Home / Рубрики / Литература / Да уловиш голямата риба
A+ R A-
03 Май

Да уловиш голямата риба

Оценете статията
(12 оценки)
   
Да уловиш голямата риба Дейвид Линч ©

"Когато се съсредоточите върху нещо, то оживява" – дори да не сте присъствали на лекцията по трансцедентална медитация на Дейвид Линч у нас преди години, навярно знаете как оперира неговото съзнание в онази гранична зона, онази ничия земя между кино, драматургия, живопис (Дейвид я следва в колеж във Вашингтон и в академия във Филаделфия) и музика. Дори съзнанието ви да не се е срещало с 85-те фрагментарни, като мантри, истории, събрани в неговата книга Да уловиш голямата риба (откъс от нея ви очаква по-долу), навярно знаете, че за Дейвид Линч "идеите са като рибите" – ако искате да уловите голяма риба, трябва да влезете надълбоко... и да внимавате, защото "идеите идват по най-странни начини, стига само да внимавате", нали знаете... Затова, сега, гмурнете се, съсредоточете се... и новите серии на Туин Пийкс ще оживеят... скоро...

 

 

Сега всички сме заедно

Когато работите, искате да имате удовлетворен екип, който върви заедно в една посока. Трябва ви умението да се фокусирате върху определени неща като екип. Трябва да се концентрирате върху едно нещо и да може да се абстрахирате от хилядите други, които ви разсейват. Човек развива това умение, когато започне да медитира и да се потапя в себе си.

Има един израз: "Когато се съсредоточите върху нещо, то оживява". Когато се концентрирате върху нещо, то сякаш започва да се движи, да вибрира. Казвате: "Днес ще правим това, в момента се намираме тук и ето какво искаме да постигнем". Тогава работата става по-приятна и екипът е много по-доволен.

 

Туин Пийкс

Идеите идват по най-странни начини, стига само да внимавате. И понякога на снимачната площадка се случват неща, които ви карат да мечтаете.

Когато снимахме пилотния епизод на "Туин Пийкс", работехме със специалист по декорите, който се казваше Франк Силва. Въобще не беше предвидено Франк да участва в "Туин Пийкс". Но ние снимахме в дома на Лора Палмър, а Франк разместваше някакви мебели в стаята ù. Аз бях в стаята на долния етаж, под вентилатора, когато една жена каза: "Франк, не мести този шкаф, ще се заключиш в стаята".

Представих си Франк в стаята. Изтичах нагоре и го попитах: "Ти случайно да си актьор?" И той отвърна: "Всъщност да" – в Лос Анджелес всички са актьори.

А може би и в целия свят. Казах му: "Франк, ти ще участваш в тази сцена".

Направихме въртящ се кадър на стаята, два пъти без Франк и веднъж с Франк, застинал до леглото. Не знаех защо го правя или какво означава.

bobtp

Същата вечер слязохме долу и снимахме майката на Лора Палмър на дивана. Тя лежеше на него измъчена и покрусена. Изведнъж тя вижда нещо и скача, крещейки. Шон, операторът, трябваше да се изправи, за да остане лицето в кадъра. Според мен той се бе справил чудесно. Казах:

"Стоп – прекрасно, чудесно". А Шон каза: "Не, не, не".

"Защо?"

"Някой се отразяваше в огледалото".

"Кой?"

"Франк".

Такива неща се случват и ви карат да мечтаете. Нещо води след себе си нещо друго, и ако го позволите, се отварят съвсем нови възможности.

 

Историята с продължение

Обичам да се потапям в някакъв друг свят, обичам мистериите. Не искам да знам предварително какво предстои да се случи. Харесва ми усещането, когато откривам нещо ново. Това според мен е една от най-хубавите черти на историите с продължение – навлизането все по-дълбоко и по-дълбоко в тях. Започва да се усеща мистерията, нещо се случва.

В момента историите с продължение отново са популярни. Но когато излъчваха "Туин Пийкс", нещата не стояха така. Телевизиите периодично правят разни проучвания. И получават най-различни резултати – по едно време бяха установили, че хората не го гледат всяка седмица. Ако хората гледат сериала два пъти в месеца, според логиката им те губят нишката на историята с продължение и накрая спират да го гледат. По очевидни причини телевизиите не искат хората да престават да гледат сериала и известно време се мръщеха на историите с продължение и настояваха епизодите да имат завършен сюжет.

Още не знам как решиха да направят пилотен епизод на "Туин Пийкс". Това, че финансират пилотен епизод, не означава непременно, че ще го развият в сериал. Но тук все пак стигнахме до пилотен епизод. Дори тогава от телевизията не знаеха какво да правят с него. Телевизиите изпращат пилотните епизоди на едно място, май във Филаделфия. Там ги пускат на разни хора, които ги оценяват. И по някаква причина "Туин Пийкс" получи доста добър резултат. Не знам какво се случи после, но във вечерта, в която го излъчиха, имаше направо гигантски дял от аудиторията. Беше някакво странно щастливо стечение на обстоятелствата.

 

Червената стая

През един летен ден бях в "Консолидейтид Филм Лабораторис" в Лос Анджелес. Монтирахме пилотния епизод на "Туин Пийкс" и бяхме приключили работата за деня. Беше към 6:30 вечерта и бяхме излезли навън. Паркингът беше пълен с коли. Подпрях се с ръце на покрива на една кола, той беше много топъл – не горещ, но приятно топъл. И както се бях подпрял, се появи Червената стая. Появиха се както действието, което се развиваше отзад напред, така и част от диалога.

Тази идея, тези фрагменти от нея просто се появиха. И аз се влюбих в тях.

tpred

Всичко започва така. Идеята ви диктува да построите тази Червена стая. Замисляте се. "Чакай малко – си казвате – стените са червени, но не са твърди, солидни". Продължавате да мислите за това. "Това са завеси; и те не са плътни, прозрачни са". И добавяте завесите. "Но пода – има нужда от още нещо". Връщате се към идеята и виждате, че на пода има нещо по-особено – всичко си е било там. Завършвате и пода. И започвате да си спомняте още аспекти от идеята. Изпробвате разни неща, правите грешки, преподреждате, добавяте, в един момент достигате до усещането, че идеята ви е завършена.

 

 

 

 

cover-lynch   Да уловиш голямата риба (превод Павел Иванов, 96 стр, цена 12 лeва) е в книжарниците, а новите серии на Туин Пийкс от 22 май по НВО

MIR

Автор: MIR

Още в категорията: « Летни лъжи Пумпал »

Напишете коментар

онлайн