Home / Рубрики / Литература / Списък на статии по етикет: Мария Мичъл
A+ R A-
Списък на статии по етикет: Мария Мичъл

Фигури | Мария Попова

Петък, 12 Юни 2020г. 19:00ч.

"Внесете звездната светлина в живота си и няма да бъдете разядени от незначителните неща." – тези думи принадлежат на Мария Мичъл, първият професионален астроном жена в Америка, първата жена, приета в Американската академия на изкуствата и науките... и един от многото герои (наред с Йохан Кеплер, Хариет Хосмър, Емили Дикинсън, Ралф Уолдо Емерсън, Чарлз Дарвин, Уолт Уитман, Рейчъл Карсън...) в книгата Фигури (откъсът по-долу) на Мария Попова... Ако сте запознати с емблематичния блог Brain Pickings на Мария, то сте наясно, че няма незначителни връзки между хора, идеи, времена, места, светове и... следите, които оставят те (връзките)... Остава само някой като Мария Попова да ги забележи и да очертае лабиринта от Фигурите на Непреходното в преходния ни свят...

 

 

Из "ПОСИПАНА СЪС ЗВЕЗДЕН ПРАХ"


Мария Мичъл стои в салона на скромната си родна къща на улица "Вестал" на остров Нантъкет – "ненатруфено, некрасиво" място, както ще напише по-късно тя в едно стихотворение, но любимо. До нея има лъскав меден телескоп, насочен навън през вдигнатия прозорец. Тя е твърде превъзбудена от вълнение, за да усеща поривите на студения февруарски въздух, нахлуващи през него. Стъклена купа, пълна с вода, виси над главата ѝ, къпейки стаята в цветовете на дъгата. В този следобед Мария повдига големите си кафяви очи към смрачаващата се небесна твърд и поглежда през парче опушено стъкло, готова да преброи секундите на слънчевото затъмнение.

Намира се на горния етаж на къщата в някогашния дрешник, превърнат от баща им в кабинет за десетте деца на квакерското семейство, но ползван единствено от Мария, на чиято врата е залепена бележка, изписана с красивия ѝ почерк: "Госпожица Мичъл е заета. Не чукайте".

Двайсет и една минути след 12 часа, в тази особено студена зимна събота на 1831 година, металическа светлина започва да превръща къщите, хълмовете и пристанището в оживяла дагеротипия. Представям си как някой от насрещната страна на калдъръмената улица спира рязко да свири, докато се упражнява с Бетовен. Представям си младия китоловец долу в залива как се обляга на харпуна си и вдига глава към небето.

Стотици километри на север, под тревожното небе на частично затъмнения Конкорд, Ралф Уолдо Емерсън току-що е погребал възлюбената си млада невеста, починала от туберкулоза на двайсет години.

На фона на потъмняващото кобалтовосиньо небе Луната се плъзга пред Слънцето и изрязва бавно изтъняващ полумесец. Когато се настанява за момент в блестящия кръг, Мария отброява сто и седемнайсет секунди и изпитва чувството, че се взира в дулото на времето – зловещо и с позлатен ръб дуло.

 

Тя е на дванайсет години. Запленена е от величието на Космоса и от категоричната сигурност на математиката – блестящ интелект, незамъглен от ограниченията на времето и мястото, в които е родена. Жените все още не могат да гласуват. Жените все още не могат да получат официално образование по висша математика или астрономия никъде по света. Никоя жена все още не е наемана от правителството на Съединените щати за каквато и да било техническа работа. Мария Мичъл не доживява да се възползва от възможността да гласува, но става първата жена в много отношения: първият професионален астроном жена в Америка, първата жена, приета в Американската академия на изкуствата и науките, първата жена, наета от правителството заради "специализираните ѝ умения, несвързани с домакинството" като "компютър на Венера" – нещо като GPS в лицето на един човек, правещ сложни небесни изчисления, за да помогне на мореплавателите да обикалят земното кълбо.

