Home / Рубрики / Литература / Хубостта е рана
A+ R A-
28 Юли

Хубостта е рана

Оценете статията
(10 оценки)
   
Хубостта е рана фотографии © Misha Mar & MIR

Когато чуем магически реализъм веднага отваряме книгите от Латинска Америка, но магията в реалността (литературна) може да живее навсякъде по света – индонезийският писател (и графичен дизайнер) Ека Курняван идеално знае това и в книгата си Хубостта е рана (откъс от първия индонезийски роман, номиниран за Ман Букър приза, ви очаква по-долу), Ека преплита умело няколко сюжетни линии (в духа свещен на магическия реализъм). И така приказни легенди за принцеси на Нощта, буйни бойци и духове на убити комунисти, вселяващи се в гробари се преплитат с обявяването на индонезийската независимост от холандските колонизатори, с японската окупация, с революцията след Втората световна война, с геноцида над комунистите и бруталния режим на Сухарто, така че историята на Индонезия да се превърне в епичен роман, където всичко е възможно... като в живота.

 

 

Мама Калон била царицата на града, а Деви Аю – принцесата. Проявявали и сходни вкусове – на жени, които се грижели добре за себе си и се обличали по-скромно и от благочестивите дами. Мама Калон изявявала предпочитание към ръчно изработения батик и го купувала директно от Соло, Йогякарта и Пекалонган, а така също и към блузите кебая и носела косите си на традиционен кок. Ходела с такова изискано облекло дори в бардака и само докато си почивала, си позволявала по-свободни кройки. Деви Аю пък копирала всичко, което ѝ харесвало, директно от страниците на модните журнали и дори благочестивите дами крадешком я имитирали.

 

Двете били и най-големият източник на щастие в града. Нямало важно събитие, на което да не били поканени. Всяка година в Деня на независимостта Мама Калон и Деви Аю седели редом с кмета Садра, околийските управители и разбира се, със Соданчо, след като най-после се прибрал от джунглата. Колкото и да ги ненавиждали целомъдрените и порядъчни градски дами, които много добре знаели, че съпрузите им посещават по нощите "Люби до смърт", налагало им се да им правят мили очи (и да ги плюят зад гърба).

bodyclock

До деня, в който някакъв мъж си наумил, че иска принцесата да принадлежи само нему – до такава степен, че бил готов да се ожени за нея. И никой не смеел да му се противопостави, тъй като се смятал за неуязвим. Викали му Мàман ГенденМаман Лудия.

Тъй приключило щастието за мъжете в Халимунда, а по лицата на съпругите и любимите им изгрели усмивки.

И до ден днешен народът помни съвсем точно как човекът пристигнал през едно бурно утро, когато Деви Аю била все още жива, и как се сбил на брега с някакви рибари. Няма лъжа: хората от Халимунда помнят наизуст подвизите по същия начин, по който помнят и библейските притчи.

Още от ранни младини Маман Генден се числял към последното поколение велики воини и бил единственият ученик на Майстор Чизал от Голямата планина. Към края на колониалната епоха тръгнал да скита и да си търси късмета, но така и не срещнал жива душа – ни приятел, ни враг, – докато не се появили японците. Тогава се бил на страната на Народната армия и през Революционната война се самопроизвел в чин полковник. По време на военната чистка обаче попаднал сред хилядите уволнени войници и си останал само със славата на участник в борбата. Това обаче никак не притеснило Маман Генден, който възобновил скитанията си и посветил остатъка от войната на придобиването на нова слава – на разбойник.

 

Бандитския си инстинкт дължал на ненавистта си към богатите, а тази му ненавист си имала свое логично обяснение: бил незаконен син на един от околийските управители. Родът на майка му от поколения слугувал в кухнята на околийския управител. Никой не усетил кога започнала тайната афера, но всички били наясно, че ненаситният сексуален глад на околийския управител означавал едно: жена му, държанките и любовниците изобщо не му стигали. Затова от време на време завличал нощем в спалнята си някоя от слугините. Майката на Маман Генден била сред застигнатите от тази злочеста съдба и в крайна сметка забременяла. Съпругата на околийския управител научила и за да спаси семейната чест, натирила слугинчето – без значение, че през годините в дома ѝ бил работил целият ѝ род, от майка ѝ и баща ѝ, през бабите ѝ от двете страни, та чак до двамата родители на всяка от двете ѝ баби. Нещастницата тръгнала да си просича път през джунглата без нищичко освен плода в корема си и скоро се изгубила из Голямата планина. Намерил я Майстор Чизал – древен гуру, който ѝ помогнал да роди бебето под една захарна палма.

