Home / Рубрики / Литература / История с призраци | Лаура Фройденталер
A+ R A-
14 Сеп

История с призраци | Лаура Фройденталер

Оценете статията
(14 оценки)
   
История с призраци | Лаура Фройденталер История с призраци | корица, детайл © Стефан Касъров | фотографии © Misha Mar

Когато ви срещнахме за първи път с Лаура Фройденталер намекнахме, че двете ѝ, радикално различни героини Фани и Ан от романите Кралицата мълчи и История с призраци споделят нещо общо... и това е Паметта с нейните игри между въображаемо и реалност, които приличат на "фигура, видяна с ъгълчето на окото, протегната ръка, няма лице, няма и глас, по който би могла да го разпознае"... И ако Фани от Кралицата мълчи имаше празен бележник, в който да събира "сънища", то дългогодишната преподавателка по пиано Ан (от отличения с Европейска награда за литература 2019 роман История с призраци) има нотна партитура, с която да изсвири сонатата на ревността и отчуждението – повече за двата романа, наградите и "призраците" ще разкаже самата Лаура Фройденталер при онлайн срещата с нея на 16 септември, а дотогава ви оставяме с откъс от романа-носител на Европейска награда за литература 2019...

 

 

В деня, в който отива да плува, Ан не свири. На някои от учениците си тя казва, че един свободен ден в седмицата е в реда на нещата, но той трябва да е твърдо определен и да се спазва, а не да се променя според случая. На онези, които и без друго са мързеливи, казва, че трябва да се свири всеки ден без изключение. Знае, че малцина от учениците ѝ са всеки ден на пианото. Томас смята, че не е правилно да не се предлага почивен ден и на мързеливите. На връщане от басейна Ан минава през цветарницата. Вкъщи изважда увехналите цветя от вазата на масата до пианото и ги изхвърля в боклука, подрежда новите. През всички дни без сряда, като сяда на пианото, Ан вдига вазата от малката маса и я отнася в кухнята. Сменя водата и подрязва долната част на стръковете, за да останат цветята по-дълго време свежи. Веднъж Томас каза, че Ан се отнася към пианото както кавалер към дамата си. Оттогава от време на време тя купуваше цветя и за стаята на Томас, но обикновено забравяше и се прибираше вкъщи само с един букет. Ан отваря вратата към кабинета на Томас. Той беше престанал всяка сутрин да прибира разтегателния диван, да сгъва одеялото и заедно с възглавницата да го поставя в единия ъгъл. Стържещият шум, който прониква през стената, когато събира дивана, бутайки едната част под другата, вече отдавна не смущава Ан. Леглото е издърпано, отгоре чаршаф, одеялото метнато, възглавницата смачкана. Две са възглавниците и Ан вижда едно нормално одеяло и едно по-тънко без горен чаршаф. В зъбите си усеща метално скърцане, силно движение пред прозореца. Ан също прави някакво движение като за защита, удря с китка към рамката на вратата и разбира, че от перваза на прозореца е излетял гълъб. Затваря вратата към стаята на Томас.

froydegn

Разбира се, че си има любовница, казва Ан. Приятелката ѝ я беше попитала какви са ѝ плановете за пътуване и Ан беше отговорила, че в момента Томас не е на разположение. Още ли работи толкова много? Да, беше отговорила Ан, и освен това любовният му живот му отнема много време. Приятелката ѝ я гледа неразбиращо. Ан се опитва да си спомни какво беше казала току-що, дали случайно не е говорила на френски, без да се усети. Искаш да кажеш, че си има любовница?, пита приятелката ѝ. Разбира се, че има. Любовен живот, казва Ан, що за смешен израз. Съществува ли изобщо такова нещо? С кого?, пита приятелката ѝ. Не знае името, казва Ан, но нима това има някакво значение. Приятелката ѝ се замисля. Дали Ан има доказателства? Ако се стигне до развод, ще ѝ е нужен доказателствен материал. О, не, казва Ан. Дали има надежда, че всичко ще отмине? Ан отвръща, че още не е размишлявала над възможността да не отмине. Изгони го от къщи, казва приятелката ѝ, и ще видиш колко бързо ще се върне. Ан намира ситуацията за вече достатъчно клиширана. Приятелката ѝ се учудва на спокойствието ѝ. Дали всъщност иска да продължава да живее с Томас? Още не е мислила по въпроса, казва Ан. Естествено, един развод би усложнил нещата, казва приятелката ѝ. Пълно безумие, отвръща Ан, като си помисли само, че навремето са се надявали сватбата да направи всичко по-просто. А от парите за сватбата бяха купили пианото. Ние пък направихме вноска за апартамента, казва приятелката. Дали днес още дават такива пари? Ан не знае. Във всеки случай на тях не им останало за апартамент. Синът на приятелката ѝ следващата година щял да бъде студент, тя още не знаела как ще му плаща отделна квартира. Но пък искала той да живее самостоятелно. Скоро ще стане като в Италия, където децата не могат да се изнесат от дома на родителите си. Малко по-късно Ан пита приятелката си какво е имала предвид с доказателствения материал. Ако не можеш нищо да докажеш, в крайна сметка няма да получиш абсолютно нищо. А пък в края на краищата не е честно, ако Томас я мами. Да ме мами ли, казва Ан. Да, така се казва, отговаря приятелката. Можеш ли да живееш само с твоите доходи? Със сигурност не и в същия район, казва Ан и се засмива леко. Виждаш ли, обажда се приятелката ѝ. За всеки случай би могла да ѝ препоръча една фирма, която извършвала проучвания. Приятелката ѝ казва име и улица. Знам къде е това, познавам квартала. Но пък нали няма как всичко това да се приеме прекалено сериозно. Приятелката ѝ не отговаря. На сбогуване казва, че Ан би могла поне да си записва някои моменти, в които се пораждат подозренията ѝ.

