните кули, и Сладкарката, както бяха започнали да наричат жената от склада – беше контрабандистка и за кражбата на захар от трудещите си и от корейските деца бе получила половин година в лагера, – та Сладкарката стана от масата, където редеше пасианси със старата руска емигрантка, и силно извика:

– Може да се събличате!

На двуетажните легла, поставени в две редици, настъпи раздвижване – вече можеха да се освободят от безформените, още миришещи на дезинфектант лагерни парцали, с които ще трябва да свикнат, да им предадат своя мирис и да ги нагодят към извивките на телата си. Едва изчакваха заповедта на Сладкарката – тяхна отговорничка и единствена връзка с живота в лагера, – за да започнат да се събличат.

 

Кармен се успокояваше едва сега, когато погледнеше своите дълги гъвкави крака, съвършено изваяните от танца бедра с изящната им вътрешна и външна линия, когато хвърлеше поглед на дупето си и се увереше, че всичко е наред. Подобни чувства, преди да облекат грозните бархетни нощници, които им бяха ушили в работилницата и които ги превръщаха в антижени, явно изпитваха и останалите момичета. За кратко оставаха само по сутиени и еротични гащички и все още със задоволство оглеждаха телата си. От младия културпросветник бяха разбрали, че това били техните вече бивши работни инструменти, че в лагера постепенно ще разберат, че ще могат да ги използват и за по възвишени цели. Кармен само се смееше на тези твърдения. Ами ако обаче остане тук и през зимата и тялото под бархетната нощница не запази възбуждащите си линии, за да успее неговата собственица да се пребори с голямата конкуренция, която, казват, съществувала в американската зона? Кармен не искаше да си задава този въпрос. За да прогони тягостните мисли, тя отправи поглед към Рия, която вече си обличаше нощницата, и се засмя.

Кармен познаваше бегло Рия Амала, знаеше, че прави масажи на клиентите и е луда по конете. Случайно се озоваха на съседни легла в ъгъла на бараката и веднага се сприятелиха. Малко срамежливо Рия призна, че се възхищава от тялото на Кармен заради неговата съвършеност и "расовост", а това за Рия беше най-високата категория според критериите, по които оценяваха любимите ѝ коне. Беше ѝ го обяснила срамежливо, но съвсем откровено и Кармен трябваше да го приеме като висока оценка, а не като обида, каквато би била склонна да съзре в думите ѝ. Когато за пръв път обличаха грозните нощници, Кармен любопитно разгледа тялото на Рия, бе малко несъразмерно, със силни и може би възбуждащи бедра и малки, леко увиснали гърди. Затова пък ръцете ѝ бяха великолепно оформени, пръстите – дълги и тънки. Колко силни бяха тези пръсти, Кармен разбра, когато в работилницата ги заведоха при шевните машини и ги накараха да работят с тях. Ерничка веднага се беше набола и се свлече под пейката, началничката се развика, да не са посмели да ѝ причиняват това, и така сърдито погледна точно към нея, че подпухналото лице на Кармен се разтрепери – тогава Рия я успокои, като здраво стисна ръката ѝ, а когато отнесоха Ерничка в амбулаторията, доброволно седна зад машината и започна да шие. Така помогна на всички.

Кармен не можеше да отдели поглед от тялото си. Неволно започна да осъзнава, че то задълго ще бъде единствената "свободна територия", която ще трябва да си пази в лагера. Забеляза краткия любопитен поглед на Рия, затова леко се разлюля в кръста и това плавно движение постепенно обхвана цялото ѝ тяло. Но не успя нито да го довърши, нито да му се насити.

soledad

Вратата на бараката се отвори и се появи надзирателката. Всички веднага се втурнаха към леглата, но надзирателката не започна да им се кара, само попита:

– Коя от вас е Хойчикова?

С притисната към гърдите нощница Кармен бързо погледна към Рия, после каза:

– Аз...

– Обличай се.

– Да се обличам? Но защо, когато...

– Няма какво да питаш, въпросите задаваме ние. Ти трябва само да слушаш! Хайде, обличай се!

Кармен бавно пусна нощницата. Известно време всички я оглеждаха. После забързано започна да се облича.

– Аз казах ли ти, че веднага трябва да поискаш да те пратят при лампите – зашушука в ухото ѝ Сладкарката.

