Home / Рубрики / Литература / Попитай сърцето | Амели Нотомб
A+ R A-
04 Яну

Попитай сърцето | Амели Нотомб

Оценете статията
(12 оценки)
   
Попитай сърцето | Амели Нотомб илюстрации © Misha Mar

Да, във всеки свой роман Амели Нотомб "свири" по автобиографичните ноти на самоиронията – в Попитай сърцето (откъс от предпоследната ù книга ви очаква по-долу), например, звучи мелодия от детството ù (главната героиня Диана, също като Амели, има брат и сестра), която напевно и деликатно пита дали в сърцето на всяка майка има поравно място за всяко нейно дете... И ако този въпрос в Попитай сърцето далеч не е единствения, който дълбае в бездната на човешкото его, то както пише Амели: "Мамо, опитах се да разбера твоята завист, а ти от благодарност отваряш пред мен бездната, в която сама си паднала, сякаш искаш да ме повлечеш, но няма да успееш, отказвам да стана като теб, мамо"...

 

 

Майка ù отново бе бременна.

Никола заяви, че тя има пъпеш в корема. Диана му обясни за какво става дума.

– Откъде знаеш?

– Спомням си как беше с теб.

Диана тайно се молеше детето пак да е момче. Така щеше да е най-добре за всички, като се започне от бебето. И майка ù щеше да е щастлива – нали когато се роди Никола, тя разцъфтя.

Понеже не можеше да се изключи вероятността за момиче, Диана подготвяше стратегия – тя щеше много да обича това клето създание, за да компенсира студенината на майката. Защото нямаше как нещастното момиченце веднага да прояви духовната сила на голямата си сестра. Освен това новороденото трябваше да понесе подчертаното предпочитание на майката към по-големия ù брат – как ли щеше да преживее тази несправедливост?

Всички деца се молят, без да знаят съвсем добре към кого се обръщат. Те имат смътен инстинкт ако не към святото, то към върховното.

Баба ù и дядо ù не вярваха в Господ. Те ходеха на църква само за да не смущават обществения ред. Малкото момиче помоли маминка да отиде с нея на църковна служба. Баба ù сметна, че това е нормално, и не възрази.

Диана се опита да слуша свещеника, но бързо забеляза, че не разбира нищо от думите му. Загуби интерес, сплете пръсти и се помоли третото дете на майка ù да бъде момче. Когато баба ù я остави на баща ù, Диана я чу да му казва:

Оливие, дъщеря ви се молеше с пламенност, каквато никога не бях виждала.

Баща ù избухна в смях. Детето изпита срам.

Една вечер Оливие приготви полурохки яйца за Мари, но тя се намуси.

– А когато беше бременна с Диана, непрекъснато искаше – каза той.

– Да, но сега е различно. Повръща ми се.

Малката се зарадва – това не беше ли доказателство, че бебето не е момиче?

– Е, някой иска ли ги тези яйца? – попита бащата.

На Диана много ù харесаха – мислиш си, че ядеш нещо твърдо, но не, жълтото тече. Цветът му беше прекрасен и топъл. "Когато съм била в корема на мама, тя непрекъснато е ядяла това", си повтаряше малката възхитена. Затова ли така ù харесваха яйцата? Диана тръпнеше от удоволствие и вълнение.

– Това е любимото ми ястие – заяви тя.

Във въображението ù двете новости се смесиха. Когато отново отиде на служба с маминка, църквата ù се видя като огромно яйце, чиято сърцевина, иначе казано Господ, се стичаше в нея, и изпълнена с това вълшебно жълто, тя страстно се молеше. По същия начин, когато хапваше от полурохките яйца, които баща ù вече редовно приготвяше за нея, тя изяждаше първо бялото и оставяше жълтото, така крехко, за накрая. Наслаждаваше му се, това бе Господ, защото стоеше в сърцевината. Тя го взимаше внимателно с лъжичка, за да не разруши чудото, и го пъхаше наведнъж в устата си.

