Home / Рубрики / Литература / Списък на статии по етикет: Джон Уинстън Ленън
A+ R A-
Списък на статии по етикет: Джон Уинстън Ленън

Кой уби Джон Ленън? | Лесли-Ан Джоунс

Четвъртък, 03 Декември 2020г. 16:16ч.

(Just Like) Starting Over – идеално заглавие за последна песен в Живота, нали – но вие знаете (ако четете внимателно текстовете на Ленън), че Джон винаги е бил ас на иронията... Да, знаете, че преди 40 години Starting Over маркира завръщането (след 5-годишна пауза, посветена на сина му Шон) в Музиката на Ленън; знаете, че Starting Over е последния, издаден приживе, сингъл на Джон Уинстън за общия с Йоко Оно (и последен за Ленън) албум Double Fantasy (издаден през ноември 1980-а), с посмъртно Грами за Албум на годината... знаете и кой (може би) е Марк Чапман и какво е извършил преди 40 години в нощта на 8 декември, но... (Just Like) Starting Over е и идеално мото за всеки биограф, който ще се опита (за пореден път) да опише 40-годишния живот и смъртта (преди 40 години) на Ленън... Само че Лесли-Ан Джоунс не е стандартния биограф (Герой: Дейвид Боуи и Бохемска рапсодия го доказват), както не е и стандартния писател в сянка, а актуалното ù изследване Кой уби Джон Ленън? (откъсът по-долу) освен преосмисляне на Паметта ("Тази история има толкова версии, колкото са умовете, които могат да я разкажат"), предлага и истини за Живота въобще, също като текстът на Ленън (цитирайки Алън Сондърс) в песента Beautiful Boy (Darling Boy), посветена на Шон, от същия този Double Fantasy албум: "Life is what happens to you while you're busy making other plans"...

 

 

Тук ли бяхте през 1980-а? Бяхте ли достатъчно възрастни, за да си спомняте кубчето на Рубик, Маргарет Tачър, Роналд Рейгън, онзи, който застреля Джей Ар, който и да е той? Можете ли да си спомните пускането на първия двайсет и четири часов новинарски канал на "Си Ен Ен Уърлд"? Гледахте ли Зимната олимпиада в Лейк Плесид? Четохте ли за Тим Бърнърс-Лий, компютърния учен, започнал работа върху онова, което по-късно ще се превърне в Световната мрежа? Не че го знаехме по онова време, но това бе годината, която ни даде Маколи Кълкин, Лин-Мануел Миранда и Ким Кардашиян; годината, в която танцувахме под звуците на "Call Me" на Блонди, "Rock With You" на Джако, "Coming Up" на Пол Макартни и "Crazy Little Thing Called Love" на Куин; година, доминирана от Боуи и Кейт Буш, от Даяна Рос и Пълийс; годината, която ни лиши от Жан-Пол Сартр, Алфред Хичкок, Хенри Милър и Питър Селърс; Стив Маккуин, Мей Уест, Джон Бонъм от Лед Зепелин и бийтълса Джон. Отскочихте ли в петък, 24 октомври същата година, до някой музикален магазин, за да си купите новия му сингъл "(Just Like) Starting Over"? Може да сте чули песента по радиото, докато сте отивали на училище, в университета или на работа, и да сте си помислили: само на мен ли ми се струва, или това парче прилича малко на "Don't Worry Baby" на Бийч бойс? Пусната три дни по-късно в Щатите, "Starting Over" ще се превърне в най-големия солов хит на Джон в Америка. Освен това се оказва и последният сингъл в живота му. Към 6 януари 1981 година в британския топ 5 фигурират три сингъла на Ленън: гореспоменатата песен на пето място, "Happy Xmas (War is Over)" – на второ и "Imagine", която оглавява класацията. Това постижение ще остане незасенчено в продължение на три и половина десетилетия.

