Home / Рубрики / Литература / Трябваше да взривим проклетите врати... и други житейски уроци | Майкъл Кейн
A+ R A-
01 Фев

Трябваше да взривим проклетите врати... и други житейски уроци | Майкъл Кейн

Оценете статията
(14 оценки)
   
Трябваше да взривим проклетите врати... и други житейски уроци | Майкъл Кейн Майкъл Кейн | Моето поколение, 2017 © режисьор Дейвид Бати

Ако преди три години сте се срещнали с Моето поколение (документален филм, разказан от сър Майкъл Кейн), то сте наясно, че сър Морис Джоузеф Микълуайт (рожденото име на иконичния британски актьор Кейн) винаги има по някоя и друга интригуваща история за споделяне – преди три години излезе и третата му мемоарна книга Трябваше да взривим проклетите врати... и други житейски уроци (след What's It All About? и The Elephant to Hollywood), която не прави изключение... Дали ще е някоя звездна киноистория (все пак, освен Джак Никълсън, сър Майкъл Кейн е единственият друг жив актьор, който е бил Оскар-номиниран за роля във всяко едно от 5-те десетилетия, в които е бил активен, от 60-те до 2021-а) или просто ще е житейска ситуация с интрига и поука, Кейн винаги има какво да каже, защото идеално знае, че "колкото по-голяма известност придобивате, толкова повече поведението ви установява тона за всички околни."...

 

 

ДА БЪДЕШ БЛАГОПРИСТОЕН

Знам, че се държа зле, но го правя съвършено преднамерено. Всъщност точно това е ситуацията, в която е редно човек да се държи зле. "Тихият американец" (2002)


Да бъдеш порядъчно човешко същество, на моменти е трудно за всеки, но изглежда, има конкретни предизвикателства за онези, които стават звезди в своята сфера. В някои отношения да си благопристоен, става по-трудно, когато поведението ти вече е по-забележимо и от по-голяма важност. По-трудно е, защото влезеш ли в сапунения мехур на звездната слава, може да изгубиш досег с реалността и да станеш взискателен, егоистичен и капризен в ежедневното си поведение. А по-забележимо е, защото постоянно си в полезрението на всички. На всички ни е интересно да знаем какво представляват "в действителност" знаменитостите. Дали си изпуснал таблоида си, докато чакаш на опашка на летището? Отделил ли си време в деня си да се усмихнеш на момченце, да му дадеш автограф и да му заръчаш да слуша майка си? Във всички случаи някой, който стане свидетел на такава постъпка, ще я екстраполира върху цялата ти личност и ще я разправи на приятелите си. Нещо повече – колкото по-голяма известност придобивате, толкова повече поведението ви установява тона за всички околни.

cainegen3


ОСТАНИ ТРЕЗВОМИСЛЕЩ

Някои големи звезди напълно изгубват връзка с реалния свят. Франк Синатра например беше извънредно щедър член на тайния клуб на филантропите от Холивуд – кръг от големи звезди, които се грижеха за не така успели вече възрастни или изпаднали в затруднение актьори – и стана мой голям приятел. Но той се изживяваше като законодател и всичко ставаше по неговите условия. Така например Франк имаше 20-минутното правило. Не отиваше на вечеря по-далеч от двайсет минути път с кола от къщата му в Бевърли Хилс. Ако беше канен на вечеря, а бе останал вече двайсет минути в колата си, нареждаше на шофьора да обърне обратно. Имайте предвид, че при престоя му в Лондон този човек летеше за вечеря до Париж.

Постоянно държеше хора, които се суетяха около него. Помня как един от тях ми прошепна заговорнически:

Франк е в чудесно настроение днес.

Отвърнах с нормално висок глас:

– Ами аз? Какво да кажем за моето настроение?

Онзи ме погледна, сякаш бях луд.

– Кого го е грижа как се чувстваш ти?

Познавам звезди, които изискваха частни самолети, наркотици, дизайнерски обзаведени каравани и какво ли още не.

Аз имах късмет. Винаги съм имал моето семейство, което да ме запази трезвомислещ. Нищо не може да се сравни с това майка ти да каже, че се е наситила на Ел Ей и иска да се върне в Лондон, за да си хване любимия сериал, или жена ти да подхвърли: "Чай ли ти се пие? Чудесно, ето го там чайника", та да ти напомни че с колкото и лаври да се кичиш професионално, у дома ти си си ти. Не си звезда, нито божество, а нищо чудно да не си и човекът, който е имал най-тежък ден.

