Home / Рубрики / Литература / Човекът бонзай, откраднат от маймуна | Любомир Николов
A+ R A-
19 Мар

Човекът бонзай, откраднат от маймуна | Любомир Николов

Оценете статията
(11 оценки)
   
Човекът бонзай, откраднат от маймуна | Любомир Николов фотографии © Misha Mar

Колко дълъг е един къс разказ – колкото разстоянието между две спирки и половина в задръстване, колкото краката на фламинго... или колкото да кажеш много с малко думи – новият сборник с разкази Фламинго за обяд на Любомир Николов предлага 50 отговора на този въпрос и ни среща с колоритни крадци на фламинго, с колективни халюцинации, с диктатор, който обича графитите, с Едип в клетка, с близнак в корема, с човекът лего... но сега е време да разберем (с откъс) кой е Човекът бонзай, откраднат от маймуна...

 

 

Преди четиристотин години, когато в Лондон още е имало боеве на мечки с кучета в арената на улица "Мечешка градина", в семейството на Ърл Пембрук се родило джудже. Кръстили го Едуард.

Баща му бил едър, майка му деликатно направена, но не дрeбна, а той се пръкнал малък, пораснал още малко и си останал запъртък. Педя човек, но напълно съразмерен, красив. Едуард, човекът бонзай.

При тези родители било чудо, че е малък, и според мълвата майка му се била задавила с корнишон по време на бременността и затова той станал такъв.

Знаем, пише летописецът на семейството, за импулса на бременните да нападат странни храни, да стържат с нокти вар от стената, да хапват кисели краставички до пръсване, което сигурно е полезно, но един немедицински съвет може да им се даде. Тези жени да внимават на всяка цена да не се задавят с корнишон, за да не обрекат плода си на телесна нищожност. Знае ли човек какви връзки съществуват между причина и следствие. Простият човек няма понятие, а образованият още по-малко.

Истината била, продължава летописецът, че Едуард, това будно дете, било поразено от мързелива хипофиза.

Една жлеза, способна да направи от великана джудже и да сътвори всякакви бели, ако я домързи да работи.

shad-cover

Съвсем разумно, Едуард не искал да играе с други деца. Всеки път, когато те го обиждали, изяждали бой от слугата, назначен да пази Едуард, защото момчето, макар и джудже, било високопоставено, а също може и да кажем благородник, но да не избързваме с това.

От малък, пише в друг документ, Едуард обичал да налага волята си. Бил накарал майка си да му купи една маймуна капуцин, която нарекъл Клавдия, после поискал още един капуцин, нарекъл го Клавдий и осиновил приматите. Двата капуцина набързо направили семейство, станали мъж и жена и разсмивали Едуард с безумното си оживление и кавги. Приличали му на порасналите хора: интересували се само от секс и храна.

Едуард, пише по-надолу летописецът, бил по-голям от маймуните на ръст и си правел с тях всякакви шеги. Изучил ги в универсалната ценност на парите, когато срещу мидени черупки им давал храна, и скоро между тях възникнали кавги за черупки. Клавдия отказвала всякаква интимност на Клавдий, докато той не ù пробута дори и най-мизерната мидена черупка.

Какво да кажем, пише летописецът в полето срещу този абзац; и един кокосов орех струвал мида, както и любовта, която преди за тия животни била безплатна. Но жената капуцин разбрала някак, че както кокосовият орех е вкусен, така и тя си има цена, и оставала бездушна към мъжа си, докато не получи мида. Само джудже може да разврати една маймуна по подобен начин.

bonzai1

Едуард, четем на друго място, обичал да рисува портрети на майка си с маймуна на рамото. В отличие от другите, рисувал на големи платна, обхождайки ги с една стълба, и не изпипвал детайлите, както може да си помисли някой, който предполага, че за дребния човек детайлът е важен. Не и не. Платната на Едуард имали привлекателността на нереалистичното голямо в служба на уж разумната портретна тематика. Едуард нарисувал 48 портрета на майка си с маймуна на рамото или в скута ù или с маймуна, виеща опашка някъде в ъглите на платното. Престанал да вмъква маймуни чак след като един колега художник му казал, че да се рисуват маймуни на рамото или до тялото на жена, има скрит и подигравателен смисъл. Това е художнически код, казал му онзи, който означава, че или жената е била роб на удоволствия, покровителка на разгул, адепт на черна магия и на заклинания, или пък е била страшно плодовита. В някои случаи, щом я рисували с маймуна, била самата вещица. Това отказало Едуард от портретите с добавена маймунска стойност.

Все пак и до този момент още не бил простил на майка си, че го била родила такъв малък.

 

 

 

cover-flamingo za obaydФламинго за обяд (204 стр, цена 13,90 лева) е в книжарниците

 

Срещата с Любомир Николов и премиерата на Фламинго за обяд е на 20 март в Dada Cultural Bar – 18:30 

MIR

Автор: MIR

Напишете коментар

онлайн