Home / Рубрики / Литература / Сто и една годишният старец, който твърде много размишляваше | Юнас Юнасон
A+ R A-
01 Апр

Сто и една годишният старец, който твърде много размишляваше | Юнас Юнасон

Оценете статията
(12 оценки)
   
Сто и една годишният старец, който твърде много размишляваше | Юнас Юнасон фотографии © Misha Mar & MIR

Всички, може би, познават Алан КарлсонСтогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна – неговите динамитени авантюри, разказани ювелирно от Юнас Юнасон, вече преминаха границите и на литературата, и на киното, и на скучната реалност, а сега е време да разберем какво се случва с Алан и старата му дружка Юлиус Юнсон след като кацнаха на Бали със свръхтовара от куфар с пари и... една слоница. Време е за Сто и една годишният старец, който твърде много размишляваше (откъс от новия роман на Юнасон ви очаква по-долу) – време за надморско летене с балон, за срещи със севернокорейски кораб, натоварен с обогатен уран, за аудиенции при Доналд Тръмп, Ангела Меркел и конфликти с кисели неонацисти... Време за хумор, сатира и забава с геополитическия цирк на съвремието ни, но сега ви предстои арак среща със... Симран Ариабат Шакрабарти Гопалдас... известен и като Густав Свенсон...

 

 

Алан забеляза, че Юлиус е оклюмал. Опитваше се да вдъхнови отегчения си приятел, като му четеше от черния таблет за липсата на морал по целия свят. Вече бе минал през Румъния, Италия и Норвегия. По време на една цяла закуска му разказва за южноафриканския президент Зума, който си построил собствен басейн и театър с парите на данъкоплатците. Вокалистката на шведска поп група също заслужи внимание, след като в данъчната си декларация бе обявила седем рокли и единайсет чифта обувки за "командировка".

Но и това не разведри Юлиус. Необходимо беше да се предприеме нещо, преди той напълно да изпадне в депресия.

Алан, който за сто години никога не се бе притеснявал за нищо, се безпокоеше от изгубената искра в очите на своя приятел. Трябваше да го накара някак да се захване с нещо.

Идеите му се бяха изчерпали, когато една вечер му излезе късметът. Алан вече си бе легнал, а Юлиус реши, че трябва да удави мъката в душата си. Седна на бара в хотела и си поръча един арак. Правеше се от ориз и захарно цвекло, имаше вкус на ром и беше толкова силен, че да ти излязат сълзи от очите. Юлиус беше разбрал, че първата чашка замъглява тревогите, а втората ги прогонва. За по-сигурно обикновено изпиваше и трета преди лягане.

Първата за вечерта вече бе пресушена, а втората преполовена, когато сетивата на Юлиус се отключиха достатъчно, та да усети, че не е сам в заведението. През три стола седеше мъж на средна възраст, навярно от Азия, и също пиеше арак.

– Наздраве! – Юлиус надигна приятелски чашата си.

В отговор мъжът се усмихна, сетне двамата пиха на екс и се намръщиха.

– Започвам да свиквам – изхълца мъжът, чиито очи бяха също така плувнали в сълзи като тези на Юлиус.

– Първа или втора ти е? – попита Юлиус.

– Втора.

– На мен също.

Двамата се приближиха един до друг и си поръчаха по още едно. Поговориха си малко и чак тогава мъжът реши да се представи.

Симран Ариабат Шакрабарти Гопалдас – съобщи той. – Приятно ми е.

Юлиус изгледа мъжа, чието име току-що бе чул.

Имаше достатъчно арак в кръвта си, за да каже каквото му беше на езика.

– Че може ли човек да се казва така?

Ами може. Особено ако си от индийски произход. Симран някой си се озовал в Индонезия след един инцидент с дъщерята на доста несимпатичен мъж.

Юлиус кимна. Татковците на дъщери често били по-несимпатични от останалите, рече. Но това не било причина човек да има име, с което да му трябва една цяла сутрин, за да се представи.

Мъжът, който се казваше, както се казваше, явно разсъждаваше прагматично относно значението на своята идентичност. Или просто имаше чувство за хумор.

– А как според теб трябва да се казвам?

Прокуденият индиец допадаше на Юлиус. Само че щом щяха да се сприятеляват, нямаше как да се обръща към него с всичките му имена. Трябваше да се възползва от удалата се възможност.

Густав Свенсон – обяви Юлиус. – Хубаво име, произнася се без проблеми, лесно се помни.

Мъжът възрази, че никога не е имал проблеми да запомни Симран Ариабат Шакрабарти Гопалдас, но се съгласи, че Густав Свенсон звучи добре.