Другите хора, които винаги са ме връщали обратно на земята, са таксиметровите шофьори. Всъщност си мисля, че Шакира тайно подкокоросва няколко такива, та да ми пречат да се възгордея прекалено. Онзи ден се качих в такси, за да ида на вечеря, и шофьорът, някъде към 50-годишен човек, погледна в огледалото и каза:

– Дядо ми много ви харесваше. Гледал беше всичките ви филми. – След кратка пауза добави. – Той е покойник.

– О – рекох, – а вие гледали ли сте някои?

– Май не съм.

За обратния път хванах друго такси. Видях, че шофьорът се е втренчил в мен в огледалото.

– Хей, аз ви познавам – каза.

Кимнах насърчително. Надявах се да сподели колко ме е харесал в Батман. Вместо това той попита:

– Вие не бяхте ли Майкъл Кейн?

Алек Гинес, големият британски телевизионен и филмов актьор, може би най-познат с ролята си на Оби-Уан Кеноби в оригиналните Междузвездни войни, но също така прочут с работата си с най-великия режисьор на своята епоха Дейвид Лийн във филми като Големите надежди, Оливър Туист и Мостът на река Куай, ми каза, че и той имал подобни преживявания с таксиметрови шофьори. Веднъж се качил в такси и шофьорът му казал "Познавам ви". Алекс отворил уста да потвърди, че действително е Алек Гинес, когато шофьорът го спрял: "Не, не ми казвайте, сам ще се сетя. Преди да сте слезли, името ще ми изскочи в ума". Когато Алек плащал, онзи изрекъл въодушевено: "Сетих се. Тели Савалас". Алек го осведомил, че не е така. "Ама бас ловя, че ви се ще да бяхте", казал шофьорът. Алек кимнал с тъжно-мъдрата си усмивка на Оби-Уан и се отдалечил в нощта.

 

СЪЗДАЙ АТМОСФЕРА

Все още помня колко съсипващо нервите бе да бъда статист и да изпълнявам третостепенни роли, така че в ума ми се е запечатало как ме въодушевяваха срещите с моите идоли. Някои като Франк Синатра, Сидни Поатие и Грегъри Пек в крайна сметка ми станаха добри приятели. Други ме взеха под крилото си и ми позволяваха да се уча от тях по време на снимките: Ноел Кауърд, който изпълни смехотворно ролята на гангстерски бос в Италианската афера, беше забележително лишен от самомнителност и фасони майстор на комичния синхрон и много мило ме водеше на вечеря в "Савой" всяка сряда вечер, докато траеха снимките. Ноел бе с необещаващ произход, израснал бе южно от Темза и с много труд си бе култивирал имидж и бе пресъздал себе си: беше истинско вдъхновение за мен и не можех да повярвам на късмета си, че успях да го поопозная малко. Беше сърдечен и духовит, прекрасен събеседник за вечеря. Помня как една вечер отворихме темата за Ванеса Редгрейв, която беше в новините по повод на това, че оглавяваше протести срещу войната във Виетнам.

– Тя ще продължи седящата стачка – заяви Ноел. – Но пък е много високо момиче и сигурно ѝ идва добре да поседне.

После други знаменитости като София Лорен и Уилям Холдън разговаряха с мен, когато ми бе дадена малка роля във филма им от 1958 г. Ключът. Вивиан Лий, една от любимите ми актриси за всички времена, също размени няколко насърчителни думи с мен. Скоро щях да започна снимките на Побързай, залез, за който ми трябваше южняшки американски акцент, така че поех дълбоко дъх и грабнах момента да получа урок по актьорско майсторство от един от моите екранни идоли.

– Как постигнахте акцента си в Отнесени от вихъра? – попитах я.

– О, лесно е – усмихна се Вивиан.

Беше наистина мила към досаден млад актьор и избегна да демонстрира как този въпрос ѝ е задаван стотици пъти преди.

– Непрекъснато повтарях фразата "фоор-доор-форд".

Само че тя го произнасяше "фоъ-доъ-фоъд". Та ако ви се струва, че в този филм звуча като Скарлет О'Хара, ето коя е причината.

