Home / Рубрики / Литература / Списък на статии по етикет: Джон Ларош
A+ R A-
Списък на статии по етикет: Джон Ларош

Крадецът на орхидеи

Сряда, 31 Януари 2018г. 20:20ч.

"Нито една наука не може да даде обяснение за чувствата на хората към орхидеите. Изглежда, тези растения са способни да подлудят човек." – усещането, което описва американската писателка и журналист Сюзън Орлийн в романа Крадецът на орхидеи (откъс от него ви очаква по-долу), е добре познато както на героите на филма Адаптация (Чарли Кауфман и Спайк Джоунз изграждат кинопъзела си именно върху книгата на Орлийн), така и на всеки докосвал се някога до семейство Орхидеи. Обсесия, нейното име е... Орхидея... или по-скоро Орхидея призрак – решимостта на фанатичния "консултант по градинарство" Джон Ларош да клонира този много рядък и застрашен вид не само ще го срещне с журналистката Сюзън Орлийн, не само двамата ще ни потопят в необятните, мистични дебри на Галактика Орхидея, но и митологията на най-адаптивния растителен вид на Земята ще ни разкрие път... Път към опознаване на себе си, път към опознаване на другите... един безкраен път, защото "Да желаеш орхидеи е копнеж, който никога няма и не може да се осъществи напълно."

 

 

Треска за орхидеи


Семейство Орхидеи е голямо, древно семейство на многогодишни растения с по една плодовита тичинка и три венчелистчета върху цвят. Едното от тях се различава от другите две. При повечето видове орхидеи то е удължено и образува торбичка или устна, която е най-забележимата част от цветето. Съществуват повече от трийсет хиляди познати видове орхидеи, а вероятно има още хиляди, които не са открити или са растели преди по земите ни, но вече са изчезнали напълно. Човекът създава други сто хиляди хибрида, като извършва кръстосано опрашване на едни видове с други или като кръстосва различни хибриди помежду им в лаборатории за отглеждане на растения.

Орхидеите се смятат за най-високо развитите растения на земята. Формите им са необичайни, цветовете им – прекрасни, често ухаят силно, а структурата им е сложна и ги отличава от всички други растителни семейства. Причината за тази тяхна изключителност се разисква открай време. Едно предположение гласи, че орхидеите вероятно са еволюирали в почва, която е била облъчвана по естествен път от залежи от метеорити или минерали и поради радиацията са мутирали в хиляди различни форми. Орхидеите имат разнообразен и нехарактерен за цветята облик. Един вид прилича досущ на немска овчарка с изплезен език. Друг изглежда като глава лук. Трети е като октопод. Четвърти има формата на човешки нос. Различни други видове приличат на изящни обувки, на Мики Маус, на маймуни, на умрели. В Ботаническия регистър през 1845 г. даден вид е оприличен на "старомодно украшение за коса, което, като че ли надзърта иззад ръба на една от онези високи колосани яки, каквито жените носели по времето на кралица Елизабет; или пък се подава над хамут, отрупан с пищни панделки". Има и видове, които приличат на пеперуди, прилепи, дамски чанти, пчели или рояци, на женски оси, миди, корени, камилски копита, катерици, на забрадени монахини или на пияни старци. Орхидеите от рода Dracula са с черно-червен цвят и изглеждат като кръвосмучещи прилепи. Polyrrhiza lindenii или "Орхидеята призрак" от Факахачи прилича на привидение, но е описвана и като кривокрак танцьор, бяла жаба или фея. Много диви орхидеи във Флорида получават популярни наименования благодарение на външния си вид – съществуват прозвища като Закривената шпора, Кафявата, Непреклонната, Извитата, Онази с лъскавите листа, Кравешкия рог, Устоцветната, Змията, Безлистната с клюна, Мишата опашка, Ухо на муле, Сенчестата вещица, Водния паяк, Лъже-черен-паяк, Косите на милейди и Лъже-косите-на-милейди.

