Home / Рубрики / Литература / Хлебарката | Иън Макюън
A+ R A-
01 Фев

Хлебарката | Иън Макюън

Оценете статията
(15 оценки)
   
Хлебарката | Иън Макюън фотография © MIR

Темата за Брекзит умира трудно... като хлебарката. Досадна е... като хлебарката... Но писатели като Иън Макюън винаги могат да върнат интригата в нея – достатъчно е да вземат началото на Метаморфозата на Кафка и да трансформират с финес (и черен хумор) реални събития и образи в политическа сатира-притча, която разказва Истината за насекомите, хората и техните желания... Така както се случва в Хлебарката, най-новата и крайно актуална новела на Макюън, който при визитата си, преди 2 години, не скри отношението си към политиците и Брекзит, заявявайки: "Искат да върнат Британия в 60-те"... или както казва героят Джим Самс тук: "Връщане назад няма!"

 

 

* * *

Пресаташето Шърли, дребна, приятна жена, облечена изцяло в черно, очилата ѝ с черни рамки – натрапчиво големи за лицето ѝ, – приличаше, и това беше доста неприятно, на враждебен бръмбар рогач. Но двамата с премиера бързо се спогодиха и тя разтвори пред лицето му ветрило от доста недоброжелателни заглавия. "Бин Дим Джим!", "В името на Бога, вън!". Споменаването от страна на Саймън, който беше нарекъл твърдите Реверсалисти от задните банки в парламента "обичайните заподозрени шибаняци", придаде на новините безобидно комичен вид. Двамата заедно, Джим и Шърли, се изкикотиха. Но повечето сериозни вестници поддържаха становището, че един вот на недоверие може и да успее. Премиерът беше пренебрегнал както "Часовникарските", така и Реверсалистките тенденции в партията си. Прекаляваше с ролята си на умиротворител. Като се мъчеше да угоди и на двете крила, беше успял да отблъсне от себе си почти всички. "В политиката – както беше написал един добре известен колумнист – двойствените пристрастия са вдигане на празен шум." Според общото мнение, дори предложението да не мине, самият факт, че ще има вот, би подронил авторитета му.

– Ще видим тая работа – каза Джим, а Шърли се изсмя гръмогласно, сякаш беше подхвърлил нещо много смешно.

Той тръгна да излиза, за да остане насаме и да се подготви за следващото заседание. Беше се разпоредил на Шърли молбата за оставката на Саймън да бъде предоставена на медиите миг преди да излезе на улицата, за да се уверят репортерите, че всичко е наред. Шърли изобщо не се изненада от уволнението на своя колега. Вместо това кимна бодряшки и събра сутрешните вестници. Беше недопустимо да закъснееш за заседание на кабинета, но това не важеше за премиера. Когато влезе в стаята, всички бяха по местата си около масата. Той зае своето между канцлера и министъра на външните работи. Беше ли нервен? Всъщност не. По-скоро готов и напрегнат като спринтьор на стартовата линия. Първата му задача бе да изглежда правдоподобно. Също както пръстите му сами знаеха как да направят възел на вратовръзката му, така и премиерът знаеше, че е най-добре встъпителните му думи да бъдат предшествани от тишина и немигащ поглед, с който да обиколи присъстващите.

hleba

Именно в тези няколко секунди, когато срещна угодническия поглед на Тревър Гот, канцлера на графство Ланкашър, после на министъра на вътрешните работи, на министъра на правосъдието, на лидера на правителственото мнозинство в Камарата на общините, на министъра на търговията, на министъра на транспорта и на министъра без портфейл, за миг ги разпозна и го осени прозрението – необичайна, буйна, трансцендентна радост пробяга през тялото му, през сърцето му и надолу по гръбначния стълб. Външно остана спокоен. Но разбра съвсем ясно. Почти всички от членовете на кабинета му споделяха неговите възгледи. Но много по-важен бе фактът, с който до този момент не беше наясно, че споделят и неговия произход. Когато си беше пробивал път до Уайтхол през онази изпълнена с опасности нощ, си мислеше, че го чака една самотна мисия. Дори не му беше хрумвало, че тежкото бреме на неговата задача ще бъде споделено, че в същия онзи момент други като него са пътували към техните си министерства, за да се вселят в чужди тела и да поемат борбата. Дузина-две, подбрана компания от най-добрите чеда на нацията, са дошли, за да вдъхнат кураж и да заемат мястото на едно неуверено лидерство.

 

Но беше възникнал и незначителен проблем, един дразнител, една липса. Предателят до него. Беше го разпознал от пръв поглед. В рая винаги има и дявол. Само един. Вероятно сред компанията се е намирал и смел вестоносец, който, тръгвайки от двореца, не е успял да стигне навреме, а нищо чудно и да е паднал жертва под някоя тежка обувка, също както за малко не се случи и с него на тротоара пред портата. Когато Джим се вгледа в очите на Бенедикт Сейнт Джон, министъра на външните работи, срещна празната, непоколебима стена на човешка ретина, през която не можеше да проникне. Непроницаема. Не долавяше нищо. Беше човек. Фалшификат. Колаборационист. Враг на народа. Точно от онези, които могат да се разбунтуват и да гласуват за свалянето на собственото си правителство. Значи, трябваше да се действа. Ще му дойде времето. Не сега.

 

Но останалите бяха налице и той ги разпозна мигновено, съзря ги през техните прозрачни, повърхностни човешки форми. Съдружие от братя и сестри. Преобразеният радикален кабинет. Докато седяха около масата, с нищо не издаваха кои са всъщност и с какво са наясно. Колко зловещо наподобяваха човешки същества! Като се вгледа във и отвъд различните нюанси на сивото, зеленото, синьото и кафявото на техните уж бозайнически очи, и по-навътре – към блещукащата насекомска сърцевина на същността им, той схвана, проумя и обикна своите колеги и техните ценности. Защото те бяха и негови. Обединени от непоклатим кураж и воля за победа. Вдъхновени от идея така чиста и вълнуваща, каквато е идеята за родната кръв и родната земя. Подтикнати към цел, която се издигаше отвъд самия разум, за да прегърне едно мистично усещане за нация, едно разбиране така просто, така добро и истинско като самата религиозна вяра.

Онова, което също така обвързваше тази храбра компания, беше убеждението, че я чакат лишения и сълзи, ала за съжаление, не техните. Но и убеждението, че след победата целокупното население ще се радва на дълбоко и облагородяващо самоуважение. В тази стая, в този момент нямаше място за мекушавост. Страната трябваше да се освободи от едно унизително робство. Най-добрите вече се отърсваха от оковите. Скоро демоните на онези с "часовниковите стрелки напред" ще бъдат изринати от гърба на нацията. Винаги има такива, които се колебаят пред отворената врата на клетката. Нека треперят от страх пред електоралното пленничество, нека робуват на един продажен и дискредитиран обществен ред, единствената утеха, която им остава, са графиките, кръглите диаграми, разделени на сегменти, тяхната безплодна рационалност и жалка боязливост. Само да знаеха, че вече нямат контрол над сублимното събитие, че то се е изплъзнало от всякакви анализи и дебати и вече е в историята. Че се разгръща тук, пред тази маса. Колективната съдба се ковеше в жарта на притихналите кабинетни страсти. Твърдият Реверсализъм беше мейнстрийм. Връщане назад няма!

 

 

 

cover-hlebarkataХлебарката (превод Иглика Василева, 112 стр, цена 12 лева) е в книжарниците

MIR

Автор: MIR

Напишете коментар

онлайн