 

Спомням си дребни жестове на любезност, които значат много за нервен млад актьор. Когато се подготвях да партнирам на Лорънс Оливие в Детектив, имаше един типично английски въпрос, който ме притесняваше. Формално Лорънс Оливие беше лорд Оливие. Как трябваше да го наричам? Трябваше ли да се обръщам към единствения друг актьор на снимачната площадка с "лорд Оливие" или дори с по-средновековното "милорд"? Лари имаше фантазията и любезността да предугади моята загриженост и ми писа преди началото на снимките. "Сигурно се чудиш как да се обръщаш към мен, като се срещнем. От момента, в който се здрависаме, нататък завинаги си оставам Лари." Уф, падна ми една тревога от главата.

Разбира се, помня още други срещи с големи кинозвезди, след които бях отчаян, гневен или топка нерви.

Когато играех епизодични роли, Джон Милс накара да ме уволнят, защото съм бил прекалено висок. Появих се за първата си сцена с него, а той заяви, че не можел да играе с обърната нагоре глава. Поне настоя да получа пълния си хонорар, а по-късно станахме приятели и дори играхме заедно в Погрешният сандък няколко години по-късно. Очевидно Джон вече бе готов да обърне глава нагоре, след като звездата ми изгря по-нависоко.

Горе-долу по същото време с Оливър Рийд получихме малки двудневни роли във филм на Норман Уиздъм, озаглавен Порода булдог. Аз бях неупоменат в надписите моряк, а Оливър беше неупоменат в надписите млад денди. Извън диалога му с нас, Норман никога не говори с никого от двама ни, дори наредил на помощниците си да ни държат настрани от него. Ама че високомерен и противен човек, изобщо не беше забавен.

Елизабет Тейлър беше прелестна и голям професионалист, но тя бе звезда още от дете и поведението на антуража ѝ, когато снимахме X, Y и Зий през 1970 г., едва не ме докара до нервна криза. Всяка сутрин бяхме осведомявани за височайшите ѝ движения. "Тя току-що е излязла от хотела... Колата ѝ спря отпред... Тя е на грим... Тя е при фризьорите... Тя е на път за тук!"

youth9

Поставил съм си за цел винаги да третирам всички на снимачната площадка или на локация еднакво – звездите, неизвестните, снимачния екип, момчето, разнасящо чая. В първия ден се представям на всички като Майкъл. Не искам хората да си мислят, че се надувам, след като всички знаят кой съм. Нито пък искам да се тревожат: "По дяволите, как да го наричам? Господин Кейн? Сър Майкъл?" На всеки обявявам: "Здравей, казвам се Майкъл". Не желая да се разграничавам като някой с по-висок ранг. Предпочитам да се сприятеля с всички и да създам приятна, релаксирана атмосфера, та околните да се чувстват комфортно. Искам да изпитват чувството "Аз съм страхотен, всички сме страхотни". Желанието ми е целият екип да изпитва въодушевление от общото ни начинание. Така е редно и е най-доброто поведение. Знам, че държането ми на снимачната площадка ще подобри настроението и изпълнението на всеки.

Ако на снимачната площадка има млад неопитен актьор, който очевидно е притеснен, веднага отивам да работя с него и се държа като бавачка. Припомням си какво исках да чуя аз някога, когато си обърквах репликите и събарях мебели, и им го казвам, за да се отпуснат: разправям глупави анекдоти, разсейвам ги с моите насоки за актьорската игра, споделям как навремето съм си обърквал репликите, уверявам ги, че не е толкова страшно, ако им се случи – "Просто ще го направим пак". Понякога дори умишлено допускам грешки, та да не се чувстват, че те са единствените. Окуражаването на младите актьори не е просто алтруизъм от моя страна. Това е двупосочна улица и изгодата често е за мен. На вечерята по случай премиерата на Да образоваш Рита в Холивуд през 80-те години жена ми Шакира стана от мястото си, за да разговаря с приятелка, и в един момент до мен се настани млад човек.

– Извинявай, Майкъл – каза ми, – дали не би могъл да ми дадеш съвет?

Не помня какво му отговорих, но поговорихме около 10 минути, а после Шакира се върна. Той веднага скочи от стола и тръгна да се отдалечава.

– Как ти е името? – подвикнах след него.

Том Круз – отвърна той и ми отправи своята усмивка, която вече е запазена марка. През същата година 21-годишният Том Круз проби с Аутсайдерите и Рискован бизнес, така че каквото и да му бях казал, не му е бил нужен съвет от мен.

 

 

 

cover-caineТрябваше да взривим проклетите врати... и други житейски уроци (превод Надя Баева, корица Стефан Касъров, 264 стр, цена 20 лева) е в книжарниците

MIR

Автор: MIR

Напишете коментар

онлайн