Home / Рубрики / Литература / Списък на статии по етикет: Бенедикт Къмбърбач
A+ R A-
Списък на статии по етикет: Бенедикт Къмбърбач

Хобит: To Be Continued

Четвъртък, 12 Декември 2013г. 20:35ч.

"И ако, случайно, вътре има дракон, не го буди" – така предупреден, Билбо Бегинс навлиза в дебрите на Еребор, изгубеното кралство на джуджетата в Самотната планина, но именно пробуждането на дракона Смог е най-голямата атракция (и най-старателно крития образ) във втората част Хобит: Пущинакът на Смог от трилогията авантюри на Билбо Бегинс в Средната земя.

 

hobbit3

 

Надграждането е основен холивудски закон, когато стане дума за продължения на филми с билионен боксофис статус и вече изградена митология, но Хобит: Пущинакът на Смог нямаше да е това, което е, ако не следваше:

 

hobbit9

 

I-ви Хобит закон "още едно от същото, но да е по-по-най" – старите, грозни орка муцуни отново са тук да всяват смрад и ужас, но битките им (колкото и 3D перфектно дигитално изпипани да са) с Билбо (Мартин Фриймън и златния Ам-Гъл пръстен-невидимка) и неговата "мръсна джудже дузина", сякаш бледнеят пред срещата на нашите герои с кошмарно огромните паяци и техните безкрайни (като зловещо омагьосан Мраколес) паяжини.

hobbit14

Елфите, с безсмъртна надменност, финес и смъртоносно свистящи стрели, също са тук – дори Леголас (Орландо Блум си припомня славните времена от Властелинът на пръстените) се завръща за нови подвизи, но елфът на деня е нов – Тауриел (или Еванджилин Лили в успешен опит да отнеме короната Мис Елф от Лив Тайлър и Кейт Бланшет). Неизменно, Гандалф (достолепният Иън Маккелън) също е част от компанията и бавно, но славно осветява нишката на надигащото се заразно Некромант зло в Средната земя.

hobbit20

 

II-ри Хобит закон "на час по лъжичка" – персонажите в епосите на Толкин наистина са адски много и почти непосилни за пълно проследяване, затова Питър Джаксън и компания хитро вмъква по няколко нови герои във всяка серия, така че те да се развихрят в епицентъра на случващото се в продълженията – така тук се появяват Езерния град (поредната метафора и алегоричен символ за "демократичното време", в което живеем) и бунтовния му жител, стрелецът Бард (Люк Евънс), елф амазонката Тауриел и... естествено, левиатанското въплъщение на властта и сребролюбието, наречено Смог – всички те ще бъдат централни герои (наред с Билбо) в епичния финал на трилогията Хобит: There and Back Again през следващата година.

hobbit23

 

III-ти Хобит закон "колкото по-зловещо, толкова по- зловещо" – "Аз съм Огън... Аз съм Смърт" бясно огнепроцежда драконът Смог (страхотна вокална игра на Бенедикт Къмбърбач, който озвучава и Некроманта) в кулминацията тук и бързо изкристализира факта, че Пущинакът на Смог е доста по-мрачното продължение на първата част, а Хобит трилогията се превръща (закономерно) в хорър приказка за малки и големи.

hobbit33

Заслугата (донякъде) е на мастера на ужаса, Гилермо Дел Торо, чието присъствие (незабележимо в първата част) като ко-сценарист най-после започва да се усеща – тоновете са все по-мрачни, горите като Мраколес и планините все по-зловещи, Езерния град е потънал в черна сянка, а драконът Смог...

hobbit40

Съвсем оправдано, Питър Джаксън и компания са хвърлили целия си арсенал в зрелищно пресъздаване на Смог и неговите владения – отнетият от джуджетата пещерен дворец Еребор, отрупан сега от горе до долу с (както се казва в приказките) несметни богатства.

hobbit34

 

От първата среща "очи в очи" на Билбо със Смог, през епичната битка на джудже дружината с дракона из пещерните дебри на Еребор, всичко пращи и пука като пуканки в мегадигитално коледно-новогодишно пиршество в... очакване на Хобит: There and Back Again...and again, and again, and again... или Хобит: To Be Continued.

 

hobbit37

 

Хобит: Пущинакът на Смог e в 3D кината от 13 декември

У дома

Сряда, 29 Януари 2014г. 20:38ч.

