Home / Рубрики / Литература / Летни лъжи
A+ R A-
27 Апр
Летни лъжи фотографии © MIR

Немският писател и професор по право Бернхард Шлинк знае идеално цената на лъжата и е пределно наясно със стойността на самозаблудата – не само, че тези две изкривени версии на истината и живота бяха основни герои в неговия блестящ роман Четецът (и Оскар номинираната му екранизация), но те са и ключовите катализатори на случващото се в неговия сборник Летни лъжи. Седемте разказа в него След сезона (откъс от него ви очаква по-долу), Нощта в Баден-Баден, Къщата в гората, Непознатият в нощта, Последното лято, Йохан Себастиан Бах на остров Рюген и Пътуване на юг екзистенциално флиртуват с идеята, че омарата на малките лъжи, с които понасяме истината за живота е направо невинна в сравнение с мъглата на самозаблудата, в която живеем. А вие как мислите?

 

 

Из СЛЕД СЕЗОНА

1

Разделиха се преди проверката на багажа. И тъй като на малкото летище всички гишета и места за проверки се намираха в едно и също помещение, той можа да я проследи с очи как сложи чантата си на лентата, как мина през детектора, как показа бордовата си карта и как беше отведена към самолета, който стоеше на летателното поле веднага зад стъклената врата.

Тя постоянно се обръщаше назад и му махаше. На стълбата към самолета се обърна за последен път, засмя се и се разплака, сложи ръка на сърцето си. Когато изчезна в самолета, той махна към малките прозорчета, но не разбра дали тя го вижда. После моторите се включиха, перките се завъртяха, самолетът се задвижи, все повече и повече увеличаваше скоростта и накрая се вдигна.

Полетът му беше чак след час. Купи си кафе и вестник и седна на едно от свободните места. Не беше чел вестник и не беше седял сам с чаша кафе, откакто се бяха запознали. Но когато и след четвърт час все още не беше прочел нито ред и не беше отпил нито глътка, си каза: забравил съм какво е да си сам.

Мисълта му хареса.

boss3


2

Беше пристигнал преди тринайсет дни. Сезонът беше приключил, а с него и хубавото време. Валеше и той прекара следобеда с книга в ръка на покритата веранда на хотелчето си "Бед & Брекфаст". Когато на другия ден въпреки лошото време излезе и се разходи под дъжда по плажа до фара, срещна жената първо на отиване, а после и на връщане. Усмихнаха се един на друг, с любопитство първия път и вече леко като познати втория. Надлъж и нашир бяха единствените излезли на разходка, сродни души в мъката и радостта си, и двамата биха предпочели небето да е ясно и синьо, но нямаха нищо против да се насладят на слабия дъждец.

Вечерта тя беше седнала сама в един от предпочитаните рибни ресторанти на голямата му, вече подготвена за есента с пластмасов покрив и прозорци тераса. На масата пред нея имаше пълна чаша, а тя четеше книга – дали това не беше знак, че още не е вечеряла и че не чака съпруг или приятел? Той застана нерешително на вратата, а тя вдигна очи и приятелски му се усмихна. Тогава той сложи ръка на сърцето си, отиде до масата ѝ и попита дали би могъл да седне при нея.

– Моля – рече тя и остави книгата встрани.

Седна и понеже тя вече си беше поръчала, можеше да го посъветва за вечерята, избра риба треска, която тя също вече си беше избрала. След това и двамата не знаеха как да подхванат разговор. Книгата не помогна; така, както беше поставена, не можеше да прочете заглавието.

Най-сетне той каза:

– Има нещо в това да дойдеш на късна почивка на Кейп Код.

– Защото времето е така хубаво ли? – засмя се тя.

Присмиваше ли му се? Той я погледна, лицето ѝ не беше хубаво, очите прекалено малки, брадичката прекалено голяма, но изражението ѝ не беше подигравателно, а развеселено, може би дори леко несигурно.

– Защото плажът е само твой. Защото намираш свободна маса в ресторантите, в които през сезона всичко е заето. Защото с малко хора човек е по-малко самотен отколкото с много.

– Винаги ли идвате след края на сезона?

– За първи път съм тук. Всъщност трябваше да работя. Но пръстът ми още не иска, а упражненията си може да прави както в Ню Йорк, така и тук. – Той раздвижи кутрето на лявата си ръка нагоре и надолу, сви го и го изправи.

Тя учудено огледа пръста му.

– За какво се упражнява?

– За флейтата. Свиря в оркестър. А вие?

– Учила съм пиано, но много рядко свиря. – Тя се изчерви. – Но вие нямате това предвид. Като дете често идвах тук с родителите ми и понякога изпитвам носталгия. А пък след края на сезона Кейпът има точно това особено очарование, което описахте. Всичко е по-пусто, по-спокойно – харесва ми.

Той не каза, че не може да си позволи почивка през сезона, и прие, че и при нея е същото. Тя беше с маратонки, джинси и суичър, а на облегалката на стола висеше избеляло импрегнирано яке. Докато разглеждаха заедно картата за вината, тя предложи да поръчат бутилка евтино савиньон блан. Разказа за Лос Анджелис, за работата си в една фондация, която се занимавала с деца от гетото и им давала възможност да играят театър, за живота без зима, за мощта на Тихия океан, за уличното движение. Той разказа как се спънал в един накриво положен кабел, при което си счупил пръста, как си счупил ръката след скок от прозореца, когато бил на девет и как си счупил крака на ски, когато бил на тринайсет. Отначало бяха сами на терасата, след това дойдоха и други клиенти, а по-късно, при втората бутилка, отново останаха сами. Погледнеха ли през прозореца, виждаха морето и плажа, потънали в пълен мрак. Дъждът плющеше върху покрива.

