Home / Рубрики / Литература / Дилър на реалности | Николас Димитров
A+ R A-
09 Дек

Дилър на реалности | Николас Димитров

Оценете статията
(15 оценки)
   
Дилър на реалности | Николас Димитров фотографии © MIR

"Персоналните реалности са съществували винаги, но досега са били по-примитивни" – да, дебютния роман Дилър на реалности на мулти-култи агента от български произход Николас Димитров прави колективна-ъпдейт-сатира на "балончетата-реалност", в които всеки от нас живее... Технокрация, свръхконсумация, дигитални аватари, синтезирана персонална реалност, която реализира мечти, тайни желания и вечен живот... идеи стари, колкото киберпънк жанра, но през проницателния поглед на корпоративния шпионин, играещ и Месия на Новото Време, Золтан Варго... Да, в Дилър на реалности има всичко (почти като в биографията на самия Николас Димитров) от онези романи, които заявяват "близкото бъдеще", за да споделят, че "някъде и някога това вече беше се случвало"... Онези футура-реалност романи, които отразяват като огледало човешката душа, за да може герои на нашето време като Золтан Варго да кажат: "Аз също съм огледало, но не което отразява, а поглъща всичко. Във всеки човек живеят страх и болка, а аз ги поемам в себе си. Аз облекчавам страданията."...

 

 

глава 0007

След разговора с азовстанския диктатор останах със странното впечатление, подобно на дежавю. Макар че самият президент и обстановката в двореца бяха твърде екзотични, някъде и някога това вече беше се случвало. Едва когато напускахме президентския дворец, ме осени мисълта за баща ми. Споровете, които водех с него в миналото, оставяха у мен същото усещане за безизходица. Винаги съм се чувствала безпомощна пред абсолютния прагматизъм на границата с цинизма. Затова го мразех повече от останалите човешки пороци.

Закараха ни в разкошния президентски хотел недалеч от центъра на столицата, засега още съвсем празен. Очакваха другите гости на следващия ден. Както каза управителят, който лично ни посрещна във фоайето, хотелът бил предназначен за официални делегации и специални гости на президента.

Настаниха ни в апартамент на горния етаж. Съседният беше за Рамбан, който щеше да пристигне утре заедно с Каролина Шилер. За самата Каролина бе подготвен "президентският апартамент", който заемаше половината от нашия етаж. От прозореца ни се откриваше вълшебен изглед към града. Малкият делови център блестеше с новите си небостъргачи. Обширната долина бе застроена с двуетажни къщички, окъпани от слънцето. Към централния площад от всички страни на града се стичаха криви тесни улички. Двете прави стрели на официалните държавни шосета, проблясващи в мътножълтеникава мъгла, напомняха, че се намираме в страна със силно централизирано управление.

От вчера ми се искаше да обсъдя с теб "Ден в рая", но не знаех как да започна този разговор. Измъчвах се и с нетърпение очаквах удобен момент, който да ми подскаже как да постъпя правилно.

Събудихме се късно сутринта, уморени от жегата, полета и недоспиването от предишния ден. Ти предложи да разгледаме забележителностите и аз веднага се съгласих: беше добра възможност да попитам за всичко, което ме тревожи.

Тъй като Азовстан, меко казано, не можеше да се нарече световен център, забележителностите в столицата се оказаха малко и бяха много предсказуеми. На централния площад се извисяваше огромен позлатен паметник на президента. Със специален механизъм статуята се обръщаше след слънцето, така че лицето на държавния глава постоянно излъчваше сияние. Следваха няколко еднакви джамии и медресета, а също старият кралски дворец, възстановен по древни чертежи. Мяркаха се нови билбордове с анимирана реклама на Каролина Шилер, но поради строгата цензура от супермодела бяха останали само очите и лукавата усмивка през воала. Останалото от нея беше уж случайно прикрито с украса от цветя.

dr

Отдалечихме се от центъра и се озовахме в район, явно непредназначен за очите на гостите на страната. Тук навсякъде биеше на очи бедността. Автомобили по улиците почти нямаше, големи семейства се приютяваха в тесни къщички. От дворовете се носеше блеене и мучене на домашни животни, съпровождано от вонята на оборите и кухненските миризми. Босоноги, бедно облечени дечица, висящи на гроздове по оградите, изчезваха, щом се приближавахме. През цялото време се опитвах да разбера как тази простовата публика ще възприеме "Искам супермодела". Заговорих за това, когато решихме да тръгнем обратно към хотела.

Золтан, защо тази твоя нова идея с Каролина, както и "Ден в рая", е предназначена за хора, които безуспешно се стремят към щастието? – Започнах отдалеч.

– Този прост народ по нищо не се различава от всеки друг прост народ. – Ти използва вчерашната формулировка на президента. – И колкото по-далеч е мечтата от живота, толкова по-щастливи са хората, когато я изживяват – отговаряйки на моя въпрос, ти се вслуша в семейния скандал, който се чуваше от прозореца над главите ни. После ми се усмихна – виждаш ли, всичко е като навсякъде.

– На мен не ми харесва този израз – "прост народ" – отбелязах аз.

– Аз обобщавам, разбира се. – Ние продължихме по прашната улица. – Преди публиката ни беше особена, с изискани вкусове. Пък и не всеки можеше да си позволи "Ден в рая". Така че аз не бих сравнявал тези два проекта. Те имат само една обща черта – повечето хора изпитват еднакви страсти: завист, страх, надежда, унижение.