"Зад всеки успял мъж стои една силна жена" гласи изтърканото клише, а зад Оскар номинациите за най-добра женска роля тази година стоят едни от най-силните женски образи в киното от последните години – сред тях е и титаничния сблъсък между майка и дъщеря, между Мерил Стрийп и Джулия Робъртс в първия им евър общ филм У дома през август.

В историята на всяко семейство винаги идва момент, когато единственото нещо, което го събира заедно са лошите новини – такъв е и случаят на семейство Уестън от наградената с Пулицър пиеса August: Osage County (играна на сцената на Народния театър под името Август в Оклахома) на Трейси Летс.

 

august

Главата на семейство Уестън е Бевърли (достолепен Сам Шепърд) – поет (цитиращ Т.С.Елиът на място) и преподавател по литература, който търси Смисъла в зимата на своя живот, докато ракът на устата и породените от него невротични изблици и опиат коктейли превръщат Вайълет (умопомрачителна Мерил Стрийп) в блед призрак на любимата му жена и в стихийно бедствие по-непоносимо и от жегата в Оклахома.

august2

Затова Бевърли наема индианката Джона/Мисти Ъпам да се грижи за разпадащите се негови Вайълет и дом, а той изчезва безследно (залагайки капан-изпитание за любовта на жена си), докато Вайълет свири семеен сбор в очакване на най-лошата вест... И по неписаните правила на трагикомедията на живота, всяка масова, семейна сбирка води след себе си един куп премълчани истини и несподелени тайни, които, като бомби с часовников механизъм, винаги избухват в неподходящия момент.

august5

Моментът е погребението на изчезналия Бевърли (срещата с лицето на смъртта изпарява всички задръжки, нали), а детонаторът на признанията дърпат двете най-властни ("Eat the Fish, Bitch!!!") жени в семейство УестънВайълет и най-голямата ù дъщеря Барбара (Джулия Робъртс в най-голямото ù избухване от Ерин Брокович насам) дирижират своите роднини (прекрасни поддържащи роли на Айви/Джулиън Никълсън, Карън/Джулиет Луис, Мати Фей/Марго Мартиндейл, Чарлс/Крис Купър, малкият Чарлс/Бенедикт Къмбърбач, Бил/Юън Макгрегър и Джийн/Абигейл Бреслин) като кукли на конци, които да изиграят своята роля в клиничния театър за надмощие, оцеляване и разделение на вината, живеещи (може би) в гените на всяко семейство.

august18

А режисьорът Джон Уелс има опит в изграждането на клинична картина на обществото с минимум средства и максимум реализъм (все пак е продуцирал куп ТВ сериали и е режисирал класиката Спешно отделение) – опирайки се здраво на текста и силните диалози на Трейси Летс (сценарист и на филма), той прави прецизен разрез, при който методично, един по един, се разкриват болните "органи" на семейство Уестън – и отношенията на Вайълет с трите ù дъщери (имат няколко наистина перфектни за черна комедия сцени заедно), и паяжината от премълчани истини и тайни, които са в основата на разпадането на всеки брак в семейство Уестън...

august17

"Туморът", обаче, който наистина разяжда семейството не е нито рака на устата (хитра заигравка с говоренето на "истината, преди всичко"), нито тайните, които всеки от членовете му крие... "Туморът" се храни с чувството за отговорност и за вина – неслучайно Вайълет иска да го подели с любимата си дъщеря (която ù го връща с признанието, че е "най-силната", така че може да го понесе изцяло сама) – все пак, всеки иска да избяга от отговорността и от вината. Но невинни няма.

august21

 

Както в семейство Уестън, така и в България. Страната/семейството, в което всеки се бори за надмощие, но бягайки от отговорност и вина. Страната/семейството, в което премълчаните истини и тайни винаги изплуват, но винаги прекалено късно. Страната/семейството, което се събира Заедно само по лоши поводи у Дома, който всеки иска да напусне.

 

august22

 

У дома през август е в кината от 31 януари

Шифърът на…

Петък, 02 Януари 2015г. 10:00ч.

