Home / Рубрики / Литература / Списък на статии по етикет: Мария Панайотова
A+ R A-
Списък на статии по етикет: Мария Панайотова

"С глава в облаците" е израз, който придобива съвсем друго метаизмерение във "философската фантастика" на философа, драматург и преподавател (в Международния философски колеж, Париж и Университета за изкуства, Берлин) Боян Манчев. В осмата му поред книга Облаци.Философия на свободното тяло (откъс от нея ви очаква по-долу) дух и материя се движат метаморфно като облак по небосклона на мисълта, за да се получи... "дневник на будната, блуждаеща, осезаваща мисъл" – повече от него ви очаква на 31 май (в Дом на киното) с пърформанс компанията на Боян и неговите съмишленици по МЕТЕОР-на орбита Ани Васева, Леонид Йовчев, Мария Панайотова, Емона Илиева и Валери Георгиев, а сега...

 

 

Облак, писменост

Облакът не е загадъчна писменост (както вярва Теофраст), йероглиф, идеограма, в разтворената книга на небето. Книгата на небесните знамения, азбуката на параноиците, на необходимостта, съдбата и детерминизма, е очертана от читателите-халдейци откакто първата Зорница е огряла нощта на разума. Но не, облакът не е таен код, нито първична азбука. Динамика на смисъла на изпитанието-тук, той е значение, което преди да изписва и чертае, преди да значи, устоява в метаморфоза, в разплитаща се форма, рисува, кълби, сгъстява, връхлита и атакува. Метеорът е звезден облак, или звездна мълния. Той не е знамение, а разкъсване на тъканта на знаменията, на надвисналите знаци. Той пробива дупка в празното, където космосът увлича във въртопа на празното слисания взор.

* * *

cloud2

Облакът не е писменост, криптограма на съдбата, метеор, комета, мъстяща висша сила, огромен мозък в небето – неговите изпарения, мислещ космос, соларис, пластичен мозък на материята, а невронална дисперсия, агент, субект, деятел без място и в синхронно време, което се разгъва в паралелни времена и пространства, алтерактуализация, която седиментира материята в анахронични форми, иманентна динамика, невъобразима техника, вулканична картография.

Да, облакът не е писмо, но е агент на писмото, той е автор на революцията, той е сила на космическата история, бидейки и неин ефект. Той е фронт на Хаоса – облакът на всички облаци, разпрострян по билото на Вселената като нейна незапочваща, но и несвършваща сърцевина – той е сила не на финалността, а на контра-финалността на света.

Облакът не е част само от метеорологичната система, той е сила на метaболизма на биосферата, на ноосферата, на невроналното, насекомоидното разпръсване.

cloud1


Облак, форма, въображение

Облакът е обиталище на форми.

Облакът е хижа на въображението, където то почива след напъна на изкачването, внезапното извисяване, главовъртежа.

Няма субстанция на облака, има енергия.

Има физика на неправдоподобното.

Модалността на облака е неправдоподобна. Видоизменение, удоволствие, индиферентност, страст. Буря.

 

Облак - Демон

Облакът със сигурност е демон.

Той е демон, защото той е тяло, което се излъчва като образ. Той смалява дистанцията между образ и предмет до зев от тъмна енергия, до сплав на тъмна маса.

Облакът е демон.

cloud3

Миг по-късно, той е кит. Кетò или Бегемот. Облакът има време, което е другото на темпоралността на историята. Той не се разплита като кълбо, нито звъни като полифонията на кристала. Той е хетеросимултанност на форми, които са сами материя. Той е силата на материята, която расте във форми. Тази сила не се задържа в себе си, но тя е самото удържане. Ето защо облакът кълни като видение от друг свят и е същевременно тяло, по-тукашно от билото на стихията.

Зеленото море, фракталите на пръските, белезникавата факла на вечерницата, факлата на Севера, безкаменната магистрала на Понт, там където Анаксимандър никога не поглежда надолу от палубата, а винаги следи глобуса на съзвездията, разнищва образи и съзира видения. Там където облачната мъгла се вдига, стои хоризонтът на Чудото. Чудото е разпръсване и реене. Чудото е и пристигане: то е раковина, или мида.

 

Вятърът донася пръски, той кънти в утробата на облака, и облакът се спуска пронизително над нас.

Корморане, саблеклюне, белоока потапницо, сили на брега, на прехода, на фронта, на непресъхващия хоризонт, порете порива с мен. И устоявайте.

Аз съм набразден от пръски.

Аз съм набразден от сили, мисли, демони и силуети. Тук е здрачът като облачна къща, облачна къща, в която мисълта открива своя див уют, своя пръв образ.

Разнитвай гранита, облако, натягай рудата. Аз пускам котва в твоето разлюляно съзвездие, в твоето несигурно пристанище. Аз спирам тук, и незадълго.

cloud12

Облак, присъствие

Възвишеният предел – небето на една планета, вечно закрита от облаци и разтърсвана от мълнии, небето на Венера.

Има ли облак там, където облачният слой не се разкъсва никога? Е ли онтологията на облака тъждествена на неговата физика?

Демоните на облачния ад на Венера не изсъхват никога, прогизнали двойници на желанието. Ерос ги облива с киселинен дъжд от няколкостотин милиона години, а небето на Венера така и не ги изложи на агорафобичния ужас на Млечния път. Притаени в тази облачна гръд, те не познават обратната страна на света.

 

Облакът е потенцията на празното. Той е консистентността на прозрачното, която се интензифицира в маса. Облакът е обратната страна на света – там където материя и празно не играят играта на различието, а на видоизменението.

Изменението е удоволствие.

cloud11

На облачния край на света, вятър

Вълните на Анаксимандър брулят бреговете на Овидий. Вятърът от отвъдморската пустош връхлита. Като черна рокля от мазут избухваща в дантели от пяна стихията поглъща кораба. Черното руно на талазите свети като смърт-живот. Името на тази арка, която пресича хоризонта, меч и метеор, е смърт, но животът ù е дело.

 

Фракталите на пръските, пресичания на брега, метеор над хоризонта на Черното море, слънце и луна, светът на апейрон започва и свършва тук.

 

Музиката е като море, материя на хаоса.

 

 

 

cover-oblaci-filosofia na svobodnoto tyalo   Облаци.Философия на свободното тяло (цена 10 лева) е в книжарниците


Премиерата на книгата в специална сценична форма от актьорите Леонид Йовчев, Мария Панайотова, Емона Илиева и Валери Георгиев под режисурата на Ани Васева е на 31 май в Дом на киното – 18:00


Перформативни четения на Облаци. Философия на свободното тяло със специалното участие на Боян Манчев и философът Футоши Хошино ще има в Пловдив 15 септември, 21:00, Държавен куклен театър и в София 20 септември, 19:30, Театрален колеж Любен Гройс

онлайн