Усещаща, че умира, младата жена успяла само да промълви:

– Кръстете го Маман, на името на околийския управител, чийто незаконен син е.

И починала, преди да види за втори път отрочето си. Силно натъжен, старият майстор отнесъл детенцето в дома си.

– Ще те направя най-великия боец – зарекъл се.

Грижел се добре за детето, хранел го обилно и още преди то да проходи, започнал да го калява и обучава. Топял го в ледена вода и го оставял да се пече на обедното слънце. Момченцето едва било проходило, когато старецът го хвърлил насред реката да го накара да се научи да плува. На петгодишна възраст, ако щете вярвайте, станало най-силното момченце на света. Маман Генден, както били почнали да му викат, бил способен с голи ръце да смели камък на фини песъчинки. За разлика от другите гуру Майстор Чизал му предал абсолютно всичките си знания, без нищо да спести. Преподал му всички ефективни бойни движения, снабдил го с талисмани и муски, научил го дори да пише и да чете на древния сундански език, на холандски, малайски и латински. Научил го как да медитира и с не по-малка целенасоченост – как да готви.

 

Но когато Маман Генден бил на дванадесет, Майстор Чизал починал. Младежът погребал стареца, спазил едноседмичния траур, после слязъл от планината и поел по своята одисея да отмъсти на биологичния си баща. Това обаче съвпаднало горе-долу по време с появата на японските войски, така че не успял да завари баща си у дома, тъй като войната била вече съсипала семейството му. Понеже бил съмишленик и помощник на холандците, околийският управител решил да бяга и на Маман Генден му се наложило да посвети следващите три години на издирването на своя враг, който прогонил майка му и по този начин причинил смъртта ѝ. И след тези три години обаче не успял да се разплати с изверга: настигнал го няколко часа, след като бил разстрелян от японски наказателен взвод. Видял трупа на баща си, но не си направил труда да го погребе.

Изтеглянето на японците било последвано от обявяването на независимост и началото на Революционната война. Маман Генден се присъединил към група партизани. Денем се криели из рибарските колиби по северното крайбрежие, а нощем водели боеве, които обикновено се печелели от войските на КНИЛ. През престоя му там не се случило нищо интересно с изключение на това, че се влюбил до уши в млада рибарка на име Насѝя – миловидно девойче с трапчинки по бузите и нежна тъмна кожа. Маман Генден я срещал редовно, докато ходел по брега да събира риби за следобедната си закуска. Момичето било дружелюбно и често минавало да остави на партизаните по нещо за ядене, дарявайки ги и с най-нежната усмивка на света.

dmar

Не знаел почти нищо за нея освен името ѝ. Но тя му внушавала такава жизнерадост, че той се заклел да зареже скитането и да спечели всяка битка, само и само да могат да са заедно. Приятелите му усетили каква тайна страст гори в душата му и го подтиквали да поиска официално ръката на девойката. По време на японската окупация на Маман Генден нито веднъж не му се било случило да разговаря директно с жена, ако не се брояли проститутките, и изведнъж решил, че да се изправи пред миловидната Насия, било много по-страшно, отколкото да застане пред холандски наказателен взвод. И все пак, щом видял случайно Насия да върви сама към дома си, понесла пълна кошница с прясна риба, Маман Генден я настигнал. А като видял и сладката ѝ усмивка, която подчертавала трапчинките ѝ, събрал всичката си смелост и я помолил да се омъжи за него.

А Насия току-що била навършила тринадесет. Не е ясно дали го сторила от младост, или по друга причина, но тя само хлъцнала, задавила се, захвърлила кошницата и хукнала, без дума да каже, към дома си като дете, което се е уплашило от луд човек. Останал сам сред разпилените летящи риби, Маман Генден я проследил и му идело да пропадне вдън земя. Но въпреки това не се отказал – ни най-малко. Любовта му дала такава смелост, каквато нищо друго не може да ти даде. Събрал рибата и тръгнал решително с кошницата към дома на девойката. Наумил си бил да ѝ направи истинско предложение – да поиска ръката ѝ от баща ѝ.

 

 

 

cover-hubostta-e-rana   Хубостта е рана (превод Венцислав К. Венков, 496 стр, цена 19 лева) e в книжарниците

MIR

Автор: MIR

Напишете коментар

онлайн