"Само човек толкова обсебен от своите тайни може да намери начин да разкрие тайните на другите" – така описваха героя на Бенедикт Къмбърбач (Уикилийкс създателят Джулиън Асандж) в Петата власт, но тези думи разшифроват напълно и неговото ново амплоа в Игра на кодове – на математика-гений, кодоразбивачът на шифър машината Енигма през Втората световна война и ученият-пионер в областта на изкуствения интелект и разработването на компютъра, низвергнатият (доскоро) британец Алън Тюринг.

imitation2

Холивуд винаги е обичал екзистенц драмите по действителен случай – особено когато в епицентъра им стои саможив учен, който е кристално наясно с тайните кодове на живота и Вселената, но все не може да реши простичките уравнения на човешкото общуване и взаимоотношения (отрупани с Оскар киноистории като Красив ум да искаш) – герой, точно като Алън Тюринг (Бенедикт Къмбърбач в перфектно и присърце амплоа), който върши неща, които "другите не могат дори да си представят", защото възприемат по друг начин света.

imitation9

Да разкриеш тайните скрити в перфектна шифър машина (а.к.а Енигма) чрез създаването на също такава перфектна, изчислителна машина (а.к.а праотецът на Компютъра); да наречеш тази машина с името на единствения човек, открил кода за твоето сърце във времена, в които любовта между двама души от един и същ пол е също толкова неразбираема, колкото любовта между човек и машина; да изживееш дните и нощите си в нелегалност, осъден за непристойно (а.к.а гей) поведение, а едва посмъртно (след 60 години) да получиш заслужените признание и почести на учения, изиграл голяма роля за обръщане хода и на Втората световна война, и на дигиталното бъдеще... – да, животът и делото на Алън Тюринг са истинска златна мина за киното – неслучайно сценарият за драматичната биография на Тюринг оглавява "черния списък" в Холивуд за най-желаните, нереализирани кинопроекти от 2011 насам, а след реабилитацията на личността и научното му дело през 2013 от Кралицата, мегапродуцентското дуо на братя Уайнстийн (неизменно с филми-абонати за Оскар и Златен глобус шортлистите) плаща най-голямата сума евър за разпространение на европейски филм в Щатите.

imitation5

Да, Холивуд винаги е обичал ексцентрични герои извън стереотипа като Тюринг, докато налага масови стереотипи – затова като мантра нонстоп ще ти набиват лайтмотива на уникалността (труднопостижим за индивида, но добра мотивация за масовката) тук, че "понякога хората, за които никой не си представя нищо, постигат това, което никой не може да си представи".

imitation10

Затова с много хумор и максимално опростяване (за да са разбираеми универсално, нали) ще се представят научни идеи и факти от Втората световна война в гонене на пълна (заслужена, но закъсняла) реабилитация на Тюринг с цената на омаловажаване на други герои (както от войната, така и от дигиталната революция и разработването на компютъра – нали знаете, че скоро филм за Джон Атанасов няма да гледате), за да се постигне перфектната драма по холивудски.

imitation12

Затова и взимате млад, хитов норвежки режисьор (Игра на кодове е англоезичен дебют за Мортен Тилдъм), който да освежи старите холивудски схеми, трикове и клишета като направи един хем интелигентен, хем боксофис-забавен, хем трибют филм, който в годината на юбилейно отбелязване от края на Втората световна тематично и логично да бъде отрупан с Оскар и (пет досега) Златен глобус номинации.

imitation14

Затова и балансирате ексцентричността със стереотипите като взимате изцяло хитов британски (тотално подходящ) актьорски състав (брилянтен Бенедикт Къмбърбач с перфектните поддържащи роли на Кийра Найтли/Джоан Кларк, Матю Гуд/Хю Александър, Марк Стронг/Стюърт Минис), който с финес и брит хумор да наблегне на идеята, че разшифроването на вселенските тайни се крие в кодовете на общуването помежду ни. Независимо как ги наричаме – Код Война, Код Любов, Код Тюринг или Код Кристофър.

imitation15


Игра на кодове е в кината

"Колкото и да бягаш, миналото все те настига" – тази крилата фраза може и да играе жокер за разплитането на (почти)автобиографичната история на Патрик Мелроуз... Пъзел-история, разказана ювелирно от Едуард Сейнт Обин в поредица от пет романа (Чудо голямо, от който по-долу ви очаква откъс, е първия по ред)... Пъзел-история, превърната в хитов минисериал (озвучен от Hauschka) тази година и изигран блестящо от Бенедикт Къмбърбач (неслучайно, вече номиниран със Златен глобус 2019 за влизането в кожата на Патрик Мелроуз)... Пъзел-история, в чийто център лежи един летен ден, прекаран от петгодишния Патрик в семейната Мелроуз вила в Южна Франция... Един летен ден, който ще се връща отново и отново в съзнанието на Патрик като злокобен призрак... или като зелено гущерче... Затова и откъсът от Чудо голямо ни връща именно в онази семейна вила в Южна Франция... там, където "За охлювите той беше същото, каквото за него бяха възрастните."...