В годината, когато Мария преживява прозрение, след като за първи път наблюдава затъмнение, кралят на Дания – най-важният европейски покровител на науката – обявява огромна награда за астрономия: първият човек, който открие нова, видима само с телескоп комета, ще получи златен медал на стойност 20 дуката – истинско състояние. Подобно откритие не може да се постигне с незначителни усилия или по случайност – търпеливият наблюдател ще трябва да открие малка, размазана кома – глава от светлина без опашка сред всички съществуващи обекти из космическата необятност, а за да я открие, той или тя трябва да е отлично запознат с тези обекти, защото само така ще може да установи нейното изненадващо появяване.

Нощ след нощ, година след година Мария Мичъл насочва уверено своя инструмент към нощния мрак и оглежда небесата със спокойна методична страст, търсейки нов небесен обект на фона на познатите тела. Една есенна вечер, когато е на двайсет и девет години, тя се измъква от вечерното парти на родителите си, за да се качи на покрива и да застане зад телескопа, облечена в това, което нарича своя "униформа" – простичката и обичайна квакерска рокля. Представям си тази сдържана млада жена как ахва ненадейно – за своя собствена изненада, когато вижда това, което вижда, в десет и половина, в първия октомврийски ден на 1847 година, преди да повика баща си на покрива, за да му покаже изумителното петънце, което е забелязала на огромния космически фон: нова телескопична комета.

fig1

Това, което въодушевява Мария Мичъл онази вечер и което ще я вдъхновява през останалите десетилетия на живота ѝ, не е кралският медал, нито блясъкът на световното признание, а чистата тръпка от откривателството – екстазът лично да си отчупил малко късче познание от огромния монолит на неизвестното, тази първична мотивираща сила, задвижваща всеки истински учен.

Въпреки нежеланието на Мария да направи откритието си обществено достояние, баща ѝ настоява да съобщят на Харвардската обсерватория. Успява да я убеди, като заявява, че това ще бъде патриотичен акт – тя ще обяви победоносното си откритие не заради собственото си его, а в името на американската астрономия, намираща се все още в детската си фаза, неспособна да се конкурира с авторитета на европейските институции и с хилядолетните постижения на Китай и страните от Близкия изток. Но самата природа се намесва – на този малък остров, толкова подвластен на стихиите дори за основните човешки дейности, бурното време забавя вземането на пощата с два дни. На 3 октомври, докато съобщението на Мичъл все още пътува към "Харвард", друг астроном от Европа също забелязва кометата, съобщава на местните астрономически организации и незабавно предявява претенции за медала.

Когато писмото от Нантъкет пристига на 7 октомври, президентът на "Харвард" веднага осъзнава, че откритието на Мария Мичъл му дава възможност да отбележи първия голям триумф за американската астрономия – и за все още утвърждаващия се "Харвард", в който по-рано същата година е основано Научното училище "Лорънс", дом на първата в университета следдипломна програма. "Би било жалко тя да загуби медала заради обикновена техническа формалност", обръща се той към американския посланик в Копенхаген. Мълвата скоро плъзва из Европа. Следва разтапяща сърцата проява на солидарност и почтеност от страна на научната общност на Стария свят, която признава първенството на откритието на Мария Мичъл и връчва медала на нея – почти осем сантиметров диск от чисто злато с барелеф на датския крал на лицевата страна и на Урания, древногръцката муза на астрономията, на обратната. Четири месеца след откритието в бюлетина на Кралското астрономическо общество излиза статия за "кометата на госпожица Мичъл", както ще бъде позната тя в продължение на повече от век, преди да бъде преименувана – доста неромантично – на C/1847 T1. Мичъл предоставя на списанието своите оригинални изчисления на орбитата на кометата – забележително постижение поради математически сложната хиперболична траектория на тази комета. Почти половин век по-късно Маргарета Палмър ще стане първата жена, получила степента доктор по астрономия в Америка, в "Йейл", за проучването си на нерегулярната орбита на кометата на Мичъл – изкривен космически бумеранг, запратен към Земята от далечните краища на Космоса преди много години, който никога вече няма да се завърне в нашата Слънчева система.

Месеци преди откритието на Мичъл Ралф Уолдо Емерсън пише в своята дебютна поетическа книга:

Във себе си избягах, от фалша уморен;

и в миг комета аз съзрях. Бях смаян, удивен –

с кометата понесох се в космическата шир...