jama

На другия ден Ан с мъка намира свободна маса в кафенето. Неделя е, хората имат свободно време, закусват и говорят на висок глас. Ан не открива никой от постоянните клиенти. Изпива си кафето и излиза, без да е хапнала. Възнамерява да се разходи до адреса, който ѝ даде приятелката ѝ. Ан познава кръглия площад, в който се срещат три улици. Беше живяла на една от тях. Тръгва по нея, накрая спира и оглежда външната стена на сградата, в която се намираше нейният апартамент. Впрочем тя никога не беше виждала тази стена. Сградата е навътре от улицата, по-рано отпред имаше друга къща, която препречваше погледа, сега вече я няма. Вместо това ново строителство, където никой не работи. Неделно спокойствие. На най-горния етаж има малък, изнесен напред и сякаш висящ балкон, бившият балкон на Ан, единственият в тази сграда. От него се виждаха небето, покривите, които ограждаха вътрешния двор, кулите на две църкви. Слънцето грееше директно в балкона, но оттам не се откриваше гледка към града, заради околните покриви. До жилището на Ан се стигаше по две различни стълбища, между които имаше нисък покрив със засмолено покритие. Чак след два месеца Ан беше открила, че къщата разполага със свой отделен вход, но откъм задната уличка. Тя никога не се постара да подреди така балкона си, че да е в хармония с околните улици и сгради. Не би било лошо, беше казал веднъж някой, ако сложи там масичка и столове. Би могла да отглежда подправки. Като беше сама, Ан сядаше на плочките на пода и излагаше лицето си на слънцето. Отваряше очи, гледаше небето с върховете на църковните кули, няколко покрива на високи сгради в далечината и се чудеше как отделните образи се събират в една панорама. Би могла да си представи своя скрит балкон на различни места, дори и без стол и саксии с подправки, съвсем случайно попаднала тук и свила гнездо. До нея дойде мъж и я изведе на балкона. Стоеше до нея и се оглеждаше, посочи напред над покрива. Там е входът към сградата, нали? Той продължаваше да сочи разни неща, назова върховете на църковните кули и обясни на Ан къде се намира паркът, в който тя обича да се разхожда, трамвайните релси, площадът с шадравана. Ан наблюдаваше голата фасада и единствения балкон съвсем горе, също така гола метална конструкция. Прозорците нямаха первази, над всеки от тях една тънка метална релса влиза в стената, като при гротесково къси вежди на човек. И това не беше виждала, когато беше живяла тук. Тя се опитва да си спомни мъжа, който тогава ѝ беше сочил напред, но това е фигура, видяна с ъгълчето на окото, протегната ръка, няма лице, няма и глас, по който би могла да го разпознае...

 

 

 

cover-ghostИстория с призраци (превод Жанина Драгостинова, 200 стр, цена 16 лева) е в книжарниците с подкрепата на програма Творческа Европа на Европейската комисияeurope cofunded


Онлайн срещата с Лаура Фройденталер е на 16 септември от 18:00 | тук

 

MIR

Автор: MIR

Напишете коментар

онлайн