orchib6

През 1678 г. ботаникът Якоб Брайн пише: "Разнообразните форми на тези цветя будят нашето най-силно възхищение. Те приемат облика на дребни птички, на гущери, на насекоми. Приличат на мъже и жени, понякога са неприветливи, застрашителни борци, а друг път са забавни като клоуни, подтикващи ни да се засмеем. Разкриват пред нас образите на ленива костенурка, на меланхолична жаба или на пъргава, непрестанно бърбореща маймунка". Орхидеите винаги се били смятани за красиви, но чудновати. В ръководство за диви цветя, издадено през 1917 г., биват назовани "нашите ексцентрични особняци". Най-дребните видове са микроскопични, а цветовете на най-едрите достигат големината на футболна топка. Ботаници разказват как са наблюдавали орхидея "Кравешки рог" с нормален размер на цветовете и още тридесет и четири псевдолуковици: изпъкнали израстъци с формата на грудки в основата на растението, където се съхранява и силата му, като всяка една имала дължина над двайсет и пет сантиметра. Венчелистчетата на някои орхидеи са меки като пух, а цветовете на други са твърди и жилави като гума. Реймънд Чандлър пише, че орхидеите притежават същата тъканна структура като човешката плът. Цветовете, в които се обагрят орхидеите, са екстравагантни. Те биват изпъстрени или покрити с петънца, жилести или плътни, с гама от неоновите нюанси до ослепително бяло. Повечето видове са обагрени в два и повече цвята – например имат кремави венчелистчета и ярко розова устна или може би зелени венчелистчета на райета с цвят бордо, или жълти венчелистчета с маслиненозелени точици и лилава устна и червеникави петна по долната част на цвета. При други се срещат съчетания от цветове, които човек и да го убият не би облякъл. Трети изглеждат сякаш са претърпели някакъв инцидент с участието на боя. Има и чисто бели орхидеи, но никъде няма черни, макар че хората открай време ги търсят и искат. Тъкмо екстракт от черна орхидея е необходим на героя от комиксите – Базил Сейнт-Джон, партньор на героинята Бренда Стар, за да се пребори с рядко и загадъчно заболяване на кръвта. Веднъж попитах Боб Фукс, собственика на градинския център "Р. Ф. Оркидс" в Хоумстед, Флорида, дали смята, че е възможно да се намери или да се произведе чрез хибридизация черна орхидея.

– Не, никога в нашата реалност – отвърна той. – Само при Бренда Стар.

orchin

Много растения се самоопрашват, с което подсигуряват възпроизводството си и запазването на вида. Недостатък на този вид опрашване обаче е, че при него всеки път се обработва един и същ генетичен материал, така че самоопрашващите се видове се съхраняват, но не еволюират и не се подобряват. Остават си най-обикновени и просто устроени... плевели. Сложно устроените растения разчитат на кръстосаното опрашване. Поленът им се разпръсква от един цвят на друг от вятъра или от птици, молци или пчели. Кръстосано-опрашващите се растения обикновено имат по-сложна структура, защото трябва да бъдат оформени така, че поленът им да се съхранява на място, привлекателно за опрашващите насекоми, или да са толкова подходящи и примамливи за определен вид насекомо, че да се превърнат в единственото растение, от което то се храни. Чарлз Дарвин също смята, че живите организми, плод на кръстосано оплождане, винаги превъзхождат самооплождащите се в борбата за оцеляване, защото поколенията им съдържат нови генетични комбинации, които им осигуряват еволюционната възможност да се адаптират, когато светът около тях се променя. Повечето орхидеи никога не се самоопрашват дори когато поленът на цветето се постави изкуствено върху близалцето му. Съществуват и други растения, които не разчитат на самоопрашване, но никое друго цвете не е така предпазливо към самоопрашването, както орхидеята.

 