След няколко месеца откритието прави Мичъл първата жена, избрана – единодушно – в Американската академия на изкуствата и науките. Върху сертификата ѝ за приемане в Академията обръщението "сър" е зачертано, както и думата "колега", върху която на ръка, с молив, е написано "почетен член". Ще мине почти век преди Академията да приеме втора жена – антроположката Маргарет Мийд. Но Мичъл изобщо не се впечатлява от това признание. "Медалите са нещо незначително в сравнение със светлината на звездите", ще напише тя по-късно. "Единственото в света, което наистина е от значение, е добротата."

 

През годините Ралф Уолдо Емерсън, Херман Мелвил, Хенри Дейвид Торо, Елизабет Пийбоди и Фредерик Дъглас посещават Нантъкет, за да надзърнат през същия онзи телескоп, който дванайсетгодишното момиче някога е насочвало към пръстеновидното затъмнение, към звездите, към нейния небесен купол на възможностите – телескоп, не много по-лош от този, който "Харвард" е имал по онова време, не много по-добър от онзи, с който Галилео е разбъркал Вселената два века по-рано.

Когато посетих превърнатия в музей роден дом на Мичъл почти две столетия по-късно, плъзнах с нещо като суеверие ръка по четирите успоредни зъбчета отстрани на студеното медно тяло на телескопа ѝ и се запитах как ли се е сдобил с тях. Представям си как младата Мария Мичъл се препъва в тежката си квакерска рокля някоя нощ, докато се катери по осемте тесни дървени стъпала към площадката за наблюдение на покрива, носейки големия месингов уред, малка тетрадка за записки и лампа с китова мас, както е правила почти всяка нощ през младостта си. Ден след ден спотаената гениалност на Мария ще се издига над сенките, хвърляни от обществото, в което живее. "Внесете звездната светлина в живота си – ще каже тя по-късно на студентките си във "Васар", първия курс в Америка от жени астрономи – и няма да бъдете разядени от незначителните неща."

И все още е така. Ние сме гладни за истински истории за изумителни постижения, достигнати въпреки неблагоприятните социални и културни шансове, истории, надскачащи незначителните неща, безпорядъка и непоследователността на личността, която е част от всеки човешки живот. Но животът на Мичъл е безкрайно по-интересен, когато го анализираме заради въпросите, които повдига, в сравнение с отговорите, които ни предоставя. Ето някои въпроси: къде се намира тази територия на шансовете, позволяваща на човек да начертае нова карта, пълна с възможности, която му помага да повярва, че може да бъде нещо повече от това, което средата, в която живее, му е предопределила, и после наистина да се превърне в това, което вярва, че може да бъде? Как така от нищото се появява нещо? Това е доста объркващ въпрос, когато го задаваме за Вселената, но е просто нелеп, когато го отнасяме към нас самите – не съществува такова нещо като самосъздал се човек. Мария Мичъл е притежавала необичаен математически талант, да, и е била тласкана напред през целия си живот от вътрешна увереност, спокойствие и упоритост, които са ѝ позволили да преодолее препятствията, издигани пред нея от културната ѝ среда. Но освен това тя е продукт на хиляди фактори извън собствената ѝ личност – израснала е в необичайно любящо семейство, с необичайно ерудирана майка и необичайно присъстващ в живота ѝ баща, който се е отнасял към нея като към равна, в морски град, където математиката не е била просто някакво абстрактно възвишено занимание, а жизненоважна практическа помощ за навигацията; възпитана е в квакерската вяра, която настоява да се предоставя еднакво образование на момчетата и момичетата; и всичко това – на изолиран остров, където дългите и страховити зимни нощи са превърнали астрономията в популярно забавление. В последните години от живота си Мичъл отбелязва, че естественото ѝ влечение към математиката и непрекъснатото поощрение от страна на баща ѝ са източникът на нейните научни постижения, но добавя: "Духът на мястото също допринесе за насочването на съзнанието ми в тази посока".

 

 

 

cover-figuriФигури (превод Паулина Мичева, 480 стр, 24 лева) е в книжарниците

онлайн