– Какво ще правите утре?

– Знам, че закусвате в "Бед & Брекфаст". Но какво ще кажете за закуска при мен?

Той я изпрати до тях. Под чадъра тя хвана ръката му. Не говореха. Малката ѝ къща беше на същата улица, на която миля по-нататък се намираше неговият хотел "Бед & Брекфаст". Лампата пред вратата се включи сама и те се видяха един друг прекалено внезапно и прекалено на светло. Тя го прегърна за съвсем кратко, като го докосна с нещо като полъх от целувка. Преди тя да затвори вратата, той рече:

– Казвам се Рихард. Вие как...

– Аз съм Сюзън.

liesumm1


3

Рихард се събуди рано, скръсти ръце зад главата си и се вслуша в дъжда, който биеше в листата на дърветата и по чакъла на пътя. Обичаше да слуша равномерното, успокояващо ромолене, макар то да не предвещаваше нищо добро за деня. Дали след закуската щяха да излязат да се разходят със Сюзън по плажа? Или в гората край езерото? Или да карат велосипеди? Той не беше наел кола и предполагаше, че и тя не беше наела. Така кръгът на нещата, които можеха да предприемат заедно, се ограничаваше.

Той сви и опъна кутрето си, та след това да не се налага много да се упражнява. Малко се страхуваше. Ако действително след закуската прекара деня заедно със Сюзън, а после още и обядват или дори готвят заедно – какво щеше да дойде след това? Трябваше ли да спи с нея? Да ѝ покаже, че е желана жена, а пък той мъж, който силно желае? Защото иначе щеше да я нарани, а пък себе си да изложи? От години не беше спал с жена. Не се чувстваше мъж, който особено силно желае, а и последната вечер не я беше почувствал особено желана. Тя все намираше какво да разказва и за какво да пита, слушаше внимателно, беше енергична и с чувство за хумор. В това, че тя, преди да каже нещо, за миг се поколебаваше, а когато се концентрираше, присвиваше очи, имаше някакъв чар. Пробуди интереса му. А желанието?

Закуската му вече беше приготвена в салона и тъй като не искаше да разочарова възрастната семейна двойка, която беше изстискала портокаловия сок, разбила бърканите яйца и опържила палачинките, той седна и похапна. Жената притичваше през няколко минути от кухнята и питаше дали желае още кафе или масло, или мармалад, или плодове, или кисело мляко.

Докато накрая той схвана, че тя всъщност иска да си поговорят. Попита я откога живее тук, тя остави каничката с кафе и застана права до масата. Преди четиресет години съпругът ѝ получил малко наследство и купили къщата на Кейпа, в която той щял да пише, а тя да рисува. Обаче нищо не се получило с писането и рисуването, а когато децата пораснали и наследството похарчено, превърнали къщата в хотел тип "Бед &Брекфаст".

– Ако искате да узнаете нещо за Кейпа, къде е най-хубаво за разходки, къде готвят най-вкусно, питайте ме. А ако излезете – плажът и при дъжд си е плаж, само гората е влажна.

По дърветата в гората висеше мъгла. Захлупваше и сградите встрани от пътя. Малката постройка, в която живееше Сюзън, беше портиерската част, покрай която минаваше отбивката към голяма, забулена от мъглата, тайнствена къща. Не намери звънец и почука.

– Ей сега – извика тя, като гласът ѝ идваше много отдалече. Чу я как тича нагоре по стълба, как блъска врата и как бърза по коридор. След това тя се изправи пред него, задъхана и с бутилка шампанско в ръка. – Бях в мазето.

Заради шампанското отново го хвана страх. Видя Сюзън и себе си с чаши в ръка да седят на канапе пред разпалена камина. Тя се премести пò към него. Моментът беше настъпил.

– Не стой и не гледай така, ами влизай!

В голямата стая до кухнята той действително зърна камина, встрани дърва, а отпред канапе. Сюзън беше приготвила масата в кухнята и той отново пи портокалов сок, яде бъркани яйца, а след това и плодова салата с ядки.

– Беше много вкусно. Но сега трябва да изляза и да бягам или да карам колело, или да плувам.

Тя колебливо погледна към дъжда и тогава той ѝ разказа за двойната си закуска.

– Не си посмял да разочароваш Джон и Линда? Какво съкровище си бил! – Тя го погледна доволна и с възхищение. – Да, защо пък да не поплуваме! Но нямаш бански? Искаш ли... – Тя се поколеба, но после явно взе решение и сложи в една голяма чанта хавлиени кърпи, добави чадър, шампанското и две чаши. – Можем да пресечем през двора, по-хубаво и по-бързо е.

 

 

 

cover-letnilyzhi   Летни лъжи (превод Жанина Драгостинова, 248 стр, цена 18 лeва) е в книжарниците и е част от инициативата VIB (Very Important Books) на издателство Колибри

MIR

Автор: MIR

Напишете коментар

онлайн