Home / Рубрики / Литература / Трансформации. Скритото изкуство на Кристо и Жан-Клод
A+ R A-
01 Ное

Трансформации. Скритото изкуство на Кристо и Жан-Клод

Оценете статията
(14 оценки)
   
Трансформации. Скритото изкуство на Кристо и Жан-Клод Опакованият Райхстаг, 1995 © фотографии Волфганг Фолц

"Никога не съм виждал толкова много хора да прииждат по такъв спокоен начин... За мен това е истинската сила на изкуството" – тези думи на Франк Зелтенхайм (ръководил екипа алпинисти, "опаковал" Райхстага през 1995) обобщават чудесно онова, което се крие зад монументалните инсталации на творческото дуо Кристо и Жан-Клод. Усещане, което се повтори тази година с Плаващите кейове (първият проект, който Христо Явашев създава сам, след загубата на своята Жан-Клод)... усещане, което говори не толкова за трансформация на видимото, а за промяна на невидимото. Може би, затова италианският журналист от български произход Зорница Кръчмарова решава да събере в книгата си Трансформации. Скритото изкуство на Кристо и Жан-Клод (откъс от нея ви очаква по-долу) историята на дуото през сетивата на така нареченото "разширено семейство" на Кристо и Жан-Клод – десет души, с чиято подкрепа двойката реализира визионерските си проекти на четири континента; десет интервюта, които вдигат "опаковката" на монументалните инсталации на Кристо и Жан-Клод, за да стане ясно, че трансформацията е колкото външна, толкова и вътрешна, колкото на обекти, толкова и на хора...

 

 

"Споразумението беше ясно: ние правим теста, а вие решавате в същия ден на кого възлагате работата." Франк Зелтенхайм, навремето трийсетгодишен, любител алпинист, с очевидно ограничена склонност към дипломация, се обръща с тези думи към Жан-Клод, когато тя преценява да отложи избора на техническия екип, на който да възложи опаковането на Райхстага. Става дума за сградата символ на немската история, която артистичният тандем, след двайсет и четири годишна борба за получаване на необходимите разрешения, се готви най-после да трансформира във временно произведение на изкуството. Това се случва през април 1995. Франк, с още десетина приятели, всички алпинисти, току-що приключва пробите на материалите за опаковането на една от фасадите на бивш хангар на съветските военновъздушни сили. Зелтенхайм разказва: "Бяхме във Вернойхен, извън Берлин. Сградата беше избрана от Кристо и Жан-Клод за складиране на всички материали, необходими за опаковането на Райхстага. Тестът трая два дни. Състезавахме се с още един екип алпинисти. Целта беше да покажеш, че можеш както да довършиш една работа, така и да координираш и организираш работата на другите. Реакцията на Жан-Клод? Неочаквана! Обърна се рязко, измери ме от глава до пети и ми каза: "Добре, Зелтенхайм. Ако наемеш поне едно момиче катерачка, работата е твоя". "Сделката е сключена!", отговорих. Така и стана: накрая наехме седем жени от общо деветдесет и пет".

christorei3

Денят е 28 октомври 2015 г., когато се срещам с Франк Зелтенхайм. Минава през Милано, защото отговаря за монтирането в "Плаващите кейове" на езерото Изео. Дълга разпусната коса, изпито тяло, енергично ръкостискане, Франк говори без заобикалки: "Срещата с Кристо и Жан-Клод промени живота ми. По онова време бях безработен, имах две малки деца. След проекта започнах собствен бизнес, отворих "Seilpartner GmbH", а години по-късно и "Seilpartner Windkraft GmbH"." И двете компании, основани заедно с неговия приятел и съдружник Роберт Ятковски, предоставят екипи от алпинисти. Първата – за конструкция, монтиране и поддръжка на промишлени съоръжения с труден достъп по суша и по вода, небостъргачи и инсталации от всякакъв тип; втората – за платформи на вятърни турбини. "Роберт ми спомена за проекта на Кристо и Жан-Клод", уточнява Франк, родом от тогавашната Източна Германия. "Почти не знаех кои са. Бях чувал нещо около "Чадърите", но само толкова."

 

Двамата приятели и колеги по катерене решават да си опитат късмета. Обаждат се в тогавашния временен офис на артистите близо до Райхстага. Отговаря лично Волфганг Фолц, официалният фотограф на двойката и директор на проекта заедно с Роланд Спекър. "Каза ни да отскочим до там, за да говорим на място", продължава Зелтенхайм и си спомня усещането за моментална симпатия между тях. Днес и двамата са неразделна част от "разширеното семейство" на Кристо и Жан-Клод. "Фолц ни обясни плана за "Опакованият Райхстаг" и ни каза, че ако ни интересува, трябва да преминем през изпитателен тест." Не е ясно дали в двата дни на практическите изпитания във Вернойхен Зелтенхайм и екипът му са наистина най-добрите. Сигурното е, че Зелтенхайм демонстрира много кураж. Той му донася късмет. Пада се именно на него да избере и после да оглави екипа от катерачи и работници, които опаковат Райхстага: общо 215 души, от които 95 алпинисти.