– А любов?

– Има и любов, но тя е много малко. Тя е мимолетна. И също така често е продиктувана от страх и унижение. Хората сякаш се крият в тази своя любов, държат се един за друг, намират оправдание в нея за своето жалко положение. А в персоналната реалност любовта е вечна. Там цари покой.

– Любов към себе си?

– Каква е разликата, ако освен тебе там няма никого? – възкликна ти. – Кет, аз наистина бих искал ти да опиташ персоналната реалност, а после да разсъждаваш за нея.

Седнах на една пейка на кръстовището, за да разтрия уморените си крака. Ти стоеше до мен и оглеждаше сънливите минувачи. Хванах ръката ти и те накарах да седнеш до мен.

ele neg1

– Защо смяташ, че твоите персонални реалности са по-добри от реалния живот?

– Аз не смятам така. – Ти нежно ме погали по косата и ми помогна да стана. – Едното без другото е невъзможно. Персоналните реалности са съществували винаги, но досега са били по-примитивни – религии, социални мрежи, наркотици, кино, дори твоите книги.

– Ама че ги сравни!

– Така си е. Повечето хора се намират в плен, който дори не осъзнават. Работа, деца и внуци, норми на поведение, закони, чуждо мнение. Те не избират всичко това и за нищо на света не биха го избрали. Този плен им е натрапен от обстоятелствата. После идват компромисите. А компромисите ни правят други – съвсем не такива, каквито бихме искали да бъдем в мечтите си... Съгласявайки се на сделка със съдбата, ние винаги губим себе си. Ние сме заложници на онова, което ти наричаш "реален живот" – от него страдаме най-много!

Покрай нас изтрополи камион, натоварен с кафези с кудкудякащи кокошки. Прекрасна илюстрация към думите ти. Станахме и тръгнахме нататък, към площада, където се виждаше върхът на позлатения президентски паметник.

– А персоналната реалност? – попитах вече по-меко.

– В персоналната реалност няма тъга. Там има абсолютен покой, който е недостъпен в живота, а само когато той приключи. И аз създавам този рай по персонални модели. Това не е просто приближаване до източника. Ти самият ставаш източникът.

– А какво става с щастието? Нали преди всичко се стремим към него.

Катрин, ти си голямо момиче и трябва да знаеш, че това е само смислов капан. Той е бил разработен от древните маркетолози, за да може едни хора да работят, а други да ги управляват. Щастието не съществува! Всичко, което можем да получим, са само краткотрайни моменти на наслада. И вечната надежда, че в бъдеще ще ни стане по-добре. Тези редки моменти ние наричаме "щастие". Но това е пълна илюзия.

– Ако всичко е толкова тъжно, вашата технология наистина би могла да подари на човечеството шанс за по-добър живот. Но само в идеалния свят и в ръцете на истински светец – някъде наблизо отново се чу шумът от семейния скандал – викове на мъж и писъци на жена, която явно биеха. – Както виждаш, условията не са идеални и моят баща съвсем не е светец.

– Ти си склонна да го демонизираш. А той просто върви към своята цел. И тази цел е велика.

– За каква цел говориш? Той създава нова религия, като те използва за чирак!

– А какво е лошото на новите религии? Напоследък те възникват все по-често – спорт, шоубизнес, медии, тренинги на личностно израстване. Но ние създаваме нещо съвсем ново – това, което ще промени целия свят!

– Ще промени, да! Но ще го направи ли по-добър? Нима наистина вярваш в това? – избухнах аз. Налагаше се да говоря по-силно, тъй като на площада беше по-шумно, отколкото в уличките. – Колкото и да разглаголства моят баща за евтиния рай за всички страдащи, неговата истинска цел е съвсем друга. Това даже не са парите. Милиони хора ще му дадат най-ценното, което имат – своите мечти и тайни желания. Ти представяш ли си каква власт ще добие човекът, който ще има достъп до такава информация? Смяташ ли, че той ще сподели тази власт с теб, своя опитомен месия?

– Не ми трябва власт, Катрин – отговори ти. – Човешката душа е огледало, забулено с паяжината на печал и безнадеждност. Аз също съм огледало, но не което отразява, а поглъща всичко. Във всеки човек живеят страх и болка, а аз ги поемам в себе си. Аз облекчавам страданията. – Ти кимна на портиера, отворил пред нас вратите на хотела и ми направи път.

– О, господи, ти вярваш ли си? Порносимулация с участието на супермодел – това според теб облекчаване на страданията ли е?

 

Моето възклицание увисна без отговор, тъй като вече бяхме влезли във фоайето. Гледаха ни. В сравнение със сутринта сега в хотела имаше много хора. Бяха пристигнали делегации и VIP-гости от други градове на Азовстан. Навсякъде се чуваха различни диалекти, суетяха се слуги, важно се разхождаха знатни персони. Някои от тях почтително те поздравяваха. Изглежда, славата ти беше достигнала и до тези места, във всеки случай до управляващия елит. Изсумтях и бързо прекосих фоайето нагоре, за да се преоблека преди церемонията.

 

 

 

cover-dealer-of-realitiesДилър на реалности (превод Марта Владова, 400 стр, цена 20 лева) е в книжарниците

 

Срещата с Николас Димитров и Дилър на реалности е на 13 декември | Carrusel Club, 19:00

MIR

Автор: MIR

Напишете коментар

онлайн