Семейството на орхидеята можеше да загине като динозаврите, ако насекомите бяха избрали да се хранят с прашеца на по-просто устроените растения. Тогава орхидеите нямаше да бъдат опрашвани, а без опрашване не биха могли да произвеждат семена, докато през това време самоопрашващите се просто устроени растения наоколо щяха да се възпроизвеждат непрекъснато и да се разпространяват много бързо, като така си присвояват повече територия, светлина и вода, а орхидеите в крайна сметка щяха да бъдат изтласкани на ръба на еволюционния процес и постепенно да изчезнат. Вместо това обаче орхидеите се множат и развиват и се превръщат в най-голямото семейство цветя на земята, тъй като всеки вид е придобил неустоим облик. Много от тях приличат така поразително на предпочитаните си насекоми, че те често ги вземат за себеподобни и когато кацнат върху цветята, за да ги навестят, поленът полепва по телата им. Когато насекомото отново се припознае в друга орхидея, поленът от предходната попада в близалцето ѝ, или с други думи орхидеите се опрашват, защото са по-находчиви от животинките. Друг вид орхидеи пък наподобяват формата на нещо, което опрашващото ги насекомо обикновено убива. Ботаниците наричат това явление псевдоантагонизъм. Насекомото съзира врага си и го напада – с други думи – напада орхидеята, а по време на тази напразна схватка се отърква цялото в полена на цветето и го разнася до друго, когато повтори същата грешка. Трети вид орхидеи приемат облик, сходен на този на партньора на опрашващата ги животинка, като така в опита си да се чифтоса с едно цвете, а след това и с друго – процесът се нарича псевдокопулация – животното разпръсква полена от орхидея на орхидея при всеки отчаян стремеж. При орхидеите от рода Cypripedioideae, известни още като "Дамски пантофки", се наблюдава специална висяща устна, която улавя пчелите и ги принуждава да се промъкнат през лепкавия полен, докато се борят да се измъкнат от задната страна на цвета. Друг вид орхидеи отделят нектар, който привлича дребни насекоми. Когато те кацнат, за да ближат нектара, биват бавно подмамени да тръгнат по една стеснена тръбичка (нар. шпора) вътре в цвета на орхидеята, докато главите им не се докоснат до тичинката. Когато насекомото повдигне глава, поленът полепва здраво по очните му ябълки, но пада веднага щом то се озове във вътрешността на друг цвят на орхидея. Съществуват и орхидеи, които имат открито привлекателен вид, но отделят измамни и прелъстяващи аромати. Срещат се орхидеи с миризма на гниещо месо, която някои насекоми, изглежда, харесват. Други пък ухаят на шоколад. Трети отделят аромат на пандишпанова торта. Някои видове могат да имитират уханието на други цветя, които са по-популярни сред насекомите. Има и такива, които отделят аромат само през нощта, за да привличат нощните пеперуди.

orchib1

Не може да се каже със сигурност дали орхидеите са се развивали, за да се приспособят към насекомите, дали са еволюирали преди това, или дали двете форми на живот не са се развивали заедно, с което би могло да се обясни и как две напълно различни живи създания са започнали да зависят едно от друго. Хармонията между орхидеята и опрашителя ѝ е толкова съвършена, че създава усещането за тайнство. Дарвин обожавал да изучава орхидеите. В записките си често ги наричал "моите любими орхидеи" и до такава степен бил убеден, че те са връхната точка на еволюционния процес, че според него би било "невероятно безобразие да смятаме, че в дните на създаването си орхидеята е била такава, каквато я виждаме днес". През 1877 г. Дарвин публикува книгата "Разнообразни способи на опрашване на орхидеите от насекоми". В една от главите описва причудлива орхидея, която открил на остров Мадагаскар – вида Angraecum sesquipedale (наречена още "Дарвинова орхидея" – бел. пр.) с восъчно бели звездообразни цветове и "зелена и удивително дълга нектарна жлеза, подобна на камшик". Нектарната жлеза е дълга почти трийсет сантиметра, а целият нектар се разполага в долните ѝ два-три сантиметра. Дарвин изказва хипотезата, че съществува насекомо, което може да достигне до недостижимия на вид нектар, да се нахрани с него и да оплоди растението, защото в противен случай този вид не би могъл да съществува. Това насекомо би следвало да има сходно сложна форма. Дарвин пише: "Някъде на остров Мадагаскар трябва да съществуват пеперуди с хоботчета, които да достигат дължина от двайсет и пет до трийсет сантиметра! Някои ентомолози се присмиват на това мое вярване, но днес благодарение на Фриц Мюлер знаем, че в южна Бразилия се среща сфинксов молец, чийто хобот е с необходимата дължина, защото, когато се хербаризира, дължината му е от двайсет и пет до двайсет и осем сантиметра. Когато не се подава напред, хоботът е навит на спирала от поне двайсет намотки... така този огромен молец може да пресуши с издължения си хобот и последната капка нектар. Ако тези насекоми изчезнат на остров Мадагаскар, несъмнено и видът Angraecum би изчезнал от територията му". Дарвин е изключително заинтригуван от начина, по който орхидеите отделят полен. Той провежда експерименти, при които ги сръчква с игла, с четка от камилски косъм, с четинеста четка, с молив или с пръст. Открива, че някои части от растението са толкова чувствителни, че отделят полен и при най-лекото докосване, докато дори "умерени форми на насилие" върху по-малко чувствителните части не водят до резултат, поради което заключава, че орхидеите не разпръскват полена си безразборно, а достатъчно находчиво, така че да могат да го запазят за най-предпочитаните срещи с опрашващите ги насекоми. Той пише: "Изглежда, че орхидеите биват видоизменяни по силата на невъобразими прищевки, но това несъмнено е вследствие от невежеството на човека за изискванията и условията им на живот. Защо ли видовете от семейство Орхидеи развиват толкова много съвършени способи за опрашването си? Убеден съм, че и при много други растения се наблюдават подобни изключително съвършени адаптации, но изглежда, че действително при орхидеите това явление се наблюдава много по-изразено, отколкото при който и да е друг вид".