 

 

Патрик крачеше към кладенеца. Държеше сив пластмасов меч със златна дръжка и го размахваше към розовите съцветия на дилянката, избуяла по стената на терасата. Забележеше ли охлюв по стеблото на резенето, го събаряше с рязко движение на меча си. Ако убиеше някой охлюв, трябваше да го стъпче и после бързо да избяга, защото иначе ставаше пихтиест като сопол. После се връщаше, поглеждаше натрошената кафява черупка, набита в меката сивкава плът, и съжаляваше за стореното. Не беше честно да тъпче охлювите след дъжд, защото те бяха излезли да си поиграят, да се изкъпят в локвичките под капещите листа и да си изпънат рогчетата. Когато ги докоснеше по тях, те се отдръпваха назад и ръката му правеше същото. За охлювите той беше същото, каквото за него бяха възрастните.

 

Един ден изобщо не смяташе да ходи там, но с изненада се озова до кладенеца и заключи, че е намерил нов пряк път. Сега винаги минаваше по него, когато бе сам. Прекосяваше тераса, заета от маслинова горичка, където предния ден листата потрепваха на вятъра ту сиви, ту зеленикави, както когато плъзгаш пръстите си напред-назад по кадифе и то ту тъмнее, ту светлее.

Показа на Андрю Бънил краткия път, ама Андрю се тросна, че бил по-дълъг от другия път, затова Патрик на свой ред го заплаши, че ще го хвърли в кладенеца. Какъвто беше лигльо, Андрю се разциври. Когато си заминаваше обратно за Лондон, Патрик му се закани, че ще го хвърли от самолета. Дрън-дрън, Патрик дори нямаше да бъде в самолета, обаче заплаши Андрю, че ще се скрие под пода и ще изреже с трион кръг около седалката му. Бавачката на Андрю се скара на Патрик, задето е такъв проклетник, а той се сопна, че просто Андрю е женчо.

 

Неговата бавачка умря. Приятелка на майка му обясни, че е отишла на небето, но Патрик беше там и прекрасно знаеше, че я сложиха в дървен сандък и я пуснаха в една дупка. Небето беше в другата посока, следователно онази жена лъжеше, освен ако нямаше да изпратят бавачката там като колет. Майка му много плака, когато пъхнаха бавачката в сандъка – твърдеше, че плаче заради своята бавачка. Което беше глупаво, понеже нейната бавачка още си беше жива, дори щяха да ѝ ходят на гости с влака, а по-голяма скука от това няма накъде. Черпеше ги с гадна торта със съвсем мъничко мармалад насред километри пухкаво тесто. И все повтаряше: "Знам, че ти харесва", което си беше чиста лъжа, защото последния път той ѝ каза, че тортата не му харесва. Наричаше се пандишпан и приличаше на гъба, затова Патрик попита дали става за къпане, а майка му и бавачката се скъсаха да се смеят и да го прегръщат. Противна работа, защото бабката притискаше бузата си до неговата, а кожата ѝ беше отпусната и висеше като онази кокоша шия от ръба на масата в кухнята.

Защо изобщо майка му имаше бавачка? Патрик вече нямаше, а беше само на пет. Баща му казваше, че вече е мъжле. Беше зима и той за пръв път видя сняг. Помнеше как бе стоял на пътя до един каменен мост, пътят беше покрит със скреж, нивите бяха затрупани със сняг, небето блестеше, пътят и храстите горяха, а той носеше сини вълнени ръкавици и бавачката го държеше за ръката, докато двамата цяла вечност се любуваха на моста. Често си спомняше и онзи път, когато бяха на задната седалка на колата, главата му почиваше в скута ѝ, той вдигна поглед, усмихна ѝ се, небето зад главата ѝ беше обширно и синьо и Патрик се унесе.

melrose1

Патрик се покатери по стръмния бряг по пътеката покрай едно дафиново дърво и стигна до кладенеца. Беше му забранено да играе там, затова и беше любимото му място за игра. Понякога се покатерваше върху прогнилия капак и скачаше върху него, все едно е трамплин. Никой не можеше да го спре, не се и опитваха често. Дървото беше почерняло там, където набъбналата розова боя се беше олющила. Капакът скърцаше заплашително и сърцето му затуптяваше по-бързо. Не му достигаха сили сам да повдигне капака, но ако го завареше отворен, събираше камъчета и шепи пръст и ги хвърляше долу. Те цопваха екливо във водата и се разпиляваха в тъмното.