– Не е ли шведско?

Юлиус кимна отново. По-шведско от това, здраве му кажи.

И точно в този момент се зароди новата му бизнес идея.

 

* * *

 

Под въздействието на третата чашка арак Юлиус Юнсон и Симран някой си все повече си допадаха. В края на вечерта се разбраха отново да се видят. На същото място, по същото време на следващата вечер. Освен това Юлиус реши мъжът с невъзможното име да се казва Густав Свенсон. Симран Ариабат Шакрабарти Гопалдас се съгласи. Старото му име до този момент не му бе носило кой знае колко късмет.

Продължиха в същия дух през следващите няколко вечери. Индиецът свикна с новия си прякор. Харесваше му.

Беше се регистрирал в хотела със старото си име в деня, в който се запознаха с Юлиус, и след това остана там, докато двамата крояха планове за бъдещата си съвместна работа. Когато мениджърът на хотела все по-често започна да настоява да му бъде платено за пребиваването на индийския гост, Густав обясни на Юлиус, че смята да се махне от това място завинаги. Без да плаща. И без да дава обяснения. Мениджърът никога нямаше да прояви разбиране към факта, че Густав не желае да бъде отговорен за сметките на Симран.

Юлиус за разлика от него проявяваше разбиране. Кога смяташе да тръгва Густав?

– Най-добре в следващите петнайсет минути.

Юлиус и това разбираше. Не искаше обаче да изгубва новия си приятел и затова му даде телефона от Алан.

– Вземи това, та да може човек да се свърже с теб. Ще ти се обаждам от стаята. Тръгвай сега. Мини през кухнята, аз така бих направил.

Густав се вслуша в съвета на Юлиус и си хвана пътя. По-късно същата вечер се появи директорът, след като в продължение на час бе издирвал вече изчезналия индийски гост.

100arec3

От удобните си столове Юлиус и Алан се наслаждаваха на залеза над морето с чаша в ръка. Мениджърът се извини за неудобството, но имал въпрос.

– Дали господин Юнсон не е виждал госта на хотела Симран Ариабат Шакрабарти Гопалдас? Забелязах, че прекарвате доста време заедно през последните дни.

Симран кой? – попита Юлиус.

Юлиус и Густав Свенсон продължиха да се срещат извън хотела, когато възникваха бизнес въпроси. Мениджърът на хотела нямаше как да обвини Юнсон за изчезналия гост, ала това не му попречи да стане по-подозрителен към шведските господа. В техния случай можеше да загуби много повече пари. Досега си бяха плащали редовно, но в момента сметката беше по-голяма от обикновено и трябваше да се внимава.

Юнсон и Свенсон си уговаряха срещи в един мръсен бар в централната част на Денпасар. Оказа се, че Густав е също дребен мошеник като Юлиус. В Индия дълги години си изкарвал парите, като вземал коли под наем, сменял им двигателя и ги връщал обратно. Често на фирмата ѝ отнемало месеци да открие, че колата се е състарила със седем години, и било невъзможно да се посочи виновникът измежду стотиците наематели.

Ами ако е бил някой от персонала?

Хубавите коли по това време се превърнали в ежедневие за Густав. Осъзнал, че колкото по-луксозна кола кара, толкова по-голям ставал шансът да си намери красиво момиче. Често си пател от това математическо уравнение. По подобен начин се развили нещата, когато се наложило да напусне автомобилния бранш, момичето и Индия, защото момичето забременяло.

Татко ѝ се оказал председател на Парламента и военен, а когато Густав от стратегически съображения го помолил за ръката на девойката, той го заплашил, че ще му изпрати Седмата пехота.

– Ама че негодник – възкликна Юлиус. – Как не е помислил за доброто на дъщеря си?

Густав беше съгласен с него. Имало и още една малка подробност. Бащата тъкмо бил забелязал, че шестцилиндровият двигател на БМВ-то му е станал четирицилиндров, докато той бил на командировка в Сингапур.

– И те е обвинил за това?

– Да. Без доказателства.

– Ти невинен ли беше?

– Това не е важно в случая.

В заключение Густав призна, че се чувства добре сега, когато Симран Ариабат Шакрабарти Гопалдас вече го няма.

– Жалко само, че не успя да си оправи сметките в хотела. Наздраве, приятелю.

 

 

 

cover-101-godishniyat-starets Сто и една годишният старец, който твърде много размишляваше (превод Радослав Папазов, 416 стр, цена 18 лева) е в книжарниците

MIR

Автор: MIR

Напишете коментар

онлайн