 

***

 

Похватите, които орхидеите прилагат, за да привлекат опрашителите си, са елегантни, но водят до ниска резултатност. В близкото минало ботаници изследваха хиляда диви орхидеи в продължение на петнайсет години, а през това време само двайсет и три растения бяха опрашени. Шансовете не са добри, но орхидеите намират баланса. Ако някога бъдат опрашени, те създават семенна торбичка, която е препълнена със семена. Повечето останали видове цветя произвеждат не повече от двайсетина семена наведнъж, докато орхидеите могат да се изпълнят с милиони дребни като прашинки семенца. Една тяхна торбичка съдържа семена, с които да осигури направата на гривните на всички шаферки по света за цяла вечност.

Някои видове орхидеи растат в земята, а други изобщо нямат нужда от почва. Онези видове, които не растат в почвата, се наричат епифити и живеят прикрепени към клони на дървета или скали. Семената на орхидеите епифити се разполагат на място, което намерят за удобно, покълват и разцъфват, докато корените им остават провесени във въздуха, и растат лениво, като поглъщат дъждовна вода, опадали листа и светлина. Те не са паразити – не дават нищо на дървото и не получават нищо в замяна с изключение на местенцето, където се захващат. Повечето епифитни видове са се развивали в джунглите, където има прекалено много живи организми, съревноваващи се за пространство за съществуване на земята: съревнование, което много видове губят и загиват. Орхидеите виреят много добре в джунглите, защото развиват способността да оцеляват във въздуха, а не в почвата, и растат на места, където със сигурност ще имат достъп до вода и светлина – високо над останалата растителност, по клоните на дърветата. Оцелели са, защото не са се включили в съревнованието. И ако това доказва, че орхидеите са находчиви – е, да те определено са находчиви. В решимостта им да оцелеят, в подходите им да примамват в своя полза и в умението им да съблазняват човешките същества вече стотици години има нещо много разумно и нехарактерно за растенията.

orchib7

Орхидеите растат бавно. Те са лениви. Ще родят цвят и може би ще образуват семенна торбичка, след което ще си почиват в продължение на месеци. Оплодено семенце на орхидея узрява и се развива в младо растение за около седем години. Във времето една орхидея може да повехне във вътрешната си част, но да продължи да расте навън. Орхидеите нямат естествен враг освен лошото време и някой случаен вирус. Те са едни от малкото живи същества на земята, които могат да живеят вечно. Култивираните орхидеи, които не бъдат погубени от собствениците си, могат да надживеят не само тях самите, а дори няколко поколения след тях. Мнозина сред производителите на орхидеи създават специална графа в завещанията си, защото знаят, че растенията им ще ги надживеят. Боб Фукс от "Р. Ф. Оркидс" пази в оранжерията си някои видове, които покойният му дядо е открил в Южна Америка в началото на ХХ век. Томас Фенъл III, собственик на "Фенъл Оркидс", притежава орхидеи, донесени от дядо му след експедиция за лов на орхидеи във Венецуела. Някои от орхидеите в Нюйоркската ботаническа градина виреят в оранжериите ѝ още от 1898 г.

 

Първоначално орхидеите се развивали по тропиците, но вече се срещат по цял свят. Повечето се разпространяват като семенца, понесени от въздушни течения откъм тропиците. Един ураган може да отнесе милиарди семенца на хиляди километри. Отвените от Южна Америка към Флорида семена на орхидеи попадат в басейни, в скари за барбекю, по дъски за шафълборд (американска игра, при която дървени пулове се придвижват по разчертана дъска. – бел. ред.), в бензиностанции, по покриви на бизнес сгради, по паркингите на ресторанти за бързо хранене, по горещия пясък на плажа или в косите на хората във ветровит ден и всички те биват захвърлени, стъпкани и удавени, без дори някои да ги забележи или усети. Някои от тях обаче може би ще попаднат на някое спокойно, влажно и топло местенце, а други ще бъдат подслонени в гостоприемната хралупа на някое дърво или в пукнатината на някоя скала. Ако някое от тези семена се натъкне на плесен, с която може да се изхранва, то ще покълне и ще поникне. Всеки път, когато през Флорида премине ураган, ботаниците се питат какви ли нови видове орхидеи ще донесе той със себе си. В момента очакват да разберат какви семена е довял Андрю. Отговор ще получат на седмата година от бедствието, когато кацналите семенца ще са покълнали и поникнали.

