Home / Рубрики / Литература / Списък на статии по етикет: Дебют
A+ R A-
Списък на статии по етикет: Дебют

Дебют

Сряда, 18 Септември 2013г. 16:07ч.

Свят, в който всеки е поканен, но почти никой не отива – това е светът на малцинствата в България, а клишетата при обсъждането на техните проблеми са толкова много и грешни, колкото възможни хода има в една шахматна партия. Затова ви срещаме с режисьора Андрей Христозов, оставил конфликтите и войните да се водят само на шахматната дъска в своя филм Дебют, който ще бъде представен на Helsinki International Film Festival (19 – 29 септември) в програмата True Stories.

 

Какво?

Филмът разказва за живота на Румен Гачев, млад шахматист от малцинствата, израснал в нищета и социална изолация. Въпреки трудностите, които животът му поднася, той продължава да се бори за победа с помощта на необикновените си ангели-хранители.

opening 1

 

Кой?

Режисурата, сценарият, камерата и музиката са мое дело, тонрежисьор на филма е Пламен Йорданов, а продуцентските функции бяха разделени между моя милост и Антон Георгиев, който организира и голяма част от снимките на филма.

Друг важен герой след Румен е Бойчо, който е негов ментор и приятел. Всеки ден двамата прекарват часове, играейки шах. Напук на всички са създали свой собствен остров на фантазиите и може би така се самосъхраняват. В мъглата на Разлог тези две същества събират учудени погледи и заедно печелят местните турнири по шах.

opening 4

Радвам се, че почти успях да оставя героите на филма да водят историята без да вземам страна и без да налагам моето собствено мнение. Също така се радвам, че успяхме да балансираме тона на филма с разумно количество драма и хумор. Доволен съм и от музиката, която написах. Тя се получи най-добре, защото за разлика от снимките, на нея можех да отделя повече време. Друг е въпросът, че докато се получи, както трябва, направих неразумно дарение на Булгартабак и производителите на аналгин.

 

Кога & Къде?

Филмът е заснет в Разлог, Банско, Долно Драглище и София. Документален е, така че не избирахме местата, а просто следвахме пътят на героите си.

Снимките минаха през много перипетии и трудности. Повечето от тях бяха свързани с липсата ни на солиден опит. Колкото и странно да звучи, мисля, че това беше добре за нас, защото знаейки, че нямаме готови решения за постоянно възникващите проблеми, ние бяхме постоянно нащрек и не можехме да си позволим да изгубим фокус и работна дисциплина.

 

Защо?

Идеята, която стои зад филма е да разкаже една нетипична и емоционално наситена човешка история по възможно най-честен начин, без да се съобразява със стереотипи и клишета, наложени от заобикалящата ни културна и медийна среда.

Първоначалната ни мотивация бе чисто повърхностно любопитство. Но след като се запознах с Румен, останах изумен от уникалността на неговия характер и мироглед. Ако аз бях минал през нещата, през които е минал той и някои от заобикалящите го същества, едва ли щях да се запазя като пълноценен индивид. Истината е, че започнах работа по филма, заради личните ми симпатии към героите и защото исках тяхната дума да бъде чута.

Искам зрителите на филма да бъдат потопени в света на това особено момче и хората около него – свят, в който всеки е поканен, но почти никой не отива. Искам след като човек изгледа филма да има чувството, че не е сам, независимо колко странен и неразбран се чувства, а това се случва на всеки от нас.

 

opening 2 

"Там, откъдето гледаш ти, никой друг не гледа" казва един от героите в разказа Преди бурята (четете го по-долу) и тези думи чудесно описват какво е усещането за дебют на литературната сцена, какъвто прави Николай Ценков със сборника разкази Човекът, който продаде морето12 контрастни истории, които ще ни разходят от крайбрежната алея в Малага (в Преди бурята), през площадите на Катания, жежките улици на Джакарта, баровете и кафенетата на Дъблин и Виена до сокаците на стария Созопол, но в компанията на един вечно-обединяващ Герой... Морето – онова море, което "щеше ли да съществува за теб, ако не го виждаше точно по начина, по който само ти го виждаш?"...