На подпухналото лице на Кармен се появи нервен тик, ръцете ѝ се разтрепериха. Надзирателката заключи след себе си вратата и докато вървяха покрай оградата, окачените на колана ѝ ключове силно дрънчаха. Отдели един, отвори с него тясната вратичка, през която се отиваше към лагерния площад. Заключи и поведе Кармен към бараката на управлението на лагера. Танцьорката знаеше, че е топла юнска вечер, но по тялото ѝ сякаш минаваше хладен полъх. Припишка ѝ се. Помоли надзирателката да спре, за да се облекчи. Бързо свали панталона заедно с гащичките, клекна, но напразно, мехурът ѝ се бе стегнал. Засрамено се изправи, но по бедрата ѝ остана усещането от излъчваната от земята топлина. В тесния коридор, в който влязоха, под златистата светлина на лампите, висящи от тавана, Кармен разбра, че в живота ѝ е настъпило нещо неотвратимо и то няма да е свързано само с грижата за перфектна фигура.

 

Надзирателката почука на една от вратите и когато се чу "Влезте", отвори и побутна Кармен навътре. Зад голямото, почти празно бюро седеше онзи, от когото се страхуваха най-много: Плажак. Зелената му риза бе разкопчана на гърдите, ръкавите навити, а ръцете му отпуснати на коленете. Зад главата му се виждаше голяма настолна лампа. Иначе в канцеларията имаше само няколко стола, а малките прозорци без решетки бяха затъмнени. Тази подробност Кармен забеляза по-късно.

– Добре. После сам ще изпроводя дамата.

Надзирателката, която дори не влезе вътре, затвори вратата.

– Заповядай. Седни тук... на този...

Плажак посочи към стола, който бе най-близо до бюрото.

Кармен се притисна към облегалката, събра бедрата си и усети, че се е поуспокоила. Повдигна рамене, но набързо облечената блуза, която ѝ беше къса, излезе от панталона. Веднага започна да я оправя, пръстите ѝ се разтрепериха. Издал напред долната си устна, Плажак я наблюдаваше равнодушно. После взе папката, която лежеше на бюрото, отвори я и започна да я прелиства. Кармен се опитваше да диша спокойно. Плажак най-после вдигна поглед от папката.

– Така, ти си Кармен Хойчикова. Неомъжена, двайсет и четири годишна, неосъждана. Танцьорка. Така ли е?

Кармен кимна.

– Атрактивна танцьорка по атрактивното трасе Братислава – Виена и Виена – Пресбург. Емигранти, шпиони, контрабандисти, курви. Така ли е?

На това Кармен не каза нищо, само бедрата ѝ се изпотиха. Изведнъж Плажак удари с отворена длан по бюрото и изкрещя:

– Колко ти платиха?

Шокирана, Кармен рязко се дръпна назад.

– Питам те, колко ти платиха за информацията, която си измъквала от моряците в партизанско-легионерския вертеп на Дуго? За какви новини беше готова да се съблечеш пред онзи титовски агент? И как после ги изпращаше на американското разузнаване?

Кармен като хипнотизирана наблюдаваше как ръката на Плажак отново се вдига, с някакво автоматично, ужасяващо движение разтяга пръстите си и... рязко спира. Преди да успее да затвори очи или да припадне, видя как Плажак бавно отпуска ръката си, отмества папката с кутрето си и промърморва:

– Глупости, нали? Драскат си писачите. По-добре сами да разнищим нещата.

Замисли се за момент. После добави:

– Но поне това е вярно, че си танцувала на моряците?

Кармен несигурно кимна с глава.

– Но само заради валутата... да...

– Виж ти, вече имаме първото признание.

Кармен веднага се изплаши. Плажак звучно се разсмя.

– Това аз одобрявам. Курсът на кроната пада, във Видрица също пада. Дори там най-много, нали?

– В банките във Виена вече не искат да я обменят – изпусна се Кармен и още докато го изричаше, знаеше, че не е трябвало да го казва.

– Вече не? Интересна информация. Но по-добре си мълчи, за да не ти дадат още някой и друг месец за разпространяване на неверни слухове и за подриване на доверието в нашата световна валута –добросърдечно каза Плажак.

Настъпи мълчаниe.

 

 

 

cover-lager   Лагерът на леките жени (превод Донка Нейчева, 360 стр, цена 19 лева) е в книжарниците


Срещата с Антон Балаж и представянето на филма по романа Лагерът на леките жени е на 9 ноември в литературен клуб Перото от 19:00

MIR

Автор: MIR

Напишете коментар

онлайн