 

***

 

Нито една наука не може да даде обяснение за чувствата на хората към орхидеите. Изглежда, тези растения са способни да подлудят човек. Онези, които са влюбени в тези цветя, ги обичат до побъркване. Орхидеите са способни да събудят страст, по-силна дори от романтичната любов. Те са най-сексапилните цветя на земята. Името им "орхидеи" произхожда от латинската дума ὄρχις, която означава "тестис". Това название се дължи не само на формата на грудките им, но и на едновремешното вярване, че орхидеите са се породили от разпръснатата семенна течност на съвкупяващи се животни. Британският наръчник на билките от 1653 г. препоръчва орхидеите да се употребяват благоразумно: "Те са горещи и влажни при експлоатация и попадат под влиянието на Венера; предизвикват прекомерна похот". Във викторианска Англия отглеждането на орхидеи като хоби било толкова всепоглъщащо, че понякога го наричали "орхиделириум". Под неговото влияние обладаните от орхидеите, напълно нормални на вид хора, ставали все по-малко нормални и все повече заприличвали на Джон Ларош. Дори и днес все още има нещо примамливо в колекционирането на орхидеи. Всички любители на орхидеите, с които се срещнах, ми разказваха една и съща история – как едно цвете в кухнята довело до още десетина, а те – до парник в задния двор на къщата, като в някои случаи той пък водел до множество други оранжерии и пътешествия до Азия и Африка за събиране на орхидеи, както и до един постоянно нарастващ бюджет за орхидеи и склонност към странности, така оскъдни във възнагражденията си, че само някой сериозен колекционер би могъл да ги оцени – видове като Stanhopea например цъфтят само веднъж годишно и то за един ден.

– Нещо просто ти прищраква – обясни ми един колекционер от Гватемала. – Човек може да се присъедини към Клуба на анонимните алкохолици, за да се откаже от пиенето, но веднъж запали ли се по орхидеите, не може да стори нищо, за да се отърве от зависимостта.

orchib3

Когато пристигнах във Флорида, не притежавах нито една орхидея, но Ларош постоянно ми подмяташе, че няма начин да изкарам една година сред маниаци на тема орхидеи, без да се запаля и аз самата. Аз обаче не исках да се запалвам – нямах необходимото търпение и нужното пространство в апартамента си, а и не исках Ларош да се възгордява с пророческите си умения. В интерес на истината почти всеки колекционер, с когото се срещах, ми подаряваше по едно цвете, но аз толкова внимавах да не се привържа, че веднага го давах на някого.

 

Към момента международната търговия с орхидеи отбелязва годишен оборот от 10 милиарда долара, а някои редки екземпляри струват над 25 хиляди долара. Най-голям износител на рязан цвят от орхидеи е Тайланд, откъдето по цял свят се доставят букети, бутониери и гривни на стойност 30 млн. долара. Често орхидеите са скъпи, както за покупка, така и за отглеждане. Съществуват детегледачки и лекари на орхидеи, и дори пансиони – оранжерии, които подслоняват цветята ти, когато не цъфтят, и се свързват с теб отново, когато са се оформили пъпки, за да можеш да си ги отнесеш обратно у дома и да се хвалиш с тях. Наскоро в едно списание се появи статия за клиент на пансион за орхидеи в Сан Франсиско, който държал толкова много растения там, че плащал по две хиляди долара наем на месец. В интернет има куп сайтове, посветени на орхидеите. Известно време следях "Страницата на д-р Танака". Доктор Танака се самоопределяше като "Приятел, който обожава "Паф!". А освен това и като "толкова грозен, че няма да ви показвам своя снимка". Вместо това страницата му беше изпъстрена с разкази за "нови и/или невероятни орхидеи "Пафиопедилум" (Paphiopedilum) от скорошното изложение за орхидеи в Япония" и със снимки на оранжерията и семейството му, сред които и тези на дъщеря му "Пафиопедилум". "Първа година в прогимназията", пишеше под снимката на усмихнатата госпожица Пафиопедилум Танака. "Възрастта ѝ е деликатна. Аз обаче използвам името ѝ за повечето подбрани клонинги на „Паф". Слагам "Маки" и допълвам с останалото като например: "Замечтана Маки", "Щастието на Маки" и т.н.". Колкото до жена си Кайоко, д-р Танака пише: "Ще запазя възрастта ѝ в тайна. Притеснява се да се отдаде на подобно разхищение на средна възраст като мен. Никога не се е оплаквала, че отглеждам пафиопедилуми, и ме оставя да върша каквото искам... Преди да се роди дъщеря ни, използвах името на жена си в имената на клонингите на "Паф". След това обаче напълно забравих за него."