През юни учителката каза на баба ù, че Диана вече е готова за първи клас.

– Няма да е единствената, която започва на пет години и половина. Много е интелигентна и разумна.

Към тях се присъедини дядото, който развълнувано съобщи, че бебето се е родило и трябва бързо да се ходи в болницата.

– Момче ли е, или момиче? – попита Никола.

– Момиче.

В колата Диана почувства как сърцето ù се смразява от страх. Тя се помоли за нещастната си сестричка, давайки си сметка за безсмислието на молитвите, които не бяха възпрепятствали Господ да сбърка пола на третото дете.

Нищо не вървеше според предвижданията.

Майка ù не просто сияеше от щастие, а направо изпадна в екстаз. Подобно на Дева Мария с Христос в ръце, тя ù представи пълничкото бебе и каза:

– Това е Селия.

Обратно на първите две деца, които бяха категория перо, Селия бе пухкава като бебетата от рекламите.

– Дебеланка! – възкликна бабата.

– Нали? – отвърна Мари, притискайки новороденото към гръдта си.

Диана разбра, че нещо не е както трябва. Когато се роди Никола, майка ù беше щастлива и обичаше бебето си. Сега майка ù превърташе от радост и преливаше от любов към Селия. Целуваше я така, сякаш щеше да я изяде. Като обсебена повтаряше разни "обичам те" и "сладкото ми бебе".

Беше неприлично.

Никола изтича към майка си и попита дали може да целуне малката си сестричка.

– Да, скъпи, но внимателно, тя е толкова крехка.

Бащата, бабата и дядото наблюдаваха сцената с умиление. Никой не забеляза, че Диана стои настрана, вцепенена, неспособна да помръдне дори клепача си.

Хипнотизирана от гледката, тя съчини безмълвно обръщение към тази, за която бе готова на всичко:

heartan

Мамо, на всичко се съгласих, винаги съм била на твоя страна, дори когато бе очевидно несправедлива, оправдах завистта ти, защото си дадох сметка, че си очаквала повече от живота, понесох, че ми се сърдеше за комплиментите, които получавах от другите, и ме накара да платя цената за това, отнесох се с разбиране към нежността, с която обгръщаше Никола и никога мен, но това, което правиш сега, е лошо. Само веднъж ми показа, че ме обичаш, и разбрах, че няма нищо по-хубаво на света. Смятах, че това, което ти пречи да покажеш любовта си, е фактът, че съм момиче. А сега пред очите ми заливаш с най-дълбока любов, каквато никога досега не си показвала, едно момиче. Моето обяснение за света се провали. И разбирам колко малко ме обичаш, толкова малко, че дори не ти хрумва поне леко да прикриеш лудата си страст по бебето. Истината, мамо, е, че една добродетел напълно ти липсва – тактичността.

В този момент Диана престана да бъде дете. Но това не я направи възрастна, нито дори подрастваща. На пет години тя се превърна в отчаяно същество, чиято фикс идея бе да не загине в зейналата пропаст, издълбана в душата му.

Мамо, опитах се да разбера твоята завист, а ти от благодарност отваряш пред мен бездната, в която сама си паднала, сякаш искаш да ме повлечеш, но няма да успееш, отказвам да стана като теб, мамо, мога само да ти кажа, че и без да потъвам в нея, само като усещам зова ù, се чувствам толкова зле, че разбирам страданието ти, но това, което не разбирам, е отношението ти към мен, всъщност ти не искаш да споделиш мъката си с мен, все едно ти е, че страдам, ти дори не го забелязваш, въобще не те е грижа и тъкмо това е най-лошото.

Трябваше да се примири. Диана целуна Селия възможно най-сърдечно и никой не забеляза, че детството ù бе умряло.

 

 

 

cover-popitai-syrtseto   Попитай сърцето (превод Светла Лекарска, 128 стр, цена 14 лева) е в книжарниците

MIR

Автор: MIR

Напишете коментар

онлайн