 

* * *

 

Дали ние, които хванахме опашката на шейсетте, но пропуснахме времето на истинската магия на Бийтълс, защото бяхме още деца, си направихме труда по-късно да съжалим за това, или просто го пропуснахме? За мен беше второто. Аз започнах с Уингс и открих Бийтълс отзад напред – но чак когато отидох в колежа, и то след като вече си падах по Болан и Боуи, бях очарована от Линдисфарн, Саймън и Гарфънкъл, Стоунс, Стейтъс Куо, Джеймс Тейлър, Рокси Мюзик, Пинк Флойд, Ийгълс, Куин, Елтън Джон и всички онези несравними изпълнители и групи, и музика, безкрайна музика, която погълна тийнейджърските ми години. Колко трудно ще да е било за онези, които са я пропуснали, да разберат влиянието на Бийтълс върху света. През живота им не се случи нищо, което дори минимално да може да се сравни с това. По-старите поколения са облагоприятствани от безброй романи, написани от писатели, които преосмислят младостта си. С изключение на двата мемоара от първата съпруга на Джон, Синтия, и от неговата полусестра Джулия Беърд, всяка уважаваща себе си биография на Ленън е написана от мъж. Пресътворяват времето, прекарано в компанията на Бийтълс, понякога преувеличават ролята си в историята (защото малцина са живите, които могат да го оспорят), но нямат на какво да научат младия, но емоционално зареден читател, който е по-склонен да очаква нещо повече от безкрайни факти, дати и хвалебствени думи. Не е ли вярно, че през четирите десетилетия след смъртта му онзи Ленън, с когото са се запознали по-младите фенове, е толкова по-различен от реалния Джон, че се е превърнал буквално в различен човек? Пътищата ни с хората, които са споделяли живота на Джон, се пресякоха едва след смъртта му. Пол, Джордж и Ринго. Морийн Старки, първата съпруга на Ринго, която за известно време ми беше приятелка. Линда Маккартни, с която започнахме да работим заедно по нейните мемоари "Мак съпругата". За това, че така и не успя да ги довърши и издаде, съжалявам най-силно, защото историята беше страхотна. После идва Синтия Ленън, която ме помоли да напиша вместо нея втората ѝ книга. Първата, "A Twist of Lennon", издадена през 1978 година, остави горчив привкус. Обезсърчена от отказа на Джон да общува с нея, след като я напусна заедно със сина им Джулиън заради Йоко Оно, тя написа "дълго отворено писмо до него, в което си каза всичко". В закъсняла преценка на събитията, тя призна, че би го направила по различен начин. Сега, след като прахът се уталожи, тя беше склонна да опита отново. но се оплете твърде много в един обречен ресторантски бизнес и издателските ни планове бяха замразени. Години по-късно, през 2005, тя ни даде "Джон", един много по-смел и откровен подход. Като журналистка през осемдесетте, аз придружих Джулиън Ленън на рок фестивала в Монтрьо. И накрая срещнах Йоко Оно в Ню Йорк.

lennon allan tannenbaum3

 

* * *

 

Повече от половин век след разпадането на Бийтълс ние продължаваме да се чудим. Как се случи това? Как успяха да го постигнат? Те се превърнаха в най-великия културен и социален феномен на всички времена. През шейсетте славата и музиката им повлияха на толкова много хора по цял свят, колкото космическата мисия на "Аполо 11" и кацането на Луната през юли 1969-а. След лунната експедиция Нийл Армстронг, Бъз Олдрин и Майкъл Колинс се превърнаха в суперзвезди и обиколиха целия свят, за да отпразнуват постижението. Но това просто се изгуби в цялата схема. Какво е тяхното наследство? Избеляло знаме на повърхността на далечно небесно тяло. Отпечатъци от стъпки в праха. Табелка, която да информира бъдещите луноходци за един несравним момент в историята на човечеството. Че "ние" сме били там. Но Бийтълс не са история. Песните им живеят, дишат. Познаваме ги както собствените си имена. Музиката им е актуална дори и днес. Въпреки че е записана с елементарно оборудване, въпреки безбройните преработки, ремикси, преправени обложки и преиздавания, великолепният им оригинален саунд остава все така свеж. В музиката им няма нищо скалъпено. С изключение на няколко кавъри, те пишат текстовете си и композират свои собствени песни. Свирят на собствени инструменти. Те са сред първите, създали своя собствена звукозаписна компания, "Епъл", чрез която подпомагат кариерите на други изпълнители. Продадени са милиарди копия от албумите им и нови продължават да се свалят ежедневно от интернет. Седемнайсет техни сингъла достигат до първото място в британските класации: повече от който и да е изпълнител досега. Имат повече албуми на върха от който и да е изпълнител и те се задържат там по-дълго от всеки друг албум. Държат рекорда за най-много продадени албуми в Америка. Популярността им по цял свят е ненадмината. Наградени са със седем "Грами", петнайсет "Айвър Новело". Най-влиятелни творци на всички времена, те са вдъхновили повече музиканти от който и да е друг: Три Дог Найт, Бонзо Дог Ду-Да Бенд, Лени Кравиц, Тиърс Фор Фиърс, Кърт Кобейн, Оейзис, Пол Уелър, Гари Барлоу, Касейбиън, Флейминг Липс, Лейди Гага и Кемикъл Брадърс са само част от изпълнителите, които са попаднали под магията на великолепната четворка. Сравнете композицията "Setting Sun" на Ноъл Галахър (записана и издадена от Кемикъл Брадърс) с "Tomorrow Never Knows" от албума "Revolver". Песни на Бийтълс са записвани от хиляди изпълнители от различни епохи и във всеки възможен жанр. Освен това Гага случайно изказа предположението, че освен в музикално отношение, Бийтълс са отговорни и за зараждането на женската сексуална революция. Мен това ме устройва.