 

За времето, през което се мотаех с Ларош, чух безброй истории за всепоглъщащата отдаденост към орхидеите. Чух разказ за колекционер, който притежавал две оранжерии на покрива на къщата си в Манхатън, където съхранявал три хиляди редки вида орхидеи – всяка от тях разполагала с отдушници, газови отоплители, система за изкуствени облаци и вентилатори, които да подухват като лек бриз, а той и жена му, както много други съпрузи колекционери, ходели на почивки поотделно, за да има винаги някого у дома, който да се грижи за цветята. Разбрах и за Мичихиро Фукашима, основателят на японските авиолинии, който заявил, че намира света на бизнеса за прекалено жесток, пенсионирал се млад и прехвърлил всичките си акции на съпругата си. Прекъснал всички връзки със семейството си и се преместил в Малайзия със своите две хиляди орхидеи. Преди това бил женен два пъти, а пред журналисти споделил, че му се струвало, че е "карал съпругите си да страдат заради манията ми по орхидеите". Чарлз Дароу, човекът, създал играта "Монополи", се пенсионирал на 46-годишна възраст, за да се отдаде на събирането и отглеждането на диви орхидеи. Младият китайски колекционер Сю Шъ-хуа наскоро се определил като фанатик и заявил, че дори след като е бил изправян четири пъти на съд заради притежание на диви орхидеи, пак смята, че си е струвало.

orchib

Колекционерството може да предизвика усещането за любовна мъка. Когато човек колекционира живи създания, той преследва някаква несъвършена цел, защото дори да успее да намери и притежава тези създания, които желае, той все пак не разполага с никаква застраховка, че няма да умрат или да се изменят. Преди няколко години трийсет хиляди орхидеи, притежание на един човек от Палм Бийч, повехнали до една. Той отдал случилото се на метановите изпарения от съседната станция за отпадъчни води. Осъдил държавата и получил обезщетение, но оттогава, по думите на семейството му, започнал да "пропада". Бил задържан за нападение над баща си, последвано от стрелба с шестнайсеткалиброва ловна пушка по къщата на съседите, а също за притежание на скрито хладно оръжие, пистолет и ловна пушка.

– Заради загубата на орхидеите му е – разказва синът му пред медиите. – Така започна всичко.

 

Красотата може да бъде мъчително погубваща, но орхидеите невинаги са красиви. Много от тях са причудливи или странни, а всички са грозновати, когато не цъфтят. Те са древни, комплексни живи същества, които се са приспособили към всички природни условия на земята. Надживели са динозаврите, възможно е да надживеят и човечеството. Могат да създават хибриди, да мутират, да се кръстосват или клонират. Те са архитектурно съвършенство и претенция в едно, те са жилави и нежни, те са едно цветно бижу на върха на купа сено. Сложното растително устройство и приспособимостта на орхидеите ги правят може би най-завладяващите и влудяващи живи организми за колекциониране. Съществуват хиляди видове. Нови биват откривани или създавани в лаборатории всеки ден, а други са почти неоткриваеми, защото съществуват в ограничен брой и растат по недостъпни места. В известен смисъл може да се каже, че е невъзможно да се определи броят на видовете орхидеи на планетата ни, защото той постоянно се променя. Да желаеш орхидеи е копнеж, който никога няма и не може да се осъществи напълно. Всеки колекционер, който иска да притежава по един екземпляр от всеки вид орхидеи на света, несъмнено ще умре, преди да е събрал и половината.

 

 

 

cover-orchid thief   Крадецът на орхидеи (превод Ивелина Минчева-Бобадова, 400 стр, цена 18 лeва) е в книжарниците

онлайн