"В ръководния състав бяхме седем, включително Кристо и Жан-Клод", уточнява Франк и си спомня онези кратки, едва петминутни разговори с всеки кандидат. "Нямаше време. Трябваше да започнем предварителните работи. Стотици хора се явиха на подбора. Отговорността беше голяма!"

christorei

Всичко минава добре. С "Опакованият Райхстаг" Кристо и Жан-Клод достигат върха на международната си слава. Донякъде заради значението на тази сграда в съвременната немска история, но не само. Без съмнение Райхстагът е запечатан в съзнанието на самия Кристо, както и на всеки българин, независимо от политическите му убеждения. Причината: през 1933 г. сградата е опожарена и сред подсъдимите е Георги Димитров, тогава член на Коминтерна (Комунистическия интернационал), после министър-председател на вече "съветска" България. На последвалия Лайпцигски процес Димитров доказва своята невинност и спомага да се хвърли сянка върху висши членове на нацистката партия като причинители на пожара на своя парламент. Но какво общо има Кристо? Има. В комунистическа България животът на Димитров се учи наизуст в училищата и епизодът с Райхстага винаги е на първо място. Освен това в центъра на София в продължение на десетилетия изпъква мавзолеят на Димитров с неговото балсамирано тяло вътре, точно както това на Ленин в Москва. Така че, дори и да иска, българинът не може да го забрави. Сградата е затворена едва през 1990 г., след падането на социалистическия режим, после е разрушена през 1999 година. Тленните останки на Димитров са пренесени в Централното софийско гробище.

 

Зелтенхайм продължава: "За опаковането на Райхстага работихме без прекъсване два месеца. Аз, Волфи и Роланд бяхме единствените, които имахме ключове от сградата. Невероятно, нали?".

Очакването е много голямо. Най-сериозното предизвикателство е как да се закрепят и разгърнат правилно седемдесетте гигантски, ръчно шити панела от плат, които покриват фасадите, кулите и покрива на целия Райхстаг, без да се остави никаква "дупка". Общо са използвани 100 000 квадратни метра ситно мрежест плат от полипропилен с алуминиево покритие и 15 600 метра сини въжета, също от пропилен, с диаметър 3,2 сантиметра.

christorei5

Преди истинското опаковане обаче всяка отделна статуя на фасадата е предпазена с метална конструкция, проектирана "по мярка". Целта е да се избегне дори и най-дребната потенциална вреда. На покрива са инсталирани дървени скелета, които позволяват по-лесно и сигурно придвижване на работниците. "В този, както и във всички останали проекти на Кристо и Жан-Клод, вниманието към детайла е маниакално", потвърждава Франк, който впоследствие участва и в следващите инсталации на артистичния тандем. По-конкретно: три години по-късно ръководи екипа от алпинисти, наети за "Опаковани дървета"; през 2005 г. в "Портите" отговаря за терена в северната част на Сентръл Парк, разположен в Харлем; през 2013 г. участва в реализирането на надуваемата творба "Голям въздушен пакет" – най-обемната скулптура, правена някога на закрито, поставена във вътрешността на бивш газометър в Оберхаузен – градче на трийсет километра северно от Дюселдорф; сега е в "Плаващите кейове", а после – кой знае... "Опаковането на Райхстага беше завършено на 24 юни 1995 г. – уточнява Франк. – Резултатът беше наистина впечатляващ."

christorei7

В своята книга "Кристо & Жан-Клод" (изд. "Taschen"), Якоб Баал-Тешува, който е наблюдавал сградата в различни часове на деня и нощта, сравнява творбата със серията от общо трийсет рисунки, направени от Клод Моне на катедралата в Руан, Франция. Майсторът импресионист я "улавя" в различни моменти от деня. Освен това, както вече знаем, самият Кристо по времето на "Обградените острови" ги определя като "моите водни лилии". В крайна сметка над пет милиона души посещават "Опакованият Райхстаг" за двете седмици, докато трае експозицията. Отзвукът в световен мащаб е невероятен. "Никога не съм виждал толкова много хора да прииждат по такъв спокоен начин", казва Зелтенхайм, като говори за "празник на красотата и на любовта". И обобщава: "За мен това е истинската сила на изкуството".

И все пак съпротивата срещу тази творба е огромна. По-голяма от нея е само упоритостта на Кристо и Жан-Клод.

 

 

 

cover-transformatsii   Трансформации. Скритото изкуство на Кристо и Жан-Клод (превод Соня Александрова, 152 стр, цена 20 лева) е в книжарниците


Представянето на книгата и срещата със Зорница Кръчмарова е на 3 ноември в литературен клуб Перото от 19:00

MIR

Автор: MIR

Напишете коментар

онлайн