 

 

Преди бурята


Времето подир залеза оставяше крайбрежната алея в Малага почти пуста за час или два в късната есен. Едни от малкото, които вървяха мълчаливо по тротоара, бяха двама мъже в елегантни костюми с класическа кройка, каквито се носеха още преди войната. Единият бе видимо по-възрастен, дребен и плешив старец с грубо лице на тореадор, а спътникът му – едва прехвърлил трийсетте, имаше заоблено тяло във форма на круша, завършващо с очила вместо с дръжка.

Старият вдигна бастуна си и посочи една пейка, обърната към водата. Мъжете свалиха саката си и седнаха.

– Морето е бурно. Виждаш ли как вълните прескачат една върху друга? – заговори дребното старче.

– Не, Хосе, не е бурно морето. По-скоро вълните се настигат и заедно продължават спокойно към брега.

– Казвам ти, че времето се разваля. Слушай ме – настоя по-възрастният.

– Ако беше така, птиците щяха да го усетят и нямаше да кръжат над водата.

– Ама те не кръжат, просто са хванали въздушното течение, за да изпреварят бурята.

seame

– Виждаш ли ги тези с лодката? Май са тръгнали към острова отсреща?

– Виждам, Хулиан, но не е много мъдро от тяхна страна предвид бурята, която идва.

– Стига глупости. Когато бях на шестнайсет, излязох за първи път с лодката на баща ми в хиляди пъти по-лошо време.

– Защо ти беше?

– Исках да се харесам на едно момиче. Затова я заведох на острова. От върха му залезът се вижда по съвсем различен начин.

– И така да е, но пък там духа ужасно. Никога не бих завел момиче при този режещ вятър.

– В онази привечер вятърът свиреше толкова приятно. Когато има облаци, небето не ти ли прилича на огромно одеяло?

– Не, прилича ми на пяната от изкипял каймак.

Двамата замълчаха. Старият извади цигаре и запали, а другият свали очилата си и започна да ги почиства с вратовръзката си.

Хосе, от четвърт час седим на тази пейка и имам чувството, че не гледаме една и съща картина...

– Виждаме различно. И всеки от нас е прав.

– Щом и двамата сме прави, как може да има безброй истини за едно и също нещо?

– Дори и двамата да казваме едно и също... то пак няма да е същото.

– Можеш ли да го обясниш?

– Съвсем лесно. Морето щеше ли да съществува за теб, ако не го виждаше точно по начина, по който само ти го виждаш?

– Предполагам, че не.

– Както и никой не може да чува вятъра по начина, по който го чуваш точно ти.

– Така е – съгласи се младият мъж.

– И никой не може вместо теб да мисли острова като мястото, на което си завел твоята девойка преди петнайсет години, нали?

– Не и по този начин.

– Виждаш ли – там, откъдето гледаш ти, никой друг не гледа. Никой не може да те замести в тази работа.

– Коя работа?

– Да създаваш всеки миг своя живот.

– Това ми звучи като доста самотно занимание.

– И отговорно – добави старият.

– Сигурно само Бог знае цялата истина за нас.

– Съмнявам се, че Бог е много рационален. Според мен той вярва на всички ни. Хайде да се прибираме, идва буря.

see1

 

* * *

 

– Добра вечер, професор Ортега. – Един минувач поздрави дребния старец, който му отвърна, повдигайки шапката си.

– Побързайте, идва дъжд – посъветва ги непознатият.

– Да, да, прибираме се. Скрийте се и вие.

– О, не, в никакъв случай. Точно сега мисля да изляза с лодката до острова. Хайде, довиждане, побързайте.

Първите капки дъжд бяха тежки и шумни. Бързо след тях пороят, идващ откъм морето, хвърли водната си завеса върху сушата. Старецът и младият му спътник успяха да се доберат сравнително сухи до един навес на тротоара.

– Кой беше този, Хосе?

– Не знам, не помня – отговори професорът.

– Защо го поздрави тогава?

– Просто привичка.

– Странна птица – защо ли му е да плава с лодка в тази буря?

 

 

 

cover-chovekyt-koito-prodade-moretoЧовекът, който продаде морето (112 стр, цена 14 лева) е в книжарниците

 

Срещата с Николай Ценков и с Човекът, който продаде морето е на 13 юни в Casa Libri – 19:00

 

онлайн