Когато изкачи пътеката, Патрик вдигна победоносно меча си. Забеляза, че капакът на кладенеца е вдигнат. Залови се да търси подходящ камък, най-големия, който можеше да вдигне, и най-облия, който успееше да намери. Огледа полето наоколо и изрови червеникав камък, който се наложи да носи с две ръце. Постави го на равното до зейналия отвор на кладенеца, повдигна се, докато стъпалата му се отлепят от земята, наведе се колкото може по-напред и се взря в мрака към невидимата вода. Вкопчи се здраво с лявата си ръка, избута камъка до ръба, после го чу да цопва, видя го как разкъсва повърхността и как развълнуваната вода улавя светлината от небето и немощно проблясва в отговор. Водата беше толкова черна и плътна, че приличаше повече на нафта. Патрик се провикна в гърлото на кладенеца, надолу към сухите тухли, на места почернели и позеленели. Ако се надвеси достатъчно, чуваше влажното ехо на собствения си глас.

melrose3

Реши да се покатери по стената на кладенеца. Протритите му сини сандали влизаха в пролуките между камъните. Искаше да застане на ръба на зейналото каменно гърло на кладенеца. Веднъж вече го беше направил като предизвикателство, докато Андрю им беше на гости. Андрю стоеше до кладенеца и повтаряше: "Моля те, недей, Патрик, моля те, слез, недей". Тогава Патрик не беше уплашен, за разлика от Андрю, ала сега беше сам и когато приклекна на ръба в гръб към водата, усети как му се вие свят. Надигна се съвсем бавно и когато се изправи, усети подканващата бездна да го привлича назад. Сигурен беше, че помръдне ли, стъпалата му ще се плъзнат, затова опита да не се олюлява, като стисна юмруците и пръстите на краката си и се вторачи сериозно в твърдата пръст около кладенеца. Мечът му още лежеше на ръба и на Патрик му се искаше да го вземе, за да бъде триумфът му пълен, наведе се предпазливо и с огромно усилие на волята, преодолявайки страха, който се опитваше да скове крайниците му, взе меча с одрасканото и на места вдлъбнато сиво острие. Щом го стисна, приклекна колебливо, скочи с победоносен вик от ръба на кладенеца на земята и изимитира дрънченето на метал, докато покосяваше въображаемите си врагове. Цапна лавров лист с плоската страна на меча си, после прониза въздуха под храста с измъчено стенание и притисна тялото си отстрани. Обичаше да си представя обсадена римска армия, застрашена от варварско поражение точно преди да се появи той, командирът на специални бойци с пурпурни наметки, най-храбрият от всички, и да спаси войската от невъобразимо поражение.

 

Докато се разхождаше в гората, често си мислеше за Айвънхоу, герой в един от любимите му комикси, който вървеше и посичаше дърветата от двете си страни. Патрик трябваше да заобикаля боровете, но си представяше, че притежава силата да ги събаря, за да си прокарва път, пристъпваше царствено през горичката в края на терасата и с един-единствен удар поваляше всяко дърво и отляво, и отдясно. Четеше разни неща по книгите и после дълго размишляваше над тях. Беше прочел за дъгата в някакво сантиментално илюстрирано книжле, но после започна да забелязва дъгата по лондонските улици след дъжд, в бензиновите петна по уличната настилка, когато водата се разслояваше на пурпурни, сини и жълти пръстени.

 

Днес не му се ходеше в гората, затова реши да подскача надолу през всички тераси на склона. Все едно летеше, но някои от стените бяха прекалено високи и се налагаше да присяда на ръба, да хвърля меча си и да се снижава, преди да тупне. Обувките му се напълниха със сухата пръст покрай лозите и на два пъти се наложи да ги събува, да ги обръща и да ги изтупва от пръстта и камъчетата. Към дъното на долината терасите ставаха по-широки и по-плитки и Патрик можеше да прескача ниските зидове. Събра сили за последната битка.

 

 

 

cover-chudo-golyamoЧудо голямо (превод Надежда Розова, 192 стр, цена 15 лева) е в книжарниците

онлайн