lennon allan tannenbaum

 

* * *

 

Най-големият въпрос – защо сме тук? – отдавна действа като вдъхновение за изпълнителите и стимул за учените. Той ни изпрати на Луната. Той изкуши Бийтълс да пишат песни. Може и да не са го осъзнавали в началото, докато още са мислели за момичета и са пишели текстове, вдъхновени от трепетите на физическата любов, но се бяха насочили натам. Все още не сме се доближили до разрешаването на големите философски проблеми, на онези аспекти от живота, които може би завинаги ще остават извън обсега на човешкото разбиране. Екзистенциалната осъзнатост, дилемата на детерминизма, съществуването или не на Бог, загадката на нашето бъдеще, възможността за живот след смъртта и за прераждане от векове стимулират жаждата ни за изследвания и подбуждат креативността. Не бива да забравяме, че Бийтълс също бяха изследователи. Те рискуваха. Творяха по безпрецедентни начини, като в началото просто не забелязваха дарбата си за това. Поеха на най-голямото си приключение по време на епохата на телевизията, когато разпространението на музика и послания достигна своя максимум – но предкомпютърна революция, без интернет, когато имаше по-малко информация за всичко. Все още нямаше двайсет и четири часови новинарски канали. За да наваксвате с информацията, трябваше да четете вестници, дори да са само заглавията. Точно затова, защото Големите неща не остават незабелязани, повечето хора на земята узнаха за Бийтълс. Те бяха, и все още са, идеалното отражение на културата и климата на своето време. Макар че шейсетте изобилстваха с гигантски личности – Боб Дилън, "Моцарт и Шекспир на своята епоха"; Мохамед Али, трикратен световен шампион по бокс в тежка категория и страстен противник на войната във Виетнам; Джон Ф. Кенеди; борците за граждански права Мартин Лутър Кинг и Малкълм Х; и онези очарователни носители на холивудската съблазън Елизабет Тейлър, Рок Хъдсън, Кари Грант, Дорис Дей, Джон Уейн и останалите, – Бийтълс ги засенчиха всичките. Дали защото бяха родени обединители, издигнали се над класа, раса, поколения и полове със своята неустоима притегателна сила? Защото ни дадоха саундтрака на десетилетието? Защото бяха истински, досегаеми, обикновени синове, които заедно създадоха някаква неземна химия, чието усещане човечеството настойчиво поиска да сподели? Дали някога ще видим други като тях?

Искрено се съмнявам. Защото никога не е ставало дума единствено за музика. Влиянието им беше резултат от сблъсък на различни фактори, които изкристализираха в безпрецедентен епизод от историята.

 

 

 

cover-lennonКой уби Джон Ленън? (превод Мирела Стефанова, 400 стр, цена 22 лева) е в книжарниците

онлайн